ЕГОЛОГИЯ
наука за справяне с личните проблеми
1. Що е егология
Етимология: его – аз, и логос – наука, т. е. наука за справяне с личните проблеми.
Защо наука? Науката има значим предмет на изследване в обективната реалност и изследва обективните закони в тази област, описвайки ги в отделни теории. Егологията изследва и описва обективни закономерности в областта на личните проблеми на човека.
Множество науки се занимават с личните проблеми на човека – медицина, право, социология, психология. Всички науки, макар и косвено, имат отношение към личните проблеми на човека. Единствената наука, която има за предмет справянето със всякакви лични проблеми, е егологията. Егологията дава възможност на отделния човек да си изработи системни възгледи за настоящите и бъдещите проблеми, както и да разработи ефективни стратегии за справянето с тях по начин, който не поражда нови, още по-сериозни проблеми.
Що е проблем?
Проблем за човека е всяко нещо, което не му харесва, и което представлява заплаха за сигурността му.
Егологията няма да реши проблемите тук и сега, но ще помогне да осъзнаем нашите възможности да променим нещата.
Личен проблем е всеки, който ни засяга лично. Широко разпространена е погрешната представа, че има чужди проблеми, т.е. такива, които не ни засягат лично. В групата на чуждите проблеми се поставят и обществените – засягащи обществото. Всеки чужд проблем е заплаха за нашето благополучие, което автоматично го прехвърля в групата на личните ни проблеми. Всеки личен проблем е и обществен, доколкото личността е част от обществото и доколкото последиците се заплащат от обществото.
Справяне с проблем в най-общ смисъл означава да променим обстоятелствата, които не ни харесват, или отношението си към тях, така че да ни харесат, както и да отстраним евентуална заплаха.
Справянето с проблема, какъвто и да е той, минава през няколко етапа: идентификация, събиране на допълнителна информация за проблема, обработването и, създаване на варианти за справяне с проблема, избор на вариант, изпълнението му, проверка на резултатите. Справянето с проблема означава както решаването на задачата, така и отказа от решаването и. Най-важният показател за оценка на ефективността на избрания вариант за справяне с проблема е отношението между изразходваните време, ресурси и получения резултат.
Егологията е наука, която помага на отделния човек да се справя с проблемите си по начин, който не поражда нови, още по-големи. Това става като се предвиждат последици от N-ти порядък.
Липсата на умения да се оцени цялостно ситуацията и да се изработи ефективен модел за действие води хората до криза, а оттам и до психиатрията. Лечението няма нито ефект, нито смисъл, докато човек не усвои тази способност. А тя се усвоява като всички други знания и умения – чрез тренировки. Дълбоко погрешно е разпостраненото мнение, че човек се научава от само себе си. По метода “опити и грешки” масово се усвояват неефективни техники в юношеска възраст, които остават за цял живот.
Подходи при справяне с проблемите
1.Системен подход
Системният подход при справянето с проблемите означава, че всеки проблем е част от света и решаването му извън контекста на света не е ефективно и често не е възможно.
2.Глобално-индивидуален подход
Глобално-индивидуалният подход при справянето с проблемите означава да се погледне проблема едновременно през очите на всички хора поотделно и от птичи поглед. Всеки опит за въздействие върху света най-вероятно ще засегне чужди интереси и, ако не се съобразим с тях, ще се натъкнем на неочаквани трудности в опита си да постигнем поставената цел.
3.Синдром на взаимно изясняване
Всяко обяснение на нещата само по себе си има някакъв предел. След това трябва да се обяснят други неща, свързани с него – така нареченият контекст. В края на краищата, за да се обясни едно нещо напълно, трябва да се обясни целия свят.
Основни принципи
1. Целият свят е обвързан с причинно-следствени зависимости
Следствие: Нито един проблем не може да бъде решен ефективно сам за себе си извън контекста на световните проблеми.
2. Мозъкът е аналог на компютъра – основната му задача е да събира и обработва информация и да изработва програми за поведение, т.е. отношението между мозъка и душата е същото както между хардуера и софтуера при компютъра.
Следствия:
2.1. При мозъка както и при компютъра, ако не се спазват правилата за програмиране, независимо от качеството и изправността на “хардуера”, мозъкът няма да функционира ефективно, ако изобщо функционира.
2.2. “Програмите” на мозъка, както и при компютъра, могат да бъдат променяни според строги правила.
2.3. Никога не може да се твърди със сигурност дали неадекватното поведение на човека се дължи на дефект в “хардуера” или на грешка в “софтуера”.
Това е много важно, защото “хардуерните” дефекти в мозъка са трудно установими и трудно отстраними, докато “софтуерните” грешки могат да се установят и отстранят много по-лесно. Това е основният проблем на психиатрията – приема софтуерните грешки за хардуерни дефекти и се опитва да ги отстрани с въздействие върху хардуера.
3. Кибернетичният модел на управление лежи в основата на психиката
Следствие: Всеки човешки проблем може да бъде сведен до кибернетичния модел на управление – например смисъла на живота, честта, морала, любовта, щастието.
Основни методи на егологията
1.Моделиране
Светът се опознава чрез модели. Моделирането е логическа операция – описание на обектите с други средства То ни помага да се освободим от несъществените признаци и да размишляваме върху съществените. Например: географският глобус е модел на света, който ни помага да добием представа за формите на земната повърхност.
Егологията използва множество модели като помощни средства за справяне с проблемите. Част от тях са заимствани от други науки като кибернетичния модел на управление. Други – като шахматния модел на света, са оригинални авторски разработки.
1.1. Кибернетичен модел на управление
Субект – управляващо устройство; Обект – управлявано устройство; Права връзка – канал за въздействие на субекта върху обекта; Обратна връзка - канал за получаване на информация за резултата от въздействието на обекта върху субекта; Цел – желано състояние на обекта; Алгоритъм – поредица от стъпки за достигане от изходното до желаното състояние на обекта.
Този модел е заимстван от кибернетиката. Тя е наука за управление на живите системи и машините. Основите и са поставени от Норберт Винер в книгата му “Кибернетика”. Кибернетичният модел е универсален и съдържа задължителните елементи, без които управлението е невъзможно.
Вече приехме, че проблем е всяко нещо, което не ни харесва Тогава целта на субекта – управляващото устройство, т. е. ние, е едно желано състояние на обекта. За това е нужно да разработим поредица от стъпки – алгоритъм, за привеждане на обекта от изходно в желано състояние, да осигурим права връзка - канал за въздействие върху обекта и обратна връзка, даваща информация за резултата от въздействието. Това е моделът, по който бихме могли да управляваме смисъла на нашия живот, любовните си отношения, усещането за щастие и др.
1.2.Шахматен модел
Същността на шахматния модел се състои в това да използваме шахматната игра като модел за света, чрез който да опознаваме живота. Сравнението между шаха и живота установява прилики и разлики. При всяко сравнение се получава информация, която ни помага да решим проблема.
Хьойзинха в книгата си “Хомо луденс” определя играта като споразумение относно ограничения за време и пространство, за определени правила и действия. Значи, ако във всяка ситуация сме наясно с правилата, времето и пространството, важните фигури и целта на играта използваме шахматния модел. Разбира се шахматистът си дава сметка за важните фигури и целта на играта, знае значението на взаимодействието, стратегията, техниката, разчета на времето и други понятия важни за изхода на играта.
Шахматната игра е удобен модел за изучаване и управление както на света, така и на човешките отношения. Много хора питат защо точно шахматен, а не табладжийски, картаджийски или модел “не се сърди човече”. Разбира се всеки сам избира моделите, с които онагледява и изучава света, но нашите предпочитания към шаха са заради неограничения брой варианти, което го приближава по сложност до живота.
И в играта на шах, и в живота хората се чувстват по-зле, когато нямат яснота за ситуацията, смятат, че ще загубят и няма изгледи за положителни промени в бъдеще. Играта на шах тренира хората да се ориентират в ситуацията, да анализират варианти, да приемат загубите като етап от процеса на самоусъвършенстване, да разчитат на себе си и да търсят помощ в трудни ситуации.
Ако си представим, че шахматната дъска е колкото цялата земя и броят на фигурите по нея е 6,5 милиарда, тогава ще трябва да търсим решенията на всеки проблем в този контекст. Ако за достигане на майсторство в шаха са необходими години тренировки, още повече време е необходимо за достигане на майсторство в живота. В шаха фигурите са дървени и изпълняват безотказно нашите нареждания. В живота са живи хора - мислят и се съпротивляват. В шаха всичко се вижда като на длан, в живота - не. И в шаха, и в живота всеки ход поражда последици - ранни и късни. Последиците пораждат последици от втори порядък, те от своя страна последици от трети и т.н.
Много шахматисти твърдят, че шахът не е удобен модел за живота, защото шах се играело за победа, а в живота не винаги било така. Те забравят, че шах се играе още и за обучение, за приятно прекарване на времето или за бягство от самотата.
1.3.Обща теория
Всяка научна теория е модел на някаква реалност. Има мета-, общи и специални теории.
Метатеорията има за предмет някоя друга теория, т.е. обяснителен модел за изучаване на друга теория. В този смисъл егологията е метатеория с предмет – как се прави обща теория за света.
Общата теория е парадигма – непротиворечив обяснителен модел, който включва всички известни до този момент факти. Общата теория очертава външните граници, обозначава мястото върху картата на света /ОТС/, формулира принципите, дефинира основните ориентири /скелета/. Чрез този модел би трябвало да можем да предсказваме предстоящи събития. Ако наблюденията ни не се съгласуват с теоретичните предсказания, би трябвало да коригираме теорията.
Методът за изграждане на общите теории е аксиоматичният метод – всяка теория започва от една аксиоматична система – недоказани основни твърдения. От аксиомите по определени правила се извеждат следствия.
Важна задача на всяка обща теория е дефинирането и съгласуването на понятията. Голяма част от проблемите ни се пораждат от неясните понятия, които използваме, за да дефинираме проблемите си и стратегиите за справянето с тях, или от смесване на понятия от различни обяснителни модели.
Егологията се занимава се с проблемите на изготвянето, усъвършенстването и въвеждането на Общата теория за света в мозъка.
Защо е необходима егологията
Хората винаги са се нуждаели от обяснителен модел за света. Егологията е съвременният отговор на тази нужда.
Основна цел на егологията е човек да се чувства добре. И други науки допринасят за тази цел, но техният регистър е много по-тесен и за да се чувства човек добре, трябва да изучи непосилно количество знания. Има вероятност животът му да мине, без да ги е изучил. Егологията предлага универсални методи за справяне. Тя не прави другите науки излишни, а удобни за ползване. Приносът на егологията е аналогичен на приноса на Менделеевата таблица
Защо досега не е била създадена
Досега не е създадена друга ефективна теория, която да може да обясни миналото и настоящето и да предскаже бъдещето. Причините се коренят в непознаването на правилата за “програмиране” на мозъка, в парцелирането на науката и в невъзможността да се систематизира огромното количество факти, натрупани от учените.
Изучавайки десетките школи в областа на педагогиката, психологията и психиатрията, човек не може да си изгради цялостна и непротиворечива представа за душата.
За човечеството е било трудно да формулира предмета на егологията – справяне с личните проблеми, защото не усеща проблемите на системата Вселена като лични проблеми. Търсенето на решения на проблемите в изключителелно широкия контекст на вселената все още е необичайно за ежедневието на днешния човек.
За да се справят ефективно с проблемите си, на хората са им нужни знания от много науки, а днес всички смятат, че е минало времето на енциклопедистите.
Трудно се намират съмишленици на егологията, защото изучаването и приложението и изисква много мислене. Образователната ни система отделя твърде малко време на мисленето – теория и практика. Набляга основно на запаметяването на факти, поради което хората не са свикнали да мислят или имат погрешна представа за това как се мисли. А егологията въвежда и второ ниво – да мислим как мислим. Повечето хора са на нивото на нагледно-образното мислене, а за приложението на егологията е нужно абстрактно мислене.
Приложението на егологията в живота е съпроводено с установяване и признаване на грешки. Повечето хора преживяват тези открития като травма. Те не осъзнавават нуждата от специализирана подготовка и специални знания и упражнения за ефективно справяне с личните проблеми в ежедневния живот.
Освен всичко това все още не е открит начин за извличане на лесни и бързи печалби от егологията.
2. ОБЩА ТЕОРИЯ НА СВЕТА
Какво означава Общата теория за света
Обща теория за света/ОТС/ представлява виртуален модел на света, който може да бъде записан на хартия, в паметта на компютър или в мозъка. Тя заема малко място в паметта, улеснява анализа на проблемите и изработването на програми за справянето с тях.
Общата теория за света включва произволен брой обекти и явления, както и информация за тях. Така ОТС на отделния човек е виртуален модел на света в неговата памет. В зависимост от обектите, за които се отнася, информацията е групирана в раздели – науки, теории, обяснителни модели, бази данни, алгоритми и т.н.
Общата теория за света, която всеки човек има, е софтуерен продукт – модел на света и набор от програми за справяне с проблемите, който може да бъде въведен както в мозъка, така и в компютъра.
Всеки човек си изработва индивидуална обща теория за света – с важните за него данни за света и произволна логика. Ако знанията за света са подредени в система от взаимосвързани и непротиворечиви факти, отделният човек ще може да взима ефективни решения.
Съществува стремеж към съответствие между Общата теория за света и реалния свят. Несъответствието поражда конфликти и стрес. От друга страна съществува стремеж към стабилен динамичен стереотип /система от навици/ – това поражда усещане за сигурност. Между двата стремежа съществува нерешим антагонизъм. Преодоляването на този антагонизъм е основен проблем в егологията. Най-простото, което човек може да направи, за да постигне облекчение, е да го осъзнае и да избере за себе си разумен компромис – каква част от живота си да отдели за повишаване на съответствието между своята ОТС и света и каква, за да я използва в живота си.
Модели на света
1.Карта на света в пространството и времето
Този модел ни позволява да подредим в съзнанието си известните ни факти спрямо ориентирите време и място.
При използването на този модел е важно да си даваме сметка за ценността на информацията – статистическа, семантична или прагматична.
2.Кибернетично-шахматен модел
Шахматният модел се използва като модел на света, върху който се прилага кибернетичният модел на управление.
Съчетанието от двата модела – кибернетичния и шахматния, изразява отношението между човека и света. Светът – като шахматна дъска, е обект на управление. Човекът - като субект на управление/управляващо устройство – постига целите си, изпълнявайки алгоритъм. Неговата цел е желаното състояние на обекта – света. Алгоритъмът е поредицата от стъпки, чрез която ще се постигне промяната. Понякога целта е да запазим сегашното състояние на обекта. За това също е необходим алгоритъм. За да постигаме въздействие, ни е необходим канал за въздействие – правата връзка. За да сме наясно дали се доближававаме до целта, е необходимо да следим индикации за състоянието на обекта чрез обратна връзка.
Този модел нагледно показва, че всеки отделен човек влияе на света – с действието или бездействието си.
Моделът в действителност е много по-сложен, защото всеки човек се намира на шахматната дъска на света едновременно и в ролята на обект, понасящ влияния от страна на другите фигури, които също се опитват да управляват света, и в ролята на субект на управлението. Проблемът е, че много хора абдикират от ролята си управляващо устройство, смятайки, че са много малки, за да повлияят, че никой не ги пита. С това предопредят броя на активните играчи.
3. Светът като кораба “Титаник”
Този модел насочва вниманието към сферата на интереси на отделния човек – неговата каюта на кораба, целия кораб, целия океан или цялата вселена.
Моделът на света, който беше описан във филма “Титаник”, представяше следната картина – екипажът и пътниците работят и се веселят всеки в своята каюта, мечтаят, кроят планове, и не обръщат внимание, че собственикът е изнудил капитана да поеме неоправдан риск. Незаинтересоваността им за съдбата на кораба, понеже не е тяхна работа, доведе до гибелта на кораба и на по-голямата част от тях.
3. ОБЩА ТЕОРИЯ ЗА ЧОВЕКА
Общата теория за човека /ОТЧ/ е система от взаимосвързани и непротиворечиви данни за човека сам по себе си и като част от света. Всеки изгражда своя обща теория за човека, според знанията, опита, възможностите и потребностите си. Най-често това е несъзнателен процес. Ролята на егологията е да го направи съзнателен.
Критерий за подбиране на данните включени в ОТЧ е полезността им при справяне с личните проблеми.
Ключов въпрос в ОТЧ е какво е човешката душа. Тя е тази, която преживява проблемите и в нея се изграждат алгоритмите за справяне с тях. Моделите на човешката душа, които използва егологията са: човекът – био-психо-социално единство, кибернетичен модел на душата, шахматен модел на душата, душата като раница, като пещера, като объркано кълба конци и др.
Втори ключов въпрос – може ли да се усъвършенства душата в посока на по- ефективно справяне с проблемите.
Ключова теза – душата е нашият основен инструмент както за пораждане, така и за справяне с личните проблеми. И всеки може да усъвършенства своята душа до безкрай.
Какво е душата
Част от функциите на мозъка – така наречената висша нервна дейност. Това са психомоторика, съзнание, възприятно-представна дейност, чувства, воля, внимание, интелект, мислене, памет. Висшата нервна дейност е потенциална способност на мозъка, която се реализира чрез обучение. Обучението се изразява в зареждане на мозъка с данни и програми за изпълнение на различни дейности.
Нисшата нервна дейност обхваща функциите на мозъка свързани с регулиране на дейността на телесните органи и системи.
Мозъкът и компютърът имат потенциална способност да играят шах. Тя се реализира при зареждането на съответна програма. В този смисъл душата е функция на мозъка, която може да се реализира при наличието на софтуерен продукт, който може да бъде инсталиран в мозъка или в компютъра.
Душата – мрежа от информационни връзки в мрежа от клетки
При раждането мозъкът представлява мрежа от клетки и свързващи ги израстъци – влакна. Между някои клетки са създадени информационни връзки по рождение – това са безусловните рефлекси – бозаене, гълтане, кашляне и т.н. По-интересни са условните рефлекси, проучени от руския учен Павлов върху кучета.
Условният рефлекс е временна връзка между един първоначално неутрален и един безусловен дразнител, възникнала в резултат на честа последователна поява на двата дразнителя. По този начин първоначално неутралният, а по-късно условен дразнител, може сам да предизвиква реакцията, пораждана дотогава само от безусловния дразнител.
Изграждането на тези връзки става случайно в живота или целенасочено чрез възпитание. Условните рефлекси формират система, наречена динамичен стереотип.
Човекът е пленник на мрежата от от условно-рефлексни връзки.
На биологично ниво чувствата са условно-рефлексна вегетативна реакция. Дали нещо ще ми бъде приятно зависи единствено от миналия ми опит, създаден по механизма на условно-рефлексните връзки.
В еволюцията чувствата са се развили като механизъм за оценка на ситуацията. Ако ми е приятно – продължавам, ако не – бия се, бягам или се опитвам да променя нещо. С възникването на речта са се появили много думи за описване на чувствата и истинският им смисъл се е удавил в тях.
Душевна криза
В един от екпериментите на Павлов на куче показват кръг, последвано от храна, и елипса, последвано от удар с електрически ток. След повторение кучето започва да отделя слюнка при вида на кръг и и да настръхва и трепери при вида на елипса. Създало е нови условно-рефлексни връзки. В продължение на опита кръгът и елипсата постепенно променят формата си – сближават се така, че кучето все по-трудно ги различава. То не може да разбере храна ли ще последва или удар с ток. Това е модел на нервен срив.
Шахматен модел на кризата – човек изпада в криза когато оцени ситуацията върху шахматната дъска на света като заплаха за ценностите си и не вижда изход.
Как може да се променя душата
И най-простата промяна в динамичния стереотип на човека на практика е много сложна, защото е свързана с множество вериги от условни рефлекси. Това обяснява защо решението “от утре ставам нов човек” е неосъществимо. Всеки човек – сам или с помощта на специалист, може да изследва веригите от условни рефлекси в душата си. Това е процес на самопознание. Човек може да вземе съзнателно решение кои връзки да запази и кои да промени като ги изтрие или свърже по нов начин. Пример за самоизследване и самокоригиране е описан в книгата на Зошченко “Повест за разума”. Години наред Фройд също е изследвал връзките между условните и безусловните дразнители в душата си. Разкриването на връзките носи значително облекчение, но не е достатъчно за коригирането им. Това може да стане чрез различни техники.
Независимо дали човек сам е избрал промяната, или обкръжаващата среда му я налага, тя е болезнена и не може да се даде обезболяващо средство, защото душата трябва да чувства, за да се създават нови връзки или да се угасяват съществуващи. Промените в тялото могат да се предизвикат под упойка, но в душата – не. Условни рефлекси се създават и угасяват само при ясно съзнание или под хипноза. Много хора се опитват да си спестят болката и така правят промените невъзможни.
Който иска да помогне някому да промени старите си модели, трябва да е готов да причини болка. Ключов проблем е отношението към промяната. Ако човек гледа на промяната като на весело приключение, болката се преживява по-лесно.
Диагностика на човека
Човекът се характеризира от две групи признаци – достъпни за сетивата ни /лесно установими/ и недостъпни за сетивата ни /трудно установими/. Към първата група спадат физически характеристики – ръст, цвят на кожата и т. н. Към втората група спадат психически и социални характеристики – модели на мислене, цели, убеждения.
Предсказването на бъдещето поведение на човека се подпомага от диагностицирането му по определени критерии. Всеки човек сам избира критериите за оценка на хората в зависимост от това кои признаци определя като съществени.
Примерни критерии за оценка са: какви са целите му, какви са ценностите му, има ли съответствие между декларираните ценности и цели и дела му, оплаква ли се, различава ли същественото от несъщественото, стреми ли се към усъвършенстване, допуска ли, че може да греши, срамува ли се да признава грешки, приема ли чужди мнения, ако са правилни; ако види, че някой греши, помага ли му да се поправи, без да му се присмива; стреми ли се към съхранение на системата; ще ти помогне ли в беда, ще ти навреди ли за своя облага, какво е отношението му към правилата, какво е отношението му към промяната, каква е културата на неговите чувства; покрива ли критериите за честност: не само да не лъже, но и да не позволява да бъде използван за заблуда на други хора; не допуска други да лъжат и не се задоволява с факта, че пред очите му не се лъже; когато установи, че някой някъде е излъгал, полага усилия за санкциониране на мамещия и отстраняване последствията от измамата.
4.ОБЩА ТЕОРИЯ ЗА ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Общата теория за човешките отношенията е част от Общата теория за отношенията и има за предмет отношенията между хората. Предметът е избран като много значим за ежедневието на всеки човек.
Критерий за подбор на данните, включени в ОТЧО, е значимоста им за справяне с личните проблеми. Социалната психология, социологията, педагогиката са установили доста закономерности, отнасящи се до човешките отношения – игрите, които хората играят, комформизма и др. Егологията използва тези данни и ги систематизира чрез двата модела за човешки отношения – кибернетичния модел на управление и шахматния модел.
Шахматен модел на отношенията
Общуването между хората може да се разглежда като шахматна партия, т.е. като поредица от ходове на двама играчи. Думите и действията са съответни на ходовете в шаха. Взимането на решение с какъв ход да отговорим ние зависи от тълкуването на ходовете на партньора ни и от шахматното ни майсторство. Вторият важен компонент на шахматната партия са правилата. В шаха те винаги са ясни и е ясно, че са еднакви и за двамата играчи. За съжаление в живота това рядко се случва. Шахматна дъска в шаха определя територията на общуване между играчите. В живота често започваме отношения, без да сме изяснили координатната система, в която се намираме. Четвъртият важен фактор – времето. То е важно за отчитане на резултата.
Шахматната теория е разработила етапи и принципи на играта – дебют, мителшпил и ендшпил: овладяване на центъра, максимално бързо развитие и взаимодействие на фигурите. Съобразяването с тях не гарантира успех, но повишава шансовете. Общуването между хората също има етапи и принципи: анализ, планиране, дискусия; разграничавай хората от проблема; съсредоточи се върху интересите, а не върху позициите; набелязвай взаимноизгодни възможности; настоявай за прилагането на обективни критерии. /Виж “Изкуството на преговорите”, Фишер и Юри/
Шахматният модел позволява много отчетливо да се видят две грешки, които много често се допускат в ежеднението – егоизмът и двойният стандарт.
Егоистът е шахматист, който мисли само за своите ходове. Очевидно е, че така ще загуби играта, нали. В шаха е очевидно, но в живота много хора не го виждат, за съжаление. Двоен стандарт прилага шахматист, който настоява за него да важат едни правила на играта, а за партньора му – други. Такава игра също е невъзможна. Много често в живота хората не усещат, че поради непознаване на логиката, допускат тази грешка.
Логика на човешкото поведение
Когато говорим за логика на поведението на определен човек, имаме предвид именно неговите модели на поведение – закономерностите в поредиците от ходове, които прави ежедневно. Не трябва да забравяме, че всяка постъпка трябва да се тълкува в контекста на цялото поведение. Всяко нещо само по себе си няма стойност, а само в общия контекст. Непознаването на контекста може да доведе до груби грешки в преценката на нещата. Но дори индивидуалната логика на отделния човек е обективна, защото не зависи от това спрямо кого се прилага поведението – всички хора са равни и взаимозаменяеми.
Изследването на логиката на човешкото поведение означава да подреждаме събитията, думите, делата и да търсим определени закономерности. Да търсим също изключенията – всяка система съдържа противоречия. Между ходовете и чувствата има също закономерни връзки.
Егологията изучава логиката на човешкото поведение, за да може чрез диагностика на отношенията да предскаже бъдещо поведение. При целенасочена тренировка човек може да натрупа умения за откриване и боравене със закономерностите в човешкото поведение и в поведението на отделния индивид.
Основни понятия
Честни отношения
В егологията за честни се считат отношения, които са ясни, точни, договорени и спазени, взаимноизгодни и равнопоставени, не са в ущърб на трети лица и по възможност са в рамките на закона. Съвестта има приоритетно значение пред закона. Договорките мужду двама души могат да бъдат в рамките на общоприетите, а може и да са индивидуални – да се отнасят само за тях двамата. Звучи много просто, но за съжаление рядко отношенията ни в ежеднението са такива.
Според Общата теория за човешките отношенията най-изгодно е да се постъпва честно.
Личен избор
Личният избор е осъзнаване на отговорността да се приеме или отхвърли предложение, да се направи или да не се направи определен ход. Обикновено не осъзнаваме, че с всяко кафе, цигара и сладолед правим отново и отново личен избор къде да инвестираме ресурса си.
Често хората се чувстват насилени, нападнати, унизени или мразени, когато поискаш от тях да посочат какво избират. Причините са две: в културата на общуването ни не е обичайно декларирането на позиции; срамуваме се изборите си.
Свобода
Да си свободен означава да можеш да правиш избори в съответствие с ценностите си, т.е. не си принуден да взимаш решения под заплаха за живота си.
Свобода не значи да играеш игра без правила, защото такава не може да съществува. Изборите зависят от приетите правила, от знанията ни, чрез които можем да предвидим последиците. Всъщност ние избираме последиците от ходовете. Изборите зависят от социалните условия – свободни ли са проститутките да избират? А развеждащите се? Пушачите?
Доверие
Да си представим отношенията между двама души като боксов мач. Прекалено недоверчивият човек ще е все с вдигнати ръкавици пред гърдите си – за защита. Така ще пропуска и хората, заслужаващи доверие. Ако е прекалено доверчив, ще е свалил ръкавиците до тялото, ще бъде с открити лице и гърди и ще е уязвим за всички недобросъвестни хора, които среща в живота си.
Всъщност щитът трябва да бъде максимално гъвкав, за да е максимално полезен.
Формулата на доверието е:
1
Доверие = ———————————————— .
Размер на гафа . Вероятност за гаф
Размерът на доверието в Шахматния модел се определя в зависимост от това в колко процента от случаите мога да преценя как ще постъпи човекът. Това зависи дали той има някви принципи, дали поведението му е съответно на тях или само ги декларира, с колко информация разполагам за поведението му извън нашите лични отношения. Мога да имам доверие на човек, който и в тъмното и под светлината на прожекторите постъпва по един и същи начин.
Отчуждението между хората идва от това, че не знаят как да общуват. Всеки контакт с непознат носи риск. Хората не знаят как да гарантират собствената си сигурност и сигурността на другия, за да го предразположат към общуване, което намалява желанието за контакт.
Лична банкова сметка
Този принцип помага отношението към един човек де не се прехвърля върху друг. Той помага и за това да не се отказваме от нови възможности, заради предишни разочарования.
Взаимопомощ
Взаимомощта е в групата на задължителните отношения. Предлагам два принципа на взаимопомощта:
1. Този, който е по-малко зле, да помага на онзи, който е по-зле.
2.Сумарната загуба да бъде минимална. Ако ще се жертва ръка, за да се спаси пръст, загубата е по-голяма.
5. КАКВО ДА СЕ ПРАВИ
Каквото и да искаме да правим – да променяме света, да запазим старото си жилище или да сменим работата си, започваме с едно и също нещо – равносметка на това какви са били света, жилището ми и работата ми, как съм се отнасял към тях и как съм се чувствал с тях и в тях. След равносметката идва ред на план за бъдещето. Той включва решение какво точно искам, и алгоритъм как да постигна промяната. След време цикълът се повтаря – нова равносметка, корекции в плана и алгоритъма и т.н., и т.н.
6. ПРИЛОЖЕНИЯ
Речник
Интелект – мярка за нивото на сложност на алгоритмите, които човек може да състави или да изпълни.
Криза – когато човек не вижда печеливш вариант на шахматната дъска, се чувства зле.
Мислене – процес на съставяне и изпълнение на алгоритми.
Педагогика – наука за програмирането на човек.
Проблем за човека е всяко нещо, което не му харесва, и което представлява заплаха за сигурността му.
Психика – мрежа от информационни връзки в мрежа от клетки.
Разум – способност на човека да се справя с проблемите по начин, който не поражда нови, още по- големи.
Свобода – възможност за избор.
Стратегия – крайната цел/смисъла на живота/, начините и средствата за постигането и. Вж. Кибернетичен модел – желано състояние на обекта и алгоритъм.
Тактика – подцели, начини и средства; произволни и непроизволни начини и средства.
Ум – способност на човека да се справя с проблемите.
Честни отношения – ясни, точни, договорени и спазени, равнопоставени, взаимоизгодни отношения, които не са ущърб на трети лица и по възможност са в рамките на закона. Съвестта има приоритетно значение пред закона.
Чувства – на биологично равнище - условно-рефлексна вегетативна реакция - дали нещо ще ми бъде приятно зависи единствено от миналия ми опит, създаден по механизма на условно-рефлексните връзки; на психологическо равнище чувствата са оценка доколко нашите потребности са удовлетворени в тези обстоятелствата.
Препоръчителна библиография
Обща теория за света
1. Хокинг, Стивън. Вселената в орехова черупка. Издателство “Прометей – И.Л.”, София, 2002
2. Шарден, Пиер Тейар. Човешкият феномен.
3. Тойнби, Арнолд. Изследване на историята.
4. Тофлър, Алвин. Шок от бъдещето.
5. Хънтигтън, С. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. Обсидиан, София, 1999
6. Джоузеф, Марк. Вирусът Y2К. Издателство “Атика” , 1999
Обща теория за човека
7. Фъргюсън, Мерилин. Съзаклятието Водолей. ИК “Анима”, София
8. Арънсън, Е. Човекът – социално животно.
9. Макуилямс, П. 101 урока за живота. Кибеа
10. Граве, П., Растригин, Л. Кибернетика и психика. ДИ “Техника”, С., 1974.
11. Зошченко, Михаил. Повест за разума. Издателство “Народна култура”, София, 1981.
Обща теория за отношенията
12.Фишър, Р., Юри, У. Изкуството на преговорите. Изд. ВЛ, С., 1992
13. Бърн, Е. Игрите, които хората играят. Наука и изкуство, София, 1996
14. Де Анджелис, Барбара. Ти ли си най-подходящият за мен. ИК “Д. ЯКОВ”, София
15. Кузма, Кей. Целувка, прегръдка, ритник по панталонките.
16. Скинър, Р. и Клийз, Дж. Семейството и как да оцелеем в него. И “Отворено общество”, София, 1995