Вестител на движението за психично здраве
Ч О В Е К О Л Ю Б И Е
Списание за душата, човешките ценности и важните неща в живота
Бр. 3 ЕСЕН 2002
Какво ли ни свързва?
”Няма пътници на космическия
кораб “Земя”. Всички са екипаж.”
Маршъл Маклуън
Въпросът продължава да ме гложди. Какво ли ни свързва нас, лекари, пациенти, близки и останалите? Само диагнозите и лекарствата ли, или и още нещо?
След втория брой на списанието - няколко писма. Хората четат, дават дарения за третия брой и мълчат.
Давам интервю за местен вестник. Няколко часа си говорим с журналистката. Опитвам се да я въведа в кухнята на душевните проблеми. След няколко дни прочитам подготвеното за печат интервю. И се ужасявам. Думите ми са точно копие на касетофонния запис и все пак как е възможно толкова кошмарни факти да се съберат в едно интервю? Не може да няма и добри новини. Започвам да подменям ужасните факти с обнадеждаващи. И едните и другите са верни. Журналистката го прочита разочаровано и моли: “Нека да остане поне онази случка за човека, когото железничарите на гарата, като забелязали, че се навърта край жп линията, го заподозрели, че иска да се самоубие и го набили, а той на другия ден им занесъл печена пуйка и дамаджана вино от благодарност, че му спасили живота.” Отказвам. Журналистката се примирява разочаровано. Интервюто излиза под заглавие “Добрите новини лекуват душата”.
И с този брой на сп. “Човеколюбие” ви носим добри новини. А вие мълчете. Да видим кой ще се откаже пръв - ние да ви носим добри новини или вие да мълчите.
Д-р Емил Марков
РЕДАКЦИОННА
Здравейте, приятели,
Готов е третият брой на нашето списание “Човеколюбие” с вид на вестник. Може би се питате защо го наричам списание като съм наясно, че е вестник. Обяснявам - това е една мечта. За времето, когато вие от кота читатели и спомоществователи на един малък вестник ще достигнете кота читатели, автори и спомоществователи на едно солидно списание за важните неща в живота. Мечта за времето, когато ние като редакционен екип заедно с вас ще преживеем тази трансформация. Не знам за вас как е, но аз живея с мечтите си.
Третият брой има 48 спомоществователи. Набраната сума е 153,93 лв. Нужните за отпечатването средства са 165.00. лв. Разликата от 11.07 лв. отново доплати д-р Емил Марков. За честта да имаме свое, българско издание. Разбирате ли какво излиза - че можем без спонсори от чужбина и без реклами да осъществяваме мечтите си, стига да обединим силите и стотинките си. Като стар вестникар и като българска гражданка не мислех, че у нас могат да се случват такива неща, но сметките го опревергават.
И третият брой е дело на доброволен труд - на хората от екипа на Център за психично здраве “Човеколюбие” - Пазарджик. Благодаря им, че мечтаем заедно. Специалната ми благодарност е към моя син - студент ІІІ курс, който живее и работи в София. За една нощ той форматира броя и на сутринта тръгна обратно за София. Това беше неговият подарък за именния ми ден - Деня на Надеждата.
Надежда Кузерманова
Здравейте,
Прочетох внимателно бр. 2 на сп. “Човеколюбие”. Разбрах дейностите, които сте подели успешно за изпълнение. Тази организация, която сте повели да ръководите, е нещо като световен патриотизъм. Началните дела, които сте свър-шили, са подвиг.
Бъдете все така упорити като ще проличи, че “Човеколюбие” става плодовито цвете и ще засрамява политическите бурени.
Илия Пейчев, Пловдив
Спомоществователи
1. Д-р Ангел Кротнев, Кърджали - 2 лв
2. Д-р Жулиета Николова, Добрич - 1 лв.
3. Д-р Диана Гандева, Варна - 5 лв.
4. Д-р Росица Телбизова, Шумен - 1 лв.
5. Д-р Иван Герджиков, Нови Искър - 5 лв.
6. Д-р Миланка Христова, Добрич - 2 лв.
7. Д-р Тодор Костов, София -2 лв.
8. Д-р Йорданка Пенкова, Шумен -10 лв.
9. Румен Рачев, София - 2 лв.
10. Петрунка Ганчева, Пазарджик - 2 лв.
11. Бончо Панов, София - 5 лв.
12. Любка Илиева, Пловдив - 2 лв.
13. Тенко Тенев, София - 2 лв.
14. Анета Аничкина София - 1 лв.
15. Галя Петрова, София - 2 лв.
16. Д-р Ангелина Давидкова, Благоевград - 1,23 лв.
17. Д-р Светлинка Колева, София - 1 лв.
18. Людмила Михайлова, Силистра - 5 лв.
19. Д-р, пожелал анонимност, София - 5 лв.
20. Димо Станев, Стара Загора - 1 лв.
21. Божана Борисова, София - 2 лв.
22. Д-р Стоян Минев, София - 2 лв.
23. ДПБ “Иван Рилски”, Нови Искър - 5 лв.
24. Ана Йончева, София - 1 лв.
25. Чавдар Николов, София - 2 лв.
26. Красимира Лазарова, Ст. Загора - 20 лв.
27. Йонко Георгиев, София - 0,10 лв.
28. Незабравка Кирязова, София - 1 лв.
29. Ян Войтиняк, София - 1 лв.
30. Делка Митева, Пазарджик - 1 лв.
31. Стоян Пандев, Пазарджик - 1 лв.
32. Илия Гергинчев, Пазарджик - 1 лв.
33. Таня Димитрова, София - 5 лв.
34. Кръстина Гълъбова, Пловдив - 1 лв.
35. Лиляна Бойчева, Пловдив - 0,20 лв.
36. Пенка Тончева, Пловдив - 0,30 лв.
37. Невена Балканска, Пловдив - 2 лв.
38. Виолета Козлова, Пловдив - 1 лв.
39. Пенка Кацарска, Пазарджик - 4 лв.
40. Лидия Костова, Пазарджик - 5 лв.
41. Данка Маркова, Пазарджик - 2 лв.
42. Надка Босева, с. Мало Конаре - 0,50 лв.
43. Виолета Хаджийска, Пазарджик - 1,50 лв.
44. Лиляна Стоянова , Перущица - 1 лв.
45. Боряна Петрова, Пазарджик - 20 лв.
46. Валентина Найденова, Лом - 5,10 лв.
47. Василка Иванова, Пазарджик - 10 лв.
48. Радка Кочева, Пазарджик - 1 лв.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ “ЦЕННОСТИ”
Взаимопомощ
В Центъра за психично здраве “Човеколюбие” Пазарджик функционира Група за взаимопомощ. Целта ни е да утвърдим взаимопомощта като ценност за личността и обществото. Тя е особено важна част от общуването, защото ни дава увереност, че можем да разчитаме на подкрепа, както и да окажем подкрепа на хора, изпаднали в нужда. Когато проблемите се обсъждат в група, повече хора могат да дадат повече на брой и по-добри решения. Условието за участие е едно: готовност да помогнем на другите.
Създадохме наше определение за взаимопомощ - да разкажем за нуждите и проблемите си с цел да получим помощ и да покажем възможностите си да окажем помощ.
Хората търсят различна подкрепа - финансова, физическа, духовна, имат нужда от информация и др.
Най-често исканата помощ е финансова. Едно от най-големите ни постижения в тази посока е създаването на Взаимно-спомагателна каса. Това бе породено от постоянната нужда от заеми. Тя вече е факт, със свои правила и работно време. Освен осигуряване на заеми, групата за взаимопомощ организира и набиране на средства за двама свои членове, на които предстояха операции.
Друга форма на взаимопомощ в групата е съветването. Всеки участник има свои знания и умения. Тези познания помагат на останалите членове на групата. Даваните заявки в тази насока обикновено са свързани с незнание как да се работи с институциите, какви права имаме и как да ги отстояваме.
Духовната подкрепа е много важна за нашата група. Ние насърчаваме откритото споделяне на чувства и показваме съпричастност към проблемите на другите.
Чести са заявките за пренасяне на багаж, бране на плодове, почистване на градината, рязане на дърва, ремонт на покрива и др.
Опитът на нашата Група за взаимопомощ показва, че не е нужно да си богат, за да помогнеш, достатъчно е само да поискаш.
Василка Иванова
Полезно партньорство
Сътрудничеството на Сдружение “Човеколюбие” с Фондация “Отворено общество” датира от 1998 г., когато получихме първото финансиране за закупуване на книги за нашата Специализирана библиотека с психологическа литература. През 1999 г. за втори път имахме възможност да закупим нови книги за библиотечния фонд.
През 2001 г. бе финансиран проектът ни “Служба за кризисни интервенции при хора с психични увреждания в трудова среда” , който е в процес на изпълнение. Реализирането на този проект ни помогна да разширим връзките си с местната общност и да и бъдем от полза.
През м. юли 2002 г. участвахме в семинар на неправителствени организации в сферата на психичното здраве в София, воден от Оршоля Поляско и Камила Паркър от Институт “Отворено общество” - Будапеща. Заедно с колеги от София, Дряново, Пловдив, Разлог, Видин, Варна и Банско се учехме да работим в мрежа по проблемите на психичното здраве.
С финансовата подкрепа на “Отворено общество” нашият консултант д-р Емил Марков взе участие в обучителен семинар на тема “Ранна интервенция при психози и продължителна терапия и подкрепа на хора с шизофрения” в Будапеща.
Приветстваме трайния ангажимент на Фондация “Отворено общество” в областта на психичното здраве и сърдечно благодарим за подкрепата, без която Центърът за Психично здраве “Човеколюбие” нямаше да бъде същият.
Надежда Кузерманова
ПСИХИАТРИЯ, ОСНОВАВАЩА СЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ
Диагнозата като незнание
Първи закон на Арънсън:
“Хората които вършат налудничави
неща, не са непременно психично болни”
DIAGNOSIS (ГР. ПОЗНАНИЕ). Основен инструмент в психиатрията. Да вземем диагнозата “шизофрения”. Звучи респектиращо сред професионалистите. Всява ужас в обществото. Като млад психиатър търпеливо и упорито се заемам с детайлното проучване на проблема. С годините се трупат въпроси без отговор. Шизофренията започва да ми прилича на бога. Много хора вярват в нея, но никой не може да ми представи безспорни доказателства. Гласове? Ванга ги чуваше. Налудности? Комунистическите режими изобилстваха. Съвкупност от симптоми? Може ли съвкупността от несигурни доказателства да бъде сигурно доказателство?
Не съм нито атеист, нито антипсихиатър. Вярвам само на факти. Факт е, че има хора, които чуват гласове, имат мисли, които не съответстват на реалността и други прояви, които се смятат за ненормални. Факт е, че има химически вещества, наречени лекарства и по-точно невролептици, които повлияват на такива прояви положително в част от случаите. Но това не е безспорно доказателство, че има шизофрения. Също както наличието на църкви, свещеници и вярващи не е безспорно доказателство, че има бог.
Но има и други факти - диагнозата шизофрения се поставя умозрително. Няма никакви обективни критерии. Пациент, постъпващ в отделението за доброволно лечение: ” Чувам гласове” . Питам го: “Кажи ми честно какъв е проблемът?” “Нямам какво да ям.” Пациентка, изписана от елитна клиника: “Забелязах, че като казвам, че чувам гласове, ми увеличават лекарствата. Казах, че вече не чувам и ме изписаха.” И друга: “Ако казвах на лекарите истината, още щях да съм в болницата.” Диагнозата шизофрения действа на човека като звънче на лисица. /Разказът на Емилиан Станев - ловци на шега вързали звънче на уловена лисица и я пуснали. След време я срещнали - кожа и кости, всичко живо бяга от нея./ Фактът на поставянето на диагнозата осъжда човека на доживотна изолация и допринася за неговата деградация повече от въображаемия болестен процес.
ШАХМАТНИЯТ МОДЕЛ - С ЛИЦЕ КЪМ РЕАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ЖИВОТА
Ако съм убеден, че диагнозата шизофрения избожда очи вместо да изписва вежди, какво да правя. Какво може да предложи психиатрията, основаваща се на човешките ценности - промяна в скалата на ценностите. Въпросът каква е диагнозата отива от първо на второ място в скалата на ценностите на лекаря, пациента и близките му. На първо място застава нъпросът “Какво ни пречи да бъдем щастливи? Как изглежда това на практика?”. Приемам пациентка в отделението в Психиатрична болница - Паталеница. Епикризата е стандартна. Диагноза шизофрения. Заболяла преди години. Опитали всички видове лечения - без резултат. Опасна за себе си и за околните. Съдебно-психиатрична експертиза - за задължително лечение. Насочва се за продължително лечение. С една дума - безнадежден случай. Диалог при приемането. “Да постъпваш разумно и справедливо е по-важно от това дали имаш диагноза и каква, дали пиеш лекарства и дали чуваш гласове. Представи си света като шахматна дъска. Никой не се интересува здрава ли си или болна, докато не почнеш да правиш ходове в разрез с общоприетите правила.” “Ама те не са справедливи.” “Да, често е така, но всеки, който ги нарушава, си навлича неприятности. За мен говорят, че съм антипсихиатър, луд и какво ли не. Да се нарушават правилата е лукс, който може да те отведе в гробищата, затвора или психиатрията. Има постановление на прокуратурата за освидетелстване и експертиза за задължително лечение. Чака те съдебно дело, от което може да последва многомесечно задължително лечение. Няма да споря с теб болна ли си или здрава. Ако спазваш реда в отделението, оствям те без лекарства. Викам спешно бизките ти, договаряме се за спорните проблеми в къщи, пускам те в пробен отпуск и след това те изписвам с епикриза с добри думи за теб. На делото всички ще кажете, че нямате проблеми и си отиваш в къщи.
Лекарствата могат да ти помогнат да понесеш по-лесно болката и разочарованията от нечестните ходове на другите, ужаса от усещането, че губиш играта. Когато не можеш да понесеш болката и започнеш да нарушаваш играта, имаш избор - или да вземеш лекарствата сама, или да ти ги дават другите принудително. Но лекарствата не могат да те научат нито да играеш шах, нито пък на играта на живота.
Изборът е твой - ще се учиш да играеш шаха на живота или ще се оплакваш, че светът е несправедлив.”
Десет години по-късно. Майката: “Много е добре. Завърши мениджмънт. Дистрибутор на голяма фирма. Иска да се омъжи, но… досието в диспансера…..
Сто и първият неоказал се, както казва Владимир Леви.
Д-р Емил Марков
/Продължение в следващия брой/
Бележка на редакцията: Има ли други мнения?.
НОВИНИ
Доброволци зад граница
Сдружение “Човеколюбие” и английската организация “Доброволци зад граница”/VSO/ са партньори от миналата година, когато започнахме да работим с Крейг Филипс, социален работник по програмата “Работа със семейства”. Тази година партньрството ни се разви и се обогати. Със средства на VSO закупихме книги за нашата библиотека и проведохме няколко обучителни семинара.
През м. март 2002 г. проведохме семинар на тема “Оценка и планиране на грижите за хора с психични проблеми и техните семейства”. Освен екипа на ЦПЗ имаше участници от Областния диспансер за психично здраве и Сдружение за лица в стрес “Децата на Кубрат” от София, Държавна психиатрична болница - Нови Искър, Сдружение “Здраве и морал” - Стара Загора, Областна служба за социално подпомагане и Дом за деца с увреждания - Пазарджик. Този семинар се проведе за два дни и целта му бе да развием умения за планиране грижите на хора с психични проблеми и техните семейства. Опитът от обучението ни е много полезен в работата. Треньори бяха Ивлин Уилсън, която работи в Благоевград, и Крейг Филипс.
През м . май 2002 г. ние имахме семинар на тема “Изграждане на екип”. Това беше двудневен семинар, насочен към развиване на умения за работа в екип и отношенията вътре в екипа. Семинарът беше воден от Крейг Филипс и Ники Лий, доброволка от Стара Загора, консултант по набиране на средства. Главните теми бяха: какво е екип, как да общуваме и др. Втората част на този семинар е планиран за октомври 2002 г. и ще бъде воден от Крейг и Лора Паркър, бизнес консултант.
През юли т.г. Ники Лий ни обучаваше как да набираме средства и как да пишем проекти. Надяваме се, че това обучение ще бъде продължено от Лора. Планираме също още един семинар с Ивлин.
Ние получихме тази подкрепа и обучение безплатно и от сърце, за което сме безкрайно благодарни на доброволците от VSO.
Когато Крейг си замине за Англия, ние се надяваме да бъде заместен от друг доброволец. Нашата молба е приета от VSО - Лондон и очакваме потвърждение. Сега той работи върху проект за защитени домове за хора с психични проблеми и неговият колега ще продължи работата му.
Валентина Найденова
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ:
Сдружение “Здраве и морал”
Сдружението е с нестопанска цел на граждани на доброволни начала за популяризиране и разпространение на знанията и принципите на здравословния, природосъобразен начин на живот, изключващ насилието, алкохолизма, наркоманията, за запазване и утвърждаване на ценностите и традициите на българското семейство.
Сдружението е обединение на граждани за формиране на политика и реализиране на успешни практики в социалната сфера на територията на община Стара Загора.
ЦЕЛИ
Основната цел на Сдружението с нестопанска цел “Здраве и морал” е развитието и утвърждаването на гражданското общество и на духовните ценности като възпитава зачитане и уважение към човешката личност и стремеж към усъвършенстване и съхраня-ване на традициите и ценностите на българското семейство.
Целите на Сдружение “Здраве и морал” са:
1.Развитите на здравеопазването и подпомагане на лицата, нуждаещи се от специални грижи;
2.Да разпространява знания и води борба против употребата на алкохол, опиати и наркотици, против проявата на насилие и проституция;
3.Да подпомага ресоциализацията на лица засегнати с вируса на ХИВ и болни от СПИН;
4.Да работи за социализацията и подпомага лечението с професионални интервенции на зависимите и пристрастените от психоактивини вещества;
5.Сдружението с нестопанска цел “Здраве и морал” може да извършва и допълнителна стопанска дейност, която трябва да бъде свързана с основните цели:
а)предоставяне на консултации, извършване на изследвания и анализи, срещу определено заплащане;
б)изработване и разпространение на материали, спамагащи за постигане на целите на сдружението с нестопанска цел “Здраве и морал”;
в)образуване и участие в търговски дружества съгласно ЗЮЛНЦ, като извършването на стопанска дейност се подчинава на условията и по реда определени с законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност.
ЦЕЛЕВА ГРУПА
-серопозитивни и болни от СПИН лица и деца;
-зависими и пристрастени от алкохол и наркотични вещества деца и младежи;
-деца и младежи с девиантно и делинквено поведение;
-деца в основния и среден курс на училищата в Стара Загора включени чрез беседи, тренинг обучения за създаване на трайни здравословни навици и разви-тието на хармонична личност в тях.
ПРОЕКТИ
През 1995/1996 година сдружение “Здраве е морал” работи по проект “На Ти с дрогата”, финансиран от Фондация “Отворено общество”- София. Целева група - младежите от средния горен курс на средните училища в град Стара Загора.
През 1995/1996 година - Проект “Набиране на младежи - доброволци за НПО” - финансиран от Фондация “Гражданско образование” - София за учениците от ГПЧЕ ” Ромен Ралон”, ЕСПУ “Васил Левски” и Математическа гимназия - Стара Загора.
През 1996 година Проект “Разкриване на Детски телефон на доверие”, финансиран от Фондация “Драйфус” - САЩ по Програма: “Комуникации за по-добро здраве”. Целева група - всички деца и младежи, живеещи на територията на Стара Загора.
През 1997/1998 година Проект “Разкриване на Център за профилактика на болести, предавани по полов път и Спин и социализация и ресоциализация на заболелите лица”, финансиран от Фондация “Отворено общество” - София.
Целева група - деца и младежи с девиантно поведение, промискуитиращи младежи, затворници от Старозагорския затвор.
През 1998 година проект “Работа за набиране на лидери и трениг семинари за НПО” гр. Стара Загора - моделен град за гражданско образование”. Проектът имаше за цел да създаде възможности за навлизане на гражданското обра-зование в българското училище чрез подготовката на педагози и младите хора, финансирани от Фондация “Драйфус” САЩ. Целева група: младежите от средния горен курс на старозагорските училища.
През 1998/1999 година проект “Докосвайки реалността” - образователна и програма за превенция в Старозагорския затвор и Девизия Строителни войски - Стара Загора, финансиран от ПРООН за България. Целева група - войници, отбиващи военния си дълг в поделенията на Старозагорската строителна дивизия - Трояново, Стара Загора, Сливен, Бузовград.
2000/2001 година проект, финансиран от Делегацията на Европейската комисия в София по програма Фар - Лиен “Дом за срещи” - Изграждане на мрежа от здравни специалисти, НСО, Община Стара Загора и бизнес представители за оказване на конкретна помощ при вграждане на хора със специални здравословни, трайни проблеми, както и образователна програма в Старозагорските училища. Организиране на “Дом за срещи ” за лицата в риск - младежи, зависими от психоактивни вещества, както и работа с всички ученици от основните и средните училища на Стара Загора и затворниците от Старозагорския затвор.
2001/2002 година Проект “Искаме да живеем пълноценно” на коалиция от три НПО: Сдружение “Здраве и морал”, Фондация “Плюс минус”, Фондация “Надежда срещу спин”. Тема: Застъпничество: Привличане вниманието на обществеността върху специфични проблеми на носителите на вируса на СПИН и болните като социална изолация, достъп до здравни грижи. Целева група : Носители на вируса на СПИН в България, както и заболелите лица от СПИН в подкрепа за периодични издания в областта на общественото здравеопазване.
ЗА КОНТАКТ
6000 Стара Загора
Бул.”Митрополит Методий Кусев”,№ 7, вх.Г, ап.11
тел: 042/621 643;
факс:042/600 644
E-mail: pulse@mbox.vereya.net.
Лице за контакти: Красимира Лазарова - Председател на УС
НОВИНИ
Работа в мрежа
През юни 2001 г. се постави началото на трайно сътрудничество между Сдружение “Човеколюбие” и фондация “Стефан Батори”, Варшава. По това време в София, на организиран от фондацията семинар от цикъла “Терапия на зависимстите. Модел Минесота”, участие взеха Н. Кузерманова и Е. Загорска - психолози от Центъра за психично здраве “Човеколюбие”. По-късно през следващата година послед-ва продъжение. През април Н. Кузерманова посети във Варшава Международна школа за консултанти по проблемите на зависимостите. Юли същата година Е. Загорска участва в подобен семинар, пак в Полша. Идеята бе повече специалисти от Център “Човеколюбие” да бъдат обучени за работа по проблемите на хора със зависимости и техните семейства и Центърът да се превърне в институция, подпомагаща борбата със зависимостите.
На 18 и 19 юли Център за психично здраве “Човеколюбие” стана домакин на поредния семинар от цикъла “Терапия на зависимостите. Модел Минесота”. Семинарът бе организиран в рамките на Регионалната програма “Алкохол и наркотици” на Института Отворено общество, Будапеща, от Фондация “Ст. Батори”.
Семинарът разгледа психологическия и социалния аспект на зависимос-тите. Премина под формата на споделяне на опита в областта на терапията на зависимостите и в него участваха професионалисти, работещи със зависими лица и хора, интересуващи се от конкретната проблематика. Имаше представители от държавни институции, неправителствени организации и частни лица от Пазарджик, Пловдив и Стара Загора.
Д-р Ева Войдилло-Ошатинска, представи книгата си “Избирам свобо-дата”, която излиза за първи път на български и обобщава богатия опит на специалистката в лечението на зависимостите. Ева Войдилло е доктор по психология и психотерапевт. Тя е директор на Регионалната програма “Алкохол и наркотици” за страните от Централна и Източна Европа към Фондация “Стефан Батори”.
Двудневният семинар беше щедро споделяне на опит и ефективно обучение за прилагане на този опит на практика. Участниците в семинара получиха сертификати, даващи възможност за по-нататъшно обучение в Полша в рамките на Регионалната програма “Алкохол и наркотици”.
Радка Кочева
КЛУБ “САМОПОМОЩ И ВЗАИМОПОМОЩ”
Елате да ме посетите
Бях учителка по литература и то не лоша, според оценката на околните. Случиха ми се куп неприятности - оперираха ме от тумор в главата, с лявата страна осакатях. Сега съм инвалид І група, с чужда помощ. Почти съм сама през целия ден, защото не мога да разчитам на сина си. Ако имате такава възможност, елате да ме посетите. Вярвам, че няма да ме забравите.
Лиляна Стоянова, Перущица
Помогнете със съвет
В часове на мъка ви написах това писмо с гореща молба за помощ - търся убежище и защита. Работя с интелигентни колеги, които знаят за моите проблеми и ме провокират, обиждат и унижават. За няколко години работа с тях се чувствам като в огромен затвор, без приятели. Дори и най-близките ми не се интересуват от мен.
Страдам от безсъние, шум в главата и емоционално разстройство.
Моля ви, помогнете със съвет за нова месторабота, колкото за подслон и храна. Става въпрос за физическо оцеляване не от глад, а от хора.
Анонимен
П.П. Името и адресът на автора са в редакцията, но той желае анонимност. Ако има писма за него, ще ги предадем.
Сагата Иван Балевски
В бр. 1 на сп. “Човеколюбие” публикувахме писмото на Иван Балевски - пациент в Психиатрична болница - Севлиево, с коментар. В бр. 2 - отговор на Районна прокуратура - Севлиево на сигнал на адвокат, който консултираше на доброволни начала наши членове. Какво се случи след издаването на бр.2? На 18.01.02 г. Иван се появи в нашия Център за психично здраве - с войнишки дрехи, мръсен, брадясал. Научил за нашето сдружение от моето писмо до баща му в отговор на неговото. Преди 9 години получих писмо от Илия Балевски:
Уважаеми д-р Марков,
Прочетох във вестник интервю с Вас, по повод предстоящото основаване на асоциация за психично здраве, в гр. Пловдив на 16 Х т.г., затова Ви пиша. Аз съм 74 годишен, учител-пенсионер. Имаме единствен син, 19 годишен, който от II клас разви страхова невроза, а след 4 години му бе поставена диагноза “параноидна шизофрения” - вяло протичане. Лекуван е в детската клиника на проф. Ачкова, Ловеч, Севлиево и Раднево, около 15 пъти, средно по един месец. Завършил е V клас, без професионална подготовка.
Иска да работи, но го отблъскват и това води до задълбочаване на забо-ляването му. Търси работа освен в Габрово, още в Ловеч, Плевен, София и др., но не само не получава такава, а при пътуванията му бе неколкократно ограбван от престъпни лица. Отношенията му към нас, родителите му, се влошиха до толкова, че съвместния ни живот става невъзможен, въпреки желанието ни да му помагаме. Обвинява ни, че се грижим за лекуването му, а не можем да му осигурим отделно от нашето, самостоятелно жилище и често превръща живота ни в семейството в кошмар, а с увеличаване на възрастта ни не можем физически да му се съпротивляваме и живота ни е заплашен. Наред с подобрение на условията в сега съществуващите псих. заведения, мисля, че една от най-важните задачи на Асоциацията за психично здраве е да организира предвидените в закона за нар. здраве, в чл. 36, ал. 1, т. 3, защитени жилища пансиони за болни с затруднено приспособяване към обществената среда, и в т. 4 - клубове на лекувани болни, както и работилници към жилищата и пансионите. За псих. болните са нужни условия за живот и работа подобни на тези за слепи, в гр. Дряново и др. Ако синът ми би могъл да постъпи в такова жилище или пансион, то бих завещал на същото цялото си имущество. В противен случай, ако синът ми го наследи, при сегашните условия, ще го пропилее за няколко месеца, защото единствените хора, с които той контактува са трима 50-60 годишни алкохолици, които съжалявал и им дава наличните си пари, гладува. Прекъснал е връзките си със всичките ни роднини и приятели, така, че е осъден на мизерен живот. Моля Ви, д-р Марков, да настоите за вземане на съответните решения от Съвещанието в Пловдив, за което ще Ви бъда много благодарен
Сърдечен поздрав от Илия Балевски
Не получих отговор и сметнах случая за приключен. А той не бил.
Уредихме Иван да преспива в ПБ с. Паталеница. Включихме го в реха-билитационните програми. Оказа се много интересен човек. Ако не го поз-навах, не бих казал, че има нещо общо с психиатрията - изненадващо инфор-миран за лица, събития и дати, за социално-икономическото и политическото положение в света. Живее в Дом за мъже с психични разстройства в с. Драгаш. Твърди, че на 8.10.01 г. се е срещнал с министъра на труда и социалната политика, за да настоява да се закрие дома в с. Драгаш, заради нечовешките условия.
Неверните неща в писмото - не е бил връзван с верига за леглото в продължение на 4 години. Писал го е, за да привлече внимание и състрадание.
Качествата му - любознателен, обича да чете, енциклопедични познания; възгледите му -” не ходих на училище, за да не бъда част от системата”, “ако не вярвам в правотата, си ще рухна”; схваща сложни категории - “това, че съм лишен от граждански права, не значи, че съм лишен от човешки права”; сам поискал да бъде поставен под запрещение с надеждата да му назначат друг човек за настойник и да се отърве от майка си.
Майка му - срещнахме се с нея - най-обикновена майка, каквито съм срещал с хиляди. Загрижена основно за това да не бъде упрекната в нещо. Отказа да публикуваме нейно становище. Отказа и сътрудничество в опита ни да помогнем с нещо на Иван.
На 18 февруари 2002 г. Иван изчезна. Яви се на 19 юни 2002 г. мръсен и окъсан. Ходил до Драгаш да си вземе пенсията, и там го задържали. Намерихме му квартира в Пазарджик. Аз дадох 100 лв. за покриване на първоначалните му разходи. Иван не прие програмата, която му предложихме и отново се разделихме.
Как да помогнем на Иван? За лека и продължителна програма нямаме средства, интензивна и кратка той няма сили да понесе. Трябва ли изобщо да му помагаме?
Д-р Емил Марков
ПРЕПРЪЧВАМЕ ВИ:
“След мълчанието”
от Нанси Рейн
Защо изнасилването, което е тежко криминално престъпление с дълготрайни негативни последици, е забулено в митове? Защо години след извършеното престъпление жертвата, а не престъпникът, страда от чувство на срам и вина? Това са въпросите, на които Нанси Рейн, американска поетеса и журналистка, станала жертва на изнасилване на 39 години, дава изчерпателен отговор. В нейния разтърсващо откровен разказ ще разпознаят себе си много жени, пострадали от сексуално насилие.
“След мълчанието” е утеха и протегната ръка за помощ към онези, които са станали жертва на сексуално насилие. “След мълчанието” е и първокласен учебник за онези, които професионално изследват темата за изнасилването и за мълчанието на обществото по този въпрос.
Книгата е израз на силна гражданска позиция - да мълчим, когато всички мълчат, или да говорим; силата на човешкият дух срещу предразсъдъците; разумът срещу срама; истината като най-добро лекарство за душата
Книгата предлага материал за размисъл по въпроса за системата на психиатричната помощ в САЩ - колко струва терапията и колко хора могат да си я позволят, как да намериш подходящия терапевт, какво означава това - след три години терапия да не знаеш дали терапевтът ти е женен и има ли деца, и много други.
Тя е отличена с американската награда “Книги в името на един по-добър живот, 1998 г.
Издателство “Мойри” - София, 2001. Цена - 8 лв.
ПО СВЕТА
Потребители и професионалисти като колеги
Дайана Роуз разказва за Инициатива за научни изследвания с участието на потребители в Института по психиатрия в Лондон
Инициативата за научни изследвания с участието на потребители (Service User Research Enterprise - SURE) в Института по психиатрия в Лондон бе създадена да утвърди сътрудничеството в научните изследвания в между поребителите на психично-здравни услуги и професионалистите, които работят тук. Директорът е научен работник, а всички останали са потребители.
Преди десетилетие, когато някои от нас предложиха научни изследвания с участие на потребители, реакциите на професионалистите варираха от лек интерес до откровена враждебност. Днес главните финансиращи организации изискват данни за участие на потребителите в предложенията за научни изследвания.
Не твърдя, че SURE е напълно интегрирана в Института по психиатрия, но сега ние имаме потребители, които са представители в Изследователския отдел и Групата за управление на развитието, един много влиятелен орган. В “Списание за психично здраве”, на което сега е редактор директорът на SURE Тил Уайкс, има двама помощник-редактори потребители. Противно на стра-ховитите предупреждения за “лъвската бърлога” или това, че ще бъдем “изядени на закуска”, изглежда има достатъчно голям брой хора на отговорни постове, които подкрепят това сътрудничество в Института по психиатрия.
Препечатано със съкращения от бр. 116 от юли/август 2002 г. на английското списание “Open mind”, посветен на участието на потребители на психичноздравни услуги в научни изследвания.
ПРЕДСТОЯЩО
Празници на психичното здраве в Пазарджик
4 октомври 2002 г.
10.00 - Откриване на шахматна школа “Човеколюбие”
10.30 - Сеанс на едновременна игра с участието на междуна-родния майстор на спорта Румяна Гочева, изпълнителен директор на Българска федерация по шах
ЦПЗ “Човеколюбие”
11 октомври 2002 г.
10.00 - Литературен празник - награждаване на лауруатите на Литературния конкурс “Моите ду-шевни преживявания 2002″
ЦПЗ “Човеколюбие”
15.00 - Откриване на изложба на приложно и изящно изкуство от психиатрични пациенти
Къща-музей “Станислав Доспевски”
Обучение
21 - 25 октомври 2002 г.
Фондация Естуар, гр. Клуж, Румъния, организира обучителна програма. Главни теми: основни въпроси на психичното здраве и психичната болест; особености в работата с възрастни с психични проблеми; добри практики; прин-ципи, политики и ценности в работата на Естуар; трудности, успехи; информация/работа с потребители, дискусии с работещи в Естуар професионалисти, потребители, доброволци, споделяне на преживявания; качество на услугите, стандарти, процедури; застъпничество за добри практики в областта/местни модели; активно участие в дейностите на Естуар. Обучението се финансира от Институт “Отворено общество” – Будапеща
ЛИТЕРАТУРА И ИЗКУСТВО
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ:
КЛУБ “7 ЕТАЖ”
Името му идва от седмия етаж в сградата на Областен диспансер за психично здраве със стационар “Проф. Н. Шипковенски” в София, където се срещат хората с психични проблеми. Много от членовете на клуба са наши приятели и редовни участници в Литературния конкурс “Моите душевни преживявания”. Сред тях има поети, художницици, мечтатели, шахматисти. Част от тях създадоха първото в страната сдружение на потребители на психичноздравни услуги “Децата на Кубрат”. На миналогодишното издание на конкурса получихме страхотно есе на тема “Смисълът на живота”, написано от тях с общи усилия. Предлагаме ви част от него, за да споделим с вас удоволствието. Есето спечели специалната награда.
Смисълът на живота е в благополучието на човешката личност. В стремежа си към достигане на хармония и напредък, човек неизменно се натъква на вечните теми, поставящи трудни въпроси и изскващи задълбочени отговори. Всеки човек, болен или здрав, в един или друг момент от живота си преоткрива тези екзистенциални теми, оглежда се за смисъла в живота, прави своя избор, търси верния отговор, макар че отговорите са толкова много, колкото много са и хората, задавали си от хилядолетия насам все същите тези въпроси.
* * *
Без цел животът губи всякакъв смисъл, превръща се в нещастие и страдание. Толстой намира смисъла в това обичта ни да става все по-голяма и по-голяма.
Любовта ни кара да бъдем по-търпеливи, по-толерантни, а и по-взискателни към самите себе си, защото, когато човек се стреми към Голямата Любов, той дава всичко от чисто сърце, той не мисли, какво ще получи. Това даване всъщност е висшата форма на проявление на Любовта. В това е и смисълът на живота - в даването.
* * *
Смисълът на живота е и в това да се стремим да правим добри неща, колкото и да сме разочаровани от действителността.
* * *
Смисълът на живота е в това да намериш себе си…
Смисълът на живота е в усъвършенстването - лично и обществено.
Човек от своите детски години до края на живота си под една или друга форма се развива, превъзпитава, променя, често греши. По пътя към усъвършенстването всеки се учи и от грешките си. Но ако няма тези духовни качества, ако няма търпение, ако не осмисля пътя си, ако няма промяна, ако не може да достигне и до минимален напредък, знаем още от Библията, че настъпва апокалипсис, потоп. Затова смисълът на съществуването е в движението, в усилията и когато нещата достигнат до сложна комбинация, когато се натрупат достатъчно промени, те неизменно водят до трансформация, до нова реалност, до еволюция. Макар и прашинки във Вселената, във всеки от нас е вложен огромен потенциал, всеки един е уникален и има своето място в общото съществуване. Животът се променя, когато нещо ново се сътвори, животът добива повече смисъл, когато посаденото дърво порасне и започне да дава плодове, когато се роди дете, когато се нарисува картина, когато се напише стих, когато се подаде ръка на някого “в лош за него час…” Всичко има своя неповторим смисъл и всяка човешка дейност е достойна за уважение - от високите нива на абстракциите до полето на личните цели, от стремежа да се достигнат звездите до грижите за семейството, дома, децата, тяхното отглеждане и възпитание, всички цели са значителни, стига човек, да ги следва по правилния начин, да ги одухотворява, да избира достойните средства за постигането им, да се усъвършенства, следвайки ги и така да усъвършенства и заобикалящата го среда. Аз съм поет и всичко, което правя, се стремя да бъде като поема. Така гледам на живота. Искам всяко нещо, което правя, да бъде поетично и красиво.
* * *
Всеки от членовете на клуба по свой път търси своя смисъл, губи го, намира го, споделя с другите, планира. Има хора, които обичат да играят на шах - те в това откриват своя смисъл на живота. Играта им помага да се срещат с различни, интересни личности, да ги наблюдават, да разговарят, да развиват мисленето и съобразителността си.
Смисълът на живота е и във възможността да бъдеш полезен не само на себе си, а на колкото се може повече хора.