Вестител на движението за психично здраве
Ч О В Е К О Л Ю Б И Е
Списание за душата, човешките ценности и важните неща в живота
Бр. 1 ЛЯТО 2000
Какво ни свързва
Често се отчайвам, че съм единственият във Вселената, който държи на честните отношения. Особено когато виждам как в организациите за психично здраве и помежду им масово се пренебрегват разума и справедливостта в полза на деловитостта. Девизът е: “Ние сме заети хора. Нямаме време да изясняваме отношенията и да мислим за смисъла на нашите действия”. Тогава се питам : “Какво ни свързва?” И се чувствам безкрайно самотен.
От три години се провежда литературен конкурс “Моите душевни преживявания” на Сдружение “Човеколюбие”. От градове и паланки от страната и чужбина се получават писма на хора, които като мен си мислят, че са единствени във Вселената и се чувстват самотни. Какво ни свързва? В един миг прозрях: Ние сме участници в едно необявено движение за психично здраве. Движение, което няма съдебна регистрация и не е използвано за материални облаги. В което психичното здраве е не само липса на болест и наличие на всякакво благополучие, както го определя Световната здравна организация, но и търсене на смисъла в живота, приемане на разума и справедливостта като основни принципи на поведение. За участниците в него душата е територия пълна с изненади и предизвикателства и те правят свои пътешествия и открития като Магелан и Колумб. Питам се колко ли съмишленици има това движение по света?
У всеки човек, дълбоко в душата, има копнеж за себепознание. У някои е толкова дълбоко, че им е трудно да го осъзнаят. Те имат нужда от подкрепа. Сега си мисля, че ако си подадем ръце, ще се чувстваме по-малко самотни и по-силни. Ще обявяваме и отстояваме по-уверено ценностите, в които вярваме.
С надежда да ме чуете и да се съгласите дадох парите за издаването на този брой на списанието.
Надявам се следващия да го направим заедно.
Д-р Емил Марков
РЕДАКЦИОННА
Здравейте, приятели,
През 1996 г. от английското списание Out Loud научих за съществуването на Сдружение “Милосърдие” в Берковица. Радвах се, че откриам съмишленици и ми беше тъжно, че от Лондон получавам информация какво става в България.
Тогава си обещах, че рано или късно ще участвам в издаването на българско списание за психично здраве.
Надявам се “Човеколюбие” да бъде място за обмен на информация и опит между организациите в сферата на психичното здраве; място за диалог и сътрудничество между професионалисти, потребители и близки; място, където ще бъдем просто хора и ще говорим за нещата, които ни вълнуват.
Очаквам и Вашите предложения, скъпи приятели - какво да бъде нашето общо списание, какви да бъдат темите, рубриките и езикът му?
Издаването на първия брой става с финансовите средства на частно лице – д-р Емил Марков. Следващият брой зависи от нас – ако 1000 човека от страната се откажат от едно кафе, половин пакет цигари или един сладолед, ще имаме брой втори.
Очаквам Вашето решение на банкова сметка 1000335011, банков код 30012015, Банка “ДСК” ЕАД – Пазарджик, Сдружение “Човеколюбие”, за списание “Човеколюбие”.
Надежда Кузерманова
В СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ:
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ “ЦЕННОСТИ”: Човеколюбие, но …
РЕПОРТАЖ ОТ ЧЕХИЯ:
29 юни – 1 юли 2000 г. – Работна среща на тема: “Въведение за включването и влиянието на пациенти и близки в психиатричната помощ”
История на движението на потребителите; Инициативи за самопомощ; Изграждане на партньорство; Стратегии за застъпничество
ВЕСТИ
Национална среща
На 10 октомври 1999 г. – Световен ден за психично зраве, в Пазарджик се състоя Национална среща на тема: “Национално движение за психично здраве – идеи и ценности”. Това беше първото национално събитие на този ден, организирано в провинцията. Инициатори бяха Националната асоциация за психично зраве и Сдружение “Човеколюбие” – Пазарджик. Преди обяда имаше работна среща в малки групи. Участниците от София, Пазарджик, Димитривград, Раднево, Курило, Сливен, Генерал Тошево, Разград, Пловдив, Радилово и др. разговаряха за идеите, които ги обединяват.
В ранния следобед бе открита художествена изложба на членове на Клуб “7 етаж” към ЦПЗ “Н. Шипковенски” – София, след което бяха връчени наградите на лауреатите на третия литературен конкурс “Моите душевни преживявания”, организиран от Сдружение “Човеколюбие”.
Отчет на институциите
Световният ден, посветен на болестта шизофрения – 11 април, стана повод Националаната асоцация за психично здраве да организира тази години за втори път национална конференция в София. Тема на двудневната конференция бе: “Потребители и близки за отчетност в психично-здравната помощ”. Състояха се редица панелни дискусии- Готови ли са хората с психични разстройства да поискат мястото си на партньори в процеса на психично-здравна помощ и готови ли са професионалистите да отговорят на това изискване, Каква е държавната политика за лечение, трудова заетост, жилища, обучение и зачитане на човешките права на хората с психични проблеми, Как се осъществява психиатричната реформа, Участие на потребители и близки в психиатричната реформа, Служби в общността, НПО в полето на психиатрията.
Панелните дискусии бяха подготвени и модерирани от хора с психични проблеми.Отчетен беше първият журналистически конкурс, посветен на психичното здраве.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ “ЦЕННОСТИ”
Етичен кодекс
на участниците в движението за психично здраве
Психичното здраве е не само липса на болест, пълно телесно, душевно, социално и морално благополучие, но и осмислянето на живота с дейност за утвърждаването на значими общочовешки ценности.
Участник в движението за психично здраве е всеки, който полага училия, под каквато и да е форма, за утвърждаването на психичното здраве като значима общочовешка ценност.
Ние, участниците в движението за психично здраве, осъзнавайки специчния характер на проблемите в сферата на психичното здраве, пораждащи специфични изисквания за етично поведение, приемаме доброволно, без да се задължаваме юридически или по какъвто и да било друг начин, да спазваме следните етични правила:
1. Единствен етичен признак за разделяне на хората по отношение на психичното здраве е доколко за тях психичното здраве е ценност, т. е. хората могат да се делят на такивна, за които психичното здраве е ценност, и такива, за които все още не е.
2. Етично е настоящият кодекс да се спазва и по отношение, на хора, за които психичното здраве не е ценност, и по отношение на хора, неучастващи формално в движението за психично здраве.
3. Духовните, нематериалните ценности имат превес над материалните.
4. Добрите отношения, взаимопомощта, грижата за другия са по-висша ценност от собствения напредък с цената на изоставяне на съмишлениците.
5. Психичните особености не могат да се използват под никакъв предлог за получаване на предимства от един участник в движението за психично здраве спрямо друг или за оправдаване на поведение, което иначе /при липса на психически особености/ не би било етично.
6. Не е етично психичните особености – действителни или въображаеми – да се използват като основания за елиминиране на участниците в движението за психично здраве от общи нициативи.
7. Съперничеството, което е етично в бизнеса, не е етично в движението за психично здраве.
8. Неразпостранението на информация, представляваща общ интерес, с цел личен напредък, е неетично.
9. Всеки участник в движението за психично здраве има право да избира етичните правила на собствено поведение. Етично е да се обявяват различята между собствените етични правила и общоприетите етични правила.
10. Етично е да се смята, че държавните граници не са граници на настоящия етичен кодекс.
11. Конфликт между настоящия етичен кодекс и други етични норми се решава по съвест.
12. Настоящият етичен кодекс никога не може да се смята за окончателен и възможността за обсъждане и промени е открита постоянно.
Забележка: Етичният кодекс е приет от членовете на Сдружение “Човеколюбие” на сбирка на Социалния клуб през 1998 г. Същата година беше представен на националния събор за психично здраве в София и предизвика горлям интерес, особено от страна на гостите от чужбина. Все още някои от съдържащите се в него етични норми са цел, към която се стремим. Предлагаме го на вниманието на участниците в движението за психично здраве с идеята, че след обсъждане и дискусии ще стане наша обща мярка за етичност.
Честнно или не?
Понякога всеки мимоходом си задава въпроса: “Честно ли е това, което правя. Ако е нечестно, защо го правя?” Но след като видиш изгодата, която ще измъкнеш, от това забравяш въпроса, който си си задал преди секунди. А зад теб стои някой по-млад, гледа те и си казва: “Щом той прави това, защо аз да не го направя?” А зад него стои някой друг, който си мисли същото и така кръгът се затваря.
Христо Марков
ученик в 6 клас
Тренажор за честни отношения
През ноември м.г. в Националната асоциация за психично здраве създадохма Група за честни отношения. Целта на Групата е да решава проблемите в отношенията между членовете на асоциацията още преди да са попречили на съвместната ни работа. Групата работи всяка сряда от 18,30 до 20,00 часа в ЦПЗ “Н. Шипковенски” – София. Тя е отворена за нови членове.
Първите няколко срещи изработихме нашето общо определение за това какво са честни отношения. Споразумяхме се, че това са отношения с ясни, договорени и спазени правила, отношения на равнопоставеност между партньорите, отношения, които не са в ущърб на трети лица и или на закона.
Уточнихме и правилата за работа на Групата: 1. Групата избира водещ и тема чрез гласуване; 2. Водещият дава и отнема думата; 3. Говори се по темата кратко и ясно; 4. Говори се тихо и спокойно; 5. Тук и сега; 6. Не се прекъсва; 7. Да не се закъснява; 8. Не се говори по двойки; 9. Не се допускат странични занимания; 10. Без лични нападки; 11. Ако някой от събеседниците прегрее, излиза в тайм-аут.
Днес, 5 май 2000 г., в работата на Групата за честни отношения участваха нови членове. Започнахме със запознаване. Постъпи предложение да се представяме не само с биографични данни, а като разказваме за важните за нас неща.
Продължихме с въпросите от миналата среща – какво става с групата; ценна ли е за нас; има ли нещо, което ни пречи, за да го променим.
Споделено бе мнение, че има нужда от изясняване на ситуации в семейството и с партньора – хората, които ни дават опора и ни разбират, които дори да ни вредят, го правят с добри намерения. Спонтанно възникна въпросът защо на работното си място спазваме правила за охрана на труда, на улицата – правила за уличното движение, а животът ни в семейството, с приятелите и съседите протича без ясни правила, без практическа равносметка на целите и резултатите.
Стигнахме до извода, че в Групата за честни отношения сме научили нещо полезно, с приложимост и в личния живот. Обсъждахме как да пренесем този опит и в общуването си с хора, които не искат да говорят за отношенията си с другите, не искат да зачитат никакви принципи. Какво да правим, когато около нас лъжат?
Едно решение е да се откажем от краткотрайните облаги на нечестните отношения. Друго решение е да се чистим от мръсотията в отношенията, както се чистим от ежедневната мръсотия в банята. Неизчистените отношения водят до недоволство, огорчение и разочарование.
Постъпи трето предложение – да каним външни хора и да ги подпомагаме в решаването на техни проблеми в отношенията им. Така ще се разширява територията на ясните, договорените и спазени отношения и Групата ще се превърне в тренажор за честни отношения.
Един от членовете на Групата заяви нужда от окуражаване за изясняване на отношенията си с близки хора. Решихме следващия път да работим като група за окуражаване.
Завършихме с виц: един заекващ продавач звънял на вратите на домовете и казвал: “Продавам библии. Ще си купите ли, или да започвам да ви я чета?” Продавачът имал голям успех.
А нашият какъв ще бъде?
Водещ на срещата
Таня Кирилова Александрова
ВЕСТИ
Час по любов
В 51 СОУ в София успешно завърши пъвата учебна година, през която една от паралелките – 7 а, имаше в учебната си програма Час по любов. За първи път, макар и само за един клас ученици, любовта бе толкова важна, колкото математиката, физиката и литературата, че да бъде включена в учобната програма.
Проектът на Националната асоциация за психично здраве “Час по любов” бе осъществен от класната ръководителка на 7 а Мария Николова със съдействието на специалисти от асоциацията – психолог и психиатър.
Целта на проекта бе в училище да се създаде пространство и да се отдели време за отреагиране на емоционалния стрес, за запознаване на децата с азбуката на психологическата грамотност. Часът по любов бе време за изработване на психологически имунинет спрямо някои стресиращи социални институции – болница, затвор, психиатрия и др.
Програмата на Часа по любов се определяше от децата и техните родители. Проведена бе анкета с учениците и родителска среща за установяване на нуждите и очакванията. Така бяха посочени актуалните теми: Любовта равна ли е на секса, Как да му/и кажа, когато я харесвам, Ами ако той/тя не ме харесва, Отношенията в семейството, Отношенията в училище, Риск от употреба на наркотици, Държавата и ние.
Компетентни събеседници в Часовете по любов бяха Румен Бостанджиев – сексолог, Златка Михова – фамилен терапевт, Пламен Ванев – психолог, майки от Асоциация на родители “Живот без дрога” и др. Часовете по любов се провеждаха там, където бяха обсъжданите проблеми – Музей “Заедно срещу дрогата”, Болница “Пирогов”, Народно събрание, Студентско радио “Алма Матер”.
Последният час беше време за обратна връзка. Равносметката показа, че всички участници настояват Часове по любов да има и през следващата учебна година. Мнение на ученик от класа : “ Научих, че всичко в живота е свързано с любов и без любов светът не би съществувал до днес”.
На 3 юни т.г. проектът бе представен на Националната конференция “Училище и психично здраве” в 74 СОУ в София и предизвика голям интерес. Педагогически съветници от няколко софийски училища изразиха желание за въвеждане на Час по любов и в техните училища.
ПРЕДСТАВЯВАМЕ ВИ:
Сдружение за подпомагане и защита на лица с психични проблеми “ЧОВЕКОЛЮБИЕ”
НАЧАЛО
Сдружение “Човеколюбие” е учредено през месец април 1992 г. Учредителите са били 19. Сега членовете са 60. Сдружението има вече много съмишленици и симпатизанти.
ЦЕЛИ
- превръщане на психичното здраве в ценност за личността и обществото
- всестранна помощ и защита на специфичните права и интереси на хората с психични проблеми
- разгръщане на инициативата на членовете и останалите граждани за подобряване на жизнените условия на лицата с психични проблеми и техните семейства
- провеждане на просветна дейност за опазване на психичното здраве
ДЕЙНОСТИ
Социален клуб
От 1992 г. всеки понеделник от 17 до 20 ч. В Младежкия дом в Пазарджик се срещат хора с интереси в областта на психичното здаве – психиатрични пациенти, техни близки, граждани, за които психичното здраве е ценност. Тук човек може да потърси помощ, да предложи инициатива, да намери съмишленици. Заедно решаваме проблемите, празнуваме празници, ходим на кино.
Служба за психологическо консултиране
От 1994 г. психиатър и психолог извършват безплатни консултации за гражданите на Пазарджик.
Специализирана библиотека
Библиотеката разполага с около 450 тома психологическа и психиатрична литература. Тя подпомага работатата на Службата за психологическо консултиране и повишава психологическата грамотност на членовете на сдружението и клиентите на службата.
Литературен конкурс “Моите душевни преживявания”
Конкурсът е посветен на 10 октомври – Световен ден за психично здраве. За първи път е организиран през 1997 г. От 1999 г. е международен.
Хората с психични пробеми имат богат душевен живот и конкурсът им дава възможност да наименовт и оповестят душевните си преживявания. Описването на душевните преживявания има терапевтичен ефект. Конкурсът е едно предизвисателство, чрез което всеки би могъл да тръгне по пътя на себепознанието.
ПРОЕКТИ
Център за психично здраве
През 1998 г. Община Пазарджик предостави на Сдружение “Човеколюбие” за безвъзмездно ползване за 10 години Къщата на д-р Лонг, която е паметник на културата. Започнаха строително-ремонтите работи. Центърът ще бъде база за разширяване на досегашните дейностите на сдружението и ще бъде средище за утвърждане на ценностите на психичното здраве.
Нови дейности в Центъра ще бъдат – Трениране на основни социални умения, Готварски отдел, Ателие 99 – за приложна работа.
Проектът е на обща стойност 105 000 щ.д., 66 000 от които са осигурени от Обединени холандски фондации и 37 000 – от Фонд “Регионални инициативи”.
Успешно осъществени проекти:
- Служба за психологическо консултиране на брачни двойки в криза
- Психологическа радиоконсултация
- Инициатива за хуманизиране теорията и практиката на Семейния кодекс
- Ученически клуб “SOS – Дрога!”
- Клуб “Нестандартни проблеми в образованието”
Предстоящи проекти:
- Училище за родители
- Създаване на мрежа за обществена подкрепа
- Трудова борса
ЦЕННОСТИ
- Човеколюбие
- Честни отношения
- Взаимопомощ
- Не се делим на болни и здрави
- Самоуправление
- Себепознание
- Душата – територия за творчество, приключения и открития
ОТЗИВИ
Ние за себе си:
Кита: В сдружението се чувствам обичана. Тук намирам вдъхновение.
Стефан: …сдружението като опора в трудни моменти, като средство за осмисляне на живота и начин за помагане на хората да откриват собствените си възможности за учене и използване на знанията за подобряване на живота…
Златка: Сдружението ми дава приятели, контакти с хората, очаквам работа, ползвам библиотеката.
Дима: Получавам утеха.
Емил: Когато роднините не ми помогнат, помага ми сдружението.
Цветан: Целта на нашето сдружение е по-малко да стоим в болниците.
Другите за нас:
Д-р Иван Колчаков, кмет на Община Пазарджик: …проектът за Център за психично здраве “Човеколюбие” е приоритетен за община Пазарджик. Центърът ще намали социалната изолация на хората с хронични психиатрични проблеми, ще намали престоя им в болница, ще осигури работни места за тях, ще осъществи профилактика в областта на психичното здраве. Това ще доведе до намаляване на разходите в областта на здравеопазването и повишаване на качеството на живот на жителите на нашата община.
Д-р Борис Бояджиев, бивш председател на Българска психиатрична асоциация: Струва ми се, че това е една от малкото организации от този тип, която успешно постига реални резултати и обществено присъствие.
“КАКВО МОГАТ ДА НАПРАВЯТ БОЛНИ ХОРА?”
Често чуваме този въпрос. Ако повярват в себе си, могат да бъдат за пример на здравите. Докато мнозинството здрави се вайкат, че нищо не става в тази държава и решават кръстословици, болните доказват обратното.
ПОДКРЕПА НА ОБЩНОСТТА
“И всякоя възраст, класа, пол, занятье
вземаше участье в това предприятье:
богатий – с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът…”
Стиховете на Вазов прилягат напълно в нашия случай. Няма да ни стигне страницата да изброим имената на нашите спомоществователи. Благодарим им от сърци!
КЛУБ “САМОПОМОЩ И ВЗАИМОПОМОЩ”
Търси се…
Търсим мото на страницата “Клуб “Сампомощ и взаимопомощ”. Крилата мисъл на Илф и Петров “Спасяването на надавещите се е дело на самите давещи се” или латинската сентенция “Двойно дава, който бързо дава”, или поговорката “Помогни си сам, та да ти помогне и Господ”.
Очакваме предложенията ви. А може би не си струва да отделяме цяла страница за тази тема.
Очаквам писмата ви
Много неща искам да напиша за хората, които все още нищо не знаят и не са чували за болестта шизофрения. Каква съм аз? По-добре да не ви казвам още в началото, защото може би повечето от вас се ще се откажат да четат. Но разберете, нещо ме кара да пиша за някои неща, минали през живота ми…
Животът ни тормози всеки ден. Напрягат се нервите, идва голямото разочарование и една чудесна сутрин се събуждаме, без да знаем, че сме минали в друго измерение – вече сме шизофреници… Е, да, най-после се издадох. Аз съм шизофреничка. Не можах да опазя много дълго тайната. Ако един ден с вас се случи същото, запомнете, вие просте сте избрани от бога да преживеете тази болест, за да разберете колко глупав е този свят и как хората се стремят към неща, които за нищо няма да са им нужни на онзи свят.
Знаете ли, тази болест не е за всеки. Трябва да си много силен психически, за да издържиш. Много от болните като мен завършват живота си със самоубийство. Тези хора никой не може да ги разбере, но аз ги разбирам. И на мен ми идва да направя същото. Но съм упорита и ще живея, докато ме държат и последните сили, защото трябва да се живее, колкото и трудно да е това за нас, шизофрениците.
Колко му трябва на един такъв човек? Колко ли, много малко. Капка внимание и уважение и вече можеш да намериш стимул за живот.
На мен специално, външно, положението ми не изглежда много трагично. Всички виждат, че имам семейство и две деца, но никой не забелязва, че не мога да гледам децата си като пълноценна майка. Не могат да си представят каква съм била преди да се разболея и каква съм сега. На кого ли му пука за това.
Знаете ли, между другото, бих си дала адреса на болни като мен да ми пишат, ако искат да ми пишат за техните преживявания и спомени. Да ще го направя. Ето адреса ми: 9300 Добрич, ул. “Места” № 8, блок “Еверест”, вх. “А”, ет. 6, ап. 18, Нина Йорданова Колева.
Зная, че ви е трудно да напишете нещо на един непознат, но моля ви опитайте, аз ще се постарая да отговоря на писмата ви.
Нина Колева
Нима е нормално
Уважеми д-р Марков,
Пиша Ви това писмо, тъй като разбрах, че сте основали асоциация за помощ на психично болните. Аз съм един млад човек достигнал вече до последната степен на отчаянието!
Казвам се Иван Илиев Балевски и съм от Ловеч. От четири години се намирам в Психиатричната болница в Севлиево, където ме държат на легло, вързан с верига за крака. Отвързват ме само за хранене и пак ме връзват. Всеки ден ме бият по-яките и агресивни болни. Правят ми инжекции, от които се сковавам. Аз имам отпусната наследствена пенсия, тъй като баща ми е починал, но ми я получава майка ми, която не ми дава нито стотинка и изобщо не ми идва на свиждане. Тя живее с любовника си в апартамента, който аз съм наследил от баща ми и е моя собственост. Всичките ми роднини са ме изоставили.
Искам да Ви помоля да направите нещо, за да бъда освободен или поне да ме преместят в Психиатричната болница в родния ми град Ловеч, където условията са по-човешки.
Аз смятам, че не съм болен от шизофрения, тъй като никога през живота си не съм имал халюцинации. Нима е нормално в една демократична страна един човек четири години да бъде държан вързан с вериги?
15.09.1999 г.
гр. Севлиево С уважение Иван Балевски
Какво да правим?
Писмото получих през месец септември 1999 г. Прочетох го на Националната среща в Пазарджик. Говорих с много хора. Някои казаха,че не е възможно. Други – че може да не е вярно. Двама члена на Сдружение “Човеколюбие” щяха да ходят до Севлиево да проверяват.
Сега, след публикацията, може да ме обвинят, че издавам лекарска тайна. Че случаят не е проверяван. За 10 години работа в Психиатричната болница в с. Паталеница съм бил очевидец на стотици случаи на изоставяне на хора в болницата от близките им. В много случаи съм писал до прокуратурата. Проблемът си остава и е срам за всички, които се съгласяват мълчаливо.
Д-р Емил Марков
Бележка на редакцията: Д-р Емил Марков предостави писмото за публикуване с молба читателите на списание да дадат идеи за ефективна помощ.
ПРЕПОРЪЧВАМЕ ВИ КНИГАТА:
Съзаклятието Водолей
от Мерилин Фъргюсън
Една огромна, разтърсваща, необратима промяна ни връхлита. Това не е нова политеческа, религиозна или иконономическа система. Това е ново мислене – прелом в критичен брой индивиди, една мрежа, достатъчно могъща, за да ни доведе до коренни промени в нашата култура.
Тази мрежа – Съзаклятието Водолей – вече е привлякла умовете, сърцата и способностите на някои от нашите най-напредничави мислители, както и на един постоянно растящ брой хора от всички кътчета на американското общество.
В тази изключително силно въздействаща и широко обхватна харта на човешките вазможности, Мерлилин Фъргюсън описва как мрежата, разгращаща се под повърхността на нещата, действа за изграждането на различен вид общество, основаващо се на силно разширен възглед за шовешкия потнециал.
Авторката се обръща към тези, които вече осъществяват нарастващите си способности за промяна и осъзнават, че тя е възможна и за другите. Тази книга дава кураж на милионите хора, които усещат, че обществото ни е узряло за обновление, както и на онези, които са обезсърчени, но имат добрата воля да вникнат в основанията за надежда.
Издателска къща “Анима”, София. Цена – 10 лева.
ПО СВЕТА
Мрежа на чуващите гласове
Първата група на чуващите гласове в Англия беше създадена в Манчестър през 1988 г. Тя беше вдъхновена от пионерската работа на Мариус Ром и Сандра Ешер, и от една холандска гупа за самопомощ – Фондация “Резонанс”. Една статия в национален вестник за групата през 1990 г. породи огромен отзвук и създаването на мрежа на чуващите гласове /МЧГ/ - национална мрежа на чуващите гласове и други заинтересовани – беше формирана в резултат на това. Целите на МЧГ са :
- подкрепа на национална мрежа на хора, чуващи гласове, а също и на психичноздравни работници, семейства и приятели
- да подпомага групи за самопомощ на чуващи гласове да споделят преживявания и стратегии за справяне
- да образоват обществото относно значението на гласовете
- да развива областта на немедицинските начини за подпомагане на хората да се справят с техните гласове
- да срещнат чуващите гласове, които се справят с техните гласове и поради това не са били в контакт с психиатричните служби, с хора, които са в дистрес от техните гласове.
Психиатрията нарича чуването на гласове “слухови халюцинации” и в много случаи ги смята за симптом на шизофрения. В МЧГ ние вярваме, че гласовете са подобни на мечтите, символи на подсъзнателното в нашите умове. Основен принцип в МЧГ е, че ние сме отворени за различни мнения и приемаме обяснения от всеки, който чува гласове.
МЧГ цели да дестигматизира чуването на гласове, вярвайки, че това може да доведе до по-голяма толерантност и разбиране на феномена. Това може да бъде постигнато отчасти чрез утвържданане на по-позитивни обяснения за чуването на гласове и може да даде на хората рамка за развиване на техни собствени начини за справяне.
Сега МЧГ има 1000 индивидуални члена и над 80 групи за самопомощ в Великобритания. Членството е свободно за всеки, който се интересува от чуването на гласове и от повишаването на осъзнаването на преживяванията на чуващите гласове.
Hearing Voices Network, 91 Oldham St.
Manchester M4 1LW, tel./fax.0161 834 5768,
E.mail.hearingvoices@care4free.net
ПРЕДСТОЯЩО
8 юли 2000 г.
Национална асоциация за психично здраве организира конференция на тема “Има ли място за честните отношения в демократичното общество”.
Място: Златните мостове, Витоша – София. За повече информация: 034/222 15 – Надежда Кузерманова
Юли- август 2000 г.
Сдружение “Човеколюбие” – Пазарджик по случай 10 октомври – Световен ден за психично здраве, обябява Международен литературен конкурс “Моите душевни преживявания”.
Ще има три парични награди и специална награда за есе на тема “Честни отношения”.
Изпращайте работите си на адрес: 4400 Пазарджик, ул. “Екзарх Йосиф” 4, Младежки дом – Сдружение “Човеколюбие”, Надежда Кузерманова, тел. 034/222 15. Краен срок – 31 август т.г.
7 октомври 2000 г.
Сдружение “Човеколюбие” – Пазарджик организира национална среща за обмяна на опит и обявяване на резултатите от Международния литературен конкурс “Моите душевни преживявания”.
Място: Пазарджик, Младежки дом. За информация 034/222 15 – Надежда Кузерманова.
20-22 октомври 2000 г.
Годишна конференция на Българска психиатрична асоциация на тема: “Добрата клинична практика в психиатрията”.
Място: Парк-хотел “Москва”, София. За информация: 1431 София, “Д. Несторов” 15, Център по хигиена, ет. 11, стая 25 – д-р Брис Бояджиев, тел. 02/59 80 39
СТРАНИЦА ЗА ЛИТЕРАТУРА И ИЗКУСТВО
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ:
Иван Атанасов
Иван Атанасов е от Генерал Тошев, Варненска област. По професия е учител. Има издадени седем книги със стихотворения: “Колекция от криле”, “Път през огледалото”, “Душата ми върви”, “Осквернена любов”, “Между два свята”, “Данък за надежда” и “Гълъбова песен”. Сътрудничи на много добруджански и централни издания. Редовен член е на Съюза на независимите български писатели – София.
Иван Атанасов е поет на любовта и социалната справедливост.
НЕВЪЗМОЖНОТО ЧУДО
Запази,
съхрани
невъзможното чудо,
невъзможното чувство –
любов!
Запази,
съхрани
най-нормалната лудост –
като вик,
като стон,
като зов!
Запази,
съхрани
най-възможното чудо –
към отвъдното
не страдаш,
за какво,
за какво си живял?
ЛУДИЯТ
Ето го лудият!
Лудият мята
черни парцали от клетви!
Студ му обгаря
до болка месата.
Смях
го замерва в лицето!
Кучета ръфат
дълги крачоли.
Камъни хвърлят
децата.
жадна врата…
Ако в нас не живее,
поне капчица лудост,
за какво
за живее Света?
Запази,
съхрани
парадокса на Ада –
водопади от страст
и печал…
Ако в огън не скочиш,
ако в бездна
Лудият бяга.
Крещи.
И се моли.
Или проклина съдбата…
Нека жестока
погълне земята
и преследвачи,
и жертви!
Ето го лудият!
Лудият мята
черни парцали
от клетви!
Опит за нормален живот
Винаги, когато се обсъжда човешка несъстоятелност, стоя нащрек. Имам чувството, че обвиняват и мен.
Когато бях дете, се налагаше да споря с възрастните. Правеше ми впечатление, че има нещо, което не мога да изразя. Същото е положението на един душевно болен. Той няма изход, освен да използва някакви приблизителни думи! По този начин липсата на точност, се взима като липса на състоятелност! Какво е това, което искаме, но не можем да изразим? Нямам завършен отговор, но бих могъл да направя една малка теория.
Животът въобще е движение и ето защо можем да фокусираме своето внимание върху фактора задвижване. Как се задвижва човек? Понякога сутрин не искаме да станем и там се вижда какви мотиви се борят около въпросното задвижване. Надделява факторът необходимост! А желанието? Желанието отива на кино! И всички казват: принуден съм, не ми се ходи на работа, но отивам! Това е основният фактор в психичното заболяване – принудата!
Принудата кореспондира със смъртта. Още от най-ранното детство, човек започва да се движи по принуда. И не е трудно да се види, че тя понякога води направо до гроба. Ден след ден се нижат в еднакво тъжни седмици, изпълнени с напрежение за изпълнението на поредица от задачи! Изпълнението на нечии чужди задачи. А своите? Кога? Когато се стъмни нощем! Човек не се движи по своето желание и именно това е болестта. След някое време той даже не може да го намери. Какво желае става за него идея фикс! Той не може да отгатне кое си е негово собствено желание. И тук влиза в действие механизмът на аналогията: “сигурно” желае това и онова, което е виждал, че се прави. И започва да действа така, както намери за добре, повтаряйки чужди действия до безпорядък. Той не може да включи на свое желание! Това именно води до неистинност в поведението. Цял живот са го учили как да постъпва. В неговия ум има план за действие, наложен отвън. Това е борбата в самия човек – борбата за своето желание! И това е всичко!
Остава въпросът: защо принудата е въобще възможна? Какъв е нейният механизъм? Отговорът е, че тя е възможна на базата на страха от смъртта! Страх, който има хилядолетна история. За да ни управляват, просто активират нашия страх! Разбира се, че така не може да продължава дълго време! Редовното възбуждане на страх води до съвсем сериозна криза!
И така, човек избира да се задвижи от желание или от страх! Кризата в задвижването представлява този избор. Почти всички случаи на отклонение се дължат на причината, че човек най-после е избегнал страха и се е поддал на желанието си! Това се разглежда като лудост. А не е лудост. Това е опит за нормален живот.
Владимир Минков