Етичен кодекс на Движението за психично здраве

Психичното здраве е не само липса на болест, пълно телесно, душевно, социално и морално благополучие, но и осмислянето на живота с дейност за утвърждаването на значими общочовешки ценности.

Участник в движението за психично здраве е всеки, който полага училия, под каквато и да е форма, за утвърждаването на психичното здраве като значима общочовешка ценност.

Ние, участниците в движението за психично здраве, осъзнавайки специчния характер на проблемите в сферата на психичното здраве, пораждащи специфични изисквания за етично поведение, приемаме доброволно, без да се задължаваме юридически или по какъвто и да било друг начин, да спазваме следните етични правила:

1. Единствен етичен признак за разделяне на хората по отношение на психичното здраве е доколко за тях психичното здраве е ценност, т. е. хората могат да се делят на такивна, за които психичното здраве е ценност, и такива, за които все още не е.

2. Етично е настоящият кодекс да се спазва и по отношение, на хора, за които психичното здраве не е ценност, и по отношение на хора, неучастващи формално в движението за психично здраве.

3. Духовните, нематериалните ценности имат превес над материалните.

4. Добрите отношения, взаимопомощта, грижата за другия са по-висша ценност от собствения напредък с цената на изоставяне на съмишлениците.

5. Психичните особености не могат  да се използват под никакъв предлог за получаване на предимства от един участник в движението за психично здраве спрямо друг или за оправдаване на поведение, което иначе /при липса на психически особености/ не би било етично.

6. Не е етично психичните особености – действителни или въображаеми – да се използват като основания за елиминиране на участниците в движението за психично здраве от общи нициативи.

7. Съперничеството, което е етично в бизнеса, не е етично в движението за психично здраве.

8. Неразпостранението на информация, представляваща общ интерес, с цел личен напредък, е неетично.

9. Всеки участник в движението за психично здраве има право да избира етичните правила на собствено поведение. Етично е да се обявяват различята между собствените етични правила и общоприетите етични правила.

10. Етично е да се смята, че държавните граници не са граници на настоящия етичен кодекс.

11. Конфликт между настоящия етичен кодекс и други етични норми се решава по съвест.

12. Настоящият етичен кодекс никога не може да се смята за окончателен и възможността за обсъждане и промени е открита постоянно.

Забележка: Етичният кодекс е приет от членовете на Сдружение “Човеколюбие” на сбирка на Социалния клуб през 1998 г. Същата година беше представен на националния събор за психично здраве в София и предизвика горлям интерес, особено от страна на гостите от чужбина. Все още някои от съдържащите се в него етични норми са цел, към която се стремим. Предлагаме го на вниманието на участниците в движението за психично здраве с идеята, че след обсъждане и дискусии ще стане наша обща мярка за етичност.