Вестител на движението за психично здраве
Ч О В Е К О Л Ю Б И Е
Списание за душата, човешките ценности и важните неща в живота
Бр. 5 ЕСЕН 2007
Кaкво ли ни свързва?
На фирмите - с любов!
В четири поредни броя на сп. „Човеколюбие” поставям същия въпрос, изброявайки главните играчи в полето на психичното здраве – лекари, пациенти, близки и останалите, които си мислят, че това не ги засяга. И никой не ме подсеща, че пропускам един много важен участник – хората, работещи за фармацефтичните компании.
Защо?
Защото не ги обичаме.
Независимо дали възхваляваме, или осъждаме техния продукт, ние не ги обичаме.
Защо?
Предполагам, защото те са много богати, а ние, останалите - много бедни. На конференцията на Българската психиатрична асоциация през 2004 г. попитах проф. Смолик дали знае случай някъде по света лекари да са дали обяд на фирмите. Той се усмихна: „Фармацевтичната индустрия е четвъртият по печалби бизнес в света след военната индустрия, организираната престъпност и компютърния бизнес.” Може би проблемът не е толкова в богатството, колкото в нарушаването на християнския принцип: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си.” Може би затова ни дават обеди и вечери по конференциите. На мен те ми горчат, защото знам какво ядат пациентите.
25 години ми се носи славата на антипсихиатър, макар че през годините работа в болница съм предписал повече лекарства от много други колеги. Миналата година организирахме няколко събития с една фирма и веднага ме упрекнаха, че съм се продал. А не съм получил нито лев. Откъдето и да го пипнеш, проблемът за отношенията ни с фирмите е болезнен. Може би една конференция, посветена на темата, би послужила като мехлем на рана. А дотогава спрямо тях да спазваме заръката на Христос: „Обичай ближния си.”
Д-р Емил Марков
РЕДАКЦИОННА
Здравейте, приятели,
Готов е бр. 5. След две години прекъсване. Защо след две години? През първата година – 2005, не стигаха парите за издаването, а през втората – не стигаше моят ентусиазъм. Към днешна дата събраните финансови средства надвишават необходимите за печат, а предишният брой вече е библиографска рядкост. За мен това означава, че има хора, които искат да го четат и са готови да подпомагат финансово издането му. Тогава… къде отиде моят ентусиазъм?
Преди 7 години излезе първият брой на сп. „Човеколюбие”. Очаквах, че то ще стане място за диалог между професионалисти, потребители и близки от страната. Досега това не се случи – погледнете авторите. От тази тишина в радакцията се чувствам самотна като песента на Ваня Балканска в космоса, която очаква да срещне живот, когато и да стане това.
Опитвам се да намеря връзка между тези два факта – има хора, които искат да четат сп. „Човеколюбие” и да го финансират, но не искат да споделят в него. Защо? – смятат, че в техния личен и професионален живот не прявят неща, които са интересни за другите участници в движението за психично здраве от страната; притесняват се да кажат мислите си на глас; или си пестят усилията. А може би е нещо съвсем друго?..
Има ли вероятност скоро да се срещнем?
Надежда Кузерманова
Спомоществователи
1. Милка Константинова, София –7.00 лв.
2. Кирил Топаров, Дупница - 4.00 лв.
3. Мариела Въндева, Враца - 2.00 лв.
4. Кристина Гълъбова, Пловдив -1.00 лв.
5. Пенка Тончева, Пловдив – 0.50 лв.
6. Павлин Василев, Пловдив – 0.20 лв.
7. Иванка Стоянова, Пловдив – 0.50 лв.
8. Анна Иванова, Пловдив – 0.60 лв.
9. Иван Кючуков, Пазарджик - 1.00 лв.
10. Иванка Кабамитева, Пловдив – 0.50 лв.
11. Милена Димитрова, с.М. Преславец – 1.02 лв.
12. Нела Симеонова, с.Главиница – 1.00 лв.
13. Илко Венев, Пловдив – 1.50 лв.
14. Цанко Пранков, Нови Искър – 5.00 лв.
15. Веселина Величкова, Нови Искър - 2.00 лв.
16. Валентина Траянова, Пазарджик – 1.00 лв.
17. Иван Черджиков, Нови Искър – 20.00 лв.
18. Д-р Владимир Сотиров, София - 5.00 лв.
19. Йорданка Пенкова, Шумен – 11.00 лв.
20. Ангел Кротнев, ДПБ - 2.00 лв.
21. Валентин Акабалиев, Пловдив – 20.00 лв.
22. Татяна Иванова, Пазарджик - 7.00 лв.
23. Диана Гиндева, Варна - 5.00 лв.
24. Маринела Петкова, Тутракан – 1.20 лв.
25. Ирена Петрова, Видин - 3.00 лв.
26. Кирил Василев, Дупница -7.00 лв.
27. Марияна Бунчева, Пазарджик - 2.00 лв.
28. Адриан Ненчев, Пазарджик - 2.00 лв.
29. Виолета Шопова, Пазарджик - 1.00 лв.
30. Венцислав Иванов, Пазарджик - 1.00 лв.
31. Мартина Петкова, Кърджали - 2.00 лв.
32. Валентин Кръстев, Пазарджик – 0.50 лв.
33. Иван Ранчев, Пазарджик – 0.50 лв.
34. Николета Спасова, Пазарджик - 2.00 лв.
35. Светлана Кудрина, Пазарджик -3.00 лв.
36. Анета Маринова, Пазарджик - 1.70 лв.
37. Илия Пецов, Пазарджик - 1.00 лв.
38. Ангел Лишев, Пазарджик - 1.00 лв.
39. Любка Атанасова, Пазарджик - 2.00 лв.
40. Иван Велев, Пазарджик - 1.50 лв.
41. Петър Козарев, Пазарджик - 4.00 лв.
42. Николай Божков, Пазарджик – 0.84 лв.
43. Мирослав Тодоров, Пазарджик – 0.50 лв.
44. Бончо Панов, София – 5.00 лв.
45. Пламен Панайотов, Русе –20.00 лв.
46. Боян Йорданов, Пазарджик – 1.00 лв
Напомняне за спомоществувателите
Списанието се разпространява безплатно. Средства за издаване на следващия брой се набират чрез дарения. Срещу всяко дарение се издава квитанция с №, печат, подпис и точната сума. Дарителят получава следващия брой, в който е публикувано името му и дарената сума. При нарушения се обаждайте в редакцията.
АЗ ВЕЧЕ НЕ ПУША !
На 2 декември 2005 г. Клуб “Здраве” в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични проблеми в Пазарджик организира празник под наслов “Аз вече не пуша”. Идеята беше бивши пушачи да споделят своя опит при преодоляването на никотиновата зависимост и да послужат за пример на пушачите. Бяха поканени и специалисти от кабинета за отказване на тютюнопушенето към Районната инспекция за опазване на общественото здраве, които предоставиха материали, разясниха отрицателните последици от този проблем, дадоха статистически данни за нашата страна и отговаряха на въпросите на присъстващите.
Всеки един от участниците в празника изказа своето мнение по въпроса за тютюнопушенето, изхождайки от своята позиция – на пушач, непушач или бивш пушач. Установи се, че повечето от пушачите са започнали, за да бъдат съпричастни към групата, да не се делят от нея, тъй като тя се е състояла главно от хора, които пушат и са спрели, когато са сменили средата с такава, в която не се пуши. Пушачите бяха явно притеснени при разкриването на своята позиция, тъй като си дадоха сметка за вредата от своя навик, за това какво им дават и какво им вземат цигарите не само на тях самите, а и на хората около тях. Равносметката не беше в полза на тютюнопушенето. Това ни накара да смятаме, че организираното мероприятие е постигнало ефекта, който целеше.
След самата дискусия имаше изненада, подготвена от организаторите - за всеки имаше предвидена награда: за непушачите – грамота за приноса им за един по-добър и по-здрав свят; за пушачите – пакет лукчета, като стимул за отказване от тютюнопушене; а за бившите пушачи – чаши с надпис “Аз вече не пуша”. Празникът завърши с почерпка за всички съмишленици за един по-добър и по-здрав свят без тютюнев дим.
Мартина ПЕТКОВА
Освобождаване от зависимост
Темата е колкото всеобхватна, толкова и болезнена. Историята на човечеството е безкрайна битка за независимост - политическа, икономическа, социална. В днешно време все по-актуална става битката за физическа и психическа независимост. Списъкът на веществата пораждащи зависимост расте непрекъснато.
В нашето сдружение битката се води на три фронта.
Започнахме през 2002 с клуб „Елегантна линия”. Заради проблеми със зависимостта от храна се наложи да се разделим с безценна съекипничка. След петгодишни усилия тя отново е сред нас и плодовете от общите ни усилия са очевидни.
През 2006 г. започна работа клуб “Аз вече не пуша”. Целта на групата беше да се подкрепят желаещите да се откажат от тютюнопушенето. С тези, които не желаеха, се разделихме. За разлика от много други организации, ние приехме, че е недопустимо да се примиряваме с поведение, записано в международната класификация на болестите.
През 2007 г. стартира група на анонимните алкохолици. Ходихме на обмяна на опит със софийска група.
Натрупаният личен опит ни убеждава, че различията между отделните зависимости са малко и са повърхностни, а приликите са дълбоки и са същностни. Главната прилика - стремежът на всяко човешко същество към независимост. Силата на груповата подкрепа за преодоляване на зависимостта е изумителна. Духът на сътрудничество, взаимопомощ и любов е по-силен от всякакви лекарства.
Днес ние вярваме, че всеки може да се освободи от зависимостите стига да има желание и подкрепяща група.
Галя Стоенчева
ПСИХИАТРИЯ, ОСНОВАВАЩА СЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ
Стълба към Стокхолм
Мозъкът не е средство за мисленe, a за оцеляване, както зъбите и ноктите.
А. Сен Дьорди
В бр. 4 на сп. „Човеколюбие” разказах за приложението в психиатрията на моята теория за справяне с личните проблеми, наречена егология. От гледна точка на егологията психиатрията е пълна с парадокси. Пример: При шизофренията е установено, че сивото вещество на мозъка с годините се топи и с това се обяснява прогресивното намаляване на способността на пациентите да се справят с личните си проблеми. Това е безспорно признат научен факт. В същото време е установено, че програми за социална рехабилитация и интеграция подобряват способността на пациентите да се справят с личните си проблеми независимо от вида на прилаганата мадикаментозна терапия. И това е безспорно признат научен факт. Но между двата факта има смущаващо противоречие. Ако сивото ми вещество намалява, а способността ми за справяне с личните проблеми се увеличава, логично е да си помисля, че май сивите ми клетки, с които мисля, са ми пречили да мисля. Как да си обясним това противоречие?
ХИПОТЕЗА:
Мозъкът, както мускула, е орган за оцеляване. Развива се при адекватни натоварвания и атрофира при липсата им.
Ако дефинираме точно понятието адекватни наторвания и ако подложим мозъците на хора с тази диагноза на тези натоварвания, то положителният резултат би бил доказателство за хипотезата ни, при условие, че винаги, когато хора с тази диагноза се подложат на тези натоварвания, състоянието им се подобрява по поддатлив на наблюдение, описание и обяснение начин.
ТЕОРИТИЧЕН МОДЕЛ НА СИСТЕМАТА ЗА НАТОВАРВАНЕ НА МОЗЪКА
1 ниво – шахматен модел на света /описан в бр. 4/;
2 ниво - кибернетичен модел на света /описан в бр. 4/;
Двата модела формулират основната задача на мозъка – да събира и обработва информация от свят с ясни правила и роли, и да изработва решения за постигане на ясни цели.
3 ниво – основни ценности - честни отношения, любов, взаимопомощ, смисъл в живота – четири основни ориентира при изпълнение на основната задача на мозъка;
4 ниво – основни умения - създаване в мозъка на модели на основните умения, необходими за пълноценен живот;
5 ниво – формиране на устойчиви психични структури - превръщане на усвоените знания и умения в навици;
6 ниво – трениране в защитени условия;
7 ниво – трениране в незащитени условия;
8 ниво – принцип „Предай нататък” - способност да се предават усвоените знания и умения на други хора с или без диагнози;
9 ниво – формиране на мрежа - способност да се създава мрежа от съмишленици.
Според този теоритичен модел излиза, че пациенти, които не могат да се справят с личните си проблеми, могат да израснат до състояние, в което да помагат на други хора, да допринасят за общественото благополучие и да се борят за социални реформи. И то не отделни единици, за които може да се мисли, като за дигностични грешки, а масово и независимо от предисторията на упадък.
Това граничи с фантастиката и в същото време се случва в Центъра за социална рехабилитация и интеграция в Пазарджик.
А заглавието е една закачка към скептиците. Според егологията този теоритичен модел е решение на вековния проблем „Шизофрения”, т. е. стълба към нобеловата награда за медицина, връчвана в Стокхолм.
Д-р Емил Марков
ЦЕНТЪР ЗА СОЦИАЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ
Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични проблеми „Човеколюбие” в Пазарджик е делегирана от държавата социална услуга. Доставчик на услугата е Сдружение „Човеколюбие”. ЦСРИ работи като служба в общността от 2005 г.
НОРМАТИВНА БАЗА
Работата на ЦСРИ „Човеколюбие” е в рамките на Закона за социално подпомагане и Правилника за прилагането му. Дейността му е съобразена със Закона за здравето, Закона за счетоводството и Кодекса на труда. Капацитетът на центъра - е 32 човека, и щатното разписание - 9 специалисти, са определени със заповед на Агенция „Социално подпомагане”. Размерът на финансирането се определя всяка година от Министерството на финансите по предложение на Министерството на труда и социалната политика със стандарт.
ПЪРВИ СТЪПКИ
След промените на ЗСП и ППЗСП през 2003 г. екипът на Сдружение „Човеколюбие” планира и осъществи застъпническа кампания за предоставяне на социалната услуга „Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични проблеми” на външен доставчик. Цялата процедура бе по реда на чл. 37-39 от ППЗСП – вземане на решение от Общински съвет за разкриване на услугата, изготвяне на становище от Регионална дирекция „Социално подпомагане” , издаване на заповед от Агенцията за социално подпомагане, обявяване на конкурс от Община Пазарджик, подписване на договор със спечелилия конкурса. Качеството на услугата се мониторира ежегодно от Община Пазарджик, всеки месец се внасят финансови отчети, а програмни – всяко тримесечие.
2005 г. бе период на напасване между различните участници в процеса, тъй като разработвахме нова за всички територия. Естествено процесите не винаги протичаха гладко, но с настойчивост и такт всичко се постига. В крайна сметка отработихме алгоритъм за успешна съвместна работа с общинската администрация. Това, което бихме могли да дадем като съвет за по-бързо напасване, е: поддържайте близки контакти с всички административни нива.
Първото полугодие на 2005 г. бе изпитание за нашия екип и за клиентите ни – конкурсът беше спечелен, договорът беше сключен, но нямаше финансиране. Експертите от МФ и МТСП изразяваха загриженост и съчувствие, но това не променяше действителността. На 20 май 2005. обявихме принудителна гладна стачка. След месец получихме договореното финансиране и работата тръгна спокойно. Изпратихме благодарствени писма до всички, които помогнаха да стартира реформата в социалните услуги – проблемът засягаше още 13 служби в страната.
ПРОГРАМИТЕ
Структурирали ме рехабилитационната работа в ЦСРИ в следните програми:
1. Социален клуб – група за взаимопомощ, взаимоспомагателна каса, група за честни отношения, час по любов, клуб “Смисълът в живота”, шахклуб, видеоклуб и др.;
2. Програма “Трениране на социални умения” – разговорни умения, самоконтрол на симптомите и лекарствената терапия, търсене на работа, разпределяне на средствата, колеж по семейни отношения;
3. Програма „Гражданско образование и възпитание”;
4. Програма за рехабилитация на битови умения – клуб “Вкусно”, зеленчукова градина, почистване на дома;
5. Програма „Социална трапезария”;
6. Програма “Здравословен живот” – клуб “Здраве”, стоматологично лечение, фитнес;
7. Програма за трудова рехабилитация – “Ателие’99”, магазин “Медена приказка”, павилион за закуски, разносна търговия, събиране на вторични суровини;
8. Програма „Намиране на работа”;
9. Служба за психологическо консултиране;
10. Специализирана библиотека с психологическа литература;
11. Експериментален театър.
НАУЧНА ОБОСНОВКА
Рехабилитацията е система от дейности за възстановяване на способността на личността да функционира пълноценно в обществото.
Програмите за психосоциална рехабилитация целят не само рехабилитация и интеграция на хората с психични проблеми, но и промяна на обществените нагласи, както и тези в семействата на хората с психични проблеми.
Процесът на рехабилитация и интеграция има 9 нива. За всяко ниво има работеща програма за психосоциална рехабилитация.
Модел на света - съзнателно или не ние опознаваме света чрез модели. Ние предлагаме шахматния модел за опознаване на света. Ако си представим паралелите и меридианите, формиращи върху картата на света квадрати, подобно на тези върху шахматната дъска, и хората като шахматни фигури, движещи се по определени правила, тогава е очевидно, че всеки, който нарушава правилата, ще бъде отхвърлен от обществото. Ако се приеме този модел, от него следва, че връщането на фигурата в играта зависи от способността и да покрие изискванията за участие в играта и толерантността на обществото към фигури, които поради обективни причини не са в състояние да покрият всички изисквания.
За създаването и усъвършенстване на моделно мислене използваме клуба по шах.
Как да управлявам ситуацията – чрез кибернетичния модел. Той е универсален и съдържа всички елементи, без които управлението е невъзможно.
Основен проблем при играта на шах е събирането, обработването на информацията, изработването на алгоритъм и осъществяването му. Очевидно е, че всеки човек, който не е в състояние да отговори на тези изисквания, ще отпадне от играта. Връщането му в играта ще бъде възможно или ако той възстанови тези си способности, или ако обществото се съгласи да приеме по-ниски изисквания спрямо него.
За създаването и усъвършенстване на умения за управления използваме програма „Социален клуб” - група за честни отношения, и програма “Гражданско образование и възпитание”.
Основни ценности – това са основните ориентири в живота: любов, честни отношения, взаимопомощ, смисълът в живота.
За създаването и утвърждаването на основните ценности използваме програма „Социален клуб” - група за честни отношения, час по любов, група за взаимопомощ, клуб “Смисълът в живота”.
Основни умения - формиране и усъвършенстване на хигиенни, битови, здравословни, трудови умения, умения за общуване.
Създаване на устойчиви психични структури – участието в програмите съдейства както за формиране, така и за затвърждаване на новите модели на поведение, превръщането им в навици.
Тренировка в защитена среда - всички програми, с изключение на финалния етап на програма “Намиране на работа”, дават възможност за трениране на новосъздадените навици в защитена среда, с цел отработване на успешни модели на поведение.
Тренировка в незащитена среда - упражняване на формираните умения в незащитена среда с подкрепа и консултиране от страна на екипа. За този цел е разработен крайният етап от програмата “Намиране на работа” – част от клиентите работят в защитена работна среда магазин и павилион към сдружение “Човеколюбие”. Три от клиентките работят като домашни помощници към Български червен кръст.
Принцип “Предай нататък” - принципът осигурява мултиплициране на ефекта. Всеки един от участницуите в рехабилитационния процес популяризира положителния си опит за успешно справяне, и всеки предава на следващия нуждаещ се – група за взаимопомощ в по-голям мащаб.
Формиране на мрежа - крайната цел на процеса е създаването на самоусъвършенстваща и самовъзпроизвеждаща се система за рехабилитация и интеграция. За успех на всичко това е необходимо влагане на време и усилия, но когато резултатът е още един щастлив и успешен човек, готов да помага на следващите – това дава стимул за по-нататъшна работа.
Ако имате желание за едно неповторимо преживяване и много предизвикателства, заповядайте! С удоволствие ще споделим опита си с Вас!
Любка Атанасова
САГАТА ИВАН БАЛЕВСКИ
Продължение от бр. 1, 2, 3 и 4
Спокойната съвест е изобретение на дявола
Алберт Швайцер
Иван е жив и здрав. Получих писмо от него чрез адвоката от български хелзинкски комитет Анета Мирчева.
Здравей, д-р Марков!
Днес се видях с адвокат Анета Мирчева и тя ми каза, че си питал за мене. А аз си мислех, че вече си ме забравил. Толкова години не съм идвал в Пазарджик! Последния път беше през 2003 г. Аз тогава се върнах в соц. дом в Русокастро и до сега не съм излязал от там. Майка ми още е жива и продължава да ми съсипва живота. Аз преди се оплаквах от дома в Драгаш войвода , а то се оказа че този бил сто пъти по лош. Много се радвам че получих вест от теб, защото аз тук съм откъснат от света и не мога да се свързвам с хората които познавам. Мога да получавам писма но ми е много трудно да изпращам. Искам да ми напишеш писмо, как сте Вие в Пазарджик. Аз почти всеки ден си спомням за Вас, всички от Центъра.Преди няколко месеца гледах Надежда Кузерманова в „Искрено и лично” по Би Ти Ви.
Ти си питал дали може да пишеш още за мене в сп-ние „Човеколюбие”? Искам да ти кажа че много ще се радвам, ако пишеш отново и ще чакам след като излезе броя да ми го изпратиш да го прочета. Много поздрави на Надежда, Радка, Вили, Васка, Валя и всички останали от екипа на Центъра.
Ив. Балевски
Правописът на автора е запазен. Ако не го познавах не бих повярвал, че е прекарал три четвърти от живота си в психиатрии и социални домове. Иван съди държавата в Страсбург за нечовешко и унизително отношение, нарушено право на свобода и сигурност, нарушено право на личен живот, нарушено право на справедлив и честен процес, липса на достъпни правни средства за защита на правата.
През ноември 2005 г.д-р Г. Кръстев от от Стара Загора го е освидетелствувал по искане БХК и е отхвърлил диагнозата шизофрения и и приел Аспергер синдром
Д-р Емил Марков
Воля за достоен живот
От Българския хелзинкски комитет се обърна към Сдружение „Човеколюбие” с молба за помощ. Георги Ценов, на когото оказват юридическа подкрепа, се оказал в трудно положение – без подслон и средства за препитание.
Предисторията: Георги е оставен в дом за сираци при раждането си. Израснал е по домове за сираци. Тъй като има епилепсия и вроден сърдечен порок и поради липса на социални стимули е показал ниско интелектуално ниво, е поставен под пълно запрещение и е настаняван в различни социални домове за възрастни с увреждания. Георги не се примирява с отредената му от държавата съдба и започва да се бори за човешките си права. БХК му подава ръка и повежда дела за отмяна на запрещението.
Георги напуска дома в Подгумер, намира си работа и квартира, които в последствие губи. Предпочита живота на клошар по улиците пред връщане в социалния дом. Срокът на решението за пенсиониране от ТЕЛК - София изтича и остава и без пенсия и лекарства. Усилията на БХК да уреди подслон и препитание на Георги в София не успяват.
Приехме молбата за помощ със свити сърца. Опитът ни от предишни подобни случаи е печален. Георги се оказа общителен, весел, с чувство за хумор. Мечтае да създаде фондация за подпомагане на хора в неговото положение. Включи се с удоволствие в дейностите на сдружението. Наш член го прие в дома си. С лични средства му осигурихме дрехи, храна и вещи от първа необходимост. За две седмици уредихме документи за настаняване в дом за временно настаняване в Пазарджик .
Георги иска да съди държавата в Страсбург. За кошмарите, които е преживял, може да се напише роман. За волята му да се бори за правото си на достоен живот – също.
Пожелаваме му успех.
Нашата загадка
Потребителка на психичноздравни услуги описва преживяванията си в болница. Можете ли да познаете, коя е болницата? Първите трима, които се обадят в редакцията с верния отговор ще получат награди.
Отвлечена, затворена в карцер и дрогирана
Няма нищо по-предизвикващо самоубийство или агресия, от това да бъдеш разстроен и социален работник, психиатър и друг доктор да обявят, че ще бъдеш затворен в психиатрия. Ти си сам, без никой, който да те посъветва, или да се изкаже в твоя защита. Ти си измъкнат от дома си, вероятно с полицейски ескорт, откаран в психиатрично отделение, за да бъдеш поставен сред тълпа непознати, много от тях също разстроени. Ти си видян от младши доктор няколко часа по-късно. Претърсен си и ти е казано, че не можеш да напускаш отделението, не можеш да си вземеш дрехи от дома. Откриваш, че си пропуснал вечерята и ще трябва да чакаш 15 часа докато получиш нещо за ядене. Натъпкан си с шепа хапчета, за които нищо не знаеш и си заплашен, че ако не ги пиеш, ще извикат санитарите и ще ти бият инжекция. Споменът за всичко това е дълбоко разстройващ. Той ме преследва до днес.
Когато си във болница няма нищо, което да ти върне вярата, която си загубил. Просто губиш още неща: няма къде да се усамотиш, няма тишина, няма възможност за движение, няма чист въздух. Фактически, според закона ти имаш по-малко права от затворниците. Те поне имат право на адвокат.
Редакционен коментар
Очаквахме множество читателски писма - да изразят възмущение или да спечелят награда. Не се получи нито едно за две години. Възможните обяснения – всеки запознат с положението в системата на психиатричната помощ си мисли,че това може да се случи във всяка болница; всеки се бои да изрече истината; никой не го е грижа; нникой не вярва, че това е възможно да се случи в българска болница. Решихме да потърсим становището на Министерството на здравеопазването, Български хелзинkски комитет и други имащи отношение по проблема. Ако до следващия брой не получим отговор ще се обърнем към съответните европейски институции. Може би те ще бъдат по отзивчиви към проблемите на психиатричната помощ.
ПРЕПОРЪЧВАМЕ ВИ:
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ВСИЧКО
Кен Уилбър
Заглавието на тази книга е измамно безгрижно. Всъщност обаче тя обхваща огромен исторически фон от Големия взрив до консервативното постмодерно настояще. Има за цел да преосмисли често противоречивите начини, по които човешките същества са еволюирали – физически, емоционално, интелектуално, нравствено, духовно. И за широтата си тази книга е забележително стройна и стегната.
„Кратка история на всичко” е замислена на няколко равнища. Представляваша карта на света, в който живеем и на жените и на мъжете в него.
Уилбър е рядък глас. Той влага в работата си както отдаденост така и пълна искреност. Отваря обектива, за да обхване възможно най-голямата картина, но отказва да разглежда всички елементи като равни. Той прави качественени раграничения. Цени дълбочината.
Не мога да си представя по добър начин, човек да се запознае с Кен Уилбър от тази книга. Тя открива дебата за еволюцията, съзнанието и способността ни за трансформация на съвършено ново равнище. В практически смисъл „Кратка история на всичко” ще ви спести много погрешни стъпки и завои по онзи път към истината, който ще изберете да следвате.
Тони Шуарц
Издателство ЛИК, 2000
Анулиране на шизофренията
През септември 2006 г. е била лансирана кампания да се сложи край на диагнозата шизофрения. Група, именувана Кампания за анулиране на етикета шизофрения /КАЕШ/ вярва, че диагнозата е „без научна стойност” и „високо стигматизираща”. Те казват, че през 2002 г. Японското общество по психиатрия и неврология е изоставило концепцията за шизофрения, замествайки я с разстройство на интеграцията. Пол Хамърсли от КАЕШ коментира: „Етикетът шизофрения е не само безполезен, по наше разбиране, но фактически е увреждащ и намалява шанса за възстановяване”.
Публикувано в бр. 142 на сп. Openmind от ноември 2006 г. Препечатано с любезното съгласие на редакцията.
Хора с диагноза шизофрения е по-вероятно да се възстановят без лекарства
Хора, на които е поставена диагноза шизофрения, които не получават антипсихотични лекарства, е по-вероятно да преживеят възстановяване, от тези вземащи лекарства, според едно американско изследване.
В продължение на 15 години, пациенти, които не получават антипсихотични лекарства, показват повече периоди на възстановяване от тези получаващи такива лекарства, се твърди в едно американско изследване публикувано в списание Journal of Nervous and Mental Disease.
Изследователите съобщават, че след 10 години 79 процента от пациентите приемащи антипсихотични лекарства са психотични, докато 23 процента от тези които не приемат лекарства са психотични. След 15 години 65 процента от пациентите приемащи лекарства са психотични, докато само 28 процента от тези, които не получават лекарства са психотични.
Авторите на изследването - Мартин Хароу и Томас Джоб от департамента по психиатрия на Илинойския университет в Чикаго, заключават, че не всички пациенти с диагноза шизофрения се нуждаят от антипсихотично лечение през целия си живот. Те заявяват, че определени характеристики на пациента, като “благоприятен характер” помагат на тези, които на получават лекарства, да преживеят възстановяване.
Изследването е върху 145 пациенти - 64 диагностицирани с шизофрения и контролна група от 81 пациенти, които имат друга психотична диагноза, като параноидно разстройство.
Изследването е частично финансирано от американския Национален институт по психично здраве.
Публикувано в бр. 147 на списание Openmind от октомври 2007 г. Препечатано с любезното съгласие на редакцията.
ПРАЗНИЦИ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ
По повод на 10 октомври - Световен ден за психично здраве
11 октомври 2007 г., четвъртък
10.30 – 12.30 Литературен празник – награждаване на лауреатите на Литературния конкурс “Моите душевни преживявания 2007”
11.00 – 12.30 Сеанс на едновременна игра на 20 дъски с международния майстор по практически шах и гросмайстор по коресподентен шах Николай Нинов
14.00 – 14.30 Четвърти национален турнир по шахмат - регистрация на участниците
15.00 – 16.30 Среща на професионалисти: Програми за социална рехабилитация и интеграция – обмяна на опит
19.00 – 20.00 Представление на Експериментален театър „Човеколюбие” – „Майсторe, майсторе…” – по Шекспир
12 октомври 2007 г., петък
9.00 – 13.00 Четвърти национален турнир по шахмат
14.00 – 15.00 Среща с шахматния ветеран Живко Кайкамджозов
10.00 – 11.30 Среща на професионалисти: Проблеми на квалификацията и обучението на кадри за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични проблеми в общността – визия за бъдеща съвместна работа
Представяме Ви:
Катя Петрова
Тя е член на сдружение „Човеколюбие” от 1992 г., клиент и член на екипа на ЦСРИ „Човеколюбие”. По професия е учителка. Публикуваме есето, с което участва в IХ литературен конкурс „Моите душевни преживявания”.
Шахът като предизвикателство за сивите ми клетки
В света на информационните технологии сме и шахът възпитава предприемчивост и предвидливост, реализъм и настойчивост. Тези качества са ми много нужни. Запознах се с играта, когато бях в шести клас на един кръжок в училище. До момента, в който започнах да играя интензивно не бих казала, че съм се занимавала постоянно. Шахът е игра на свободното време. Бих казала, че обогатява човешката личност. Чрез него се релаксирам и забавлявам. Отстранява ме от безмислени развлечения. При него имам събеседник и се уча да уважавам идеите на опонента. В книгата “Защо изучаваме шахмата в училище ?” пише, че при интензивни занимания може да се отслабне до шест килограма. Точно толкова свалих и аз от месец септември насам.
Чрез шаха възпитавам и самокритиката си. Анализирам всяка партия шах. Засега може да се каже, че съм неуверена и допускам грешки. При шаха се срещат два интелекта и той дарява с чувство на интелектуално щастие. Моята приятелка и партньорка Николета често се радва, когато успее с партията си. Аз все още не принадлежа към победителите, затова трябва да се занимавам по – целенасочено.
Обучението по шахмат подобрява смисловата памет, концентрацията и обема на вниманието, както и логическото мислене. Когато играя шах, ми почива централната нервна система. Основна грешка за неуспеха ми, аз намирам в това, че не разсъждавам на глас, а се опитвам да си спомня предишна партия.
Играта шах има и състезателен елемент. Засега мога само да завиждам на тези, които са успели. Когато вземам решение коя фигура да преместя, все още съм неуверена и греша. Трябва да наблегна на перспективата на хода, който правя. Аз благодаря на учителките си Н. Кузерманова, Т. Иванова, З. Благова и Л. Атанасова за всички уроци, които ми преподават, но основната грешка за неуспеха си намирам у себе си.
Откъс от есе на същата тема
… Не ме питайте какво е шахматът – той за мен е мъдра и атрактивна игра шърху смалената дъска на живота. Дефилират фигурите – всички ние, хората, участници в големия шахматен двубой на живота! Чрез шахмата сивите ми клетки спортуват и ликуват от гимнастиката, която упражняват в двубоя. За сивите ми клетки шахматът е безкрайна радост и наслада… Шахът ме учи да се боря. Така се чувствам винаги подготвена да бъда победителка и да вярвам в победата.
Иванка Джонгова-Кабамитова
Аз не играя шах, но с възторг играя шахматната игра на Живота. Наслаждавам се плетеницата нишки от шахматни ходове в тъканта на Вселената. Моята игра на шах е да откривам във всеки момент безбройните възможности и да пресътворявам истинската си същност.
Мария Попова