Вестител на движението за психично здраве
Ч О В Е К О Л Ю Б И Е
Списание за душата, човешките ценности и важните неща в живота
Бр. 4 ЕСЕН 2004
Какво ли ни свързва?
Въпреки протестите на редактора за повтарящото се заглавие, въпросът продължава да ме гложди. Какво ли ни свързва нас, лекари, пациенти, близки и останалите, които си мислят, че това не ги засяга? Само диагнозите и лекарствата ли или и още нещо?
За третия брой на списанието – няколко писма. Хората четат, дават дарения за четвъртия брой и мълчат.
Представяме егологията – теорията, на която се основава дейността на Център за психично здраве “Човеколюбие”, в предаването “Равновесие” на местната кабелна телевизия “Кабелсат”. За илюстрация на теорията подбираме три теми – честните отношения, любовта и смисълът в живота. Опитвам се да обясня на водещата Верка Стойкова необятната тема кратко, ясно и прегледно. По какво си приличат хората с и без диагнози и по какво се различават? Прилики: всички искаме да имаме усещането, че с нас се отнасят честно, искаме да се чувстваме обичани и да има кого да обичаме, искаме животът ни да има смисъл. А по какво се различаваме? Хората без диагнози си мислят, че са го постигнали или се надяват, че ще го постигнат или са се примирили, че няма да го постигнат и се правят, че всичко е на ред. Хората с диагнози не са го постигнали, не са се примирили и страдат. Това беше в началото на м. април 2003 г.
Днес си мисля друго. Всички сме хора и всички страдаме. В някакъв момент от живота си всеки един от нас има достатъчно прояви, за да отнесе диагнозата, но на някои не е имало кой да им я постави.
И с този брой на сп. “Човеколюбие” ви носим добри новини. А вие мълчете. Да видим кой ще се откаже пръв – ние да ви носим добри новини или вие да мълчите.
Д-р Емил Марков
РЕДАКЦИОННА
Здравейте, приятели,
Държите в ръцете си четвъртият брой на “Човеколюбие”. Забелязахте ли – миналата година не успяхме да го издадем. Не стигнаха средствата. Затова пък събраните досега средства – 167,58 са със 7,58 лв. в повече от необходимото за отпечатване. Обърнахте ли внимание кой е спомоществовател № 49? - Сдружение “Човеколюбие”. Искам да ви разкажа какво стои зад тази номер.
От пет години един от начините за набиране на средства в Сдружение “Човеколюбие” са вторичните суровини, които ни дарява Офис център “Престиж” в Пазарджик. Когато нямахме собствен офис, тук ни извършваха безвъзмездно и някои офис услуги – сканиране и принтиране.
Два пъти седмично членове на сдружението ходят до книжарницата в този Офис център и получават тяхната отпадъчна хартия. Когато се събере хартия като за един бус, предаваме я на фирма за вторични суровини. Цялата тази дейност си има мениджър – Николета. Помагат и Николай, Валентин, Катя, Петьо, Иван, Свилен, Мирослав, Петър, Златка, Илия.
Осемдесет лева от наградния фонд за Литературния конкурс “Моите душевни преживявания” през тази година са осигурени от същите хора по същия начин.
Пенсиите може да са малки, но хартиените отпадъци са достатъчно, за да направим света по-добро място за живеене. Стига да искаме!
Надежда Кузерманова
12.04.2003 г . - Сеанс на едновременна игра на шах в Пазарджик, зала
“Маестро Г. Атанасов”.
Международната майсторка по шах Румяна Гочева – изпълнителен директор на Българска федерация по шах, и Петър Козарев – треньор на Клуба по шах на Сдружение “Човеколюбие”, играха на 20 дъски с общински съветници, служители от общинската администрация и бизнесмени. Проявата бе благотворителна. С набраните средства бяха закупени шахове за Шах клуб в Психиатрична болница – с. Паталеница.
ЩЕ СТИГНЕМ ЛИ ДО СВЕТНОВНО ПЪРВЕНСТВО ПО ШАХ?
Шахматът е едно от многото доказателства, че хората с психиатрични диагнози имат голям умствен потенциал, който се пренебрегва от обществото. Тази игра стимулира мисленето и помага както на хората с психиатрични диагнози, така и на всеки един човек да се справи с проблемите си, като пренесе знанията си от нея в реалните житейски ситуации. В това е и същността на използвания от нас шахматен модел за справяне с житейските проблемите.
Голяма част от психиатричните пациенти играят шах, някои от тях печелят и престижни награди. За съжаление те нямат своя собствена организация, която да защитава спортните им интереси и потребности. По повод 11 април 2002 г. – Световния ден, посветен на проблема шизофрения, Сдружение “Човеколюбие” постави началото на една кампания, чрез която психиатричните пациенти да покажат на света своите способности в тази област.
Бе учреден Спортен клуб “Човеколюбие” и бе открит Шахматен клуб за хора с психични проблеми. Клон на този клуб бе открит и в Държавната психиатрична болница в с. Паталеница. Досега клубът участва в два сеанса на едновременна игра, в националните спортни празници за хора с увреждания в Сливен и Стара Загора, в общинските работническите спортни игри в Пазарджик и международения шахматен турнир в Албена. Клубът има вече и спечелени медали за отлично представяне.
Дейността на Шахматния клуб непрекъснато се развива и през 2004 г. Сдружение “Човеколюбие” организира първото национално първенство по шахмат за психиатрични пациенти. То ще се проведе на 9 октомри в Пазарджик.
Крайната ни цел е Световно първенство по шах за хора с психиатрични диагнози.
Василка Иванова
МЪЛЧАЛИВО ПРИСЪСТВИЕ –
честните отношения в обществото
От 2000 г. в Сдружение “Човеколюбие” съществува Група за честни отношения. Целта на групата е да решава проблемите в отношенията между членовете на сдружението. Тя изработи групово определение за честни отношения – ясни, точни, договорени, спазени, равнопоставени и взаимно изгодни отношения; да не са в ущърб на трети лица и по възможност да са в съответствие със закона. Съвестта има приоритет пред закона.
Много често в нашата група се коментира въпроса – само тук се говори за честни отношения. Политиците, бизнесмените и нашите близки не обсъждат отношенията и постъпките си от гледна точка на честността. Какво да правим? Да се откажем ли от честните отношения, или да предложим и на другите членове на нашето общество да приемат честните отношения като ценност. Имаме ли сили затова?
През януари 2003 г. в групата бе поставен въпросът честно ли е депутатите да гласуват с по няколко карти? Отговорът ни бе категоричен – не е честно, защото е нарушение на обществено споразумение, записано в конституцията. Взехме решение да пишем писмо на министър-председателя. Получихме нищо не обещаващ и нищо не значащ отговор. Тогава групата взе решение всеки понеделник от 15.00 до 17.00 часа - приемното време на депутатите на НДСВ, да изразява мълчалив протест срещу нечестните отношения в Народното събрание. Защо пред НДСВ? Защото те са мнозинството в парламента и от тяхната воля в най-голяма степен зависи решаването на въпроса. Какво искаме да им кажем с мълчаливия протест ? Първо – че виждаме как избраните от нас народни представители публично нарушават конституцията. Второ – че не сме съгласни с това положение. Ако председателят на Народното събрание е безсилен да реши този проблем, да подаде оставка. Ако лидерът на партията, която има мнозинство в парламента нищо не може да направи по въпроса – да подаде оставка. Не сме срещу никой. Искаме честни отношения.
Вече втора година нашата група в дъжд и сняг, в студ и жега, стоически привлича вниманието на гражданите на Пазарджик. Едни не вярват, че ще успеем, други ни смятат за някакви партийни фанатици. Но всички смятат, че нашите искания за честни отношения са справедливи. От никой не сме чули, че желае да живее в държава с лъжливи депутати.
Нашето Мълчаливо присъствие се превърна и в школа по гражданско образование. Всеки понеделник с различна аудитория обсъждаме има ли кой да ни чуе, зависи ли от нас хода на историята, какъв свят ще оставим на децата си др.
Заповядайте при нас! Или си направете Мълчаливо присъствие във вашия град.
Татяна Иванова
Спомоществователи на бр.4 на списание “Човеколюбие”
1. Д-р Емил Марков, София - 6 лв.
2. Йорданка Пенкова, Шумен - 5 лв.
3. Д-р Бончо Панов, София - 5 лв.
4. Д-р Дорита Кръстева, София - 1 лв.
5. Д-р Катя Чивийска, София - 1 лв.
6. Деляна Радулова, Габрово - 2 лв.
7. Д-р Невена Балканска, Пловдив - 1 лв.
8. Емилия Алексиева, София - 2 лв.
9. Д-р Владимир Сотиров, София - 7 лв.
10. Д-р Юрий Баличев, София- 2 лв.
11. Румен Рачев, София - 5 лв.
12. Д-р Мая Пашова, Раднево - 5 лв.
13. Д-р Георги Дренски, Габрово - 2 лв.
14. Д-р Георги Койчев, София - 5 лв.
15. Д-р Валентин Акабалиев, Пловдив - 5 лв.
16. Д-р Румяна Динолова, София - 1 лв.
17. Антоанета Ангелова, Русе - 1 лв.
18. Константин Каменов, Пловдив - 0.15 лв.
19. Виолета Митексова, Пловдив - 5 лв.
20. Росияна Христова, Пловдив - 2 лв.
21. Пенка Тончева, Пловдив - 0.20 лв.
22. Татяна Дикова, Кърджали - 1 лв.
23. Владимир Тодоров, Пловдив - 1 лв.
24. Иванка Джангова-Кабаптева, Пловдив - 1 лв.
25. Елена Пирянкова, Пловдив - 0.50 лв.
26. Красимира Лазарова, Стара Загора - 5 лв.
27. Светлозар Петров – 5 лв.
28. Светла Димитрова, Пазарджик - 5 лв.
29. Таня Александрова, София- 0.50 лв.
30. Антон Петров, София - 0.30 лв.
31. Христиана Трънкова, София - 1 лв.
32. Кръстина Гълъбова, Пловдив - 1 лв.
33. Василка Иванова, Пазарджик - 5 лв.
34. Ян Войтиняк, София - 1.50 лв.
35. Катя Гешева, Пазарджик - 2 лв.
36. Стоян Пандев, Пазарджик - 0.50 лв.
37. Верка Стойкова, Пазарджик - 10 лв.
38. Виолета Хаджийска, Пазарджик - 2 лв.
39. Елка Божкова, София - 1 лв.
40. Десислава Николчева, София - 2 лв.
41. Катерина Илиева, София - 2 лв.
42. Вечеслава Димитрова, Пловдив - 0.50 лв.
43. Цветелина Петкова, София - 1 лв.
44. Петър Козарев, Пазарджик - 0.20 лв.
45. Елена Бухлева, Пазарджик- 2 лв.
46. Надежда Кузерманова, Пазарджик - 1 лв.
47. Васил Дъбов, Пловдив – 10 лв.
48. Величка Главчева, Пазарджик – 2 лв.
49. Сдружение “Човеколюбие” – 37.88 лв
50. Милка Петлешкова, Козлодуй – 2 лв.
51. Златка Михайлова – Пазарджик – 0,35 лв.
Напомняне за спомоществувателите
Списанието се разпространява безплатно. Средства за издаване на следващия брой се набират чрез дарения. Срещу всяко дарение се издава квитанция с №, печат, подпис и точната сума. Дарителят получава следващия брой, в който е публикувано името му и дарената сума. При нарушения се обаждайте в редакцията.
ЕГОЛОГИЯТА – НОВА ШКОЛА В ПСИХИАТРИЯТА
Човек с нова идея е маниак,
докато идеята успее.
Марк Твен
Под това название представихме науката, на която се основава създаването и дейността на Център за психично здаве “Човеколюбие” в Пазарджик на конференция на Българска психиатрична асоциация във Велико Търново на 2 септември 2002.
Първоначално разработвах егологията като теория за справяне с личните проблеми. Тя се основава на принципи, използвани от различни науки за обясняване на света. На първо място кибернетичният модел на управление. На второ място шахматният модел, който разработих сам. Комбинирани в един общ модел изглеждат така:
Ако си представим света като шахматна дъска върху която има 6 милиарда хора – пешки, всеки от тях си има свои цели и всеки момент взема решение какви ходове да направи, за да ги постигне. Всеки човек е субект на управлението. Светът е обект на управлението. Правата връзка са каналите за въздействие върху света. Обратната връзка са каналите за събиране на информация за състоянието на света. Целта е желаното състояние на света. Алгоритъмът е поредицата от ходове, чрез които да достигнем до желаното състояние.
Егологията предлага обяснителни модели за света, човешките проблеми и начините за справянето с тях.
Знанията за света са обобщени в един обяснителен модел – обща теория за света /ОТС/ – системно, взаимосвързано и непротиворечиво изложение на знанията за света,с които разполага отделния човек. Подобно на географската карта ОТС ни помага да подреждаме знанията си за света и да се ориентираме в него. Науките за душата и различните школи в отделните науки са разположени в ОТС както островите върху географската карта. Егологията няма терапевтични цели и не се явява съперник на известните школи в психиатрията. Тя помага на хората да постигнат споразумение за игра на една дъска или да се разделят.
Доколкото егологията има благотворно влияние върху човешката душа, то е аналогично на влиянието, което преживява шахматист, комуто са помогнали да намери решение в трудна позиция, без значение дали той има психично разстройство или не. На този принцип се базира приложението на егологията в психиатрията. И в играта на шах, и в живота хората се чувстват по-зле, когато нямат яснота за ситуацията, смятат, че ще загубят и няма изгледи за положителни промени в бъдеще. Играта на шах тренира хората да се ориентират в ситуацията, да анализират варианти, да приемат загубите като етап от процеса на самоусъвършенстване, да разчитат на себе си и да търсят помощ в трудни ситуации.
Хората, които правят неразбираеми за нас ходове, наричаме ненормални. Ако преценим ходовете им като опасни – прилагаме принудителни мерки за изолация и лечение. Бившият председател на Сдружение “Човеколюбие” ме помоли за помощ. Негов приятел беше настанен в ПБ Паталеница с прокурорско постановление. Лекуващият лекар с няколко десетилетия стаж ме убеждава: “Др Марков, много е зле. Казва, че е извънземен.” Пациентът обяснява по късно: “Абе докторе, ние, моряците сме 6 месеца на суша, 6 месеца на вода, т.е. извънземни.”
За двадесет години общуване с хора с психиатрични диагнози видях хиляди случаи, които се повлияха благоприятно от приложението на егологията.
Ето ви още един: 28-годишен мъж с диагноза Шизофрения, докаран до дело за поставяне под пълно запрещение, родители - разведени, майката се е самоубила, бащата с алкохолен проблем. Кандидат-майстор на спорта по шах. В рамките на две години спечели обучение в Италия, получи работа в Община Пазарджик по проект за подпомагане на хора с увреждания и покана за турнир по шах в Мексико. На всяка крачка през двете години екипът на центъра го подкрепяше при анализа на ситуациите, изборът на цели и съставянето на алгоритми. Тренирам го за шампионската титла на предстоящото световно първенство по шах за хора с психиатрични диагнози.
Представяме Ви:
На тези страници във всеки брой ви представяме организации, работещи в полето на психичното здраве
В бр. 1 ви представихме Сдружение “Човеколюбие”, обединяващо професионалисти, потребители и близки, както и хора проявяващи интерес към душата. Практиката по света е друга – трите основни групи се обединяват в отделни организации с убеждението, че имат различни интереси. Нашият дванадесетгодишен опит потвърждава вярата на учредителите на Сдружение “Човеколюбие”, че и интересите са общи. В този брой ви представяме две организации – на потребители и на близки, а в следващия брой ще представим една професионална организация За всички, които искат да създадат своя организация, те, заедно с нашата, могат да послужат като модел.
СДРУЖЕНИЕ “ОБЩЕСТВО АДАПТАЦИЯ”
Преди пет месеца близките на хора, пострадали от психично заболяване, направихме първите плахи стъпки към създаване на сдружение. Бяхме подкрепяни активно от Групова практика за специализирана психиатрична помощ “Адаптация” ООД, работеща в София, на ул. “Цар Симеон” 13, посещавана от близките ни с психиатрични диагнози.
След кратка предистория, сдружението “Общество Адаптация”, което обединява усилията на двадесетина души, свързани от мечтата да намерят универсален отговор на своя общ проблем - психичната болест, стана реалност. Сдружението се опитва да подпомага семействата и близките на потребителите на психично-здравни услуги, както и самите потребители в кризисни периоди и при реинтегрирането им в обществото. Амбицията на обединените роднини е да защитават гражданските и човешките права, интересите и достойнството на своите близки, пострадали от психично заболяване. В същото време “Общество Адаптация” се надява с работата си да бъде полезно на лекарите, социалните работници и терапевтите в общата цел за промяна на психиатричната помощ; да бъде с тях при бъдещото изграждане на дневни центрове, на кризисни служби, защитени територии, приюти и пр. Разбира се няма да бъде пренебрегната и друга основна задача - непрекъснато повишаване на нивото на познание за същността на психичната болест и нейните прояви чрез обучение на близките на потребителите на психично-здравни услуги за реагиране в различните стадии на болестта.
Всъщност сдружението е съвсем в началото на своя път, но въпреки своята младост, то вече има своя история. Тя преминава през трудностите да се мотивират повече близки, които да се включат в работата, през неизбежните финансови въпроси и организационни проблеми. За по-малко от половин година Сдружението разработи и подаде два проекта. Единият от тях бе насочен към практическото организиране на медийна кампания, която да промени предразсъдъците на работодателите по отношение на правото на труд на хората с психични проблеми. Работата по този проект даде възможност да се установят контакти със сродни сдружения в България и с международни организации, които имат подобен предмет на дейност. Вторият е свързан с разширяването и обогатяването на дневния център за хора с увреждания, причинени от психични заболявания: арттерапия и социален клуб. Този втори проект има за цел да предостави на хората с психична болест възможност за участие в културното пространство чрез посещения на кина, театри, опери, балети и др.
Представителите на сдружението участват редовно в национални и международни конференции, свързани с проблемите на психичното здраве и все по-смело се включват в дискусиите и работните групи. Ръководени от идеята, че обединените усилия винаги имат по-силно въздействие и ефект, хората от Сдружението активно търсят партньорство с аналогични сдружения и асоциации в страната и чужбина. Те вече имат партньори от Унгария, Португалия, Испания, които също работят в посока на подкрепа на хората с хронична психична болест и техните близки.
Разбира се на първо място трябва да се посочи помощта, партньорството и “колегиалността” на екипа от професионалисти от “Адаптация” ООД. Една от най-ценните инициативи на екипа, заедно с моралната и материалната помощ, оказвана добросърдечно от всеки един от тях, несъмнено е подготвянето и разпространяването на брошурата “Семейство, психична болест и криза: оцеляване или справяне”. Тази брошура е предназначена за повишаване на информираността и компетентността и свързаните с тях умения, необходими на роднините за справяне с хроничното психично заболяване.
Независимо от ограничения ни опит, вече е категорично ясно, че усилията, добрите идеи, плановете, могат да бъдат много по-ефективни само тогава, когато сдружения като “Общество Адаптация” работят заедно в коалиция, обединени временно около един проблем или още по-добре свързани в единна федеративна организация. Готови сме да работим с всеки, който смята, че психичната болест не бива да завладява изцяло нашия емоционален и професионален живот, нито да отнема на пострадалите ни близки достойното човешко съществуване.
Лиляна Ванова
Сдружение на близките на
хора с психични проблеми
“Общество Адаптация”
София, ул. “Цар Симеон” 13
e-mail: lilyanavanova@abv.bg;
“ДEЦАТА НА КУБРАТ”
Сдружение за подпомагане на лица в стрес
Създаването на първия дневен център “Винсент ван Гог” и на Клуб “7-ия етаж” в София бяха първите пилотни програми за обслужване на психично болни хора в общността. Тези две програми ни помогнаха не само да се опознаем и да общуваме, но и ни направиха съпричастни към едно ново и реформаторско мислене относно нашата проблематика, цели и нужди.
Поканата да участваме в различни обучения и семинари, информацията относно гражданското общество в западноевропейските страни и наличието на спонсориращи организации, готови да инвестират в нашите умения и качества, ни накараха да регистрираме първото сдружение на психично болни “Децата на Кубрат”. Увереността, че с нещо можем да бъдем полезни, и възможността смислено и целево да променим социалния си статус, както и ширещото се мнение за нашата непригодност и безполезност, бяха само малка част от причините, които ни накараха, въпреки ниския ни стандарт на живот и тотална неинформираност, да започнем поредица от медийни изяви и да участваме в различни проекти.
Получихме подкрепа и от немалък брой професионалисти. Нашите инициативи бяха една от първите крачки към разчупване на модела на взаимоотношения между професионалисти и потребители. Стигна се дотам ние, потребителите на психично здраве, да избираме и плащаме услугите, с които тези професионалисти ни помагаха.
Още от самото начало имахме увереност в успеха на това, което правим, защото самите ние живеем живота, който е длъжен да води един потребител. Първият ни проект - за информационна брошура, спонсориран от Фондация “Женевска инициатива в психиатрията” - бе с идеята да информираме почти всички нови пациенти на психиатричните клиники в България относно техните права и задължения.
Успоредно с това спечелихме грант от “Хамлет Тръст”, който помогна нашата група за взаимопомощ да прерасне в организация, да сформираме екип и да дадем чрез Интернет-галерия своята заявка за съществуване.
Проектът “Адаптация чрез изкуство” включваше организирането на няколко изложби, издаването на антология “Философия на лудостта”, където публикувахме работи на хора с психично заболяване, и потребителско турне. Чрез него увеличихме уменията си да въвличаме повече хора в нашата дейност и така капацитетът на организацията ни нарасна. Направихме и международно турне, в което участваха и потребители от Източно-европейски страни.
Успехът в планирането и стратегията на организацията ни помогна да спечелим още един проект, с който се опитахме да въведем понятието “потребителска култура”. Целта на този нов проект, спонсориран от “Хамлет Тръст”, бе посредством срещи и семинари да помогнем на хората в неравностойно положение и с тежки хронически психични проблеми да се научат спокойно да възприемат болестта си, да не се срамуват от нея и да открият в себе си потенциал и възможни решения как да живеят, творят и работят.
Опитът ни да създадем съвет на пациентите към някои софийски болници не бе посрещнат с голям ентусиазъм от професионалистите, но бъдещето е пред нас и тази необходимост от разделянето на властта и отговорностите по отношение на психичната болест е наша съдба.
Успех в работата ни за промяна на нагласите в обществото бе и проведеният през 2003 първи конкурс за хора с психични проблеми и умствени увреждания на тема “Аз и другият в мен”, спонсориран от Фондация “Отворено Общество” - София. Пристигнаха много стойностни и качествени неща от цяла България, които показахме в Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна и Велико Търново. Тези срещи обогатиха нашите представи за взаимодействието и за необходимостта от създаване на национална мрежа от различни организации в областта на психичното здраве.
За тези три години и половина “Децата на Кубрат” доказа, че реалният образ на психично болния човек е на човек със стойностен поглед върху действителността. Неадекватността по време на криза не би трябвало да е причина за отрицание и незачитане на неговия потенциал и перспективи. Ниският стандарт на живот, незрялото гражданско общество в България не би трябвало да са причина за ниска степен на обществена активност. Напротив - промяната на съществуващите условия на труд и социална рехабилитация в обществото са грижа именно на тези социални ниши в обществото, които най-много се нуждаят от това.
Емил Траев
Заместник-председател
София, ул. “Симеон” 13
Клуб “Самоповощ и взаимопомощ”:
Желая да получавам писма
С вашето списание – дълбоко съдържателно и актуално, ми станахте близки до сърцето. От мизерната си пенсия заделям и изпращам два лева. Капка в океана е, но все пак помощ. На пазара липсва сп. “Човеколюбие”. Как мога да стана абонат на единственото списание, което пледира за нашите проблеми?
Ние, психично болните, сме с най-нещастна съдба. Очаквам чрез сп. “Човеколюбие” да намеря нови приятели и разбиране. Желая да получавам писма от мои съпричастници по съдба и по диагноза.
Моят адрес е: гр. Козлодуй, ул. “Люле Бюргас” № 4.
Милка Петлешкова
Бележка на редакцията: Скъпа, г-жо Петлешкова, публикуваме писмото и адреса Ви с очакването, че това ще помогне да си намерите приятели. В бр. 1 на списанието публикувахме адреса на Нина Колева, която също търсеше приятели в писма. Мисля, че можете да си помогнете една на друга. Ето го отново: 9300 Добрич, ул. “Места” № 8, блок “Еверест”, вх. А, ет. 6, ап. 18.
Що се отнася до абонамента за сп. “Човеколюбие” – улучили сте верния начин. Като спомощестовател на следващия брой Вие си осигурявате получаването му. Ще го издаваме, докато има хора, които искат да го получават и са готови да доказват това с дела – скромна финансова подкрепа.
Да бъда полезна на хората
Аз съм Милена от с. Малки Преславец, Силистренско. Приятно ми стана да разбера, че има сформирано сдружение на хора с душевни проблеми. Заявявам желанието си да стана член на Сдружение “Човеколюбие”. С радост бих дала това, което е по силите ми, за да бъда полезна на хора с проблеми, подобни на моите.
Милена Димитрова
Бележка на редакцията: Милена, да си член на Сдружение “Човеколюбие” не е просто формален акт, а мисия в живота. Можеш да започнеш с намирането на съмишленици.
САГАТА ИВАН БАЛЕВСКИ
Трябва да се отнеме на честните хора
подлата увереност, че са невинни.
А. Камю
Продължение от бр. 2 и бр. 3
Не се надявах на продължение, но се случи. Иван мина през центъра за кратко и не можах да го видя. Запознах се с един от неговите лекуващи лекари. Помоли името му да остане в тайна. Получих писмо от майка му – формално-бюрократични въпроси с подтекст /поне аз така го видях/ : “Виждате ли колко е лош Иван, а аз нямам никаква вина.” Аз пък си имам принцип: “Който не е способен да разбира, осъжда.”/ Мисъл на Л. Купилова/. Не и отговорих на писмото. Чувствам се зле като си мисля за нея.
Ако някой иска, нека и пише.
През юли 2003 г. Иван пристигна в Центъра. С два вълнени пуловера на гърба. Спи на открито. Със скъсани мрежести обувки. Купихме му ги нови миналото лято. Разказа си одисеята – обикаля от институция на институция и търси помощ. И всички го отпращат. Съгласи се, че сме му предложили добър план за спасение, изказа съжаление, че не го е приел миналата година и помоли да започнем пак. Този път аз не се съгласих. Предложих му друг план. Да докаже, че може да държи на думата си. До сега доказваше обратното. Да се прибере в дома в Бургас, където се е преместил по негова молба, и да ми пише всеки месец по едно писмо с равносметка на изминалия месец и план за следващия. Иван подозира, че го отпращам. Такъв му е горчиият опит. Настоява да му призная статут на човек в нужда – да го нахраня и да му извадя билет до Бургас. Бил много изтощен. Отказвам с обяснението, че помощта, която хората му оказват, поддържа у него увереността, че и така може да се живее – ден за ден. Иван настоя да извикаме полиция или бърза помощ. Отказах, защото няма причини да ангажираме тези служби. Тогава той обеща да осигури причини като счупи стъклата на Центъра през нощта. Предложих му компромисен вариант – да му дам 1 лев да си вземе нещо за ядене и да пътува с нощния влак. Иван си тръгна с видимо облекчение, че съм го признал за човек в нужда.
На другата сутрин намерихме едно витринно стъкло счупено с голям камък. Съседът ни разказа, че го е видял в двора на центъра и без да разбере, че има счупено стъкло го изпратил да си ходи.
На фона на всенародната мизерия историята с Иван може и да не събуди съчувствие. Разказвам я, защото съм убеден, че с парите, които държавата взема от нас под формата на данъци, за да харчи за Иван, може да се намери по-добро решение. Човек на същата възраст, със подобна история и диагноза, докаран до пълно запрещение сега работи в Община Пазарджик, пращат го в чужбина на обучение, печели проекти. Иван би могъл да има подобна участ /виж стр. 5/.
Д-р Емил Марков
Нашата загадка
Потребителка на психичноздравни услуги описва преживяванията си в болница. Можете ли да познаете, коя е болницата? Първите трима, които се обадят в редакцията с верния отговор ще получат награди.
Отвлечена, затворена в карцер и дрогирана
Няма нищо по-предизвикващо самоубийство или агресия, от това да бъдеш разстроен и социален работник, психиатър и друг доктор да обявят, че ще бъдеш затворен в психиатрия. Ти си сам, без никой, който да те посъветва, или да се изкаже в твоя защита. Ти си измъкнат от дома си, вероятно с полицейски ескорт, откаран в психиатрично отделение, за да бъдеш поставен сред тълпа непознати, много от тях също разстроени. Ти си видян от младши доктор няколко часа по-късно. Претърсен си и ти е казано, че не можеш да напускаш отделението, не можеш да си вземеш дрехи от дома. Откриваш, че си пропуснал вечерята и ще трябва да чакаш 15 часа докато получиш нещо за ядене. Натъпкан си с шепа хапчета, за които нищо не знаеш и си заплашен, че ако не ги пиеш, ще извикат санитарите и ще ти бият инжекция. Споменът за всичко това е дълбоко разстройващ. Той ме преследва до днес.
Когато си във болница няма нищо, което да ти върне вярата, която си загубил. Просто губиш още неща: няма къде да се усамотиш, няма тишина, няма възможност за движение, няма чист въздух. Фактически, според закона ти имаш по-малко права от затворниците. Те поне имат право на адвокат.
ПРАЗНИЦИ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ
В Пазарджик
По повод на 10 октомври - Световен ден за психично здраве
8 октомври 2004 г., петък
Обучителен семинар “Приложение на егологията за рехабилитация и ресоциализация на психиатрични пациенти”
10.00 – Откриване. Егологията – теоретично изложение; основни понятия
12.00 – Обяд
13.00 – Център за психично здраве “Човеколюбие”– успехи и проблеми
15.00 – Почивка
16.00 – Център за психично здраве “Човеколюбие” - личен опит на психиатрични пациенти
Център за психично здраве “Човеколюбие”
9 октомври 2004 г., събота
9.30 – Регистрация
10.00 – Откриване. Първи национален турнир по шахмат за психиатрични пациенти
Център за психично здраве “Човеколюбие”
10.30 – 13.00 - Откриване на Изложба на приложно и изящно изкуство от психиатрични пациенти. Пленер.
Етнографски музей – Пазарджик
13.00 - 14.00 - Обяд
14.00 – 16.00 - Литературен празник – награждаване на лауреатите на Литературния конкурс “Моите душевни преживявания 2004”
Център за психично здраве “Човеколюбие”
Препоръчваме ви:
“ПРИЗНАНИЕ ГОЛОСОВ”
Проф. Мариус Ромм, Сандра Ешер
Книгата поставя под съмнение създалото се мнение за чуването на гласове като за явление, което от само себе си представлява симптом на психическо заболяване. В нея са преведени съобщения на хора, които чуват гласове, но никога не са търсили психиатрична помощ, а така също жизнени истории на “преживели”, т.е. хора, които чуват гласове, но са се научили да се справят с тях /да ги контролират/ дотолкова, че да могат успешно да решават всекидневните си проблеми, да се трудят и живеят пълноценно.
Книгата съдържа теоретически обяснения на явлението чуване на гласове, както от гледна точка на различни направления в психологията и психиатрията /класическа психиатрия, функционален анализ, когнитивни модели, социална психиатрия и т.н./ така и от други позиции /мистицизъм, парапсихология, спиритизъм, теософия и др./.
Вероятно, най-ценни за хората, страдащи от чуването на гласове, са техниките, позволяващи достигането на по-добър контрол над гласовете и осигуряването на нормален начин на живот.
В книгата има изложения на четиридесет автора от Холандия и Великобритания. Това са психиатри, психолози, медиум, парапсихолог, теолог и др.Много от тях сами слушат гласове.
Редактори на книгата са Мариус Ром – професор по социална психиатрия в Линдбургския университет, и Сандра Ешер – журналист, пишещ на научни теми, Холандия.
Издателство “Сфера”, Украина,252107, Киев 107, Делегатский переулок, 3
ПО СВЕТА:
УТЕШИТЕЛЕН АНАЛИЗ
Освен психоанализа и транзакционен анализ има и утешителен анализ. Негов създател е българин – д-р Кирил Кирилов, живеещ в Кишинев, Молдова. Утешителният анализ се основава на модел за душата, получен в резултат на интегрирането на психоаналитичния модел на душата, създаден от Зигмунд Фройд и транзакционния модел на душата и човешките отношения, създаден от Ерик Бърн.
На тази основа д-р Кирилов разработва системен обяснителен модел за света, човека, човешките отношения и как да се постигне прехода от състоянието на душевен дискомфорт, към състояние на душевен комфорт /утешение/. Утешителният анализ дава възможност да се анализират утешителните запаси, консуматорите на утешение, утешителите и утешителните заместители.
Утешителната терапия представлява конкретен процес на утешаване и може да бъде комбинирана с всяка друга терапия или въздействие. Според автора утешителният анализ може да се използва и от непрофесионалисти за самопомощ и взаимопомощ.
Всичко това е описано по разбираем начин на достъпен и за непрофесионалисти език в книгата на д-р Кирилов “Утеши ме!” /Кишинев, типография “Еlan Poligraf” 2004/.
Заключителните думи от епилога на книгата: “Искрено се надявам, че моите приятели, след написването на тази книга, ще станат много. Именно затова оставям координати за връзка:
За писма: България, Шумен, 9700, п.к. 96, Кирил Найденов Кирилов
Молдова, Кишинев, МД –2012, а/я 258, Кирил Кирилов
E-mail: comforter@mail.bg; comfort@abv.bg; k0002@pisem.net; k.kirilov@mail.com
Ще очаквам вашите писма и имейли.
Бъдете здрави и утешени!”
Цветелина Йорданова
Цветелина Йорданова участва в нашия литературен конкурс за трети път. Всеки път ни изпраща чудесни есета – за своите преживявания на човек, в чието семейство има близък с психиатрична диагноза, за нейния принос за по-добър свят, а сега и за осъзнаването, че както и да живееш, си пример за другите около теб. Важното е пример за какво си.
МОЯТ ЖИВОТ КАТО ПРИМЕР ЗА ДРУГИТЕ
Моят живот като пример за другите ли…?
Трудно е да се каже.
Аз още не съм изживяла своя живот, за да го посоча като пример за другите.
Но знам какъв искам да бъде и искам такъв да го дам пример за другите.
Едно дете…
Една илюзия…
Една идея…
Всеки се ражда с призвание на този свят и той е най-щастливият човек, ако го реализира.
Моето призвание е “правота”. От дете съм вярвала в това и смятах, че това е най-чистата и святата професия. Да защитаваш хората, да се опитваш да победиш злото, да си на страната на бедните и онеправданите, да се бориш за каузата “добро”.
От дете живях с тази илюзия. Ден след ден вярвах, че тя ще стане реалност и ще я осъществя, че ще живея с призванието си и ще победя злото, защото съм го намерила.
Неуморно се борех, за да постигна мечтата си и зад насмешките и съмненията на другите крачка след крачка бях по-близо до нея.
Приеха ме “право”.
Мечтата ми да стана адвокат леко се обърна. Не виждах смисъл да съм адвокат, да защитавам бедните и гладните, защото те нямаха нужда от защита. Те просто не стигаха до съда.
Адвокат на какво да стана? На престъпниците? Убийците? Да вървя срещу собствените си разбирания и идеали?
Не!
Реших, че трябва да стана прокурор. В лицета на държавата, която толкова обичам, ще защитавам не само бедните и онеправданите, но и самата нея. Ще браня нейните интереси. Според мен това е най-святата кауза, за която си струва да живееш и се струва да умреш.
Да живееш живота си за доброто на другите, да правиш добро не защото очакваш нещо насреща, а за да се почувстваш удовлетворен от усмивката на отсрещната страна, от едно топло “Благодаря”, от това, че си спасил нечии живот и го правиш в името на държавата.
Какво по-красиво нещо би могло да има на този свят.
Аз съм родена и живея, за да бъда прокурор. Това е най-святата ми мечта.
Но именно “тази” държава и “тези” хора ми пречат да осъществя своята мечта.
Навсякъде срещам завистта, злобата и хаоса. Хората не са такива, каквито си ги представях в моята детска мечта.
И държавата не е… Тя е една кръвожадна система. Тези, които се борят за нея, умират.
Навсякъде срещам обърната глава, навсякъде се говори за власт и пари.
Това ли е моята мечта.
В това ли ще опитат да ме превърнат
Аз зная, че няма да им се дам. Но съм сигурна, че те ще ме погубят. Сега осъзнавам, че за пръв път в живота си го признавам.
Каквото и да ми струва това, аз ще се боря за моята детска мечта като пример за другите…
Цветелина Йорданова
НАЦИОНАЛНА ИЗЛОЖБА НА ТВОРБИ НА ПСИХИАТРИЧНИ ПАЦИЕНТИ
По повод Световния ден за психично здраве през месец октомври 2002 г. Сдружение “Човеколюбие” съвместно с Художествена галерия “Станислав Доспевски” в град Пазарджик проведе първата национална изложба – базар с творби на психиатрични пациенти под мотото “Изкуството – лекарство за душата”. В изложбата се включиха участници от 7 града в страната - Пловдив, София, Кърджали, Русе, Бяла, Петрово и Раднево. Бяха представени над 50 творби на изящно и приложно изкуство – картини, скици, графични портрети на личности от местното публично пространство, много сувенири, бродерии, плетива.