МОДЕЛ ЗА СУПЕРВИЗИЯ
В ЦЕНТЪР ЗА ПСИХО-СОЦИАЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ
НА ХОРА С ПСИХИЧНИ УВРЕЖДАНИЯ
Надежда Кузерман,
управител на Център за социална рехабилитация и интеграция на хора
с психични проблеми „Човеколюбие” – Пазарджик
ABSTRACT
This scientific communication exports data on the influence of orientated features in the individual supervision of professionals on their experience of success in work and in their pursuit of self-improvement. Special attention is paid to the compatibility of the models of the world held by participants in the process of supervision – supervisor, specialist, client.
УВОД
Със средства от Европейския съюз по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” в нашата страна започна изграждане на комплекси за психичноздравни грижи в общността, включващи дневни центрове, центрове за социална рехабилитация и интеграция, защитени жилища, социални предприятия и информационни центрове за хора с психични проблеми. Всички те се финансират след приключване на проектите като социални услуги за психиатрични пациенти. В тази картина има множесто неизвестни:
1. Към момента няма яснота колко точно са тези служби.
2. Всяка от тях работи сама за себе си без обмяна на опит с останалите.
3. Някои са резултат на инициативата на неправителствени организации и по облик съответстват на социална служба в общността, но други се намират на територията на болници и психидиспансери и не се различават много от досегашните опити за справяне с психичната болест в рамките на медицинския модел. Това поставя въпроса по-добре ли е от нищо или са напразно похарчени и продължаващи да се харчат пари.
4. Екипите, които работят в тях са с различна квалификация и специализация, което от една страна обогатява инструментариума за рехабилитация, но от друга създава проблеми в комуникацията.
5. Няма единна система за обучение и супервизия на специалистите, работещи в тях.
6. Няма ясни критерии за оценка ефективността от работата им.
Настоящото научно изследване се опита да отговори на някои от горните въпроси. Неговите цели са научни и организационни.
Научните цели са:
Организационните цели на изследванеато са тясно свързани с приложния му характер:
Обект на изследването е провежданата в център за психо-социална рехабилитация на хора с психични увреждания супервизия. Предметът е: модел за супервизия, ориентиран към индивидуалните особености на специалистите – техните професионално-личностни, светогледни и поведенчески особености.
Работната хипотеза на научното изследване бе формулирана по следния начин: когато моделът на супервизия е ориентиран към индивидуалните особености на специалистите, те изпитват чувство за успех в работата и стремеж да се развиват като личности и професионалисти.
ЕМПИРИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ
Дизайн на емпиричното изследване
Емпиричното изследването протече през два етапа: 1. Изработване и апробиране на модел за супервизия в ЦСРИ „Човеколюбие”; 2. Проучване на влиянието на практикувания модел върху специалистите.
Първият етап от изследването обхваща периода от 2001 г. до 2005 г. В този период Център за психично здрав „Човеколюбие” оказваше подкрепа на хора с психични проблеми като финансираше дейността си по проекти. Още с формирането на екипа започна да се създава и развива организационният модел за супервизия – избистриха се теоретичната основа на работа и принципите на супервизия. С течение на времето се дабавиха още елементи – школата по егология, групата за лични отношения в екипа, месечното събеседване за личностно развитие и др. За цялостен модел на супервизия може да се говори от 2005 г., откогато започна да се проследява и какво е влиянието му върху специалистите. През 2005 г. услугата започна да се финансира като делегирана от държавата дейност и това изигра структурираща роля, наложи необходимостта от описание и контрол.
Вторият етап на емпиричното изследване включваше изработване на оценъчен инструментариум и формиране на 1 експериментална и 2 контролни извадки, както и същинското провеждане на изследването и интерпретирането на резултатите.
Описание на инструментариума за изследване – за целите на изследването беше съставен въпросник, включващ отделни въпроси, твърдения със скалирани отговори и субскали. За съставянето на въпросника бяха използвани три метода: фокус-група, адаптации на определени психологически тестове и авторски субскали и въпроси.
Въпросникът има три основни части. Първата част се отнасят до установяване на организационни и методически характеристики на провежданите в момента в изследваните социални служби модели на супервизия. Втората част цели да установи степента на зависимост между основните променливи – ориентирана към индивидуалните особености на специалистите супервизия, усещането за успех в работата на специалистите и техният стремеж към усъвършенстване. Чрез третата част от въпросника се събира демографска информация за изследваните лица.
Чрез метода на фокус-групата бяха идентифицирани компонентите на основните понятия в хипотезата. Всички твърдения бяха измервани с Ликертова скала със стойности от 0 до 4. Обособени бяха общо 15 субтеста, 14 от които са измервани със средни стойности, само в един от тях – „Показатели за успех”, всяко твърдение бе измервано поотделно.
Описание на извадките – за целите на емпиричното изследване бяха формирани три изследвани групи като общият брой на изследваните лица е 30:
Анализ на резултатите
Технически характеристики на прилаганите в момента модели за суперви зия в трите изследвани групи
Проведеното емпирично изследване събра данни за наличието на супервизия и за желанието на специалистите да участват в процес на супервизия, както и за използваните видове супервизия.
В процеса на изследването бяха идентифицирани 11 принципа, които определят отношенията между участниците в супервизията: договореност, непротиворечивост на знанията, доверие, уважение, доброволност, пренос на знания в живота, баланс между подкрепа и контрол, конфиденциалност, търсене на помощ от специалистите, супервизорът – пример за специалиста, и специалистът – пример за клиента. Изследваните специалисти определят като най-силно застъпен в практиката им принципа на уважението – 3.7. След него с еднакви стойности се нареждат принципът на доверието и принципът на конфиденциалност – 3.5.
Прави впечатление, че с най-ниски средни стойности са принципите „супервизорът – пример за специалиста” (2.6) и „специалистът – пример за клиента” (2.4). Сравнително ниска е стойността и на приципа „пренос на знания в живота” – 2.9. Това ни кара да мислим, че изследваните лица не гледат на процеса на супервизия като на процес на трансфериране. Ако към тези данни прибавим и също ниската стойност за приложение на принципи „непротиворечивост на знанията получени в процеса на супервизия”, става очевидно, че специалистите оценяват високо принципи, касаещи предимно техните лични преживявания в процеса на супервизия и не отчитат мястото на супервизията в цялостния процес на организация на работата в службата и на рехабилитацията на клиентите.
С най-ниска средна стойност е оценена от изследваните специалисти от трите извадки задачата на супервизора оценките му за работата на специалистите да повлиява програмите за обучение и управлението на човешките ресурси в социалната служба, в която работят. Забелязва се закономерност: колкото по-високи са относителните стойности, отразяващи участието на началници в процеса на супервизия, толкова по-силна е връзката между оценката на специалистите от супервизора и обучителните програми в службата им, както и програмите за кариерно развитие. Таблица № 1 онагледява това съотношение.
Таблица № 1. Отношение между йерархията на участниците в супервизията, независимостта на супервизора и обучителните програми в социалните служби
|
Показател |
Стойности |
||
|
I извадка |
II извадка |
III извадка |
|
| 1. Участие на началниците в процеса на супервизия(относителни стойности) |
1.00 |
0.70 |
0.90 |
| 2. Независим от административното ръководство(средни стойности) |
1.7 |
2.5 |
2.1 |
| 3. Оценките на супервизора са свързани с програмите за обучение в службата ми и управлението на човешки те ресурси(средни стойноси) |
3.0 |
0.3 |
1.5 |
Интересна е връзката и между задачите „независим от административното ръководство” и „оценките на супервизора са свързани с обучителните програми и управлението на човешките ресурси” – тя също е право пропорционална. Изводът е, че колкото е по-независим от ръководството супервизора, толкова по-малко влияят неговите оценки за работата на специалистите върху обучителните програми и върху управлението на човешките ресурси в службата.
Описание на модела за супервизия в ЦСРИ „Човеколюбие”
История – изработването на модел за супервизия в ЦСРИ „Човеколюбие” започна още през 2001 г., когато Центърът стартира дейността си с проект, финансиран от Обединени Холандски фондации. По-късно финансова подкрепа оказаха Фондация „Отворено общество”, Фондация „Яниво”, Фондация „Помощ за благотворителността в България”, Министерство на труда и социалната политика чрез Фонд за социално подпомагане и Социално-инвестиционен фонд и др. През 2005 г. дейността на Центъра започна да се финансира като делегирана от държавата социална услуга – център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични проблеми. Това стана след обявяване на конкурс от Община Пазарджик.
Още с първите членове на екипа и първите клиенти се очерта нуждата от супервизия на специалистите. През първата година от дейността на Центъра бе осигурена супервизия от националния консултант по психиатрия и от колеги от София, които първи в страната създадоха център за дневна грижа в общността за психиатрични пациенти. Създаденият от Софийско дружесто за психично здраве дневен център „Ван Гог” не успя да открие формула за устойчиво финансиране на услугата и скоро нашият център се оказа единствен в страната. В периода, докато колегите от София супервизираха нашите първи стъпки и малко по-късно, когато ние започнахме да стимулираме създаването на центрове за дневна грижа в страната (Кърджали, Русе, Самоков), се натъкнахме на различни приоритети, ценности и различен език с колегите. Това ни принуди да започнем създаването на свой модел за обучение и психологическа подкрепа на постъпващите в службата специалисти. Постепенно се избистряха отделните елементи на модела на супервизия.
Като модел, който практикуваме, наблюдаваме и коригираме при нужда, той съществува от 2005 г.
Програми за работа с клиенти – екипът на ЦСРИ „Човеколюбие” работи с 32 клиенти с хронични психични проблеми и осъществява 14 програми: 1. Програма “Социален клуб”; 2. Програма „Човешки ценности” – група за честни отношения, група за взаимопомощ, час по любов и клуб „Смисълът в живота”; 4. Програма “Гражданско образование и възпитание”; 5. Програма за рехабилитация на битови умения – клуб „Вкусно”, група за почистване на дома, зеленчукопроизводство; 6. Програма “Социална трапезария”; 7. Програма “Здравословен живот” – клуб „Здраве”, клуб „Активен спорт”, клуб „Красива усмивка”; 8. Програма за трудова рехабилитация – ателие за производство на сувенири, магазин за подаръци (сувенири произведени в социални служби в общината), павилион за захарни изделия, събиране на вторични суровини; 9. Програма “Намиране на работа”; 10. Програма „Работа със семейството” – колеж по семейни отношения и домашни посещения; 11. Служба за психологическо консултиране; 12. Специализирана библиотека с психологическа литература “Човекознание” – заемна и читалня ; 13.Обучителни програми – Трениране на социални умения: модули “Ти ли си най-подходящият за мен”, „Изкуството на преговорите”, “Основни разговорни умения”, “Търсене на работа”, “Самостоятелно справяне при лекарствена терапия”, “Самостоятелен контрол на симптомите”, „Организация на свободното време”. „Личен и семеен бюджет”, „Пълноценно прекарване на свободното време” и „Търсене на работа”, Ограмотяване: курсове по математика, български и английски език, Обучение на доброволци; 14. Връзки с обществеността
Теоретичен модел – теоретичният модел, върху който е построена цялата работа в ЦСРИ „Човеколюбие”, включително и моделът за супервизия, е шахматният модел за света и за човешките отношения.
Идеята за живота като партия шах е съществувала още с възникването на шахматната игра – създадена е за обучение на индийски военононачалници. През 2007 г. у нас излезе книгата на успелият да се задържи двадесет години световен шампион по шах Г. Каспаров „Животът като партия шах”, в която той описва приложението на отделни елементи на шахматната игра в различни сфери на живота – история, икономика, военно дело, семейни отношения и др. През 1979 г. Н. В. Крогиус пише за психологическата подготовка на шахматиста, а през 2007 г. Патрик Гоетте публикува статия за използването на шахмата като средство за психодиагностика и психотерапия. Известни са ни данни, че в Киевската психиатрична болница шахматът се използва като средство за рехабилитация, а тази година се запознахме с Васил Ваклинов – български студент по социология във Франция, който пише дипломна работа за шахмата като средство за интеграция на различни маргинализирани групи в обществото.
Уникалното в работата на ЦСРИ „Човеколюбие” е идеята на д-р Емил Марков да се използва шахматната игра като средство за обучение по системно мислене както от специалистите, така и от клиентите. Същността на прилагането на шахматния модел в реалния живот и в професионалната практика се състои в идеята, когато се изправим пред проблем, да се опитаме да го опишем с езика на шахматната игра и с нейните средства да търсим решението. Този подход има няколко предимства:
Принципи на супервизия – една част от принципите на провежданата в ЦСРИ „Човеколюбие” супервизия са универсални за сферата на социалната работа – договореност, доверие, уважение, доброволност, конфиденциалност и регулярност. Друга част от тях са специфични за работата на конкретната социална служба. Това са:
Принципът за личния пример е заложен не само в отношенията между специалистите и клиентите, но и в отношенията между супервизора и специалистите;
Прилаганите специфични принципи на провежданата в ЦСРИ „Човеколюбие” супервизия очертават цялостна философска система на мислене. За да сме сигурни, че няма да има противоречие между универсалните и специфичните принципи на супервизия и на работа, сме създали своя система за подбор на кадрите. Кандидатите за членове на екипа минават през едномесечно обучение, комбинирано с практически задачи. Това ни позволява да селектираме хора със силно изразено желание за личностно развитие и обучение.
Функции на супервизията – като се има предвид теоретичния модел на работа и принципите на супервизия, много ясно се очертава необходимостта процесът на супервизия в ЦСРИ „Човеколюбие” да изпълнява както обучаваща, така и подкрепяща и административна функция.
Задачи и роли на супервизора, стил на супервизия – задачите, които изпълнява супервизорът в ЦСРИ „Човеколюбие”, са: да обучава, да дава съвети и подкрепа, да наблюдава и ръководи, да контролира и насърчава спазването на правните и етични норми. Ролите, в които най-често влиза, са: „учител”, „консултант”, „експерт”, „съветник”, „колега”, „изповедник”.
Основният стил на супервизия е подпомагащ – сесиите имат катарзисен, катализиращ и подкрепящ характер.
Видове супервизия – в ЦСРИ „Човеколюбие” се провежда индивидуална и групова супервизия.
Индивидуалната супервизия, в зависимост от съдържанието, е с различна честота. За личностното развитие на специалистите се провежда една индивидуална сесия месечно. За обсъждане работата с клиенти индивидуални сесии се провеждат по заявка на супервизора или по заявка на специалиста, супервизорът е на разположение за консултиране при инциденти.
Групова екипна супервизия, касаеща работата с клиенти, се провежда веднъж седмично. Два пъти седмично се провеждат занятия на школата по егология – за нови теоретични знания и за осъзнаване на личния опит от специалистите.
Супервизорът на социалната служба е член на екипа с дългогодишен опит като лекар психиатър. Той е автор на теоретичния модел за работа в службата и на специфичните принципи за супервизия.
График за супервизия – Понеделник: екипна среща, организационна среща с клиентите – административна супервизия; Вторник и четвъртък: школа по егология – обучаваща и подкрепяща супервизия; Петък: координиране на грижи, лични отношения в екипа – групова екипна супервизия; В удобно за участниците време: по заявка от специалиста или по покана на супервизора – индивидуална супервизия за справяне с лични и професионални проблеми; Веднъж месечно: събеседване по личностно развитие – индивидуална супервизия; Веднъж на тримесечие: водене на случай – групова супервизия с колеги от други социални служби, от външен супервизор.
Сравнителен анализ между основната изследвана група и контролните групи
Таблица № 2 много ясно показва, че по всички идентифицирани критерии специалистите от I извадка са дали най-високи оценки и в относителна стойност те имат най-ясно изразена ориентирана към индивидуалните им особености супервизия – 3.4, сравнено с 2.1 на II и 2.3 на III извадка.
Специалистите от I извадка имат най-много индивидуални занимания – 3.0, сравнено с 0.7 и 1.1 съответно на I и II извадка, и най-голяма възможност за индивидуална работа в група – 3.6, сравнено с 3.3 и 3.5 съответно на I и II извадка. При тях в най-значителна степен се отчитат индивидуалните им особености – 3.7, сравнено с 2.1 и 2.3 съответно на I и II извадка.
Таблица № 2. Индивидуално ориентирана супервизия
|
Променлива |
Средни стойности |
||
|
Индивидуално ориентирана супервизия |
I извадка | II извадка | III извадка |
| 1. Наличие на индивидуални занимания |
3.0 |
0.7 |
1.1 |
| 2. Възможност за индивидуална работа в група |
3.6 |
3.3 |
3.5 |
| 3.Отчитане на индивидуалните особености на специалистите |
3.7 |
2.2 |
2.2 |
|
ОБЩО |
3.4 |
2.1 |
2.3 |
Таблица № 3 потвърждава като цяло същата тенденция и за преживяването на успех в работата от специалистите от различните извадки – специалистите от I извадка водят значително (оценено в относителна стойност) по 5 от всичко 6 показателя, и са почти наравно с другите извадки по шестият показател.
Таблица № 3. Успех в работата
|
Променлива |
Средни стойности |
||
|
Успех в работата |
I извадка | II извадка | III извадка |
| 1. Самооценка на чувството за успех |
3.3 |
3.0 |
2.7 |
| 2. Позитивна обратна връзка от клиенти |
3.0 |
2.9 |
3.0 |
| 3. Позитивна обратна връзка от ръково дителя и супервизора |
2.9 |
2.3 |
2.5 |
| 4. Показатели за успех |
3.1 |
2.7 |
2.5 |
| – приемам емоц. проблеми спокойно на раб. |
2.1 |
2.7 |
2.5 |
| – клиентът ми научи нещо от мен |
3.3 |
3.7 |
2.8 |
| – аз научих нещо от супервизора си |
3.7 |
2.8 |
3.2 |
| – тези, на които съм помогнал, помагат на други |
3.0 |
2.3 |
2.3 |
| – успявам да намеря необходимата ми инфор мация |
3.2 |
3.1 |
3.0 |
| – проблемите ми намаляват с течение на времето |
2.6 |
2.7 |
2.5 |
| – оценяват моя личен принос за групата |
3.3 |
2.6 |
2.7 |
| – в службата ми отделят време |
3.5 |
2.4 |
2.4 |
| – показват ми с любов грешките |
3.5 |
2.2 |
1.5 |
| 5. Устойчивост на мотивацията за успех |
2.8 |
2.2 |
2.3 |
| 6. Висок професионален идеал |
3.3 |
2.9 |
2.8 |
|
ОБЩО |
3.1 |
2.7 |
2.6 |
Най-високи са стойностите за: самооценка на чувството за успех – 3.3 спрямо 3.0 и 2.7 на II и III извадка, позитивна обратна връзка от ръководителя и супервизора 2.9 спрямо 2.3 и 2.5 на II и III извадка, обобщената оценка на показателите за успех – 3.1 сравнено с 2.7 и 2.5 на II и III извадка, устойчивост на мотивацията за успех – 2.8 спрямо 2.2 и 2.3 на II и III извадка и висок професионален идеал – 3.3 спрямо 2.9 и 2.8 на II и III извадка.
Ако по данните в Таблици № 2 и № 3 трябва да направим заключение дали заложената в хипотезата зависимост е вярна, изводът ще бъде, че в относителни и средни стойности това емпирично изследване потвърждава, че ориентираната към индивидуалните особености на специалистите супервизия води до преживяване на успех в работата.
Данните в Таблица № 4 потвърждават хипотезата, че по-идивидуализираната супервизия води до по-висок стремеж за усъвършенстване.
Таблица № 4. Стремеж към усъвършенстване
|
Променлива |
Средни стойности |
||
|
Стремеж към усъвършенстване |
I извадка | II извадка | III извадка |
| 1. Желание за нови знания |
3.6 |
3.3 |
2.9 |
| 2. Позитивно отношение към промените |
3.3 |
2.9 |
2.9 |
| 3. Позитивно отношение към процеса на усъвършенстване |
3.4 |
3.1 |
2.7 |
|
ОБЩО |
3.4 |
3.1 |
2.8 |
Забележимо по-високи са относителните стойности на I извадка по 3 от всичко 6-те показателя – желание за нови знания – 3.6, спрямо 3.3 и 2.9 на II и III извадка, позитивно отношение към промените – 3.3 спрямо 2.9 и 2.9 на II и III извадка, и позитивно отношение към процеса на усъвършенстване – 3.4 спрямо 3.1 и 2.7 на II и III извадка.
Проверка на хипотезата с корелационен анализ
Влияние на наличието на индивидуални занимания върху успеха и усъвършен стването
Данните в Таблица № 5 показват, че съществува значителна зависимост между наличието на индивидуални занимания и отделните показатели за преживяване на успех в работата от изследваните специалисти.
Най-силно изразено е отношението между показателят „показват ми с любов грешките” и индивидуалните занимания – 0.68. В Таблица № 5 най-логическа е значителната зависимост, която се забелязва между наличието на индивидуални занимания в процеса на супервизия със специалистите и тяхното преживяване, че в службата им отделят време – 0.64. Изводът е: ако искаме нашите колеги да се чувстват успешни в работата си, трябва да осигурим възможност за индивидуална супервизия.
Таблица № 5. Корелационни връзки между наличието на индивидуални занимания и успеха и усъвършенстването
|
Променливи |
Наличие на индивидуални занимания |
|
| Успех в работата | ||
| 1. | Самооценка на чувството за успех |
0.57 |
| 2. | Аз научих нещо от супервизора си |
0.52 |
| 3. | Оценяват моя личен принос в група |
0.56 |
| 4. | В службата ми отделят време |
0.64 |
| 5. | Показват ми с любов грешките |
0.68 |
| Стремеж към усъвършенстване | ||
| 6. | Желание за усъвършенстване и пови шаване на професионалната квалифи кация |
0.56 |
Ако сравним корелационите коефициенти между индивидуални занимания и „аз научих нещо от супервизора си” и индивидуална работа в група и „аз научих нещо от супервизора си” – съответно 0.52 и 0.42, става очевидно, че специалистите смятат, че научават повече неща от супервизора си в индивидуални занимания. Тяхното усещане за успех е по-голямо по време на индивидуални занимания.
Таблица № 5 потвърждава още една логическа зависимост – между наличието на индивидуални занимания и желанието за усъвършенстване и повишаване на професионалната квалификация. Корелационният коефициент е значителен – 0.56.
Влияние на възможността за индивидуална работа в група върху успеха и усъ
вър шенстването
Таблица № 6 отчита много голямата зависимост между индивидуалната работа в група и преживяването за успех в работата от специалистите. Корелационният коефициент е 0.99. Изводът е очевиден: ако искаме специалистите да се чувстват успешни в работата си, трябва да им даваме позитивна обратна връзка в група и в група да отчитаме техния индивидуален принос. Мисля, че това не е трудно за прилагане в практиката, ако се създаде у ръководителите, супервизорите и специалистите нагласата, че административната, обучаващата и подкрепящата супервизия могат да се използват и като форум за отчитане на постиженията, не само на пропуските.
Значителна е зависимостта между индивидуалната работа в група и стремежа към усъвършенстване – 0.69. 0.62 е корелационният коефициент между индивидуални занимания в група и позитивна обратна връзка от клиенти. Извод: ако ръководството създаде форми за даване на обратна връзка от клиентите за работата на специалистите, ако тази обратна връзка е позитивна и ако става в група, това води до повишаване стремежа на специалистите към усъвършенстване.
Таблица № 6. Влияние на възможността за индивидуални занимания в група върху успеха и усъвършенстването
|
|
Променлива |
Възможност за индивидуална работа в група |
| Успех в работата | ||
| 1. | Позитивна обратна връзка от ръководителя и супервизора |
0.99 |
| Стремеж към усъвършенстване |
|
|
| 2. | Позитивна обратна връзка от клиенти |
0.62 |
| 3. | Желание за усъвършенстване и повишаване на професионалната квалификация |
0.69 |
Влияние на отчитането на индивидуалните особености на специалистите върху успеха и усъвършенстването
Изследването установи, че съществува значителна корелационна зависимост между отчитането на индивидуалните особености на специалистите и даването на позитивна обратана връзка от ръководителя и от супервизора – коефициентът е 0.59. Когато позитивната обратна връзка от ръководителя и супервизора отчита индивидуалните особености на специалистите, те в значителна степен преживяват усещане за успех в работата. Още по-висок е корелационният коефициент, отразяващ зависимостта между отчитането на индивидуалните особености на специалистите и позитивното отношение към промените – 0.69. Това говори, че ако в процеса на супервизия се отчитат индивидуалните особености на специалистите, ще се повлиява техният стремеж към усъвършенстване спрямо показателя позитивно отношение към промените.
Други зависимости
Корелационният анализ показа и други интересни зависимости:
Това показва, че съществуват силно изразени зависимости не само между индивидуализацията на супервизията и успеха и усъвършенстването. Голяма е степента на повлияване между самия успех и усъвършестване – преживяването на усещането за успех стимулира стремежа за усъвършестване. Само чрез постоянно усъвършестване може да се запази устойчиво преживяването на успех в работата.
ИЗВОДИ
Възоснова на резултатите от емпиричното изследване могат да се направят следните изводи:
1. Има социални служби, в които провежданата супервизия няма връзка с обучителните програми и плановете за кариерно развитие на специалистите.
2. Част от изследваните лица не гледат на процеса на супервизия като на процес на трансфериране на знания.
3. В някои социални служби принципът „непротиворечивост на знанията, получени в процеса на супервизия” е слабо застъпен.
4. Специалистите оценяват високо принципи, касаещи предимно техните лични преживявания в процеса на супервизия, и не отчитат мястото на супервизията в цялостния процес на организация на работата в службата и на рехабилитацията на клиентите.
5. Специалистите смятат, че научават повече неща от супервизора си в индивидуални занимания. Тяхното усещане за успех е по-голямо по време на индивидуални занимания.
6. Индивидуалните занимания повишават желанието за усъвършенстване и повишаване на професионалната квалификация.
7. Отчитането на индивидуалните особености на специалистите по време на супервизия в група води до преживяване за успех в работата.
8. Индивидуалната работа в група води до повишаване на стремежа към усъвършенстване.
9. Отчитането на индивидуалните особености на специалистите по време на супервизия води до позитивно отношение към промените. Това говори, че ако в процеса на супервизия се отчитат индивидуалните особености на специалистите, ще се повлиява техният стремеж към усъвършенстване спрямо показателя позитивно отношение към промените.
10. Самооценката на чувството за успех е в голяма зависимост от професионалния идеал, от актуализацията на плановете и от желанието за усъвършенстване и повишаване на квалификацията.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Всички данни от емпиричното изследване – в относителни и средни стойности, и като корелационни коефициенти, потвърждават хипотезата, че ориентираната към индивидуалните особености на специалистите супервизия води до преживяване за успех в работата и стимулира стремежа към усъвършенстване като личности и в професията.
ЛИТЕРАТУРА
1. Механджийска, Г. Супервизията в социалната работа. Подкрепа, ръководство и развитие на помагащите специалисти. Изток-Запад. С., 2008
2. Стаменкова, Надежда. Професионална психодиагностика. Варненски свободен университет „Черноризец Храбър” – Университетско издателство. 2005
3. Тест на Т. Елерс. В: „Енциклопедия Психологически тестове”. Съставител С. Касянов. Изд. „Фабер”. 2001.