Дипломна работа „Приложение на шахматната игра за психодиагностика и психовъздействие“

Дипломант: Надежда Христова Кузерманова

УВОД

Преди повече от две десетилетия в едно селско училище срещнах д-р Емил Марков и неговата идея за шахматния модел на света. Оттогава, та и досега, се упражнявам да установявам прилики и разлики между живота и шаха и да интерпретирам резултатите. През това време се присъединих към Сдружение „Човеколюбие”, станах негов управител и се научих да намирам средства за неговите многобройни инициативи.

Преди петнадесет години заедно създадохме център за социална рехабилитация и интеграция за хора с психични проблеми. Започнах аз да обучавам членовете на екипа – професионалисти от различни сфери: психиатрия, психология, педагогика, социална работа, връзки с обществеността, на умението да моделират света и да използват получената информация по ефективен начин. Заедно с тях подкрепяме клиентите на центъра – хора с психиатрични диагнози, да намерят своето място в света. Света, който е като шахматна дъска – с квадратчета, очертани от паралели и меридиани, и със 7, 3 милиарда фигури по нея. До миналата година си мислехме, че само ние използваме шахматната игра за нещо по-различно от игра. Чувствахме се сами и неразбрани. Търсехме помощ от научната общност в страната да развием идеята си – Софийски университет, Великотърновски университет, Българска академия на науките. И винаги се оказваше, че това което правим – психиатрия, психология, социална работа и спорт едновременно, е прекалено широко за която и да е катедра, за който и да е факултет, за който и да е университет.

Миналата година с д-р Марков започнахме да подготвяме дипломните си работи за приключване на обучението ни като треньори по шах в НСА „В. Левски”. Започнахме да издирваме литература. И попаднахме на море от информация. Оказа се, че идеята шахматната игра да се използва като средство за съветване при житейски проблеми датира от 9 в. Това се случвало в Багдат, Индия. Днес новините за психотерапия чрез шах, за обучение в житейски умения чрез шах, за възпитаване на характера чрез шах, за повишаване на интелекта чрез шах, за социална интеграция чрез шах идват от най-различни краища на света – Съединени американски щати, Южноафриканска република, Филипини, Украйна,  Швейцария, Франция и къде ли не.

Проблемите ни вече са други – как да създадем международни екипи за съвместна работа,  как да бъде стандартизирана работата с шахматния модел, как  да бъде институционализирана.

І. ТЕОРЕТИЧНА ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА

1.1.ШАХМАТНАТА ИГРА

1.1.1. Описание на шахматната игра

Съществуват множество описания на шахматната игра. Едно от най-кратките и най-ясните е направил Pritchard: „Шахматната игра се играе между двама играчи върху дъска от 64 квадрата  (8 х 8), оцветени алтернативно в светло и тъмно (наричани обикновено черни и бели). Всеки играч има на свое разположение шестнадесет фигури: един цар, една дама, два топа, два офицера, два коня и осем пешки. Противниковите сили са със светъл и тъмен цвят и се означават като бели и черни. Играчите правят ходове последователно и целта на играта е да се плени (матира) противниковия цар. Всяка шахматна фигура се движи по свои правила.” [36,13].

Началната позиция на фигурите на шахматната дъска е следната [37]:

Георги Шаляфов във своето „Ръководство за шахматната игра” превъзходно е проследил трите фази на шахматната игра: дебют, мителшпил и ендшпил. За всяка една от фазите той посочва основни характеристики. В дебюта: разполагане на фигурите на най-благоприятна позиция, пълно развитие на фигурите и планов характер на играта още с първия ход [24,12-13]; в мителшпила – комбинационна игра [24,51-77], оценка на позицията [24, с.99] и изчисляване на вариантите [24,101]; в ендшпила – царят става активна фигура, нараства подвижността на фигурите и нараства ролята на пешките [24,124].

За повишаване майсторството на атаката срещу неприятелския цар ценни съвети дава Живко Кайкамджозов в своето ръководство за шахматната игра „От царски гамбит до Веселин Топалов”: 1. Стремете се към атака, но не на всяка цена! Успешна може да бъде само позиционно обоснованата атака!; 2.Следете зорко царя си! Продължителното му застояване  в центъра крие сериозни опасности. Особено при открити линии!; 3. Пешечната атака на фланга носи успех по правило само когато владеем здраво центъра!; 4. При едностранни рокади пешечната атака е изключение!; 5. Когато замисляте голяма рокада, задълбочено преценете особеностите на позицията!; 6. Основно изискване за успеха на атаката при разностранни рокади е владеенето на инициативата. В подобни случаи всяко забавяне обикновено е пагубно [7,129].

Стратегията и тактиката – другите основни понятия в шахматната игра – са много добре представени от Олег Нейкирх и Николай Минев в „Първи стъпки в шаха” [18,61].

1.1.2. Шахматът – игра, наука, изкуство

Шахматът може да бъде оценен от няколко гледни точки, които взаимно се допълват: игра, спорт, наука и артистично изразяване  [1,21].

Като игра шахматът ни позволява да се радваме на свободното си време и да се забавляваме като играем с нашите приятели. Интелектуална радост ни носи и решаването на шахматни задачи.  Удоволствие за шахматистите е споделянето на емоциите от интелектуалното състезание.

За шахмата се говори като за наука поради неговата интелектуална насоченост и логико-математическа обосновка, която преобладава при разгръщането на играта и при решаването на шахматните проблеми. Начинът на мислене по време на игра е близък до научния метод: шахматистът наблюдава, сравнява, класифицира, създава идеи и хипотези, прави анализи и експерименти, синтезира и взима решения. През последните десетилетия шахматът допринася за развитието на компютърната наука, познавателната психология, изкуствения интелект и теорията на игрите 1,22]. От тази гледна точка можем да определим шахмата като „израз на интелекта, който представлява дълъг процес на създаване и решаване на проблеми, взимане на решения и култивиране на критично и творческо мислене в ситуации на неопределеност” [1,23].

Шахматът може да бъде определен и като изкуство, понеже в хода на играта понякога възникнат положения и комбинации на ходовете, създаващи силно естетическо впечатление както у тези, които играят, така и у експертите  или феновете. В шахмата обаче, за да бъдат оценени естетическите стойности, представени в една партия, трябва предварително да се познават неговите правила и принципи. Израз на оценяването на естетическите стойности в шахматната игра е присъждането на приз  за красота на онези партии, които са предизвикали възхищението на съдии, играчи и публика. Красивите партии, като например Вечнозелената или Безсмъртната остават в паметта на тези, които са ги изиграли и на тези, които са имали възможност да ги оценят. Тази почит остава завинаги в паметта на шахматистите от всички възрасти и континенти. [1,23]

1.1.3. Шахматът като спорт

Шахматът е спорт, защото има всички белези на спортните дисциплини:  достъпен е за всеки; има развлекателния характер на игра; има състезателен характер, шахматистите се стремят да подобрят спортните си резултати; има много литература за тази цел; има правила, които го регулират – във ФИДЕ съществуват квалификационна и техническа комисия; организират се състезания – местни, регионални, световни, олимпийски; асоциира се с физическа активност – изискванията към физическата подготовка на шахматистите нарастват непрекъснато [1,30].

Ако гледаме на спорта като на система от физически упражнения, то шахматът се играе в седнало положение, той се осъществява чрез движението на фигурите и включването на часовника – действия, които се извършват с ръце.

Играта на шахмат често е свързана с огромно напрежение – нормално е шахматистът да загуби значителна част от теглото си по време на състезание. „Изпотяването, съпровождащо нерядко шахматните партии, е следствие на голямото изразходване на енергия от шахматиста, също като при бокса или футболен мач [1,30].

 Международният гросмайстор д-р Хелмут Пфлегер (Германия) провежда научен експеримент по време на гросмайсторски турнир в Мюнхен през 1979 г. заедно с други учени. Ето част от техните констатации: сърдечният ритъм и кръвното налягане на шахматистите е от 2,5 до 3 пъти по-високо от стандартните за човек в покой, резултатите са сравними с тези на състезатели по кърлинг, голф, автомобилни състезания, стрелба с лък; нервновегетативната стабилност на шахматистите е близка до тази на спортистите от така наречените „леки спортни дисциплини”; пробите на холестерол показват резултати, благоприятни за предпазване от атеросклероза. Подобни резултати са налице и след упражняването на други спортове [1,31]. .

Изследванията показват, че шахматът се играе не само с ума, но и с тялото. Играчите на високо ниво трябва да имат стабилна нервна система и организъм, които да им помагат да издържат на големите натоварвания по време на дългите шахматни битки. Затова съвременните шахматисти практикуват един или повече допълнителни спортове: тенис, плуване, бягане, боулинг, вдигане на тежести и др., които им помагат да бъдат в оптимална кондиция и да се справят с екстремалните ситуации.

Шахматът притежава един от най-важните признаци на спорта – има  своя международна организация със седалище в Лозана, Швейцария. Във ФИДЕ членуват 150 страни, тя определя законите и правилата на шампионатите, тя дава официален рейтинг и присъжда международни звания на играчи, съдии, ръководители, организатори и треньори. Календарът на ФИДЕ е богат, тъй като по света има около хиляда първокласни международни турнири годишно.

1.2. СПОРТНА ПОДГОТОВКА

Понятието спорт произлиза от латинското „disportare”, което означава забава, игра, телесно упражняване. Днес спортът се възприема като „многостранно обществено явление (сфера на човешката дейност), което се характеризира със специализирана система от средства, способи и форми на двигателна активност за укрепване на здравето, подобряване на физическата годност и хармоничното развитие на човека [3,11]. Предметни области на спорта са: спорт за всички, спорт в образователната система, спорт за високи постижения.

1.2.1. Система за спортна подготовка

Като многофакторен процес спортната подготовка представлява система от специализирани знания, средства, методи и организационни форми, осигуряващи комплексни условия за пълноценна подготовка и максимална изява на потенциалните възможности на спортиста [4, 21].

Системата на спортната подготовка представлява комплекс от четири относително самостоятелни подсистеми с ясно определен кръг от теоретико-методични, организационни и управленски проблеми: генотипни, фенотипни управленчески и материално-технически фактори.

Генотипни фактори – това са детерминирани компоненти на индивида, които определят капацитета на неговите потенциални възможности за определен вид двигателна дейност. Техният относителен дял за високите постижения в спорта е безспорен. Те включват: морфологични признаци – морфоантропометрични признаци и показатели за здравния статус (ръст, тегло, пропорции); моторни признаци – характеризират генетичния капацитет на двигателните и вегетативните функции; психологически признаци – интелектуални, емоционални и др. компоненти на психическия статус.  Въз основа на тях може да се прогнозират спортните способности.

Фенотипни фактори – подсистемата на фенотипните фактори включва влиянието на средата и по-конкретно – организационния процес за изграждането на качества, навици и умения чрез различни средства, методи и форми на въздействие. Конкретната „технология” обхваща три относително самостоятелни елементи на подсистемата: процес на спортна тренировка; състезателен процес; допълнителни (извънтренировъчни въздействия). Тези елементи на подсистемата я правят основната, най-действената структура в цялата система на спортна подготовка. Мнозина изследователи разглеждат спортната подготовка само в този аспект – като процес на спортно усъвършенстване. Неговата същност от познавателна и методологична  гледна точка се състои в единството на тренировъчния процес, състезателната дейност и въздействието на допълнителните фактори – режим, възстановяване и др.

Тренировъчен процес – спортната тренировка заема централно място в подситемата на фенотипните фактори. Като организиран, научнопостроен педагогически процес, тя е основно средство и форма за осъществяване на спортното усъвършенстване. Независимо от своето многообразие тя се характеризира с три относително самостоятелни предметни области. Първата област отразява същностната  характеристика и общите основи на спортната тренировка, като сложен адаптационен процес; необходимото съотношение между параметрите на тренировъчните въздействия и съответните структурни и функционални преустройства в организма; средствата, методите  и принципите, върху които се изгражда тренировъчния процес. Втората област обхваща основните страни на спортната тренировка – физическа, техническа и тактическа подготовка; морфофункционалните, биомеханическите, психологическите и др. фактори на специфичната работоспособност; съдържателната страна на тренировъчния процес – средствата и методите за усъвършенстване на двигателните качества, навици и умения. Третата област обхваща проблемите на управлението на спортната подготовка – методология и приложни аспекти на програмирането; периодизация на тренировъчния процес; оценяване, контрол и оптимизиране на основните фактори на спортното постижение в различните етапи и цикли на подготовката.

Състезателна дейност – състезателният процес е относително самостоятелна форма на спортната подготовка, която въздейства непосредствено върху спортно-техническото и тактическото майсторство, развитието на специфичните двигателни (физически), нравствени, емоционални, интелектуални, морално-волеви и други качества, определящи високите и стабилни спортни резултати.

В съвременния спорт не съществува общоприета класификация и систематизация на спортните състезания, която въз основа на обективни критерии да обхване цялото многообразие от спортни състезания. Ето няколко класификации, които са свързани с теорията и методиката на спортната подготовка и с факторите, които определят високото спортно майсторство: В зависимост от предметната същност на спорта: с международен статут – олимпийски игри, регионални, световни и европейски първенства, с ограничен статут (вторична функция) – златна лига в леката атлетика, „Формула 1”; В зависимост от мястото им в системата на спортната подготовка                            – подготвителни, контролни, моделни, селективни основни състезания – заемат централно място в спортния календар; В зависимост от териториалния обхват на участниците – локални, регионални, национални, международни; В зависимост от броя на участниците в системата на класиране – индивидуални,  между двама или повече състезатели, отборни, индивидуално-отборни, квалификационни; за спечелване на квоти за участие в олимпийски игри; В зависимост от начина на оценяване на постиженията – спортният резултат се определя обективно (време, разстояние, тегло, точност), спортният резултат се определя в условни единици (балове, точки), спортният резултат се определя по комплекс от критерии – модерен петобой, биатлон, десетобой, северна комбинация; В зависимост от условията на провеждане на състезанията – на открито, на закрито, във високопланински условия; В зависимост от вида на контакт със съперника – с пряк контакт (бокс, борба, футбол), с непряк контакт (волейбол, тенис, бадминтон), дистанционно (шахмат); В зависимост от биологичния и социалния статус на участниците – детски, юношески, за мъже и жени, училищни, работнически, за инвалиди, студенти; В зависимост от тяхната продължителност – турнири, мачове, в едни сезон или в два полусезона.

Допълнителни фактори – оказват непосредствено въздействие върху  жизнения статус на спортиста и по-специално върху неговата спортна работоспособност. Те могат да се обединят в три основни групи: Социална среда, в която протича трудовата, познавателната и ценностно-ориентировъчната дейност на спортиста; Двигателен режим – извън специализирания тренировъчен и състезателен процес включва широк диапазон от средства, способи и форми за отстраняване на физическата и психическата умора и за поддържане на спортна работоспособност;  Възстановяване – пасивни възстановителни средства, които допълват двигателния режим и разширяват адаптационните възможности на спортиста.

Управленчески фактори – отразяват равнището на оперативното взаимодействие между различни структури в системата. Те са изградени върху принципа на субординацията и координацията на съответните дейности. Основните елементи на тази подсистема са: нормативна база и организация, научно-информационно осигуряване и кадрови потенциал.

Материално-технически фактори – осигуряватнеобходимите условия и предпоставки за ефективно функциониране на системата. Основните компоненти на тази подсистема са: спортни съоръжения, финансово осигуряване  и битови условия.

1.2.2.  Процесът на обучение в спортната подготовка   

Обучението е многозначно явление. То се свързва с предаването на социален опит, резултат от дейността на хората в хода на обществено-историческото развитие. Процесът на обучение отразява връзката и взаимодействието между дейността на педагога, определяна като преподаване, и дейността на ученика (спортиста), дефинирана като учене. Всяка една от тези дейности има своя организация, технология, специфика на протичане [16,72].

Учебният процес по физическо възпитание притежава свои специфични характеристики, които го отличават от всички останали видове учебни процеси. Той е насочен към овладяване на знания, умения и навици, развиване на двигателни и морално-волеви качества с цел да се изгради у учениците готовност за двигателна дейност. Като цел на учебно-възпитателния процес по физическо възпитание се определя физическото съвършенство. Тренировката, от своя страна, се разглежда като „процес на обучение, възпитание и усъвършенстване на функционалните възможности на индивида за достигане на високи спортни резултати в определен вид двигателна дейност [16,75].

Същността на процеса на обучение се свързва с усвояването на знания, овладяването на умения и навици, формирането на начини на познание, развитие на способностите и компетенциите, както и цялостното изграждане на личността на обучаваните.

Съдържанието на обучението намира конкретен израз в учебни планове, учебни програми и учебници. В учебния план се съдържат целите на обучението и образованието, съответстващи на социалните потребности и държавните изисквания. В него са посочени учебните предмети, разположението им през цялостния курс на обучение, годишният и седмичният брой на часовете. Учебната програма конкретизира съдържанието, целта, задачите на обучението по отделна учебна или спортна дисциплина, предвидена за изучаване в учебния план. В нея се посочват точно знанията, уменията, навиците и начините на познание, които се изучават по учебния предмет/спортна дисциплина. Учебникът е основният източник на знания в дадената предметна област. В условията на съвременното обучение учебникът не е само източник на информация за обучаваните, но и основа за активна самостоятелна дейност от тяхна страна [16,104]..

Методите на обучение зависят от целта на обучението, спецификата на учебния предмет, съдържание на конкретната учебна тема, възрастовите особености на обучаваните, индивидуални особености на учениците/спортистите, личността на педагога, материалната база на училището и наличните учебни помагала [16,124].

Методите на обучение биват: словесни, нагледни и практически. Словесните методи за обучение са: разказ, обяснение, описание, лекция, беседа, дискусия, диспут, работа с книгата и учебника. Нагледните методи са демонстрация, наблюдение, моделиране, а практическите методи на обучение са упражнение, инструктаж, лабораторна и практическа работа. Освен посочените практически методи, в обучението по физическо възпитание и спорт се използват още цялостен, разчленен, състезателен, помощно-двигателен метод. Използват се и интерактивни методи на обучение – игра, казус, мозъчна атака, проект.

Обучението може да бъде организирано чрез различни системи – индивидуална, групова, класно-урочна, мониторна, дистанционна  и др.

Тренировката е основна организационна форма на спортното обучение. Тя представлява организиран и целенасочен педагогически процес, при който обучението и възпитанието се осъществяват в единство. Учебно-тренировъчното занятие решава както образователни и възпитателни, така и оздравителни задачи. Тренировката ще бъде ефективна, ако отговаря на следните изисквания: ясна и конкретна цел, конкретно и достъпно учебно съдържание; съблюдаване на дидактическите принципи; правилен подбор и приложение на методите на обучение; оптимална организация на урока; оптимален психичен режим на работа, максимално уплътняване на времето в урока; дисциплина от страна на учениците; създаване на ведра и делова обстановка; непрекъснат контрол от страна на педагога; материално-техническо осигуряване на урока.

Възпитателният процес е компонент на обучението. Възпитателният процес минава през следните етапи: усвояване на знания – формиране на убеждения – изграждане на поведение [17,14]. Знанията са основата на възпитателния процес, като те са от всички сфери на научното познание. На този първи етап се формират основните понятия – за морал, за добро и зло, дълг, честност, взаимопомощ, воля, красота и т.н. Убежденията са осмислени и осъзнати от личността знания, които са се превърнали в нейна вътрешна позиция. Те направляват дейността на човека в неговото ежедневие и са подбудителна сила на поведението. Поведението се основа на утвърдени навици и постъпки, които могат да се превърнат в привички. Някои от навиците имат сложен характер, каквито например са нравствените.

Основните методи на възпитание са: убеждаване, внушения, личен пример, упражняване, поощрение, наказание [17,28].

1.2.3. Психическа подготовка в спорта

Психическата подготовка заема специално място в процеса на спортната подготовка, като едновременно се явява и предпоставка и резултат от тренировъчния процес. Предпоставка – защото от достигнатото ниво на психическа готовност и работоспособност до голяма степен зависят ефективността и качеството на спортносъстезателната дейност. Резултат – защото достигнатото ниво на спортно-техническо майсторство и постигнатите резултати в тренировките и състезанията влияят върху психиката на спортиста [26,211].

Психическата подготовка е система от целенасочени въздействия върху психиката и личността на спортиста и треньора с цел достигане на пълноценно, максимално ефективно участие в процеса на подготовка и адекватна състезателна реализация. Тя изхожда от инидивидуалността на конкретния състезател.

1.2.3.1. Видове психическа подготовка

Има няколко критерия за определяне видовете психическа подготовка:

В зависимост от насочеността на психическата подготовка: Обща психическа подготовка – насочена към дългосрочно развитие и усъвършенстване на онези психически функции и качества, които са от значение за спортната дейност и цялостната подготовка на спортиста. Основните и задачи са:  формиране и развитие на мотивацията за занимание със спорт; формиране и развитие на базови личностни качества, стоящи в основата на активността, отношението към спорта, към подготовката, към себе си и другите; развитие на емоционалните и волеви качества и усвояване на способите за саморегулация на собствените емоционални състояния и поведение; развитие на психичните познавателни процеси – усещане, възприятие, представа, памет, мислене, въображение, които са основа за успешно изпълнение на дейността; развитие на произволно внимание. Специализирана психическа подготовка – тя е двустранно обусловена, от една страна, от специфичните изисквания на вида спорт, от друга – от индивидуалните качества на всеки състезател. Задачи: развитие на специалните психични качества, необходими  за успешно изпълнение на специфичните изисквания на конкретния вид спорт; развитие на психическата устойчивост и надеждност на спортиста; развитие на способността за волева саморегулация; развитие на необходимите личностни качества; развитие и поддържане на адекватна мотивация;  изграждане и развитие на умения за саморегулация на поведението и преживяванията на състезателите и треньорите; формиране и развитие на увереност в собствената компетентност.

В зависимост от обекта на въздействие – тя може да бъде психическа подготовка на състезателя, психическа подготовка на отбора или психическа подготовка на треньора. В зависимост от поста – отнася се главно за колективните спортове.

1.2.3.2. Методи на психическа подготовка

Методите за осъществяване на психическа подготовка са няколко: Общовъзпитателни – за цялостно въздействие върху личността на спортиста; Образователни – имат за цел да изградят необходимата система от знания: за спорта въобще и за конкретния спорт в частност, за тренировъчната дейност и нейната методика и организация; Методи за психологическо обучение и формиране на съответните умения, навици и качества; Методи за психологическа тренировка – моделна тренировка, за адаптиране към условията на състезанието, трениране на психическите функции, десенсибилизационен метод, социално-психологически методи; поведенчески тренинг и др.; Методи на непосредственото психологическо въздействие – психосоматични, непосредствено словесно въздействие (убеждение, внушение, указание, заповед); непосредствено регулиране на психичните функции (отвличане, стимулиране, насочване на мисълта, на вниманието, на волевата активност, предстартова концентрация и др.); Методи за регулиране на психичните състояния – за изменение на относителната сила на дразнителите; за трениране на нервните процеси; за рефлекторно предизвикване на ответни реакции и др. [26,212]

1.2.3.3. Планиране на психологическата подготовка

За да бъде ефективна, психологическата подготовка трябва да се провежда като целенасочен, системен, продължителен и добре организиран процес. Епизодичните и кампанийни въздействия не само не могат да реализират задачите и и да повишават ефективността на спортносъстезателната дейност, но в много случаи имат негативен ефект. При планирането е необходимо: точно определяне на целта на психологическите въздействия в зависимост от конкретния вид спорт и конкретния спортист [26,220]. 

1.2.3.4. Себепознание в спорта

В своите „Философски очерци за спорта” Живко Проданов разглежда две перспективи на себепознанието в спорта – психоаналитична и културологична [21,91],

Психоаналитична перспектива е представена в книгата „Безумието в спорта” на Арнолд Бейсър. Той описва случаи на психично тревожни атлети и от тях заключава за психологията на спорта изобщо. Бейсър показва, че от патологията на неговите пациенти може да бъде научено много за техните спортни избори, които стават информативни за самата личност, а следователно и възможност за нейното познание и себепознание.  Случаят, озаглавен „Момчето, което играе играта прекалено добре” сигнализира наприемер как маниакалната загриженост на играча да подава на свободен съотборник и да е добър колективен играч достига до патологични размери. Това издава дълбокия страх от автономия и липсата на самоувереност, което тревожи атлета във всеки аспект на неговия живот (не само в спортния). В друг случай изборът на пациент да играе голф говори за желанието му да е в състезателни ситуации, в които може да разчита само на  себе си, да не зависи от други, но и да отбягва възможността от физически сблъсък и насилие, от които се страхува и са му неприятни.

Културологична перспектива прави сравнение между западния и източния спорт. Западният е рационализиран, инструментализиран, бездуховен спорт за постижения, а източният е представен от философията на дзен – насочва практикуващите го към преодоляване на конкурентното мислене, стимулира към духовно усъвършенстване, към осъзнаване безсмислието на догмите [21,101].

Превръщането на източното „изкуство на пътя” в западен спорт е съпроводено с промяна в целта. В спортното карате състезанията целят да определят уменията на участниците. В изкуството карате  до цел е усъвършенстване на характера. Разликата е очевидна. Себевладеенето е победа над болезнените амбиции за надмощие и доказване пред другите. Подобна победа за състезателно ориентирания западен атлет изглежда непосилна. Постигането на такъв несравним вътрешен успех, както и на сравнимия външен успех, е възможност за себепознание.

1.2.3.5. Самовъзпитание в живота и в спорта

Възпитанието като част от процеса на обучение има смисъл, само ако извежда възпитаника на качествено нов етап, какъвто е процесът на самовъзпитание, то е висш етап на възпитанието. Самовъзпитанието се свързва със самоусъвършенстването, самоуправлението и саморазвитието на отделния човек като негови резултати. То е въздействие на личността върху самата себе си с цел нейното развитие и усъвършенстване чрез преодоляване на незнание, неможене, слабости и недостатъци, насочени към формирането на определени качества, постъпки, привички и конкретен тип поведение. При самовъзпитанието човек сам е в състояние да организира специални въздействия върху себе си с оглед да получи планираните от него изменения. Преходът от възпитание към самовъзпитание се осъществява чрез външна регулация и саморегулация на поведението на отделния човек [17,94].

Като водещи характеристики на самовъзпитанието като личностен процес могат да се отбележат: предполага само един субект на въздействие; строго индивидуална дейност е; има интимен, често скрит характер; доброволна дейност е – няма налагане на норми, правила, изисквания отвън, а зависи изцяло от самата личност; доминиращо участие и проява в дейността имат волевите процеси и свойства на личността; налице е самоинициатива на личността при избора на целите, методите, средствата и формите за самовъзпитание и пр.

За реализиране процес на самовъзпитание са необходими предпоставки. Многообразният човешки опит досега е обобщил следните предпоставки: недоволство от постигнатото и непрекъснат стремеж към усъвършенстване; насочване на дейността към постигане на ясни и конкретни цели и резултати; закаляване на волята; положително емоционално подкрепление.  За самовъзпитанието е необходимо човек да да избере подходящи пътища, начини, методи, форми и средства за постигане на желания ефект.

Самосъзнанието е основна предпоставка за процеса на самовъзпитание [17,98]. Самосъзнанието представлява осъзнаване на собствената личност и взимоотношението и с околния свят, с  другите хора, както и отношението към самия себе си. Самосъзнанието е вътрешен регулатор на човешкото поведение и се свързва с открояването както на положителните страни, така и на собствените слабости и недостатъци. Откриването на Аз-а определя по-нататъшното развитие на самостоятелната личност. Самосъзнанието се свързва и е резултат на самопознанието.  Самопознанието, от своя страна, е в пряка връзка със самонаблюдението. Чрез него човек получава обратна информация за собствените си действия, поведение и постъпки. Самооценката е основен компонент на самовъзпитанието. Тя предполага обективно и критично отношение към самия себе си, свързано със самоанализирането на собствената личност във всяко отношение.

Най-разпостранени методи и похвати на самовъзпитание са самоубеждаването, самовнушението, самонаблюдението, самоконтролът, самооценката, самоанализът, самоотчетът, самопоощрението, самовзискателност, самоограничаването, самонаказанието и др. [17,100].

1.2.4. Спортна подготовка на шахматиста

1.2.4.1. Физическото здраве на шахматиста

За шахматиста е необходимо да включи в своя ежедневен режим физическо натоварване – едни път на ден по 15 – 20 мин. занимания с гимнастика и три пъти на ден ходене по 30 минути.  Целесъобразно е да се прибави един-два пъти в седмицата каране на ски, туризъм, плуване, волейбол, тенис или някакъв друг спорт.

От голямо значение е обстановката на работа – продължителната умствена работа,  но извършена с увлечение, в спокойна обстановка и задоволяваща със своите резултати, създава сравнително малка възможност за преумора на нервната система. Работа, провеждана без увлечение, в обстановка на безпокойство, бързина, прехвърляне вниманието от един обект на друг, протичаща при шум, лошо осветление и продължително отсъствие на чист въздух, може да създаде значително възможност за преумора на нервната система.

За здравето на шахматиста роля играят още храненето и съня. Храната трябва да  е разнообразна, ориентировъчно шахматистът трябва да  употребява 40 – 50 калории на килограм тежест, средно 3000 – 3500 калории. Трябва да се яде три или четири пъти на ден. Препоръчва се да се употребяват 1 – 1,5 литра течности. Препоръчителният сън е 8 часа на денонощие.

Голямо значение за шахматиста има спазването на дневния режим – ставане и лягане в определен час, хранене навреме, системни занимания със спорт. За шахматиста е твърде важно да поддържа своя дневен режим по време на турнирите – отклоненията  могат да влошат самочувствието му, да понижат работоспособността му  и съпротивлението на организма срещу заболявания [30].

1.2.4.2. Индивидуалната подготовка на шахматиста

В своето ръководство „В помощ на шахматиста” Михаил Кантарджиев предлага система за самоподготовка на начинаещи шахматисти. Той препоръча следнитите принципи и методи на подготовка:

• Съчетаване на теорията с практиката – всички правила и принципи, изложени в шахматните книги, трябва веднага след усвояването им да бъдат приложени в игра.
  • Да се играе много и често, но в никой случай да не се допуска увлечение в бързи партии, а да се играе като се отделя на партията половин до един час, обмисляйки набелязания план, проверявайки замислената комбинация, както и въобще всеки ход.
  • След като се усвоят като навик всички елементарни прийоми на играта, да се премине към партии със записване, продължаващи два-три часа. След завършването на такава партия тя трябва да се проанализира – в началото с партньор, а след това сам, като се ползват ръководства.
  • При анализа да се поставят три основни въпроса: 1. Каква е причината за загубата? Къде именно е била допусната  решаващата грешка?; 2. Как да играем в критични позиции?; 3. Какво не ви харесва в прилагания дебют?
• След теоретическото и практическо запознаване с всички дебюти, да се състави собствен дебютен репертоар. Непрекъснато да се задълбочават и да се разнообразяват вариантите на използваните дебюти.
• Освен практическа игра, полезно е да се решават етюди и да се разглеждат партии на изтъкнати шахматисти, като трябва да се отчете, че  в началото тяхното творчество  ще изглежда сложно и малко понятно.
• От практическите партии и теоретическите занимания скоро ще станат ясни недостатъците на собствената ни игра.
• От книгите е желателно да се записват в специална тетрадка всички ръководни закони на шахматната стратегия.
• Теорията на играта трябва да се овладява постепенно, без бързане, без претоварване на мозъка и без превръщане на шахматиста в зубрач [8,97].

В своята книга „Путь к мастерству” украинският шахматен майстор и педагог А. С. Суетин разглежда теми, касаещи спортната подготовка на квалифицирани шахматисти: тенденции в мисленето на шахматиста – импулсивното мислене, негативното мислене, игра от общи позиционни съображения, игра по аналогия, чувството за мяра, недооценяване на заплахата, загуба на последователност [28,5-24]; изборът на ход – зрителното въображение, комбинационното зрение, шаблонните ходове, времето и изборът на ход [28,59-77]; както и темата за подхода при оценка на позицията – индуктивен и дедуктивен метод на мислене, нагледни и вербални идеи, план и стратегическа заплаха. Авторът коментира и основните показатели на силите на шахматиста [28,123], както и  индивидуалния стил на игра [28,136].

А сборникът „Шахматы – наука, опыт, мастерство” под редакцията на Б. А. Золотник е безценно научно-методическо ръководство за подготовка на шахматисти от най-висша класа. Автори тук са световните шампиони Ботвиник, Смислов, Тал, Петросян, Карпов и Каспаров. Тук отново се разглеждат въпросите за шахмата и развитието на мисленето [29,41], за диагностика на спортното майсторство на шахматиста [29,53]. Съдържат се и дидактически материали за трите фази на играта [29,81,129,138,164] и за режима на шахматиста по време на турнир [29,186].

1.2.4.3. Колективната подготовка на шахматиста

Колективният метод на занимания за овладяване на шахматната теория има своите преимущества пред индивидуалното изучаване на шахмата. Има най-разнообразни форми за такава колективна творческа работа.

Една от първите  задачи на треньора е да приучи шахматистите от секцията към този начин на обучение. Това не е лесна задача, защото шахаматната игра като спортна дисциплина, предразполага към уединяване на шахматиста в процеса на нейното теоретическо изучаване.

• Като най-подходяща форма за започване на колективното обучение може да послужи играенето  на съвещателни игри. Може да се използва колективното разглеждане на някои матове, етюди, задачи или позиции от шахматни партии, където с помощта на всички се стига до правилни и верни изводи.
• Разглеждането и анализирането на партии, играни от големи шахматисти, издържани в теоретическо и творческо отношение, са също така добра форма на колективно занимание.
• Кореспондентният мач между два колектива е друго отлично средство за приучаване на шахматистите към колективна учебна шахматна работа.
• Особено добри условия за колективна подготовка дават отборните срещи. Във връзка с предстояща отборна среща може да се организира колективно изучаване творчеството на някои големи шахматисти: Чигорин, Алехин, Ботвиник, Керес, Смислов и др. За тази цел ръководителят възлага на някой от участниците в отбора да проучи  основно даден шахматист и да изнесе доклад пред целия колектив. Добре е характерните особености в стила на шахматиста да се подчертаят с примерни партии.
• Колективно разучаване играта на евентуалните противници – в този случай се използват наличните партии на бъдещите противници или пък, ако някой от участниците в отбора се е срещал с тях, разказва за силата, стила на тези шахматисти, кои дебюти играят и пр. По този начин с общи усилия отборът добива представа за своя бъдещ противник.
• Полезно е колективното разглеждане творчеството на самите шахматисти от обора. Такова едно критическо отношение към собствената работа, спомага за откриване слабостите на шахматистите от отбора, нещо което сами те едва биха видели. Същевременно ще се видят и добрите черти в творчеството на всеки член от колектива и ще се посочат пътища за тяхното доразвиване.
• Особено внимание заслужава колективното разучаване на дебютите. Ръководителят може да възложи на няколко души от отбора основно да разучат отделни варианти от даден дебют.
• Най-висша форма на на колективното шахматно шахматно творчество е задълбочената изследователска работа върху конкретен дебютен вариант или завършек, за които шахматната теория още не е дала своята окончателна оценка, като конкретният вариант или позиция се представи на обсъждане от цялата шахматна секция или от всички шахматист от дадено населено място – това би било принос за шахматната теория въобще [23, с.101].                                            

1.2.4.4. Работата на шахматния клуб  

Кандидатът на педагогическите науки Я. Г. Рохлин и заслужилият майстор на спорта П. А. Романовски са разработили вариант на програма за работата на редови шахматен клуб като целта им е била да предложат нещо като стандарт, за да се установи единен порядък в тренировъчните занятия и да се подобри качеството на учебно-тренировъчния и възпитателния процес. Програмата е разчетена за една година системна подготовка.

Интерес представляват задачите, които си поставя програмата: масовизиране на шахмата и подготовка на квалифицирани шахматисти, физическо развитие  и укрепване  здравето на занимаващите се със шахмат и въвличане на участниците в клуба в активна обществена дейност [30,4].

Авторите предлагат учебен план за едногодишно обучение в продължение на 164 часа, от които 68 часа теория и 96 часа практика. Освен това – 100 часа за  обща физическа подготовка.

Разпределението на часовете е дадено в по теми [30,10]:

N	Теми	Количество на часовете
1.	Шахматът по света и у нас	2
2.	Първоначални сведения	2
3.	Някои теоретични понятия	2
4	Мат в началото на партията	2
5.	Елементарни пешечни матове	2
6.	Други елементарни матове	2
7 – 8.	Сравнителна сила на фигурите. Понятие за комбинации. Шахматни задачи	4
9.	План в шахматната партия – първоначални понятия	2
10.	Път на развитие на шахматното изкуство	2
11.	Мат със офицер и кон – основни понятия. Шахматен етюд.	2
12.	Дама срещу пешка и фигура	2
13 – 14	Матове с топ и ендшпили с леки фигури	4
15.	Път на развитие на шахматното изкуство	2
16.	Оценка на позиция – предварителни понятия. Използва не на позиционното преимущество	2
17.	Комбинационен план в действие. Примери за типични комбинации	2
18.	Комбинационен план в действие. Атака с тежките фигури.	2
19.	Комбинационен план в действие. Размяна и свръзка.	2
20.	Комбинационен план в действие. Открит шах, пробив, защита	2
21.	План в шахматната партия – въведение в стратегията	2
22.	Път към развитие на шахматното майсторство – началото на 20 век	2
23 – 24	Дебют и неговото изучаване. Названия на дебютите.	4
25 – 26	Характеристика на дебютите – открити дебюти	4
27 – 28	Характеристика на дебютите – полуоткрити дебюти	4
29 – 31	Характеристика на дебютите – закрити дебюти	6
32 – 34	Шахматът в наше време	6

Обемът от знания по теория и практика на шахмата за първата година включва примерно: за ендшпила – усвояване на елементарни теоретични понятия и прости  техники на играта; за мителшпила – сравнителна стойност на фигурите и пешките, понятие за позиция и нейната оценка, систематизация на някои типове комбинации, как да изпълним направения план. Този раздел трябва да бъде значително засилен през втората и третата година; за дебюта – характеристика  на дебютните принципи, названия на дебютите и тяхната връзка с мителшпила, без подробно изложение на вариантите. Заедно с теорията в курса да са включени и исторически факти.

Авторите препоръчат не по-малко от 2-3 пъти в годината участие в квалификационни турнири, стремеж за добиване на разряд. Като част от обучението да се възлагат домашни работи и да се проверяват.

Практическите занятия  трябва да включват анализ на илюстративния материал, сеанси на едновременна игра по зададена тема, разбор на изиграни партии, консултации. Разпределението на темите за практическите занятия се определя от треньора [30,7].

Количеството на участниците в учебната група не трябва да превишава 15 – 20 човека.  Преподавателят би трябвало да има II – I разряд и освен това да има известен педагогически опит. Теоретичните  и практическите занимания е най-добре да се провеждат по веднъж седмично.

За обучението е нужна неголяма, светла зала, оборудвана като  аудитория, с учебна демонстрационна дъска (90Х90 см) и няколко комплекта шахове, шахматни часовници и малка шахматна библиотека.

В шахматния клуб трябва да се обърне внимание на значението на общата физическа подготовка  като се организират и практически занятия, например:  гимнастика – 20 ч., лека атлетика – 30 ч., ски – 20 ч., плуване – 12 ч., стрелба – 12 ч. Общата физическа подготовка е целесъобразно да се провежда през цялата година  един път седмично със занятията по шах [30,9].

1.3. ШАХМАТИСТИ С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА

1.3.1. Психично функциониране на човека

1.3.1.1. Основни психологически направления и школи

Всяка психологическа теория трябва да отговори на шест основни въпроса: 1. Каква според нея е структурата на личността, типове личности и др.; 2. Кои са факторите, които карат хората да постъпват по даден начин, какви са процесуалните аспекти на функционирането на личността, процесът на мотивация и др.; 3. Кой и как определя развитието на личността, концепции за онтогенезата, фактори и др.; 4. Как изглежда психично здравата личност – критерии, оценки и др.; 5. Как и защо някои хора не се приспособяват и не функционират ефективно като личности, психопатология на личността, отклонения, причини и др.; 6. Какво предлага теорията в областта на психотерапията, методи, средства, техники и др. [6,206].

Психоанализа – създадена е от З. Фройд. Централен пункт в нея е идеята за безсъзнателното. Според психоанализата човек е заставен да действа и да постъпва по определен начин от неосъзнати сили – импулси и влечения, в подсъзнанието. Те произхождат и зависят от инстинкти, от сподавени и неосъществени желания, забранени и изтласкани от Свръх Аза в безсъзнателната сфера на личностната психика. Често те с демонична сила „пробиват” и чрез сънищата, непроизволните грешки, сублимациите, отклоненията в поведението и др. и се появяват в съзнанието и поведението на човека.

Като общ психотерапевтичен метод психоанализата се интересува от точно тези неосъзнати мотиви, от комплексите, неосъзнатите импулси, ползваните от личността многобройни психични защити. И се стреми да влияе върху тях като с това реши и поставените психотерапевтични задачи при конкретния пациент.

Психотерапевтичното въздействие при психоаналитичното направление се търси в извеждането на безсъзнателното към съзнанието на личността, в превръщането на патогенния психичен конфликт в нормален, в припомнянето и в новото изживяване на драматичната ситуация (обикновено в детството и често със сексуален характер), в така наречения катарзис и др.

Школи: Фройдистка психотерапия (класическа психоанализа), Юнгианска психотерапия (архетипи, колективно несъзнавано), Адлерианска психотерапия (индивидуалнопсихологическа психотерапия – борба за превъзходство, социални интереси), Райхианска школа (телесно ориентирана – психосоматика),  Школа на Карен Хорни (базална тревожност, невротични потребности), Школа на Ерих Фром (хуманистична психоанализа); Школа на Ерик Ериксон (Его психология с епигенетичните принципи и етапност в онтогенезата на личността). , Фрустрационната школа (на Джон Долард, Нийл Милард, разновидност на неофройдизма); Школа на Хелене Дойч (секторна психотерапия);  Школа на Доналд Уиникът (усещане за битието, достатъчно добрата майка); Школа на Хайнц Кохоут (лечение на разстройствата на Аза, нарцисизма и др.)

Гещалт психологията е такова направление в териториите за личността, в което се счита, че психиката се състои от цялостни образувания (гещалти). Построяването на образа на възприеманите неща става чрез особено озарение (инсайт), а самата психотерапия действа чрез преобразуване на познавателните структури, с формиране и разрушаване на гещалти и осъзнаване на връзката с околната среда [6,212]. Гещалт психотерапията е една от най-влиятелните в съвременния свят.

Школи: Школа на Макс Вертхаймер (изоморфизъм, фи феномен и др.); Школа на Фриц Пърлз и др.

Когнитивната концепция за човешката психика се интересува главно от висшите психични когнитивни процеси, които ползваме, за разберем света и себе си. Основният принцип на когнитивната психотерапия е познаването, осмислянето и разбирането (когницията) на грешките в собственото мислене на пациента и тяхното поправяне чрез елиминиране. Главните средства за това са преработката на информацията, която се осъществява от когнитивния апарат и от когнитивни структури на личността.

Школи: Школата на Арън Бек (класическа когнитивна шсихотерапия); Школа на Алберт Елис (рационално-емотивна терапия).

При бихейвиоризма интересът е насочен по един позивистичен начин към реално наблюдаемото поведение на личността. Поведенческата терапия въздейства със своите техники върху него, а от там и върху други психични феномени и параметри на човешката психика. Главният авторитет – Барес Скинър, който като бихейвиорист въобще не признава понятието личност и счита, че това, което може да се направи срещу психичните проблеми на един човек, е да се изменят шаблоните на поведението му. Идеята тук е, че патологията всъщност е деформирано поведение. Това нежелано поведение, проявяващо се по различен начин – фобии, агресия, аутизъм и др., може да се измени чрез поведенчески психотерапевтични методики и техники. В по-ново време поведенческата психотерапия се идентифицира с така наречената модификация на поведението.

Школи: Школа на Арнолд Лазарус; Школа на Едвард Толмън (школа на научаването); Школа на Джоузеф Волпе (системна десензитизация); Школа на Барес Скинър (модификация на поведението).

Хуманистично направление – основните разбирания в това направление са: човешката личност има холистичен характер и се създава в самото битие на човека чрез усвояване на опит и социални норми; човек има априорни хуманни черти и алтруистични потребности, които определят неговото поведение; освен заобикалящата среда, човек осъзнава, преживява  и т.н. и към самия себе си. [6,214].

В началото на нашия век хуманистичното направление по разпостраненост е второ по значимост след психоанализата.

Школи: Школа на Карл Роджърс (клиенто-центрирана психотерапия); Школа на Абрахам Маслоу (базирана на йерархия на човешките потребности и стремежа към самоактуализация); Школа на Гордън Олпорт (идея за диспозициите, проприума, динамизмите, трайтовете); Школа на Джейкъб Морено (психодрама, социометрия); Школа на Ерик Бърн (транзакционен анализ).

Основната идея на екзистенциализма е, че най-важното за една персона е самото и съществуване. Това съществуване е по-важно даже от същността на личността (в смисъл, какъв е човек) и има три аспекта: естествен свят, социален свят, собствен свят. Поведението спрямо околния/естествен свят всъщност е основно в биология на човек (хранене, сън, секс и др.) Споделеният/социален свят изразява социалната природа на човека. Това са връзките му и взаимодействията му с другите хора, междуличностните и социалните отношения и др. А собственият свят включва себевъзприемането, самоидентификацията, самооценката, самомониторинга и др. В своето поведение при съществуването си в трите аспекта на света хората търсят смисъла на живота. При това всеки сам отговаря за това какво е той. Жан-Пол Сартр казва, че човек е това, което той сам направи от себе си [6,215].

Школи: Школа на Виктор Франкъл (логотерапия); Школа на Роло Мей.

Системно направление – главните му особености са в ползването на системния анализ и динамичната визия към психопатологичните факти и корелации. Направлението е едно от най-съвременните и представителите му се отличават с  иновативно мислене. Някои от школите в това направление изглеждат доста математизирани и технизирани.

Школи: Школа на Ханс Айзенк – факторна теория за типовете; Школа на Уолтър Мишел – когнитивно-афективна теория; Школа на психосинтеза – на Роберто Асаджиоли, Пиетро Феручи и др.; Школа на невро-лингвистичното програмиране – НЛП, на Ричард Бендлер и Джон Гриндлер.

1.3.1.2. Интегрална психиология

В своята книга „Интегрална психология”, издадена у нас през 2005 г., Кен Уилбър представя картина на човешката душа много по-широка от щрихите на всяка една от изброените по-горе психологически школи. Според автора „големият проблем на психологията е, че в по-голямата си част различните психологически школи често са вземали един от аспектите на необикновено богатото и многоаспектно явление съзнание и са обявявали, че той е единственият, който си струва да се изучава (или дори че е единственият, който съществува). Бихейвиоризмът прословуто свежда съзнанието до неговите наблюдаеми, поведенчески прояви. Психоанализата го свежда до структурите на егото и тяхното повлияване от То. Екзистенциализмът редуцира съзнанието до личните му структури и типове преднамереност. Много школи на транспересоналната психология се съсредоточават единствено върху променените състояния на съзнанието, без да имат последователна теория за развитието на структурите на съзнанието. Азиатските психологии обикновено дават отлично обяснение на развитието на съзнанието от личната до трансперсоналната област, но имат много слабо разбиране за по-ранното развитие на предличното до личното. Достойно за уважение е, че когнитивната наука привнася научен емпиризъм в проблема, но често резултатът е просто свеждане на съзнанието до обективните му измерения, нервните механизми и подобните на биокомпютър функции, опустошавайки по този начин житейския свят на самото съзнание” [22,17].

Целта на интегралната психология е да обедини всички истинни, но частични прозрения за огромното поле на съзнанието в една система.

Основна концепция  в интегралната психология е разбирането за Великото гнездо на битието – реалността се състои от различни нива на съществуване – равнища на битие и познание – простиращи се от  материята през тялото и психиката до душата и духа. Всяко по-горно измерение надскача, но включва по-долните, така че това е концепция за цялости в  цялости в цялости до безкрай, простиращи се от пръстта до Божественото.

Археологията на духа обхващаосновните компоненти на еволюцията на съзнанието: основните нива  на Великото гнездо (материя, тяло, психика, душа, дух); линиите на развитие (нравствена, естетическа, религиозна, когнитивна, афективна и т.н.), които се носят относително независимо през големите вълни, временните състояния на съзнанието (например върховите преживявания, съня и променените състояние); Аза, който е седалище на идентичността, волята и защитите и управлява, балансира и интегрира различните нива, линии и състояния, на които се натъква; и свързаните с Аза линии, т.е. линиите на развитие, най-тясно свързани с него (например централната идентичност на Аза, нравствеността и потребностите му). Накратко: нива, линии, състояния, Аз и Аз-линии.

В развитието си формалният разум преминава през десетнива:1. Физически Аз; 2. Емоционален Аз; 3. Концептуален Аз; 4. Разум на конкретните операции; 5. Разум на формалните операции; 6. Разум с визия-логика; 8. Проницателно; 9. Каузално; 10. Недуалистично.

През базисните равнища на Великото гнездо протичат около 24 относително независими линии на развитие. Те включват нравствеността, чувствата, Аз-идентичността, психосексуалност, когнициите, идеите за доброто, приемането на роли, социално-емоционалните способности, творчеството, алтруизма, няколко линии, които могат да се нарекат „духовни” (грижовност, отвореност, внимание, религиозна вяра, медитативни етапи) радостта, комуникативната компетентност, модалностите на времето  пространството, кризата на смъртта, потребностите, светогледите, логико-математическа компетентност, кинетичните умения, половата идентичност и емпатията, ако изброим сам някои от по-известните линии на развитието, за които имаме някакви емпирични доказателства [22,53].

Тези линии са относително независими, т.е. в по-голямата си част те могат да се развиват независимо една от друга, с различен темп, динамика и времеви график.

Азът – навигатор на развитието

Когато Азът (близкият Аз) се изправи пред ново ниво във Великото гнездо, първо се идентифицира и консолидира  с него, след това се де-идентифицира,   трансцендира го и се откъсва от него и накрая го включва и интегрира от следващото по-високо ниво. С други думи, Азът преминава през опорни точки  в собственото си развитие.

В определени граници Азът е в състояние временно да броди из целия спекър на съзнанието – да регресира, или да слиза в холархията на битието и познанието, да се върти в спирала, да се консолидира наново и да се връща. Въпреки това в даден момент гравитациония център на Аза се колебае около едно основно ниво на съзнанието

            Азът и неговите патологии

В идеалния случай всеки от Аз-етапите (или опорни точки) включва както диференциация, така и интеграция (трансцендиране и включване). Азът се диференцира от по-долното ниво (например тялото), идентифицира се със следващото по-висше ниво (например разума) и след това интегрира концептуалния разум с телесните чувства. Неуспехът в някоя от тези стъпки води до патология – деформация или стесняване на Аза в иначе непрекъснато разширяващото се пътуване. Ако разумът не успее да се диференцира от телесните чувства, може да бъде залят от болезнено силни емоции (не просто да изпитва силни емоции, а да е съкрушен от тях), чести са хистрионните промени в настроението, огромната трудност в контрола над импулсите и на този етап нерядко се появява спиране на развитието. От друга страна, ако разумът и тялото се диференцират, но след това не се интегрират (така че диференциацията отива твърде далеч и се превръща в дисоциация), резултатът е класическа невроза или изтласкване на телесните чувства от менталните структури (его, суперего, твърде сурова съвест).

Всяко ниво от развитието на Аза има различни типове защити. На всяко равнище той ще се опитва да се защитава от болката, подриването и в крайна сметка от смъртта и ще използва всички средства, които присъстват на това ниво. Ако има понятия, Азът ще ги използва, ако има визия-логика, ще я използва. На първата опорна точка Азът има само усещания, възприятия и екзоцепти (които са ранни форми на сензомоторно познание) и наченките на импулсите и образите и затова архаичният Аз може да се защитава само по най-рудиментарен начин например сливане с физическата среда, халюцинаторно изпълняване на желанията (в представите) и перцептивно изкривяване. На опорна точка 2 Азът разполага с допълнителните средства на по-интензивните чувства, емоции и нововъзникващите символи и затова може да се защитава по по-усъвършенствани начини, например отцепване (разделяне на Аза и света на „изцяло добри” и „изцяло лоши” репрезентации), проектиране на чувствата и емоциите върху другите и сливане с емоционалния свят на околните. По времето, когато се появява опорна точка 3, Азът е добавил сложни понятия и началата на правилата и тези много мощни умствени средства могат да се използват, за да потиска тялото и неговите чувства, да изместват желанията му, да се формира реакция и т.н.

По същия начин е установено, че във всеки от тези случаи е най-полезен различен  тип терапия. При типичната невроза лечението включва релаксиране и отмяна на репресивната бариера, повторно установяване на контакт с изтласканите или сенчести чувства и реинтегрирането им в психиката, така че течащото разгръщане на съзнанието да може да продължи по-гладко. Тези терапевтични подходи се наричат техники за разкриване, тъй като се опитват да разкрият и да реинтегрират сянката. Тази „регресия в услуга на егото” временно връща съзнанието към ранна травма (или просто ги свързва отново с отчуждените чувства, нагони или импулси), позволява му да се сприятели и да реинтегрира отчуждените чувства и така възстановява относителната психична хармония. Тези подходи включват класическата психоанализа, аспекти на гещалттерапията, аспектът на сянката на терапията на Юнг, фокусирането на Гендлин, и аспекти на его-психологията и психологията на Аза.

Всяко ниво от Великото гнездо има качествено различна архитектура и следователно патологията и терапията на Аза ще бъдат качествено различни.

Типична терапия – центърът на гравитация на повечето възрастни е някъде около митичното, рационалното или кентавърското ниво, като някои от тях спорадично са имали психични или проницателни върхови преживявания. Следователно типичната индивидуална терапия обикновено включва засилване на границите, установяване на контакт и сприятеляване със сянкната, пренаписване на когнитивните сценарии, влизане във връзка със собствените чувства, справяне  с потребността от принадлежност, самооценката и себеактуализацията. Понякога те се придружават от проблеми с интегрирането на въховите преживявания и духовните озарения (психични, проницателни, каузални или недуалистични), които трябва внимателно да се диференцират от предрационалните магически и митични структури.

Интензивните терапии на регресията се опитват да накарат пациента  да преживее повторно аспекти на най-ранните опорни точки (пред-, пери- и неонатални. Психоаналитичната его-психология и психологията на Аза обикновено също работят с твърде ранни преживявания. Когнитивната и междуличностната терапия се съсредоточават върху убежденията и сценариите. Хуманистично-екзистенциалните терапии се занимават с всички тези въпроси и с актуализирането на автентичния Аз, екзистенциалното битие, интеграцията на тялото и разума.  Трансперсоналните терапии включват различни подходи към по-висшите духовни области. Всяка терапевтична школа от споменатите се опитва по свой начин да позволи на съзнанието да се срещне (или да го направи повторно) с аспекти на опита, които преди са били отчуждени, деформирани, изкривени или пренебрегнати. Това е лечебно по една основна причина: чрез пълното преживяване на тези аспекти съзнанието може искрено да ги признае и така да ги остави да си идат: да ги види като обект и да се диференцира от тях, да ги трансцендира – и след това  да ги интегрира в по-всеобхватна, съчувствена прегръдка.

„Накратко, пълноспектровият терапевт е археолог на Аза. …това е археология, която разкрива бъдещето, а не миналото. Тя прониква във вътрешното, за да открие отвъдното, проявяващото се, нововъзникващото, а не погребаното. Тези все по-дълбоки обвивки ни теглят напред, а не назад, това са пластове на Ерос, а не на Танатос, те водят към утрешните раждания, а не към вчерашните погребения [22,160]”

1.3.2.  Клинична характеристика на психичните разстройства

С особено висока социална значимост се очертават три вида психични заболявания: шизофренните разстройства, афективните разстройства и епилепсията. Те са широко разпространени, имат хроничен характер, протичат тежко, трудно лечими са, водят до тежко инвалидизиране и винаги са представлявали сложен социално- психологичен проблем за близките им и обществото [13,98].

1.3.2.1.1. Шизофренни разстройства

Те се делят на 2 групи: ядрени форми на шизофренията и други разстройства (заболявания) от групата на шизофрениите.

Най-актуално е значението на ядрените форми на шизофренията, които са 4 вида:

а) Параноидна шизофрения. Протича прогредиентно и пристъпно-прогредиентно. На преден план са позитивните шизофренни симптоми:

•  Ехо на мисълта, преживяване за отнемане и влагане на мисли, наплив на мисли (мантизъм), прекъсване на мисълта, преживяване на предаване на мисли на разстояние и др.
•  Налудни идеи за контрол и въздействие върху тялото, мислите и психичния живот, налудности за разкритост и др.
•  Императивни слухови халюцинации, коментиращи слухови халюцинации, псевдохалюцинаторни фантазии.

Поведението на болния е подозрително, съзнанието му се владее от налудни идеи за преследване, наблюдение, за физическото му унищожение. Тези преживявания са в основата на агресивността на болните.

б) Хебефренна шизофрения. Протича прогредиентно с обостряния. Налице са емоционално-студена мрачност или „хладна” еуфория. Болестта се проявява в различни клинични варианти. При всички болни се наблюдава емоционална тъпота и разтормозено сексуално поведение.

в) Кататонна шизофрения. Протича или с кататонна възбуда или кататонен ступор. След 3-4 пристъпа може да настъпи изразен дефект на личността.

г) Проста форма на шизофрения. Това е най-злокачественото шизофренно разстройство. Започва в ранната юношеска възраст и бързо води към дефектиране на личността, изразяващо се в емоционално-волево обедняване с емоционална тъпота и нивелираност и аутистчна откъснатост от реалността.

Втората група шизофренни разстройства (персекуторна парафрения, остро психотично разстройство, параноя, шизоафективно разстройство, фебрилна кататония, шизотипно разстройство) се различава съществено от ядрените форми с по-лекото си протичане и по-добрата прогноза.

1.3.2.1.2. Афективни разтройства

Афективните разстройства са голяма група психични заболявания, които се проявяват с два основни синдрома:

•  Маниен синдром, характеризиращ се с 3 основни симптома – болестно повишено настроение (хипертимия), повишена действена активност (хипербулия), ускорен мисловен процес (тахипсихия).
•  Депресивен синдром. Също се характеризира с 3 основни симптома:  подтиснато настроение (хипотимия, дистимия), понижена действена активност (хипобулия), забавен мисловен процес (брадипсихия). При афективните разстройства с депресивни епизоди в някои случаи са налице налудни мисли за вина, за безизходност, които могат да доведат до суицидни тенденции и опити, в повечето случаи успешни.

Голямо е клиничното разнообразие на афективните разстройства, което предопределя и високата им социална значимост, поради следните причини: боледуват предимно млади хора, налице е голяма честота на болестните епизоди и особено високият риск за живота, поради реалната опасност от самоубийство.

1.3.2.1.3. Епилепсия

Епилепсията е често срещано, хронично заболяване, което е обект, както на невролозите, така и на психиатрите.

Освен с типичните епилептични пристъпи, епилепсията се характеризира и с разстройства на психиката, които биват 2 вида: непсихотични и психотични.

Към първите се отнасят когнитивните нарушения и личностната промяна, а към вторите – острите психози на фона на помрачено съзнание (вграждат се в т. нар. остри екзогенни типове на реакция, описани от Bonhoeffer)  и психозите с ендоморфна (шизофреноподобна или афективна) клинична картина, протичащи по-продължително време на фона на ясно съзнание.

 Непсихотични разстройства

•  Когнитивни нарушения. По отношение на тях е установено, че изразен интелектуален упадък е налице при 15% от пациентите с голяма продължителност на заболяването, с чести епилептични статуси или многобройни тонично-клонични пристъпи. За изясняването на когнитивния спад при епилептично болните винаги трябва да се има предвид и преморбидното им състояние.
•  Личностни промени. При епилептично болните в действителност те не са толкова чести, както се предполагаше по-рано. Това е така, защото преди е наблюдавана „вътреболнична психиатрична популация”,  което е довело до погрешната представа, че личностната деградация настъпва задължително при повечето епилептично болни.

Благодарение на съвременните антиконвулсивни  средства епилептично болните вече се лекуват извънболнично. Натрупаните наблюдения за тяхното социално функциониране показват, че трайни промени (личностни или интелектуални) се наблюдават при около 30% от болните. Личностните промени се свързват предимно с огнищната и специално с темпоралната епилепсия.

Психотични разстройства

Към острите психотични състояния се отнасят епилептичният делир и хаотичното помрачение на съзнанието. Трябва да се отбележи фактът, че през последните 25-30 години тези психични разстройства се явяват много по-рядко,  почти са екзотична рядкост. Това може да се обясни с въвеждането на новите, модерни антиепилептични медикаменти.

•  Епилептичен делир. Протича със задължителната за този синдром триада – помрачение на съзнанието, обилни илюзии и халюцинации (предимно зрителни) и запазена ориентация за собствена личност. До известна степен за него са характерни сценоподобните халюцинаторни изживявания с пламтяща червена или черна окраска. Делирът продължава обикновено от 3 до 5 дни и завършва с дълбок сън.
•  Хаотично помрачение на съзнанието. Настъпва остро, внезапно. Характерна е краткостта на протичането му и липсата на спомен за прекарания епизод. Характеризира се със силна психомоторна възбуда на фона на изразен гневен афект. Възможни са твърде жестоки противообществени деяния, неразбираеми по своята насоченост и нямащи никаква връзка със социалното обкръжение.

1.3.3. Социални дисфункции

1.3.3.1. Ниска социална компетентност

В Методиката на социалните услуги за хора с психични разстройства са посочени следните проблеми, които често се срещат при хора с психични разстройства:

• Хигиенни и битови навици: не могат да водят ежедневни дейности, свързани с личната хигиена и домашна работа; живеят при опасни и нехигиенизирани условия, самоизолират се и отказват медицински грижи, злоупотребяват с алкохол и медикаменти, склонни към дромомания (безцелно скитане по улиците) и дипсомания (безцелно алкохолно опиване); често са лошо облечени, дехидратирани и цялостното им деструктивно поведение води до хронифициране на различни заболявания;
• Практически умения и навици: неспособни са да разпределят и управляват собствените си финансови средства. Дават пари на други хора, за да им плащат сметките и да им купуват необходимите им неща;
• Възприятия, познавателни потребности и възможности: проявяват автоагресия и често извършват самоубийствени актове; не спазват лекарските предписания, предвидени за тяхното заболяване или синдром; имат интелектуални промени и нарушения; дисфункция на паметта [14,2-3].

1.3.3.2.  Обществото и хората с психични разстройства

Стигмата е набор от негативни стереотипи и предразсъдъци и практики на неравнопоставеност и дискриминация. Това може да се случи на ниво индивид, интерперсонални взаимоотношения и социални структури чрез нечестни правила, практики и закони. Ниската здравна култура относно причините, протичането и възможностите за лечение на психичните разстройства водят до страх, отбягващо поведение и дискриминация спрямо хората с психични разстройства [25,33].

Хората с психични разстройства се натъкват на различни форми на дискриминация от страна на останалите членове на обществото. Директната дискриминация се изразява в конкретни отхвърлящи действия – отказ да се допусне човекът да кандидатства за работа, да наеме жилище и други подобни. Индиректната дискриминация е без явно отхвърляне, но и без усилия да се направи каквото и да било за проблемният индивид или група хора. Тя е много по-коварна – хората с психични разстройства са смятани от другите за по-малко надеждни и по-опасни. Лекуваните в психиатрична болница хора се възприемат като носители на трайна заплаха и това ги прави по-неуверени и неудобни за обществото. Така те имат ниско самочувствие и още повече ограничават социалните си контакти, Качеството им на живот се уврежда. Следват безработица, загуба на жилище и перспективи.

Последици от обществената стигма са ниски нива на търсене на помощ поради срам и вина, липса на достъп до здравни грижи, лошо и некачествено лечение, бедност, социална изолация. Стигмата става източник на хроничен стрес, което има отрицателно въздействие върху психичното и физическо здраве. Оказва се, че стигматизираният човек с болест от една страна изпитва стрес от страданието, а към това се добавя и стреса да бъде отхвърлен поради стигмата. Съчетанието на двата фактора води до по-лош краен изход [25,33]. Така се стига до извода, че предразсъдъците и дискриминацията пречат на напредъка в осигуряването на адекватни грижи и помощ за пациентите, за постигане на приемливо качество на живот.

През  1998 г. Кралският колеж на психиатрите в Англия в продължение на пет години провежда изследване, което установява следните нива на стигматизация:

• 2/3 от хората смятат, че шизофренните са опасни и непредсказуеми;
• 50% мислят, че със хора с диагноза шизофрения не може да се говори;
•  всеки три от пет човека смятат, че хората със зависимости сами са си причинили заболяването и са виновни за състоянието си;
• само 6% от анкетираните подкрепят мнението, че шизофренните сами са причинили заболяването си;
• малко хора възприемат депресивните като опасни – един на всеки пет, но както и при психозите 50 % ги смятат за непредсказуеми;
•  30 % от анкетираните са на мнение, че пациентите се нуждаят от колективен надзор и рестриктивни обществени грижи, а не от съпричастие [25,35].

1.4. ТЕРАПЕВТИЧЕН ПРОЦЕС

Терапията на психичните разсройства би трябвало да е комплексна, за да е ефективна. Използват се биологични, психотерапевтични и социотерапевтични методи.

1.4.1. Медикаментозно лечение на психичните разстройства

Поради спецификата на психичните заболявания, основен метод на лечение се явяват лекарствените средства – невролептици, антидепресанти и транквилизатори.

Невролептици – основното им действие, независимо от химичния им строеж, е да овладяват ефективно психомоторната възбуда и психотичната симптоматика. Невролептиците са средства за прицелна терапия (Target therapy) – действието им е ориентирано предимно към ликвидиране на определени, конкретни симптоми или синдроми. За разлика от другите психофармакологични средства, те успешно повлияват налудностите, халюцинациите, кататонните симптоми, различните видове поведенчески и емоционални разстройства, тревожността и други психопатологични симптоми и синдроми.

Общ, важен белег за терапевтичната им активност е възникващият при тяхната употреба невролептичен синдром, включително и появата на екстрапирамидни разстройства, за които и досега се дискутира дали представляват индикатор за терапевтичната активност на невролептиците.

В зависимост от повлияването на прицелните симптоми, към които е насочен определен вид невролептик, той може да се причисли към една от следните 3 подгрупи:

седативни – повлияващи главно психомоторната възбуда; антипсихотични – повлияващи предимно продуктивните психотични симтоми; със смесено действие – проявяват едновременно качествата на горните две групи.

Антидепресанти –главен  отличителен белег на психотропните препарати, обединени в групата е способността им да въздействат на пониженото, потиснатото настроение, като го възвръщат към нормалното му състояние (еутимия). Освен основното си, специфично андепресивно действие, различните видове  антидепресанти имат и редица допълнителни ефекти: анксиолитичен, седативен, хипнотичен, антиабстинентен, антиобсесивен, антибулимичен, антипанически, антиенуретичен.

Транквилизатори – това са вещества, които притежават способността да отстраняват отрицателните емоции (страх, тревога, емоционално напрежение), се наричат транквилизатори. Те биват „дневни” (не причиняват сънливост) и „нощни” (имат по изразено сънотворно и седативно действие).

Ноотропни средства сасравнително нова група психотропни медикаменти, намерили вече широко приложение в различните клонове на медицината, поради това че нямат сериозни противопоказания и странични действия, както и заради опосредственото  (чрез ЦНС)  и непосредственото им въздействие (на клетъчно ниво) върху функциите на различните органи и системи на организма. Имат активизиращо, протективно и възстановително действие върху мозъчните структури, а също и върху други органи в човешкия организъм [13,104-105].

1.4.2. Социална рехабилитация и интеграция

1.4.2.1. Социална работа и социални услуги

В своята статия „Основи на социалната работа”  доц. Вержиния Боянова, преподавател в Софийски университет „Св. Кл. Охридски”, цитира определението на Националната асоциация на социалните работници в САЩ от 1970 г.: „Социалната работа е професионална дейност, насочена към подпомагане на иидивиди, групи и общности с цел увеличаване или възстановяване на способностите им за социално функциониране и взаимодействие, както и създаване на обществени, социални условия, подходящи за тази цел” [2,9].

Основни принципи, върху които се изгражда социалната работа са хуманизъм, солидарност, самоопределение, дискретност, уважение достойнството на всяка отделна личност, оптимално съотношение между количеството и качеството на услугата. Като важни положения при осъществяването на социалната работа могат да се посочат още: помощ за самопомощ; клиентът има право на помощи и услуги и има право на избор на помощи и услуги; клиентът не е обект, а субект със своите индивидуални чувства, нагласи и поведение.

Изпълнявайки своята работа, социалният работник влиза в редица професионални роли: консултант, посредник, защитник, активист, пълномощник, обучител, инициатор, координатор, изследовател, организатор, публичен говорител и др.

В нашата страна Агенцията за социално подпомагане организира системата от социални услуги. Правилникът за приложение на Закона за социални услуги – чл. 36 – 41, урежда видовете социални услуги, предоставяни в общността или в специализирани институции, тяхното създаване и закриване, условията за ползването им и стандартите за изпълнение на услугите.  Там са посочени повече от 25 вида социални услуги в зависимост от възрастта и проблемите на хората, нуждаещи се от помощ [20].

1.4.2.2. Методи на социална работа

Метод на социалната работа е пътят, който помагащите специалисти следват, за да реализират помощ, подкрепа, съдействие и да постигнат определена цел  [15,27]. Методите на социалната работа са систематични, организирани процедури, по които протича помагането. Психосоциална интервенцияекомплекс от терапия, тренинг, консултиране и подкрепа, ориентирани към позитивни изменения в когнитивните функции, поведението, преживяванията, психичното благополучие, социалните контакти, поддържането на социални роли, социална активност и независимост.

Социална работа по случай еметод, който подпомага социалната адаптация, личностното развитие и цялостното пълноценно функциониране на индивида. Основните стъпки в работата по случай са: начален етап на поемане на случая, контакт, изясняване и приемане на заявка, първично оценяване, първично интервю, формулиране на проблеми, оценяване на потребности, формулиране на цели, договаряне и планиране, работен етап – реализиране на дейностите, предоставяне на услуги, проследяване на случая, междинно оценяване на измененията, актуализиране на плана, оценяване на резултатите, приключване на случая.

Консултирането е взаимодействие между двама или няколко човека, в хода на което определени специални знания и умения на консултанта се използват за оказване на помощ на консултирания, за да реши свои текущи проблеми, да вземе решение, да се справи с трудна ситуация, да начертае житейски планове. Консултантът помага на своя клиент да използва ресурсите си (персонални, социални, материални), а също и да ги разшири, по посока на правене на избор, вземане на решения, преминаване през труден период, намиране на изход, изпробване на стратегии за справяне, насочване към начини и източници за помощ и др.

В основата на всеки консултативен процес трябва да стои определена цел, конкретен въпрос или проблем. Консултирането по проблем протича по следните стъпки: Първа стъпка – Начало; Втора стъпка – Какъв е проблемът; Трета стъпка – Какво  искате да постигнете?; Четвърта стъпка – Какво  може да се направи за тази цел?;Пета стъпка – Ще започнете ли да правите това?

Кариерно консултиране е насочено е към преодоляване на неблагоприятното влияние на ограничения житейски опит и социални роли, справяне с последствията от професионалната незрялост, от която произтичат нереалистични самооценки, очаквания, кариерни планове. Важно е да се преодолеят и последствията от несполучлив трудов опит. Основните моменти са свързани с:

Фамилно консултиране най-често се провежда по проблем или временна криза, събитие, което семейството преодолява. Социалният работник помага на семейството да се справи, да преодолее ситуацията, трудностите, да намери решение. Подкрепата помага и за укрепване на фамилния ресурс, подсилване на информираността, готовността, способностите на семейството за справяне.

Помагането в група се е утвърдило като особено въздействащ и мултифункционален метод в социалните дейности с хора, които изпитват затруднения в своята социална адаптация и в социалното си функциониране. Придобиването на групов опит донася за всеки от клиентите някакво постижение, решение, подобрение в областите на неговитепотребности и проблеми, като дава възможност за: постигане на душевен комфорт от участниците; преживяване на радост и самоудовлетворение; самоизследване и самопознание; освобождаване от емоционални проблеми; постигане на определени изменения в поведението; намиране на средство за преодоляване на страдания; задоволяване на потребност от общуване; осигуряване на нормално развитие на отделните членове на групата в критични жизнени периоди; преодоляване на травма и др.

Според предназначението, основния съдържателен фокус, дейностите и методите групите могат да бъдат: групи за работа по интереси, групи за тренинг, групи за социална подкрепа, групи за адаптация, групи за трудова терапия, групи за занимателна терапия, образователни групи, групи за самопомощ и застъпничество, групи от близки, роднини, обгрижващи, психотерапевтични групи.

Заради богатите възможности за взаимодействие и личностно израстване в някои случаи се предпочита спонтанното развитие на груповия процес. Обучително-ориентираните групи предпочитат да работят с предварителна програма. Дизайнът на програмите за работа с групи включва: концептуална част, структуриране на съдържанието и график на провеждане на дейностите.

1.4.2.3. Супервизия в социалната работа

В социалната работа под супервизия се разбира процес на въвеждане на младите специалисти в работата; насочване, професионална подкрепа и ръководство на практикуващите социални работници, за да се справят с проблемите си в сложните ситуации на помагащата дейност с клиентите; контрол на ефективността на оказаната помощ [10,11].

Социалният работник се нуждае от подкрепа чрез супервизия, защото неговото професионално ежедневие е изпълнено с емоционално напрежение и изтощение от собствена свръхмотивация и очаквания за значими резултати и постигане на бърза промяна в поведението или социалното положение на клиентите; сблъскваване с конфронтация, враждебност и дистанция от страна на клиентите; съпреживяване или професионално общуване с хора, споделящи болки и проблеми; емоционално натоварване от рефлексията спрямо техните чувства като страхове, негативизъм, недоверие, неприемане, отчаяние, страдание и др.; работа едновременно в индивидуално-личностен план и равнището на социалното обкръжение на клиента, което изиска сложен анализ на фактори и отношения, а също така – прецизно интерпретиране на информация и планиране на действия, мерки, интервенции; несигурност при работа със случаи на сложни и тежки проблеми; непреодолими нарушения във влиянието на фактори от социалната среда.

1.4.3. Психотерапевтичен процес

1.5.3.1. Психодиагностика  

Психодиагностичният процес състои от четири основни фази. Трите от тях – преглед, наблюдение => беседа, анамнеза => тестове, експеримент – служат за определяне на актуалното състояние на пациента, на база на което се определя и актуалната диагноза в областта на психичните страдания и проблеми.

Клиничният преглед ни показвакак изглежда пациентът, какъв е неговият соматичен и психичен статус в момента, какви впечатления създава за себе си и т.н. Това е метод на психодиагностика, който използва визуална и слухова информация, която тече от пациента към терапевта. На практика това са впечатленията, които създава той за себе си в самото начало на психодиагностичния сеанс.

При наблюдението имаме концентриране и фиксиране главно върху неща, които интересуват психотерапевта. Докато прегледът има встъпителен характер, то при наблюдението правим задълбочено проучване. Психотерапевтичното наблюдение може да бъде категоризирано по шест признака: еднократно – многократно, случайно – преднамерено, полево – лабораторно, контролирано – неконтролирано, структурирано – неструктурирано, външно – участващо, анонимно – идентифицирано, тайно – явно.

Беседата изисква  постигната определена близост между беседващите – психотерапевта и пациента. Беседата предполага непринуденост и свобода на разговора. 

Анамнезата е метод за събиране на сведения  за пациента преди или по време на неговото страдание, при който се разчита на неговите спомени и на това, което той може да каже за себе си, за живота си, за болестта си. Възможно е анамнезата да се снеме и от непосредственото обкръжение на пациента, от негови роднини, членове на семейството, близки и др., стига те да имат информация за времето преди и по време на страданието на пациента, да са били близо до него в този период.

Един то най-модерните и ефективни психологически изследователски методи и може би най-успешен е тестът. В най-общ план тестът представлява скалирани характеристики на дадена личност. Тестираният фактически изпълнява някаква задача. По това изпълнение се съди за определени негови качества или параметри на личностната му психика, които могат да бъдат психофизиологични, психични, социалнопсихологични и социални. Могат да се идентифицират и отклонения от съответните норми. Най-важното при съставянето и ползването на тест е намирането на значима връзка (корелация) между решението на конкретната задача в теста и дадено качество (или параметър) на личността, подложена на тест [6,100]. Измерването става по различен начин: с точки, рангове, коефициенти, проценти и др.

Снемане на статус дава много по-пълна информация за пациента от всички по-горе изброени методи. Снемането на статус става в определен ред: 1. Общ външен вид; 2. Аксесоари; 3. Поведение; 4. Психомоторика; 5. Възприятия (състояние, проблеми, разстройства и др.); 6. Представна дейност (състояние, деформации и др.) 7. Памет (състояние, деформации, проблеми и др.); 8. Комуникация – умения, проблеми, деформации и др.; 9. Разум – интелигентност, ориентация и др.; 10. Реч – състояние, проблеми и др.; 11. Съзнание – съзнание за заболяването, разстройства на съзнанието и др.; 12. Емоции и чувства – особености, разстройства; 13. Влечения; 14. Афекти; 15. Настроение – състояние, деформации; 16. Темперамент; 17. Характер – акцентуации и др.; 18. Внимание – състояние, разстройства и др.; 19. Воля – характеристики, разстройства и др.; 20. Инстинкти – наличие, разстройства и др.; 21. Религиозност; 22. Мирогледни характеристики; 23. Други особености. Целесъобразно е да се работи стриктно по тази схема.

Оценка и диагноза – целта  на диагностичния процес е установяване на психичното разстройство на базата на получената чрез използването на избрани от психотерапевта диагностични методи. Психодиагнозата ни дава какво е състоянието на пациента, защо е такова, как се променя то във времето и в пространството, кои са начините на лечение, какво може да се очаква и др. Всичко това изглежда и като особена оценка на пациента в рамките на общоприети и апробирани в психотерапетвтичната практика психодиагностични еталони, терапевтични модели и процедури.

1.5.3.2. Психоконсултация, психокорекция, психотерапия  

Консултирането е специфична дейност, чиято същност е най-вече в изясняване на  съществуващ проблем и предоставяне на препоръки за справяне с него. Терминът произхожда от латинската дума consultatio – съветвам, съвещавам се, допитвам се.

При психоконсултацията консултиращият, използвайки в своите знания, умения и опит предоставя на консултирания информация за неговото състояние, за прогнозите в развитието на евентуалния психичен проблем, за възможностите в областта на противодействията срещу този проблем, препоръки за поведение, препоръки за психокорекции или за психотерапия и др. В психоконсултативната си дейност практикуващият психолог се проявява и като педагог, социален работник, лекар, сугестор, ментор, даже и като социолог, като юрист и др.

 Консултирането протича в седем фази: 1. Встъпителна фаза – запознаване с пациаента; 2. Дефинитивна фаза – какво иска и какво очаква пациентът; 3. Описателна фаза – събиране на подробна информация за клиента и за довелия го при консултанта психичен проблем; 4.Сравнителна фаза – представлява съпоставяне резултатите от втората и третата фаза; 5. Предписателна фаза – това е фазата на същинското консултиране, тук е даването и приемането на на съветите на консултиращия; 6. Обобщаваща фаза – финална фаза, при която се извършват обобщения и се пристъпва към конкретни психокорекционни или психотерапевтични действия. 7.Фаза на самоанализ и самооценка – нейната същност е самоанализ на действията на психоконсултанта [6,125].

При психоконсултирането се използват следните методи: пасивно слушане; активно слушане; разпитване; интерпретация; обяснение; разясняване; преразказване; убеждаване; внушаване; съвет, препоръка; указание; директива; настояване, изискване, задължаване; въздействащо  резюме.

Психокорекцията (от латинското correction – поправка) е дейност на психотерапевта, с която той променя, коригира, поправя някакви психични особености на пациента, които представляват отклонения от психичните норми. Психокоригирането е активна работа за достигане на такива параметри на личностовата психика на пациента, които да отговарят на предварително изграден оптимален психичен модел, да съответстват на желани стойности [6,169]. 

Психокорекцията може да се отнася до всички познати сфери на човешката психика: възприятия, мислене, памет, представи, емоции, воля, мотивация, дейност, поведение и др., стига в тях да са налице отклонения от считаните за норма параметри на личностната психика в даден социален и възрастов контекст. Самата психокорекция се осъществява от квалифициран психотерапевт или психолог, педагог, логопед, психиатър и др., заели се с тази дейност и имащи достатъчно знания и опит, за да я извършват.

Процесът на психокорекцията минава през следните фази: Какво е състоянието на пациента?; Какво трябва да бъде състоянието?; Какво трябва да се направи?; Психокорекционна програма; Психокорекция; Има ли резултат? [6,176].

Методиката на психокорекционната работа зависи от ориентацията на психотерапевта, от школата към която той принадлежи или отдава предпочитания при възможности за избор. По-важните психокорекционни методи, които се използват в практиката са: убеждаване, внушение, съвет, соматичен тренинг, психотрениг (вкл. социалнопсихологически форми), указание, изискване, активиране, създаване на стереотипи, метод на значимия друг, игрови методики, подкрепи, мотивационни методи, формиране на стил в живота, мнемонични методи, ролеви методики, метод на активното въображение, самоконтрол, саморегулиране, самоусъвършенстване, формиране на нагласи, научаване чрез наблюдение, социално научаване, метод на идеалния Аз, многократни повторения и др. [6,181].

Психотерапията е специфично взаимодействие на психотерапевта с неговия пациент, при което двамата търсят по някакъв начин решение на съответния психичен проблем на пациента, като това става с определени вербални и невербални средства [6,203].

Основните направления в психотерапията са свързани с основните теории в психологията на личността.  Според Американската психологическа асоциация понастоящем има стотици психотерапевтични подходи и школи – към 1980 г. е имало повече от 250, а към 1996 г. са били повече от 450. Те от различен ракурс разглеждат човешката психика и нейното функциониране. В областта на психотерапията всяко едно от тези направления представлява освен парадигма, също и специфичен подход към психопатологичните проблеми на личността. Развиват се и нови хибридни подходи в рамките на широко многообразие от теоритични основи. Много практици използват няколко подхода в зависимост от нуждата на клиента.

Психотерапевтичният процес най-добре се онагледява със следната програма:

N	Етап	Задачи, действия
1.	Проблемът – причина	Кой е клиентът? Какво е станало? Защо? Как? Кога? Какъв е проблемът? Какви са реакциите и следствията от него?
2.	Обстоятелства	Семейство. Род. Етнос. Социален статус. Местоживеене. Месторабота. Обкръжение. Стандарт на живота. Културна среда.
3.	Възгледите на пациента	Какво мисли за страданието си? Мнение за прогнозите и за лечението. Отношения към страданието. Преживява ния. Очаквания. Страхове. Надежди.
4.	Мнение на психотерапевта	Оценка на пациента. Оценка на страданието. Оценка на възможностите за лечение. Оценка на собствените възможности. Очаквания от лечението.
5.	Какво трябва да се направи	Избор на психотерапевтичен метод. Съгласуване с пациента. Избор на начина на превеждане на сеансите. Уточняване на други подробности на лечението.
6.	Структуриране на сеанса	Психотерпевтичен контакт. Процедури. Оценки на оперативните резултати. Евентуални корекции на процедурите. Отношение на пациента към сеансите. Резултатност на сеанса.
7.	Оперативни проблеми	Конкретни проблеми в хода на психотерапевтичния процес. Състояние. Динамика.
8.	Алтернативи	Възможни алтернативни начини за решаване на оперативните проблеми. Избор.
9.	Оперативни оценки	Оценки на всеки един от сеансите. Сравнителен анализ по сеанси. Оценка на тенденциите в хода на психотерапията.
10.	Обобщение	Какви са общите резултати от цялостното лечение? Как изглеждат те спрямо очакванията на психотерапевта и на пациента. Обобщение.

Методи на психотерапия

Психоаналитиците работят със свободно асоцииране; изясняване и свързване на материала от пациента; интерпретации; анализ на съпротивата; анализ на защитите; анализ на пренасянето; анализ на контрапренасянето; анализ на съвестта; анализ на сънищата; конфронтация.

Гещалт терапевтитеизползват:развитие на осъзнаването; метод на освобождаване на ретрофлексията;  дефлексия; интеграция на противоположностите; усилване на вниманието към чувствата; работа с фантазията; приемане на отговорност за себе си; преодоляване на съпротивата.

Когнитивните терапевти предпочитат: метод АБС; определяне на убежденията на пациента; групиране на убежденията; твърдо оспорване на базисните разбирания; меко оспорване на базисните разбирания; метод на скритото угасяване; логическо опровержение; идентифициране на автоматичните мисли; метод „Изграждане на мостове”; проверка на реалността; декатастрофиране; ресинтез на миналото.

Бихейвиористите прилагат: усилване на настойчивостта; систематическа релаксация; оценка на ресурсите за поведение и работа; поставяне и преследване на цели; целенасочено намаляване на тревожността; онагледяване на поведението; избор на поведение; поощрение на желателните поведенчески форми; метод на предотвратяване на рецидиви; метод на водене на записки.

Психотерапевтите от хуманистичното направление практикуват: структуриране на взаимоотношенията с пациента; създаване на атмосфера; метод на индиректност; разкриване на скритите намерения; поощряване на самоосвобождаването; стимулиране на инсайта; метод на Аз съответствията; консултиране с очи; метод на обобщаването; метод на разрешаване на конфликт.

Екзистенциалните психотерапевти са: екскурзоводи във вътрешния свят на пациента; тълкуватели на психичните феномени на пациента; емоционално много близки с пациента; елиминирали всякакви предразсъдъци; разкривали и елиминирали „порочните кръгове” в себеосъзнаването на пациента; работят по установяване и евентуално положително променяне от пациента на смисъла на живота за него; стимулиране на личния избор; изследване и работа с фантазиите; изследване и влияние върху емоциите и чувствата; тълкуване на актуални сънища; емпатия; изповед и интерпретация;  трансформиране на личността.

1.5.3.3. Психотерапевтични техники  

Това са конкретни примери за това как психотерапевтите  променят поведението/когнициите/афектите на клиентите си.

Анализ на видеозаписи на поведението. От клиента се иска да интерпретира показаното поведение по указани измерения (лицево  изражение, съответствие на думите и лицеизраза). Показаваният сегмент от поведението обикновено принадлежи на клиента.

Интерпретация.  В терапията чрез разрешаване на конфликти терапевтът помага на клиента да концептуализира природата на проблема, и след това иска от клиента да даде решение.

Конфронтация. Терапевтът във внезапна „атака” посочва неуспеха на клиента да поеме отговорност за лечението.

Хумор. Могат да се използват различни стилове  на хумор за конфронтиране на клиента. Преувеличаването до абсурд, пародията на себеразрушителното поведение и сарказмът се използват, когато са комбинирани с невербална топлота и приемане.

Противоречиви послания. В провокативната терапия терапевтът вербално се съгласява с изразения от клиента песимизъм, но невербално подкрепя идеята, че на клиента може да се помогне. Освен това се насърчава проверката на реалността чрез довеждане на отрицателните твърдения на клиента до логическата им крайност или чрез  незабавното и изкуствено съгласяване с твърдението „За нищо не ме бива”.

Мълчание. Алфред Адлер често кръстосвал ръце и мълчал, за да накара клиента да обмисли отново заключенията и мотивациите си. Много други терапевти включват мълчанието като важна техника.

Подкрепа. Клиентът не се разглежда като болен, а просто като обезсърчен. Допуснатите грешки не са фатални – човек трябва да затвърждава вярата в себе си. Терапевтът подкрепя клиента, докато неговите способности за справяне се увеличат.

Изговаряне на чувствата. При тренинга на себеутвърждаването клиентът е учен тенденциозно да изговаря почувстваните емоции. Нарочното използване на думата „аз” се насърчава.

Поезия. Клиентът изразява емоция, четейки стихотворения, подбрани от терапевта и от самия него.

Емоционално повторно преживяване. Много терапевти подчертават ползата от живото възпроизвеждане на детайлите на травмата.

„Подстригване”. По време на предварително уговорен период клиентът трябва да слуша тирада за слабостите и грешките си, без да прави опити да се защитава.

Групова терапия. Групата се превръща в репетиция за обичайната среда на клиента. Освен това е успокояващо да видиш, че и другите хора изживяват тревожност. Повечето групи са съставени от относително хомогенни клиенти – същото равнище на уязвимост, същия проблем.

Психодрама. Тази процедура е взаимствана от театъра. Клиентът изобразява себе си, а друг член на групата се движи, действа или постъпва така, както би направил клиентът.

Моделиране. Подходящото поведение се демонстрира на живо или на видеозапис от терапевта или някой друг – например определяне на среща на представител на другия пол или явяване на интервю за работа.

Игрова терапия. Клиентът, особено малко дете, получава множество човешки фигури и други предмети, често в пясъчна кутия. Терапевтът може да задава въпроси за действащите лица и събития.

Физическа активност. Дейностите включват масаж, джогинг, осъзнаване на движенията и физически атаки  с гумени бухалки.

Отрицателна практика. Техниката иска от клиента да повтаря до изнемога маладаптивно поведение или мисъл.

Пренос. Клиентът се доверява напълно на терапевта и с готовност приема направените предложения.

Библиотерапия. Както книги за самопомощ, така и професионално ориентирани трудове могат да имат силно въздействие [5,940 – 941].

1.5. ШАХМАТНАТА ИГРА И ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ

Шахматната игра е възникнала отдавна – през 4 – 5 век. Пет века по-късно – през 9 век, тя вече е била използвана и като средство за обучение и терапия – персийският лекар, мислител и математик Разес, който бил известно време главен лекар на болницата в Багдад играел предшественика на шаха – шатранж, и консултирал неговите пациенти и ученици съгласно метафорите и приложенията на шахматните позиции в реалните житейски ситуации [33,7].

15.1. Обучение в житейски умения чрез шах 

На 17 септември 1996 г. в Американския конгрес Американската шахматна асоциация връчила на Фернандо Морено – психолог и доктор по училищно консултиране, национален приз за новаторска употреба на шахматната игра  – използване на шахматни стратегии за преподаване на реални житейски уроци в училище.  Работата си в това направление Морено развивал повече от 11 години и я описал в книгата „Обучение в житейски умения чрез шахмат”, издадена през 2002 г.

1.5.1.1. Обучение по шах и социално развитие

Морено е разработил ръководство с планове на уроци за обучение, което да бъде осъществявано в клас. То свързва обучението по шах с личното и социалното развитие на децата, уменията им да взимат решения, както и с компетентностите им за академични постижения. Ето една част от него [35,27-28].:

Сесия	Цели за соц. развитие	Коментари/ Задачи	Шахматни цели	Последващи дейности
1	Да се оценят нагласите към училището, се бе си и други те	Важно е да се следват правила	Въвеждане в шахмат ната игра и правилата Дъска и фигури	Имена  на фигу рите Хоризонтал, вер тикал, и диаго нал
2-3-4	Да се оцени важността на индвидуалните различия	Всяка шахмат на фигура се движи по разли чен начин Ние всички сме различни Ние всички има ме различни сил ни страни	Да се научим как се движи всяка фигура Пешка; Офицер; Топ; Дама; Цар; Кон; Рокада	Пешка с/у пеш ка Офицери с/у то пове Дама с/у пешки Коне с/у пешки Дама с/у топо ве

1.5.1.2. Консултиране чрез шахмат като аналогия на живота

Моделът на консултиране на Морено свързва шахматните стратегии с целите на консултирането. Той използвал шахматът като средство, което помага на учениците да изследват процеса на вземане на решения, да оценяват ситуации и да поемат отговорност за действията си. Програмата му се фокусира върху развитието и усилването на социалните умения като справянето с чувства на фрустрация и гняв, решаване на конфликти, себеконтрол, самоувереност, самоуважение и разбиране на процеса на поставяне на цели, успех и постижения.

Морено е използвал когнитивно-поведенческата теория за концептуална рамка на този модел. Той смята, че чрез изучаването на шахматната игра като метафора на живота, и съгласуването на уменията, необходими да се играе добре шахмат, с уменията, необходими за живота, консултантът може да осъществява своята цел да насочва учениците едновременно към академичните и социално-емоциоаналните умения.

Авторът е използвал шахмата с ученици от детската градина до 12 клас, включително някои в специални образователни класове, надарени и талантливи класове и класове, в които английският е втори език, по теми като: семейства с алкохолна или/и наркотична злоупотреба; насилие в дома; загуба на мотивация/постижения; проблеми на дисциплината в класната стая; адаптиране към културата на нова страна/училище; отделяне от родителите; битки,конфликти с други ученици; загуба на концепцията за себе си и самооценката; загуба на умения за взимане на добри решения – бременност, отпадане от училище, употреба на алкохол и наркотични вещества. Ето как е протекла една конкретна консултация: „Веднъж съветвах ученик на има Питър, които живееше в приют. Той се беше научил да играе шахмат много добре. Аз го помолих да играе като използва само осемте си пешки срещу неопитен ученик, на когото бяха дадени два топа и осем пешки. По-силният играч ми каза, че такъв старт е несправедлив и че неговият опонент има такова голямо предимство, че изходът беше предопределен. Аз му казах, че макар може би с по-големите сили да има по-голяма вероятност за успех, той няма да има никакъв шанс за победа, докато не опита да спечели. По време на играта Питър произведе една от своите пешки в дама и по-късно взе фигурите на своя опонент и спечели играта. По време на обсъждането, което последва, аз поздравих и двамата. На  ученика, който загуби, обясних, че ние имаме нужда да използваме нашите възможности максимално. Понякога, когато се чувстваме по-силни, ние не опитваме така усърдно и понякога губим тогава, когато би трябвало да победим.

С ученика, който живееше в приют и който победи, обсъждахме, че той има нужда да прави същото в своя живот, което направи и в играта на шах: здрава работа, добри избори, да даде най-доброто от себе си и да има план. Ако прави това, той ще бъде успешен  в живота.

Той трябва да разбере и да се справи със своето семейство  и със житейската ситуация, но той също да се научи да използва ресурсите, които има на разположение: своя ум, училището, учителите, приятелите, условията за отдих и възстановяване и т.н.” [35,38].

 1.5.1.3. Програма „Шахмат за успех”

Морено е развил идеите си в програма „Шахмат за успех”. Това е мултидисциплинарна подкрепяща програма за ученици, които  имат най-малко две години прекъсване в образованието в тяхната родна страна.

Целта на програмата е да помогне на учениците да преживеят успех и постижения, дори когато владеенето на английски език е ограничено. Инструкциите в шахмата и употребата на шахмата в разговорите в процеса на съветването формират мощна комбинация за постиженията на учениците в училище.

Те имат нужда да мислят за себе си, да насърчават уменията си за критично мислене и справяне с проблеми. Най-много им е нужно да разберат, че успехът изисква търпение и постоянство, развиване на трудови навици и вземане на добри информирани решения. Има много голям риск тези ученици да не работят с пълния си потенциал и да отпаднат отново от училище, ако училището не отговори на техните нужди. Програмата помага на учениците да повишат своята мотивация за работа в училище и да увеличат своето усещане за отговорност за образованието си [35, 63 – 64].

1.5.2. Шахматна терапия 

За пръв път терминът е употребен през 2009 г. от двама филипинци – Хосе Фадул и Рейналдо Канлас, единият от които е професор в, а другият – спортен психолог в Де Ласел Колеж в Манила. Те публикуват вижданията си и описват практическия си опит в книгата „Шахматна терапия”. В нея е представена историята на употребата на шахматната игра в терапията, разгледани са отношенията между психотерапевтичните системи и шахматната игра, представени са осем случая, в работата с които е работено чрез шахматна терапия. Специално са разгледани критиките и въпросите относно ефективността на игрите в терапията.

1.5.2.1. Психотерапевтичните системи и шахът

Фадул и Канлас смятат, че шахматните партии могат да бъдат използвани от всяка една от основните психотерапевтични системи. Шахът може да бъде използван просто, за да се установи контакт или да се определи склонността на клиента да поема риск, поведението под напрежение, употребата на тактики и стратегии и т.н. В някои от тези системи шахът може да бъде внимателно приложен за изграждане на увереност и спортни качества.

Когато впсихоанализата се използва шахматна партия с клиент, терапевтът може се фокусира върху вербализиране на мислите на клиента, докато те двамата  играят партията, като например, страховете и схващанията за атаките, гамбитите на пациента и т.н., и желанието на пациента „да матира царя на опонента”.

Психодинамичната терапия може да гледа на шахматните партии като на сублимация на агресията на клиента или преместване на желания и претенции в живота.

Гещалт терапевтите могат да видят в пешечната структура, гамбитна схема и атакуващи/защитни формации в шахматната партия на клиента „добър“ или „лош“ гещалт. Те биха могли да подпомагат клиента да види  дебютната пешечна структура  през мителшпилните стратегии, през ендшпилните стратегии. Това може помогне да види отношенията по-ясно.

В контекста на когнитивно-поведенческата теория терапевтът може да изучава разбиранията на клиента чрез серия от шахматни партии с него или с други играчи. Шахматните проблеми се използват като отправна точка, за да илюстриране на реални житейски проблеми.

Екзистенциалните терапевти  биха могли даанализат изиграните с клиентите шахматни партии и да обсъждат двойни удари, жертви, тактики и стратегии и т.н. като метафори на определени ситуации в реалния живот.

Партия шах между хуманистичния терапевт и клиента му може да бъде полезна да се установи афинитет, отношение или връзка на разбиране.

Системната терапия се интересува от поведението на клиента и нагласите му в играта на шах с неговите връстници или членове на семейството му – това помага на терапевта да определи динамиката в групата, към която клиентът принадлежи; изследват се способностите на клиента да играе като член на отбор срещу друг отбор.

При наративна терапияможе да севключва широка намеса или правенето на спонтанни коментари (някои ги наричат непоискани становища) в продължаващата шахматна партия със странични наблюдатели.

Някои интегративни психотерапевти могат да заемат метафори от шахмата като координация на шахматни фигури, взаимна подкрепа,  форсирана размяна на фигури и т.н.

1.5.2.2. Представяне на случай

В своята практика на психотерапевт Хосе Фадул помага на юноши да бъдат успешни при справянето им с житейските проблеми, използвайки шахматната терапия. Ето как е обобщил работата си с Джоуи:

„Случаят на Джоуи е за момче, което имаше „свой собствен свят”. Играенето на шах беше израз на неговото его, където той можеше да бъде себе си. В началото обръщаше внимание само на това, което го интересува и пропускаше друга полезна информация. Тази нагласа беше отразена и в начина, по който той се справяше с житейските стресове и предизвикателствата, представени от играенето на шах. Джоуи беше много погълнат от изхода на играта, вместо да обърне внимание как да си формулира  дългосрочните и краткосрочни цели. Неговата импулсивност го водеше към грешки, които в края на краищата го водеха до загуби.

Шахматната терапия научи Джоуи да остава спокоен, когато е под натиск, да обмисля своите избори, преди да направи някакви ходове. Тази промяна в стратегията можеше да помогне на Джоуи да постигне успех и да се справи търпеливо с подобни преживявания в живота [33,46]”.

1.5.3. Универсален шахматен модел

Идеята за сравнение между шаха и живота хрумнала и на българския психиатър Емил Марков от Пазарджик преди няколко десетилетия. Като редови психиатър и като завеждащ отделение в държавна психиатрична болница той търсел език и методи, чрез които да обсъжда с пациентите си как са взимали решения в живота, та са стигнали до психиатрия, и какво искат да променят, за да са успешни и щастливи. Така му хрумнала идеята за „психиатрия, основаваща се на човешките ценности”. Последиците от неговите търсения били две:

• Създал наука за справяне с личните проблеми, според която всички проблеми в света са лични [11,6] и я нарекъл егология.
• Инициирал създаването на неправителствена организация – сдружение „Човеколюбие”, където заедно с шепа ентусиасти – професионалисти в областта на психичното здраве, хора с психични разстройства и техни близки, четвърт век експериментират как уменията да играем шахмат, пренесени в живота, ни правят по-успешни.

1.5.3.1. Наука за справяне с личните проблеми

Основни тези на егологията са:

• Светът е шахматна дъска със 7,3 милиарда шахматни фигури върху нея. Паралелите и меридианите очертават квадратчетата на дъската.
• Има две позиции, от които бихме могли да виждаме света като шахматна дъска. Едната е позицията на играча – гледа дъската отгоре и дори вижда себе си като обект на нея, и втората позиция – ние като фигури по дъската, наравно със всички останали фигури. При втората позиция видимостта е много по-малка.
• Всяко нещо на този свят си има обща теория – света, човека, отношенията, живота, проблемите, любовта, шаха и т.н., и т.н. Общата теория е парадигма – непротиворечив обяснителен модел, който включва всички известни до този момент факти [11,10]. Независимо дали хората осъзнават или не, всичките им знания за свята са общи теории. Съвсем друг е въпросът колко непротиворечиви са данните им в тези общи теории. Ако искаме информацията, която е в главите ни, да ни помага, а не да ни обременява, би трябвало да се погрижим за общите си теории – да  ги осъзнаем, да ги обогатим оптимално и да ги изчистим от противоречия и логически грешки.
• Проблем е всяко нещо на този свят – и нещата, които не ни харесват – защото трябва да ги променяме, и нещата, които ни харесват – защото трябва да ги запазим. Справянето с проблемите би трябвало да е по начин, който не поражда нови, още по-големи. Това става с предвиждане на последици от n-ти порядък [11,7]. Има два подхода за справяне с проблемите – занаятчийски и индустриален.
• Индустриалният инструмент за справяне с проблемите е Стълбата към Стокхолм. Тя има десет стъпала. Всяко стъпало е критерий, по който се оценява проблемната ситуация:

Първото стъпало – шахматен модел. На него се прави комплексна оценка на състоянието на света и на тази част от него, която не ни харесва и която наричаме проблем. Името идва от представата за света като голяма шахматна дъска и хората като фигури върху нея, а отношенията между тях като малки шахматни дъски, които могат да онагледят проблемите и начините за справяне с тях.

Второто стъпало – кибернетичен модел. На него се прави оценка на желаното състояние и се изготвя алгоритъм за достигането му, ако не разполагаме с такъв.

Третото стъпало – основни  човешки ценности. То включва честните отношения, взаимопомощта, любовта и смисъла в живота. Много успешни хора смятат, че като си постигнат целите и всичко ще е наред. После се чудят, защо се чувстват необичани, животът им няма смисъл, хората са нечестни и  никой не им помага. Можели са да помислят по-рано, но са били заети да постигат целите си, без да забелязват, колко пъти са погазвали същите ценности, за които жалят.

Четвъртото стъпало – усвояване на умения, необходими за справянето с проблема – включва както технически умения, така и психологически умения: да се радваш на играта, дори и при загуба; да цениш радостта от изкачването по стълбите (и не само своето), да се радваш на успехите на хората, на които си помогнал и т.н.

Петото стъпало – изграждане на устойчиви психични структури, т.е. способност да действаш бързо и точно дори под стрес, при умора и в незащитена среда.

Шесто стъпало – тренировка в защитена среда. Характеристика на защитената среда – да защитава слабите, неуверените, невярващите в собствените възможности, да насърчава и окуражава, но и да е нетърпима към нарушаване на правилата и пренебрегване на основните човешки ценности.

Седмо стъпало – тренировка в незащитена среда. Това е средата, където всичко може да ти се случи и, дори да си сам, да имаш куража да отстояваш правата и ценностите си, без да ощетяваш или нараняваш другите

Осмо стъпало – предай нататък. Тук се осъзнава интереса и се изгражда капацитет да предаваш наученото на всеки и навсякъде. Всеки, който е изкачил едно стъпало, става треньор на следващите го.

Девето стъпало – търсене на съмишленици. Осъзнаване, че съмишлениците са ценност и че всеки е потенциален съмишленик.

Десето стъпало – формиране на мрежа. Свързване на съмишлениците така, че между тях да тече информация и моделът да се самовъзпроизвежда, самоусъвършенства и разраства неограничено. [11,21-22].

• Отношенията между хората могат да се онагледят със шахматограми.

Б

А

За каквито и отношения да става въпрос, те могат да бъдат описани с понятия от шахматната игра: дъската, фигурите, правилата, целите, ходовете, чувствата/ценностите, времето.

1.5.3.2. Ако сега играехме шах…  

В най-новата си разработка – „Универсалният шахматен модел – основа на теорията и методиката на спортната подготовка в ШК „Човеколюбие”, д-р Марков описва едно невероятно богатство от възможности за използване на шахматната игра като модел – модел на вселената, модел на слънчевата система, модел на земята, модел на човешкото общество, модел на човешките отношения, модел на политиката, модел на мениджмънта, модел на науката, модел на войната, модел на отношенията в любовта и във възпитанието, модел на човешката психика, модел на психичните разстройства, на тяхната диагностика и терапия, модел за социална рехабилитация и интеграция на маргинални групи, модел за посредничество при конфликти. И всичко това се постига с въпроса „Ако сега играехме шах, как би изглеждала тази ситуация?…” Това е стимулът, отключващ въображението ни да започне процеса на моделиране, проверявайки приликите и разликите между шаха и конкретната житейска ситуация или процес [12].

ХИПОТЕЗА

Въз основа на обширния литературен обзор можем да формулираме следната работна хипотеза: в процеса на шахматната игра се разкриват психични особености на шахматистите и се разкриват възможности за целенасочено психично въздействие върху тях.

ІІ. ЕМПИРИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Емпиричното изследване е извършено на територията на Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с психични проблеми „Човеколюбие” в град Пазарджик. Центърът бе създаден през 2001 г. и известно време – докато изграждаше организационен, методически, кадрови и партньорски капацитет, финансираше дейността си с проекти.

Юридическото лице, стопанисващо Центъра, е Сдружение „Човеколюбие” – неправителствена организация, чиято мисия е развитие на човешкия потенциал и утвърждаване на психичното здраве като ценност за личността и обществото. Членовете на организацията са приели за свои ценности взаимопомощта, честните отношения, смисълът в живота, любовта, здравето, признанието, доброто име, развитието, финансовото благополучие, личното самоусъвършенстване, личния пример, равнопоставеността – равни права и отговорности, вяра в собствените възможности, светът като по-добро място за живеене и нобелова награда,.

От 2005 г. Сдружение „Човеколюбие” е доставчик на социални услуги – Център за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ), Защитено жилище (ЗЖ) и Социално предприятие (СП). ЦСРИ е делегирана от държавата дейност чрез конкурс и се финансира от Министерство на труда и социалната политика. Дейностите в ЗЖ и СП  се извършват от доброволци.

2.1.  ЦСРИ „ЧОВЕКОЛЮБИЕ” – ОРГАНИЗАЦИЯ И МЕТОДИ НА РАБОТА

2.1.1. Характеристика на целевата група

Поради обществената стигма относно психичната болест хората с психични проблеми са в социалната изолация. Те нямат приятелски кръг, който да ги подкрепя в трудни моменти.

Периодичните психични кризи и страничните ефекти от поддържащото лечение ограничават техните възможности за труд. В повечето случаи работодателите трудно наемат хора с психиатрични увреждания, а и самите хора с такива увреждания трудно запазват работата, когато я имат. Най-често ги наемат за нискоквалифицирана и зле платена работа.

По-голяма част от хората с психиатрични увреждания са с ниски доходи и ниска покупателна възможност. Те живеят от социални помощи и минимални пенсии по болест – от 125 лв. до 180 лв. Често се налага да гладуват с месеци в периодите на излизането  на ТЕЛК-овото решение за подновяване на пенсията. Част от тях живеят в хронична мизерия. Особено уязвими са самотно живеещите. Повечето от тях трудно се справят с управлението на собствените средства.

Продължителният  и чест престой в здравна институция води до загуба на хигиенни, битови и трудови навици. Повечето от психиатричните пациенти имат проблеми и с физическото здраве поради хронично недохранване и странични ефекти от поддържащото лечение. Понякога отказват медикаментозно лечение, злоупотребяват с алкохол и медикаменти, склонни са към дромомания и суицидни мисли.

Често са лошо облечени, не поддържат добра лична хигиена, показват деструктивно поведение. Част от тях проявяват автоагресия, нямат самочувствие, имат интелектуални  и емоционални промени, както и проблеми с паметта.

2.1.2. Капацитет на социалната услуга

Капацитетът на услугата е за 32 човека. В момента екипът работи с 39 клиенти. Общият брой на членовете на техните семейства и близки, с които сме в партньорски отношения, е 84 човека. Съседите, които имат отношение към интеграцията на нашите клиенти е 29.

Косвени потребители са и всички граждани на община Пазарджик, защото една от програмите – „Връзки с обществеността”, цели представяне на целевата група на социалната услуга в позитивна светлина.

2.1.3. Цели и задачи

Целта на ЦСРИ е провеждане на психо-социалната рехабилитация и интеграция на хора с психични проблеми в Община  Пазарджик.

Целта се изпълнява чрез следните задачи:

1. Социална интеграция на хора с психични проблеми. Придобиване на умения за социални контакти. Гражданско образование и възпитание.
2. Възстановяване и повишаване на трудовите и битовите умения на хората с психични проблеми.
3. Повишаване на психологическата и емоционална грамотност на хората с психични проблеми.
4. Комплексна помощ на хората с психични проблеми по метода на координиране на грижи (водене на случай).
5. Подобряване качеството на живот на хората с психични проблеми чрез подпомагане оцеляването в случай на крайна бедност, грижи за здравето, намиране на работа.
6. Преодоляване на стигмата относно психичната болест в обществото и семейството.
7. Промоция и профилактика на психично здраве.

2.1.4. Организационна структура за управление

Организационната структура на ЦСРИ е от типа линейно-функционална. В ЦСРИ има три типа дейности: финансово-счетоводна, рехабилитационно-интеграционна и спомагателна. За цялостната дейност отговаря управителя на ЦСРИ.

2.1.5. Рехабилитационно-интеграционната дейност се осъществява чрез индивидуални и групови дейности, организирани в различни програми:

1. Програма “Социален клуб”

Програмата помага за социалната интеграция на хора с хронични психиатрични проблеми. Социалният клуб е място за срещи, контакти, взаимна приятелска подкрепа и за почивка. Членовете на клуба участват в редица индивидуални и групови дейности, пригодени за техните потребности и възможности.

Дейностите са занимателни – видеоклуб, седянка, екскурзии, годишна ваканция. Социалната програма обхваща и някои вечери и почивни дни, включва отбелязване на празници, рождени дни, посещения на кино, театър и изложби..

2. Програма «Човешки ценности»

Човешките ценности са основен компонент на психичното здраве. Затова в ЦСРИ функционират различни групи:

Група за честни отношения – участниците повишават уменията си за решаване на конфликти. Групата се старае да диагностицира отношенията и да изработи стратегия, с която да се въздейства на страните. Срещите на групата се провеждат веднъж седмично за един час.

Група за взаимопомощ – тя  е средство за справяне с икономическите, социалните и психологическите трудности в живота. В групата се дискутират актуални проблеми на отделните и членове и всеки със своя опит, информация и идея се опитва да помогне. Основен принцип на групата е – можеш да очакваш помощ, ако си готов да окажеш помощ. Групата се събира веднъж седмично по един час.

Час по любов – време за повишаване на психологическата и емоционалната грамотност – как  да обичаме себе си и хората около нас. Групата се среща веднъж седмично за един час.

Клуб “Смисълът в живота” –  в дискусиясетърси отговор на въпросите какъв е смисълът на нашия живот, кои цели са достойни, какъв свят ще оставим на децата си. Клубът работи и като група за подкрепа при хора със суицидни опити. Провежда се веднъж седмично за един час.

3. Програма «Шахматен клуб» – чрез играта на шах се усвояват модели на мислене и знания за решаване на социални проблеми, развиват се различни психични качества – памет, внимание, комбинативност, приемане на загуба, умение да се поставят цели и да се съставят алгоритми за изпълнението им. Провежда се един път седмично за два часа.

Клубът участва в двата кръга на общинските работническите спортни игри и е организатор, домакин и участник в международни, национални и семейни турнири по шахмат за психиатрични пациенти.

4. Програма “Гражданско образование и възпитание”

Програмата осигурява знания за правата и задълженията на гражданите на Република България. Участниците в програмата се запознават с Конституцията на РБ и на Европейския съюз, Закон за защита от дискриминация, Закон за здравето, Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Закона за лицата и семейството и др. В рамките на програмата има и практически занятия – водят се дела за защита от дискриминация, дела срещу държавата в Европейския съд по правата на човека и др.

5. Програма за рехабилитация на битови умения

Клуб „Вкусно“ – целта  на заниманията в клуба е усъвършенстване на уменията, свързани с пазаруване, готвене, сервиране, почистване, култура на хранене. Клубът е форма за социални контакти и материално подпомагане на хора в крайна бедност.

Провежда се веднъж седмично. Веднъж месечно се организира обучителен обяд в обществено заведение с цел придобиване на умения за хранене на обществено място.

Група за почистване на Центъра – тя предоставя възможност за рехабилитация на умения за поддържане на хигиената на мястото за живеене, изгубени след престой в болнични институции – миене на стъкла, почистване на прах, на под, на сервизни помещения, поливане на цветя и др.

6. Програма “Социална трапезария”

Предвидена е за клиенти в крайна бедност. Разработени са критерии за включване в програмата. Храненето става в закусвалня „Гарнизона” или се предоставят хранителни продукти.

7. Програма “Здравословен живот”

Програмата включва три дейности: здравно образование, спортни занимания и стоматологично лечение.

  През седмица се провежда беседа за повишаване на здравното образование. При нужда групата може да работи и като група за подкрепа при справяне с наднормено тегло, тютюнопушене, алкохолна и кофеинова зависимост и др. Участниците повишат знанията си относно заболявания, свързани с нездравословен начин на живот, с влиянието на наркотиците и алкохола, простудните заболявания, първа долекарска помощ и др.

Спортните занятия, които са подходящи за клиентите на ЦСРИ, са:  фитнес, плуване, тенис на маса, разходки сред природата и др. Изборът се прави въз основа предпочитанията на клиентите.

В рамките на програмата се осигурява стоматологично лечение за клиентите на ЦСРИ. Това се налага поради страничните ефекти на поддържащата медикаментозна терапия.

8. Програма за трудова рехабилитация

Арт работилница – тук се изработват на различни видове сувенири и се търсят възможности за тяхната реализация на пазара. Цели да се развиват умения за спазване на определено работно време, за работа в екип и за качество на различни сувенирни изделията. В зависимост от сезона се изработват мартеници, новогодишни картички, мозайки и восъчни фигурки. Групата работи един ден седмично в продължение на два часа.

Зеленчукопроизводство – участниците придобиват общи познания за зеленчуците и тяхното отглеждане, грижат се за зеленчуковата градина, от която се произвеждат продукти за Клуб “Вкусно”, и за дворното пространство.

Събиране на вторични суровини – организирана е мрежа от партньори, които ни предоставят хартиени отпадъци, както и система за отчитане приноса на всеки от участниците. Потребителите сами решават за какво да употребят средствата.

9. Програма “Намиране на работа”

Програмата стимулира регистрирането на трудовата борса, поддържането на регистрация, професионалната ориентация и преориентация, както и консултиране за запазване на работното място. Включва срещи с работодателите и посещения на работното място на клиентите ни.

В рамките на програмата се осигуряват и преходни работни места, които се финансират от Бюрото по труда. Това обикновено са длъжности като градинар, трудотерапевт, леяр на восъчни свещи и др.

10. Програма „Работа със семейството” – програмата има две дейности: колеж по семейни отношения и домашни посещения.

Колежът  по семейни отношения е форма на включване на семейството и близките  на клиентите ни в програмите на ЦСРИ за решаване на общи проблеми. Негова цел е да се  придобият знания и да се подобрят отношенията в семействата на клиентите .

 Домашни посещения – посещават се семействата на хората с психични разстройства в техните домове с цел да ги мотивираме да се включат като партньори в терапевтичния процес на техните близки.

11. Служба за психологическо консултиране

Службата за психологическо консултиране осигурява възможност за индивидуална работа по психологически проблеми на клиентите на Центъра – участници в програмите. Предлагат се консултации на лица, брачни двойки и семейства. В службата работят психиатър, психолог и социален работник. Консултациите ще се извършват по индивидуална заявка.

12.  Програма “Специализирана библиотека  “Човекознание”

Библиотеката разполага със 1 300 тома специализирана психологическа и психиатрична литература. Тя е достъпна за членове на Социалния клуб, за клиенти на Службата за психологическо консултиране и професионалисти в областта на психичното здраве – психолози, психиатри, педагози, както и заинтересовани граждани. Библиотеката  предлага две услуги: “Заемна” и “Читалня”.

13.Обучителни програми

Трениране на социални умения

Програмата е насочена към повишаване на психологическата и социална грамотност, преодоляване на негативните симптоми, ефективното участие на хората с психични разстройства в собственото им лечение. Програмата има капацитет за следните модули:  “Основни разговорни умения”, “Търсене на работа”, “Самостоятелно справяне при лекарствена терапия”, “Самостоятелен контрол на симптомите”, „Организация на свободното време”, “Ти ли си най-подходящият за мен”, „Изкуството на преговорите”,. В рамките на една година се провеждат четири от тях, които се избирани в зависимост от нуждата на участниците. Обучението се провежда в малки групи до 12 човека. Всяка група се събира един път седмично по един астрономически час. Целият курс на обучение на всеки от модулите трае по три месеца.

Ограмотяване

Досегашната практика показа необходимост от курсове по български език и математика. В курса по български език се повишават знанията в областта на правописа и правоговора, участниците придобиват увереност при използването на писмения език. Курсът по математика включва елементарни знания и  елементарни умения за съставяне на бюджет.

Обучение на доброволци

Когато в програмите на ЦСРИ вземат участие доброволци, всеки от тях преминава обучение за мисията и целите на организацията, за организацията на работа в ЦСРИ  и за безопасен труд.

14. Връзки с обществеността

За ефективното изпълнение целите на програмата – преодоляване на стигмата относно психичната болест в обществото,  се работи в няколко насоки: изпраща се редовно информация до медиите за събитията в организацията, с което се информира местната общност за възможностите на хората с психични проблеми и техните специфични проблеми и нужди; веднъж месечно се издава информационен бюлетин, който се изпраща до общинските съветници и до социалните служби; издава се информационното табло на входа на сградата със снимки и информация за живота на организацията. Редовно се обновява информацията в сайта на организацията.

15. Програма „Координиране на грижи”

Програмата включва всички дейности, извършвани от координаторите на грижи, целящи да организират грижите за клиентите на Центъра в съответствие с методиката за предоставяне на социалната работа „Център за социална рехабилитация и интеграция”. Грижите са структурирани в следните етапи: оценка на нуждите, формулировка на случая, изработване на индивидуален план за грижи, подкрепа и координиране за грижите от различните институции за изпълнение на дейностите в индивидуалния план за грижи и периодична оценка на изпълнение на плана.

Програмата цели и обучение на клиентите в универсална технология за справяне с житейски проблеми.

16. Програма „Мобилна услуга”

С тази програма се отговаря на нуждите на потребители със затруднен достъп до социална услуга. Това са хора, които поради естеството на психиатричната си диагноза (напр. страхова невроза) не напускат дома си  с години или поради промени в здравното им състояние (напр. психична криза) не са в състояние да посещават центъра. Затруднен е достъпът до социални услуги и на хора от други населени места – само в областния град се предоставя грижа за целевата група. Такъв е случаят с участниците в Клуба за психично здраве в град Септември, които са клиенти на Центъра.

Програмата включва: клубни срещи и домашни посещения.

В град Септември два пъти месечно се провеждат клубни срещи на клиентите на ЦСРИ. Домашни посещения осъществяваме, за да работим по-целенасочено с клиенти, които поради своите диагнози, не напускат домовете си.

2.1.6. Персонал

Административният персонал на ЦСРИ се състои от управител и касиер-домакин. Мултидисциплинарният екип от специалисти включва: психиатър, психолог, социални работници, педагог, трудотерапевт, треньор по шах и специалист връзки с обществеността. Подпомагащите длъжности са: компютърен оператор, технически сътрудник, градинар, хигиенист и куриер-закупчик. Общо – 6 специалисти на трудов договор и 6 специалисти на граждански договор.

2.1.7. Организация на обслужването

В ЦСРИ „Човеколюбие” функционират 16 програми, в които се извършват 26 групови, 10 индивидуални и 4 публични дейности.

За всяка от програмите се изготвя годишна програма, обсъдена с потребителите. В края на всяка седмица потребителите получават седмичен график за дейностите, съобразен с техния индивидуален план за грижи.

2.1.8. Методика на предоставяне на социалните услуги в ЦСРИ

Използваната методиката за предоставяне на социалните услуги в ЦСРИ „Човеколюбие” е съобразена с два документа на Министерството на труда и социалната политика: Методика на социалните услуги за хора с психични разстройства и Методическо ръководство за условията и реда за предоставяне на социалната услуга „Център за социална рехабилитация и интеграция”. Съблюдавано е и Методичното указание на Министерството на здравеопазването за обслужване на лицата с тежки психични разстройства.

Методът на работа с хората с психични проблеми в Центъра за социална рехабилитация и интеграция е методът на координиране на грижи (водене на случай). Същността на метода се състои в следната технология, описана в Закона за социално подпомагане и в Правилника за приложение на ЗСП: оценка на нуждите, изработване на индивидуален план за грижи и периодичен мониторинг и оценка на изпълнение на плана. Лицето, за което е предназначен планът, е активен участник в планирането и прегледа на изпълнението.

Всеки отделен клиент има свой координатор на  грижите, чиято основна цел е да синхронизира работата на отделните служби – личен лекар, личен психиатър,  социален работник по местоживеене, трудов посредник, членове на семейството и др., с цел изпълнение целите в индивидуалния план за грижи и развитие.

За ефективното прилагане на метода е необходимо сформиране на мултидисциплинарен екип. За постигане целите в индивидуалния план за грижи и развитие много важна е работата с близкото обкръжение на потребителя.

2.1.9. Материална база

Сградата, която е предоставена от Община Пазарджик на Сдружение „Човеколюбие”, се намира в широк център и е много удобна за работа с хора с психични проблеми, защото не е нито твърде централна, което би смущавало нашите клиенти, нито твърде отдалечена, което би ги затруднило. Базата е много приветлива и добре поддържана. Центърът е достъпен за хора с увреждания.

Сградата е на два етажа по 165 кв. м. всеки един от тях, дворното пространство е 750 кв. м. Отоплението е с локално парно – на дърва. За различните дейности се ползуват следните помещения: клубна зала – 66 кв. м, кухненски блок – 20 кв. м, библиотека с читалня – 28 кв. м, кабинет за социална работа – 28 кв. м, кабинет за психологическо консултиране – 20 кв. м. За извършване на административната дейност съществуват мениджърски офис и счетоводство – по 20 кв. м. Всички помещения са подходящо оборудвани и се използуват според предназначението си. В дворното пространство на имота са разположени арт работилница, три склада и зеленчукова градина.

2.2. ШАХМАТЕН КЛУБ „ЧОВЕКОЛЮБИЕ”

Шахматният клуб съществува и се финансира като рехабилитационна програма на ЦСРИ „Човеколюбие”.

2.2.1. Цели и задачи

1. Научаване и прилагане на принципите и правилата от шахмата в живота;

2. Подобряване на познавателната и емоционална интелигентност;

3. Подобряване на представите за време, пространство, конструиране, логическо мислене, математически понятия и обобщения;

4. Увеличаване на капацитета на внимание и памет;

5. Придобиване на нови волеви качества: вяра в собствените си сили; вземане на самостоятелни решения; повишаване на самочувствието, концентрацията и самодисциплината;

6. Обективно анализиране на възможните варианти и последиците от всеки ход в шахмата и живота;

2.2.2. Участници

Участници в обучението са клиентите на ЦСРИ, всички  са пълнолетни лица – мъже  и жени, всички са български граждани. Ниско образовани са и нискоквалифицирани. Повечето от тях нямат никакъв професионален стаж и не са работили на трудов договор.

В зависимост от шахматните си познания участниците могат да бъдат разделени на 2 нива – начинаещи и напреднали.

2.2.3. Нужди от обучение

Нашите клиенти имат нужда от придобиване на умения за организиране и пестене на време, вземане на решения, независимо мислене, постоянно развитие, визуализация, разпознаване на модели, учене от грешките си, самоконтрол, последователност при мисленето. За тях е полезно да си създадат чувство за самоувереност и независимост, концентрация.

Тези нужди са установени чрез метода на наблюдението.

2.2.4. Продължителност на обучението

Обучението се провежда групово и индивидуално. То е целогодишно, веднъж седмично за два часа. Първите 30 минути от всяко занимание са организирани на принципа „Предай нататък” – напредналите помагат на начинаещите да усвояват матови позиции. Останалата част от времето е за обучение и тренировка на напредналите.

2.2.5. График за обучение на ниво напреднали

ЯНУАРИ

1.Шахмат – възникване и развитие. 2.Игра на цели партии и етюди.

ФЕВРУАРИ

1. Ред на играта. Ходове. Вземане. 2. Игра на цели партии и етюди.

МАРТ

1. Движение на фигурите. 2. Игра на цели партии и етюди. 3. Подготовка и участие в ОРСИ в Община Пазарджик

АПРИЛ

1. Рокада. Сравнителна стойност на фигурите. 2. Игра на цели партии и етюди.

МАЙ

1. План за игра. 2. Игра на цели партии и етюди.

ЮНИ

1.Вътрешен турнир  по шахмат. 2.Италианска партия. 3.Игра на цели партии и етюди.

ЮЛИ

1.Двоен удар. 2.Игра на цели партии и етюди.

АВГУСТ

1. Индивидуални занимания.

СЕПТЕМВРИ

1.Открит шах, двоен шах, завличане, отвличане. 2.Игра на цели партии и етюди.

ОКТОМВРИ

1.Семеен турнир по шахмат. 2.Игра на цели партии и етюди.

НОЕМВРИ

1.Прикриване, унищожаване на защита, освобождаване на поле, линия и диагонал. 2.Игра на цели парти и етюди. 3.Подготовка и участие във Общински работнически спортни игри в Пазарджик

ДЕКЕМВРИ

1.Съвети, които не трябва да се забравят. Развитие и разположение на фигурите. 2.Игра на цели парти и етюди.

2.2.6.  Индвидуални цели пред участниците

N	ИМЕ	ЦЕЛ
1.	Захаринка	Трениране на мат с цар и топ  и разучаване на мат с два офицера
2.	Стоян	Затвърждаване на умения за мат с цар и топ и  разучаване на мат с офицер и кон
3.	Тодор	Възстановяване на мат с цар и топ и мат с два офицера
4.	Виолета	Научаване на мат с два офицера за време
5.	Красимира П.	Мат с офицер и кон
6.	Светлана Б.	Научаване и трениране на мат с цар и топ
7.	Георги Ат.	Трениране на мат с два офицера  за време
8.	Иванка	Разучаване на мат с два офицера
9.	Димитър	Усъвършенстване на игра на цели партии – комбинации
10.	Любомир	Подобряване на шахматното ниво – цели партии – дебют
11.	Илия Ш.	Повишаване на шахматните умения – цели партии – комбинации
12	Асен	Затвърждаване мат с офицер и кон
13.	Румен	Мат с два офицера за време
14.	Даниела	Подобряване играта на цели партии; участие в ОРСИ
15.	Венцислав	Затвърждаване на мат с цар и топ
16.	Илия Г.	Запознаване а методическа литература
17.	Катя	Възстановяване на умения за игра на мат с цар и топ и мат с два офицера
18.	Николета	Създаване на устойчиви умения за мат с цар и топ, мат с два офицера и мат с офицер и кон
19.	Валентин	Поддържане на шахматни умения
20.	Мирослав	Научаване на мат с два офицера за време и трениране на мат с офицер и кон
21.	Васко	Научаване на мат с два офицера за време
22.	Богомил	Научаване на мат с офицер и кон,  цели партии
23.	Йордан Ан.	Научаване на мат с цар и топ за време
24.	Красимира Г.	Научаване на мат цар и топ
25.	Петка	Затвърждаване на мат с цар и топ
26.	Георги В.	Научаване на мат с цар и топ
27.	Светлана  С.	Формиране на начална шахматна грамотност
28.	Стоян	Научаване на мат с два офицера за време
29.	Йордан Н.	Научаване на мат с цар и топ
30.	Славчо	Затвърждаване на мат с цар и топ и мат с два офицера
31.	Руси	Научаване на мат с цар и топ и мат с два офицера за време; пренос на качествата от шахматната игра в живота
32.	Иван Й.	Формиране на начална шахматна грамотност
33.	Гюргена	Мат с два офицера и мат с офицер и кон
34.	Фанка	Запознаване с методическа литература
35.	Мария	Покриване на входното ниво – мат с офицер и кон за време
36.	Велика	Трениране и научаване на мат с цар и топ
37.	Василка	Разучаване на мат с цар и топ
38.	Георги Ц.	Научаване на мат с цар и топ и мат с два офицера за време; пренос на качествата от шахматната игра в живота

2.2.7. Състезателна дейност

1. Участие в турнира по шах, част от пролетния кръг на работническите спортни игри „Христо Ботев” – Пазарджик – с мъжки  и женски отбори.

2. Вътрешен турнир по шах, посветен на Световния ден на шахмата – м. юли.

3. Семеен турнир по шах, посветен на Световния ден за психично здраве – м. октомври.

4. Участие в турнира по шах, част от есенния кръг на работническите спортни игри „Христо Ботев” – Пазарджик, с мъжки  и женски отбори.

2.3.ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Цел  на настоящото емпирично изследване е да се разкрие ефективността на шахматната игра за психодиагностика и психовъздействие.

Задачите на изследването са четири:

1. Да се разработят теоретичните основи на изследвания проблем.
2. Да се разкрият възможностите на шахматната игра за диагностика и въздействие.
3. Да се проведе диагностика на психично състояние на шахматисти
4. Да се установи полученото положително въздействие на шахматната игра върху психичното състояние на шахматистите.

2.4.ПРЕДМЕТ И ОБЕКТ  НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Предмет

Предмет на емпиричното изследването е ефективността на шахматната игра за психодиагностика и психовъздействие.

Обект

Обект на изследването са два групи лица.

Първата група изследвани лица са шахматисти от Спортен клуб „Човеколюбие”. Изследвани са три лица, две от участват и в състезателната дейност на клуба.

Втората група изследвани лица са членове на екипа на Център за социална рехабилитация и интеграция „Човеколюбие” в Пазарджик – психолог, психиатър и супервизор. Функциите на психолог и супервизор се изпълняват от едно и също лице. В тяхната професионална документация е описана работата им с 10 човека. Шест от тези десет човека  са клиенти на ЦСРИ – шахматисти с психиатрични диагнози, двама са служители от партньорски организации и един е член на екипа – социален  работник в ЦСРИ, който работи с шахматисти с психиатрични диагнози.

2.5. МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

За изследването бяха използвани следните методи: обобщение на научната литература, анализ на документ и сравнителен анализ.

2.6. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Теоретичното обобщение извърших през м. април като се запознах с приложените в библиографията научни източници.

За извършване на експертната оценка използвах документи от служебния архив на Центъра за социална рехабилитаци и интеграция на хора с психични проблеми „Човеколюбие” в Пазарджик. За тази цел се срещнах с управителя на ЦСРИ, а той ме покани на оперативка на екипа в началото на м. май 2016 г. Обясних на специалистите целта на изследването, поех ангажимент за конфиденциалност спрямо предоставената информация и обсъдихме какви материали относно използването на шахматната игра като психодиагностично и психотерапевтично средство в тяхната работа биха могли да ми предоставят.

Наборът от възможни документи бе много голям, защото всеки един от клиентите на социалната услуга – 38 на брой, които са участници и в шахматния клуб, има лично досие, в което се съхраняват свидетелства за диагностичната и терапевтична работа, извършвана с него. Освен това, членовете на екип – 7 професионалисти с различни специалности, също прилагат шахматната игра в процеса на личностното си усъвършенстване и това се документира, защото служи като информация за материално стимулиране.

След като извърших подбор на документите ги използвах при оценяване на ефективността на използването на шахматната игра за психодиагностика и психовъздействие и ги прилагам в дипломната си работа. Подбраните от мен

документи за илюстрация са: 1. Равносметка на отношенията в живота ми; 2. Равносметка на отношенията с родителите ми; 3. Обща теория за любовта; 4. Протоколи от психологически консултации – 6 бр.; 5. Описание на случай 1; 6. Описание на случай 2; 7. Описание на случай 3; 8. Изпитен реферат от сесия по супервизия.

2.7. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО

2.7.1. Психосоциални приложения на шахматната игра у нас и по света

При анализа на научната литература установих, че има съобщения за разностранни приложения на шахматната игра по света. Установих, че освен като игра и спорт, тя се използва за обучение в социални умения, за изграждане на характер, за психодиагностика, за психотерапия, за профилактика, рехабилитация и интеграция, както и за моделиране на света.

Държава   Прило жение	България	Швейцария	Франция	Украйна	Филипини	САЩ	ЮАР
Игра	+			+		+
Спорт	+
Изграждане на характер	+					+
Обучение в социал ни умения	+					+	+
Диагнос тика	+	+	+		+	+	+
Терапия	+	+	+		+	+	+
Рехабили тация	+			+		+	+
Профилак тика	+					+	+
Интегра ция	+					+
Модели ране	+					+

Данните са от различни краища на света – България, Швейцария, Франция, Филипините, Съединените американски щати,  Южноафриканската република, Украйна и др. Най-старите сведения за приложение на шахматната игра за диагностика и терапия са от 9 в., а най-многостранна е употребата и в България в наши дни. В България няма други данни за практическо приложение освен от Сдружение „Човеколюбие”. Тяхна е и идеята за създаване на международна организация на специалистите, използващи шахматна терапия като средство за психовъздействие.

Таблица 1. Психосоциални приложения на шахматнат игра в България и по света

2.7.2. Инструменти за психодиагностика и психовъздействие въз основа на шахматната игра

2.7.2.1. Шахматната игра като модел за диагностика

Първоначално бе извършена операционализация на понятието шахматна игра на база основни елементи на играта. Установено бе, че това са: Дъската, Фигурите, Целите, Правилата, Ходовете, Чувствата/Ценностите, Времето. По тези седем критерия може да бъде моделирана всяка една човешка реалност.

2.7.2.2. Диагностични инструменти въз основа на шахматния модел

Основните елементи на шахматната игра бяха приложени към няколко диагностични инструменти:

А) Шахматограма

Шахматограмата е графично изображение на отношения между произволен брой хора. Чрез нея се онагледява броя на хората. А поставянето на шахматна дъска помежду им активира мисленето в посока правила, цели, чувства, ходове и т.н. Отношенията се оценяват или самооценяват по показателите Дъска – къде се намира, колко е важна и т.н.; Фигури – в контекста на света кои са играчите от двете страни на шахматната дъска; Целите на отношенията – има ли такива изобщо, изяснени ли са, договорени ли са, частично или напълно съвпадат. Целта на отношенията в живота рядко е да матираш партньора, можеш да се забавляваш с него, може да го учиш или да се учиш от него и др.; Правилата – по същия начин: има ли такива на тази дъска, изяснени ли са, договорени ли са, спазват ли се, някой иска ли промяна; Ходовете – когато се оценяват едни отношения по ходовете, е важно да няма спор кой какви ходове е направил, дали ходовете са в съответствие с целите и т.н. Всеки един от до тук изброените елементи поражда някакви Чувства у всеки от играчите, всеки един може да бъде оценен спрямо Ценностите им; и Времето – когато описваме отношенията между двама човека по този показател, се интересуваме кога са се случили събитията, с каква скорост са се развили и как това е оказало влияние върху останалите компоненти.

Ба

Бб

Мб

Ма

Б

А

Ето шахматограма на една любовна двойка. Тя изобразява отдавна известен на психоаналитиците факт – които и да са влюбените мъж и жена, например А и Б, в отношенията им участват задочно и техните родители Ма и Ба, както Мб и Бб. Колкото повече информация имаме за отношенията между Ма и Ба и отношенията между Мб и Бб, толкова повече ще знаем и за отношенията между А и Б. Шахматограмата подсказва и възможните партньори за предизвикване на промяна, ако е необходима.

Б) Стълба към Стокхолм

Това е инструмент за решаване на проблеми. Оценката на проблемната ситуацията и търсенето на решения става на десет нива:

1. По шахматния модел – дъската, фигурите, целите, правилата, ходовете, чувствата/ценностите, времето.
   1. По кибернетичния модел – субект, обект, цел, алгоритъм, права и обратна връзка. Целта е желаното състояние на обекта.
   1. Основни човешки ценности – любов, взаимопомощ, честни отношения, смисъл. Разработени са определения за всяко едно от тези понятия. Любов са топлите чувства, породени  от ходовете на партньора. Взаимопомощта не е просто милосърдие, а се държи наистина да е взаимна, да е съразмерна, да е поискана и да се получи благодарност. Честните отношения са ясни, точни, договорени и спазени отношения, взаимноизгодни, не са в ущърб на трети лица, по възможност в рамките на закона, при конфликт между закона и съвестта, всеки взима решения какъв му е приоритета, а при колективна игра не е допустимо да се отхвърлят обсъждания и предложения за по-добри ходове. Смисълът е свързан с оценка на отношението между целите и ходовете.
   1. Усвояване на умения – тук се прави оценка какви умения – физически и психически, са необходими, за да се реши проблема и започва тренировка за придобиването им.
   1. Устойчиви психични структури – постигане на ниво на устойчивост на уменията в ситуация на тревога, умора, дефицит на време и др.
   1. Тренировка в защитена среда – на новите умения, установени на четвърто ниво. Това е средата, която подкрепя, обучава, насърчава при несправяне, но и изисква спазване на правила и съобразяване с ценности.
   1. Тренировка в незащитена среда – новите умения в неутрална или враждебна среда.
   1. Предай нататък – нивото, на което човекът, търсещ решение на проблема си, вече може да е обучител и да започне създаването на бъдещи помощници за осъществяване на решението.
   1. Търсене на съмишленици – превръщане на обучените в съмишленици.
   1. Формиране на мрежа – обучените съмишленици работят в мрежа за решаването на констатирания на първо ниво проблем.

Стълбата към Стокхолм е изглежда сложна като инструмент за решаване на проблеми, но контекста, в който се разглежда проблема и решението му, гарантира успешното му решаване, както и създаване на подкрепяща среда за индустриално решаване на проблеми.

В) Обща теория

Това е друг инструмент за психодиагностика и психовъздействие, построен въз основа на елементите на шахматната игра.

За създаване на обща теория се използва аксиоматичния метод – дефинират се понятията, изясняват се основните принципи, върху които се построява парадигмата, следи се да няма логически противоречия.

Това е добър инструмент за самооценка. Партниращият психотерапевт може да оказва помощ и да предлага корекции, въз основа на наблюденията си.

Г) Стари и нови модели на мисли, чувства, действия

Когато човек играе шах многократно, могат да се установят повтарящи се закономерности – връзки между действия, чувства и мисли. Те могат да бъдат формулирани като модели на поведение. Моделите, които се оценят като неефективни, могат да бъдат преформулирани и да бъдат тренирани първо на шахматната дъска, а после и в живота.

Д) Равносметка

Равносметката е инструмент за самооценка. Тя може да се прави по различни поводи и на различни теми. Говорим за оценка в съответствие с елементите на шахматнат игра – дъската, фигурите, правилата, целите, ходовете, чувствата/ценностите и времето.

2.7.2.3. Обучение в моделиране на реалността

Използването на горните инструменти за психодиагностика и психовъздействие – шахматограма, Стълба към Стокхолм, обща теория, стари и нови модели и равносметка, е възможно след кратко обучение за моделиране на реалността. Процесът на моделиране започва с въпроса „Ако сега играехме шах, как щеше да изглежда ситуацията?”. Отговорите – независимо кой ги дава – изследваното лице или психотерапевта, зависят от познаването на шахматната игра.

Дори хора с интелектуални затруднения могат да конструират виртурални реалностти въз основа на опита си от мат с цар от топ. Решението на тази най-проста шахматна задача включва идеи за план на играта, крайна цел и междинни цели, правила, оценка на ситуацията, избор между алтернативии ходове с оглед на ефективността им. Тези базисни понятия от света на шахматната игра, използвани за описание на житейски ситуации, създават безкрайни въможности за моделиране и  за експериментално търсене на решения.

2.7.3. Приложение на шахматната игра като средство за психодиагностика

2.7.3.1. Методи за психодиагностика

Инструментите за психодиагностика, използвани в ЦСРИ „Човеколюбие” в Пазарджик, разработени от д-р Емил Марков, могат да бъдат елементи на класическите психодиагностични методи за психодиагностика – наблюдение, беседа и експеримент.

А) Наблюдение

Всеки един от инструментите – Шахматограма, Стълба към Стокхолм, Обща теория, Стари и нови модели и Равносметката са отличен стимулатор за самонаблюдение. Това е илюстрирано с Приложение 1. Равносметка на отношенията в живота ми, Приложение 2. Равносметка на отношенията с родителите ми и Приложение 3. Обща теория на любовта. Практическият материал показва, че освен самонаблюдение инструментите предизвикват още и самооценка и самоанализ.

Същите инструменти, използвани от психотерапевта по време на обективно непосредствено наблюдение, позволяват той да подрежда фактите по определени критерии – познава и спазва ли правила неговият клиент, целенасоченост, последователност, емоции и др.

Б) Беседа

Описание вече инструменти са много подходящи за водене на беседа. Особено съвместното обсъждане на шахматограма, съвместното търсене на решения на житейските проблеми на клиента по Стълбата към Стокхолм. Формулирането на стари и нови модели на поведение много успешно може да се осъществи в контекста на беседата. Това е илюстрирано в Приложение 4. Протоколи от психологически консултации, Приложение 5. Описание на случай 1 и Приложение 6. Описание на случай 2.

В) Експеримент

Всяка покана от психотерапевта към клиента за игра на партия шах създава ситуация на естествен психодиагностичен експеримент, чрез който от поведението на шахматната дъска може да се съди за поведението в живота. Отлична илюстрация за това твърдение са Приложение 4. Протоколи от психологически консултации, Приложение 6. Описание на случай 2 и Приложение 7. Описание на случай 3.

Г) Проективен тест

Мастилените петна на Роршах и картините на Розенцвайг вадят диагностична информация от несъзнаваното на клиента, без той да участва в интерпретацията на информацията. Докато поканата за игра на шах и шахматограмата като символ на житейски ситуации въвличат клиента в припомняне на минали събития и чувства, правят го активен участник в построяването на хипотезите и тяхното приемане или отхвърляне.

2.7.3.2. Съдържание на получената информация

Експерименталната психология е разработил инструменти за изследване на волята, нагласите, насочеността (мотивировка, интереси, ценности), способностите, чувствата и характера на личността. За получаване на информация се използват апаратни измервания, анкети, въпросници, проективни тестове и др. средства [19].

Същата информация може да се получи и чрез психодиагностичните инструменти, построени въз основа на ключовите елементи на шахматната игра. Какво можем да разберем за един човек от неговата равносметка – кои са важните фигури в живота му, какви общи цели има с тях, има ли договорени с тях правила, как се чувства, как се развиват отношенията му във времето. Чрез Стълбата към Стокхолм можем да разберем има ли осъзната технология за справяне с проблемите и каква е представата му за любовта, честните отношения, взаимопомощта и смисъла в живота. Чрез една покана за игра на шах можем да разкрием травмиращите събития в живота му, а чрез старите и новите му модели се запознаваме с плановете му за бъдещето. Можем да видим колко широк е света, в който живее – на колко дъски играе, и колко хода напред вижда в развитието на играта, наречена живот.

Нито един от познатите ми инструменти за психодиагностика на експериманталната психология не може да даде толкова комплексна и толкова достоверна информация.

2.7.4. Приложение на шахматната игра като средство за психовъздействие

2.7.4.1. Сфери на въздействие

Всяка от големите психотерапевтични школи е съсредоточена към някой аспект на съзнанието – психоанализата работи с подсъзнанието;  бихейвиоризмът  се интересува от поведението; когнитивната наука е съсредоточена върху убежденията; гещалт терапевтите усилват вниманието към чувствата; екзистенциалните психотерапевти подкрепят себеосъзнаването на пациента и т.н.

Шахматната терапия позволява на човека да се гледа като на комплекс от съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание, поведение, мисли и чувства, минало, настояще и бъдеще, вътрешен и външен свят, субект и обект.

Нека погледнем Стълбата към Стокхолм – преминавайки през всичките и десет стъпала, сякаш сме направили пълна инвентаризация на света. Тук са описите и на чувствата, и на мислите, и на действията; на правилата и ценностите; на това, което искаме да запазим, и това, което искаме да променим;  тук са съзнаваното и несъзнаваното. Можем да съзерцаваме гледката насаме, а можем да я споделяме с психотерапевта си или със съмишлениците в групата за развитие на личния потенциал.

Старите и нови модели също са неограничени в пространството – могат да касаят чувства, може да описват действия, а може да се отнасят до мисли и нагласи. Идват от миналото и са насочени към бъдещето.

Приложение 1. Равносметка на отношенията в живота ми, Приложение 2. Равносметка на отношенията с родителите ми и Приложение 4. Протоколи от психологически консултации са илюстрация за богатството от сфери на въздействие на инструментите за психологическо въздействие, построени на база шахматната игра.

2.7.4.2. Технология на въздействие     .

Както казва Зигмунд Фройд във „Въведение в психоанализата”, „това, чрез което оказвам помощ, е заместването на несъзнателното със съзнателно, трансформирането на несъзнаваното в съзнавано [23,410].

Всички инструменти на шахматната терапия стимулират процеса на осъзнаване – какво е било и какво искаме да бъде, как да го постигнем. Този ефект може да се постигне с една равносметка по шахматния модел, с търсене на решение по стъпалата на Стълбата към Стокхолм, чрез формулиране на стари и нови модели, чрез конструиране на обща теория за света или обща теория за човека, или която и да е друга обща теория на важно за нас явление.

Играта на шах в процеса на шахматната терапия е незаменимо средство за трениране на нови модели. Такива случаи са описани в Приложение 6. Описание на случай 2 и Приложение 7. Описание на случай 3.

Шахматната игра дава възможност за емоционално отреагиране на травматични случки. Това е описано в Приложение 7. Описание на случай 3 и Приложение 8. Изпитен доклад от сесия по супервизия.

Един опитен психотерапевт, използвайки преносните процеси, може да превърне шахматнта игра в стандарт за отношения. Стандарт, който да промени живота на клиента.

2.8. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

•  Изводи

Резултатите от анализа на емпиричните данни потвърждават работната ни хипотеза, а именно: шахматната игра може да бъде прилагана успешно за психодиагностика и психовъздействие. Това е правено още преди 12 века, но е добре забравено. Има единици психолози и психотерапевти в различни краища на света, които днес създават съвременни техники за това приложение.

Конкретните изводи, които могат да се направят от теоретичното и емпиричното изследване, са следните:

1.Шахматната игра се използва за психодиагностика и психовъздействие на много места по света.  Най-много аспекти на приложението и за психодиагностика и психовъздействие съществуват в България – ЦСРИ „Човеколюбие”. Тук приложението е за шахматисти с психични разстройства.

2. Приложението на шахматната игра за психодиагностика и психовъздействие дава изключително голяма възможност за самопознание. Това позволява развитие на нова структура на съзнанието, чрез която индивидът едновременно е и обект, и субект на въздействие.

3. Приложението на шахматната игра за психодиагностика и психовъздействие създава възможност за активно участие на клиента и в диагностичния, и в терапевтичния процес.

4. Приложението на шахматната игра за психодиагностика и психовъздействие повишава емоционалната, рационалната, социалната и нравствена грамотност.

5. Приложението на шахматната игра за психодиагностика и психовъздействие създава общ език между психотерапевта и клиента – езикът на шахмата. Това позволява непосредствен и равнопоставен контакт.

2.8.2. Препоръки

1. Да се извърши преглед на възможностите за верификация и стандартизация  на инструментите за психодиагностика с приложение на шахматната игра.
2. Да се изготвят обучителни програми за професионалисти, желаещи да се обучават в психодиагностика и психовъздействие с приложение на шахматната игра.
3. Да се изготви обучителна програма за приложение на шахматния модел от любители. Да е съобразена със системата за образование.
4. Да се организира и конституира международна общност на шахматните  терапевти.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1. Равносметка на отношенията в живота ми

РАВНОСМЕТКА НА ОТНОШЕНИЯТА В ЖИВОТА МИ

Всички дъски, всички години

Ще се опитам да опиша отношенията си с другите хора през живота ми като на сеанс на едновременна игра. Сеанс, който е започнал преди 50 години и продължава и днес. Гледам на тази равносметка като на част от моята обща теория на човешките отношения.

1. ДЪСКАТА

Става въпрос за две дъски – дъската на света, където аз съм една от 6,5 милиарда пешки, и нейните множество подразделения, наречени семейство, любов, колеги, учители, съученици, съграждани, където аз съм един от играчите и помежду ни има по една дъска.

1. ФИГУРИТЕ

В единия мащаб фигурите са 6,5 милиарда пешки. Струва ми се, че този мащаб съществува като теоретична идея в главата ми, но не е постоянен контекст и отправна гледна точка при взимането на решения в ежедневието. В другия мащаб фигурите, между които има по една дъска,  са; майка, баща, син, съпрузи, любовни партньори, учители, съученици, началници, колеги, съграждани.

1. ЦЕЛ

По отношение на целите животът ми се дели на два периода – преди Емил и след него. В първия период основната ми цел беше да правя, както правят другите. Виждах, че много неща не са наред, задавах си много въпроси, но нямаше отговори. Във втория период основната ми цел е да съдействам за превръщане на света в по-добро място за живеене.   Това става чрез намиране и създаване на  съмишленици за егологията, за сдружението, за ЦПЗ.

По отношение на целите имам два сериозни проблема: въпреки, че отлично знам какво значи алгоритъм, пред големите цели се парализирам и все ги отлагам за някакво по-голямо време, имам известен напредък в това отношение, но все още губя много време, докато се усетя за какво става въпрос; вторият проблем е в съпротивите. Като дете не съм обучавана да си поставям цели, а да изпълнявам задачи. Така беше и в къщи, и в училище. Така намразих и целите, и тези, които ми казваха какво, как и кога да го правя. Един от старите ми модели е: обичам себе си като саботирам плановете на другите. Механизмът е следният: Трябва => Съпротива => Вина. Следствие от втори порядък от този механизъм е факта, че нямам свой живот /живея, за да провалям плана на другите/ и съответно план за живота /живея ход за  ход/. Правенето на нереалистични планове ми създава комплекси.

Част от проблема е, че саботирам и себе си. Механизмът е следният:  Р –трябва; Д – искам/не искам => Вина. Така вината  е основната движеща сила в живота ми. Имам още два мотивиращи фактора – ултиматумът и стреса.  Става въпрос за стрес от липса на време. А всъщност аз отлагам нещата, докато повече не могат да се отлагат. Вината, ултиматумът и липсата на време сломяват съпротивите ми. Това не е наред и трябва да се промени.

От 1-2 години размишлявам по въпроса Защо нямам  мечти/планове. Стигнах до следните отговори: Нямам контекст; Мразя плановете, защото някой друг ги прави; Нямам нужда – съпротиви; Телевизията ги замества; Не си вярвам, че мога да ги постигна; Присмивали им са се; Забранявали са ги.

1. ПРАВИЛАТА

Живяла съм с толкова много болка, че целият ми живот е бил опити да я намаля. Опитите ми са били неконструктивни. Общите правила, които днес приемам, са ценностите – любов, взаимопомощ, честни отношения, смисъл. В миналото те са били само декларации. Разбира се не съм отчитала и ролята на правилата. Мисля, че тепърва ми предстои да ги внедрявам съзнателно в живота си.

Освен общите правила всяка партия или поредица партии с един играч има и частни договорки. Истина е, че все още се уча да спазвам точно договорките. Допускам две типични грешки – че обещанията са пожелания, които все някога ще се реализират, но не се знае точно кога; и не си преценявам силите и времето, когато поемам ангажименти. 

В детството ми майка ми създаваше правилата и ги променяше, когато си иска като винаги обслужваха нейната правота. Не можех да се примиря с това положение. Омразата към майка ми от онези години се сля с омраза към правилата. Трябва да се науча да ги разграничавам.

• ХОДОВЕТЕ

 В такава обобщена равносметка не могат да се изброяват конкретни ходове. За ходовете се съди по резултатите – три висши специалности и множество краткосрочно обучения, два развода и няколко връзки преди и след това, три кариери и др.

Закономерност, която  трябва да се отбележи – работя само по спешни задачи. Това е свързано със съпротивите и стреса.

• ЧУВСТВАТА

Как съм се чувствала докато съм правела  или не съм правела ходове:

6.1.Все не съм достатъчно добра – етично и технично ниво

Пак не съм мислила за черния цар

Все трябва да доказвам, че не съм лоша

Все някой друг е по-добър – майка ми постоянно дава примери

Свикнала съм да съм лоша и си осигурявам факти

Т. Харис в „Аз съм добър, ти си добър” казва, че човек доминиран от позицията не съм добър: 1.прочита в коментарите това, което там го няма; 2.не може да разбере транзакциите от действителността, защото непрекъснато е зает с миналата действителност 3. Редува Р/не си добър/ с Д/не съм добър/.

Мисля, че съществена причина да се съпротивявам на всичко беше отношението към чувствата в моето семейство – бяха иронизирани или бяхме упреквани. Така и не се научихме на ефективно справяне с тях. От 14 години се уча на това нещо, но нещата трудно се поправят. Използвам съпротивите най-вече в отношения с близки хора, където е и възникнал. Друга последица от това отношение към чувствата беше, че изобщо ги замразих  – дори  когато ме похвалят, съм неспокойна и не знам как да реагирам

6.2. Дали съм достатъчно добра – мразя да ме оценяват/Обща теория на оценката /???/

Главата ми е пълна със следните въпроси и нагласи: Веднага трябва да знам отговора; Ставам ли? Какво ще стане?; Никой не вярва, че съм добра – трябва да доказвам; Щом ме обвиняват, значи съм виновна; Щом не са съгласни с мен, значи съм виновна/не съм добра; Моето е по-хубаво от твоето – събиране на вода от девет дерета, талант за самооправдаване /моментно облекчение на НЕ СЪМ ДОБЪР/. Фактически, когато играя с някой аз постоянно търся отговори на тези въпроси и така отношенията се опорочават и не забелязвам другия човек. Той ми е по-скоро инструмент, чрез който да получа тези отговори.

Това води до бягство от лични отношения – приоритет на задачата пред човека, и стремеж към перфекционизъм – а той, понеже е невъзможен, води до отлагане и парализа/очакване за провал/.

Години наред  ходех у нашите с очакване и надежда за одобрение – ще им обясня, ще ме разберат и все ще харесат нещо в мен. Всъщност и те не са се чувствали добри. А човек с такава емоционална нагласа няма какво да даде, той самият търси одобрение.

Мисля, че с Емил нещата стоят по описния от Т. Харис начин – Болезнено е да си сред лоши хора, но още по-болезнено е да си сред добри. Защото това е още една форма на напомняне, че не си добър. Особено ако оценката се прави  спрямо желателното състояние.

6.3.Или съм върха, или съм нищо

За да не съм нищо, трябва да съм върха

Ако не победя, значи съм нищо

Загуба = Лоша, Срам, Вина

Ако съм върха – високомерие, снизходителност – другите са нищо

Омразата – жертва /и вие не сте добри/, копнеж да ги накажа

Мразя тези над мен и тези под мен

Когато обвиняваме, ние сме добри

6.4. Всичките тези безпокойства, които изтощават душата  ми са всъщност страхове: страх от загуба,страх от провал/грешки,страх от отхвърляне, страх да не ми се подиграват, да не изглеждам глупаво, страх от болката и парадокса мнението ми ще причини неудобство на някой друг, страха, съмнението, притеснението, че не правя това, което трябва – докато правя едно важно нещо, не правя другите важни неща

Трябва да си направя програма за справяне с тях.

6.5. Не обичам шаха – защото е бил инструмент за унижения; затова и толкова години не върви приложението на ШМ. Проблемът не е само и конкректно в шаха, а във виждането ми за победа и загуба.

6.6.Липса на усещане за компетентност – трябва да си направя програма за повишаване на самочувствието.

• ПРАВА И ОБРАТНА ВРЪЗКА

Много см зле с обратната връзка – отрицателната я запушвам, а положителната не знам какво да я правя.

• ЗАКОНОМЕРНОСТИ

8.1. Живяла съм без теоретична подготовка, както и за шаха

8.2.Драма за мен е дилемата Победа/загуба

8.3.Очаквания– още не мога да свикна с идеята, че след всеки ход нещата се променят и се разочаровам от несъстояли се очаквания

8.4.Сравняването ме вади от равновесие

8.5.Щом аз съм добре, значи всичко е наред

8.6.Животът е бреме и досада – многократно повтаряне до втръсване и  до побъркване безброй разправии – с аргументи, викане, бой, финансово ембарго, и др., за налагане на своята воля; да се промени

1. ПЛАН ЗА БЪДЕЩЕТО

Да си направя програми по следните проблеми:

Как изглежда любовта

Отношение към критиката

Нагласи към трудностите в живота

Доверието

Страховете ми

Разчет на времето

Мотивиращи сили – вината, ултиматумът и липсата на време.

Използвана литература:

1. Карнеги, Дейл. Как да преодолеем безпокойството  и да се радваме на живота.
2. Де Анджелис, Барбара. Ти ли си най-подходящият за мен.
3. Де Анджелис, Барбара. Тайните за живота, които всяка жена трябва да знае.
4. Бърн, Ерик. Игрите, които хората играят.
5. Вискът, Дейвид. Езикът на чувствата.
6. Дайър, Уейн. Ще го видиш, когато повярвяш в него.
7. Дайър, Уейн. Бъди господяр на живота си.
8. Киршнер, Йозеф. 100 стъпки към успеха.
9. Киршнер, Йозеф. Как да побеждаваме, без да се борим.
10. Янгс, Бетси. Как да развиете самооценката на вашето дете.
11. Андерсън, Уолтърс. Курс по увереност
12. Кенърли, Хелън. Как да преодолеем тревожността.
13. Харис, Томас. Аз съм добър, ти си добър.

Н.К., 2007 г.

Приложение 2. Равносметка на отношенията с родителите ми

РАВНОСМЕТКА НА ОТНОШЕНИЯТА С РОДИТЕЛИТЕ МИ

1. ПЪРВО СТЪПАЛО – ШАХМАТЕН МОДЕЛ НА ОТНОШЕНИЯТА

Прилагайки основните елементи от шахматната игра в отношенията в семейството ми, мога да направя следните изводи:

1. В семейството ми има патриархални правила – меродавно е мнението на бащата. Той е авторитетът, най-важни са неговите ходове
2. Често се случва всеки да прави и предприема каквото си поиска, без да го съгласува с останалите – липса на договаряне, хаос
3. Ходовете на всички са съобразени с патриархалния модел. Ако някой направи нещо различно, се счита за ненормално, нередно, неправилно
4. Целта е благоденствието на детето – всеки има различно разбиране за благоденствие
5. Не е прието да споделяме чувства и изобщо да си споделяме. Това, че родителите ми са много ангажирали, ни е отчуждило и изградило стени между нас. Чувствам се радостна, когато: приготвяме ядене с майка, за да хапнем заедно, правим нещо полезно заедно – чистим, пазаруваме, играем шах и анализираме, говорим си за бъдещето. Чувствам тъга от липсата на синхрон, чувствам гняв от липса на разбиране и потискане на емоции, страхувам се да не бъда нападната, обидена, обвинена, пренебрегната.

В нашата шахматограма най-активно е общуването ни по двойки – аз общувам с майка, без участието на татко. За много неща майка е посредник между мен и баща ми. Когато общувам с баща ми, майка почти не участва или само прави коментари. Почти не играем тримата в синхрон. Понякога се е случвало и съм се чувствала изключително щастлива. С майка ми се чувстваме длъжни да изпълняваме желания на баща ми и сме свикнали той да не се съобразява с нашите – което е жалко. Като цяло – целта на семейството е целта на баща ми. Всички се съобразяваме преди всичко с неговите желания. Считало се е, че той има най-благородната и важна мисия, защото е лекар. Има моменти, в които това ме радва. Но като цяло това ме потиска и депресира – свикнала съм да потискам порива на своите чувства и желания. Със сигурност и майка се чувства по същия начин – знае, че каквото и да каже, в крайна сметка баща ми ще направи каквото е наумил.

• ВТОРО СТЪПАЛО – КИБЕРНЕТИЧЕН МОДЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОБЛЕМА

Субектът съм аз. Обектът са семейните отношения. Целта е затопляне на отношенията, преодоляване на отчуждеността. 

Желано състояние

1. В семейството ми да има равнопоставеност, да се зачита авторитета на всеки
2. Да има правила, съгласуваност, договаряне, ред
3. Ходовете на всички са съобразени с интересите на всички. Обсъждаме предложения за по-добър ход
4. Целта е зачитане на интересите и установяване на атмосфера на уважение и обич
5. Споделяме открито чувства и изобщо си споделяме. Насърчавам родителите си също да споделят помежду си.

 Алгоритъм

1.Четене на книгата „Нишката на Ариадна”, чрез която да научат повече за моята работа

2.Четене на книга за равенство на половете, за да разчупим патриархалния модел

3.Специално време за развлечение на семейството – време за културни мероприятия, пиене на чай, гледане на телевизия и др.

4.Работа по стари и нови модели. Съставяне на стари и нови модели на майка и татко.

5.Игра на шах и анализ на отношенията ни по шахматния модел

6.Семеен съвет – време, в което да разискваме важни теми и взимаме общи решения

• ТРЕТО СТЪПАЛО – ОСНОВНИ ЧОВЕШКИ ЦЕННОСТИ

 За да постигна целта, е нужно да има любов, взаимопомощ, смисъл, честност. Всяка от тези ценности е нужна. Включвам и други ценности – упоритост, търпение, толерантност.

Като цяло е нужно в семейството да изясним смисъла на някакво действие, смисъла на някакъв ход – защо е нужно да играя шах и защо е нужно да работя? Защо е нужно баща ми да ходи в Церово и т.н.?

• ЧЕТВЪРТО СТЪПАЛО – УСВОЯВАНЕ НА УМЕНИЯ
• Разговор с хора, преодолели семейни проблеми
• Консултация с д-р Марков
• Работа по стари и нови модели
• Книгата „Изкуството на преговорите”
• Посещение в Колежа по семейни отношения
• ПЕТО СТЪПАЛО – УСТОЙЧИВИ ПСИХИЧНИ СТРУКТУРИ

Необходимо е знанията и опита от работата с моето семейство да бъдат устойчиви. Нужни са постоянство и ясни правила в отношенията, устойчивост на резултатите.

• ШЕСТО СТЪПАЛО – ТРЕНИРОВКА В ЗАЩИТЕНА СРЕДА

Защитената среда е Центърът и Колежът по семейни отношения.

• СЕДМО СТЪПАЛО – ТРЕНИРОВКА В НЕЗАЩИТЕНА СРЕДА

Тренировка вкъщи и навсякъде, където сме заедно.

• ОСМО СТЪПАЛО – ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Уменията за справяне с конфликти в семейството и затоплянето на отношенията предаваме като опит на други хора.

• ДЕВЕТО СТЪПАЛО – ТЪРСЕНЕ НА СЪМИШЛЕНИЦИ

Търся хора, които приемат моите идеи за семейство и искат да ги разпространяват.

1.  ДЕСЕТО СТЪПАЛО – ФОРМИРАНЕ НА МРЕЖА

Мога да създам мрежа от приятели, които също работят за подобряване на семейните отношения и да обменям опит с тях.

А.Т., 2015 г.

Приложение 3. Обща теория за любовта

ОБЩА ТЕОРИЯ ЗА ЛЮБОВТА

1.МЯСТО НА ОБЩАТА ТЕОРИЯ ЗА ЛЮБОВТА СРЕД  ДРУГИТЕ ОБЩИ ТЕОРИИ

Общата теория за света включва Общата теория за отношенията, която включва общата теория за любовта.

2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Любовта е основна човешка ценност. Много поети, философи, писатели, артисти и т.н. са се опитали да дадат възможно най-пълно определение на „любовта”. Аз също многократно съм си задавала въпроса какво точно определение да дам на това понятие. Водейки се от шахматния модел сега мога да дам следното определение – любовта е всяко приятно чувство, което изпитваме към човека отсреща; любов е когато оценяваме ходовете на човека и те се приближават до нашата ценностна система. Но разбира се не може всеки ход на човек да ни изпълва с любов – понякога, когато ходовете на отсрещния не съвпадат  с ценностите и съвестта ни, то тогава изпитваме обратното на любов чувство, а именно неприязън, а понякога дори омраза. И тъй като по-горе споменахме, че ОТЛ се състои в ОТС и ОТО, то няма как принципите, правилата, времето, ценностите, чувствата и т.н. да не бъдат еднотипни.

3. ПРИНЦИПИ НА ОБЩАТА ТЕОРИЯ НА ЛЮБОВТА

Принципи – те са тези, които ни помагат да вземаме решения всеки ден. Както знам 1-ви, 2-ри и 3-ти етюд и начина, по който да стигна до мат за възможно най-кратко време, така и в живота принципите са тези, които ни позволяват в доста ежедневни взаимоотношения да разберем точно какво и как да направим за възможно най-кратко. Когато говорим за любов и човешки отношения се сещам за принципите, заложени в книгата „Изкуството на преговорите” – човек е различно от проблем; да не се окопаваме върху характера и позициите си, а върху интереса и на двете страни; да се търси взаимна изгода (искам да бъда обичана, но трябва и да дам любов); да се използват външни, безпристрастни хора, факти и пример. Знам едно със сигурност  – играя ли егоистично и не по правилата, няма да дам и да получа любов.

Моите принципи:

1.Човек няма как да остане без компания на този свят, следователно няма как да остане без любов (дори в малки количества)

2.Любовта може да бъде изпитана и към всеки, дори към черните фигури на дъската, които не са ти съмишленици.

3.Ако искаме да дадем любов на шахматната дъска и в живота трябва да  съобразяваме ходовете си с човека и неговите разбирания (ако това не противоречи на нашите)

4.Когато топлите чувства към някого изчезнат, то това значи, че той е направил ходове, които противоречат на ценностната ни система

4. МОДЕЛ НА ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Много ясно и точно се онагледяват човешките отношения чрез шахматния и кибернетичния модел.

Шахматен модел

Цел – да се чувстваме добре

Ценности – честност, доверие, прошка, любов, взаимопомощ, смисъл и т.н.

Правила – както в шахматната игра, така и в живота има правила. На дъската те са много ясни. Ако някой наруши правилата в шаха, бива дисквалифициран от съдията. А какво правим в живота, където  няма съдия? Съобразяваме се с ценностите и принципите си.

Време – ако твърде дълго ходовете на човека отсреща са противоречали на нашите ходове, ценности, съвест, принципи, то тогава любовта изчезва. Всеки прави своите опити да задържи възможно най-дълго време това приятно чувство и за всеки времето за опити са различни. Важно е да бъдат направени всички възможни ходове и алгоритми за запазване на любовта.

Кибернетичен модел

Личен пример:

5.МОЯТА ОБЩА ТЕОРИЯ ЗА ЛЮБОВТА

Благодарна съм, че съм получила и дала много любов в живота си; благодарна съм и за това, че са ме отхвърляли и не са ми давали любовта, която съм искала (явно не съм я заслужила или не ми е трябвала). Нещо, в което съм сигурна и смятам за константа в живота си, е че без любов  нещата губят смисъл; без любов отношенията са празни и болезнени. Сега – времето, когато чакаме и пишем на Дядо Коледа да ни донесе подаръци, бих искала любовта да се превърне в ценност за всички по света, за да бъде той по-хубаво място за живеене.

Н.Г., 2015 г.

Приложение 4. Протоколи от психологически консултации

26.01.2016

Г.Ц.  – обсъдихме старите и нови модели на Г.: как работи по тях, доколко имат връзка с неговите заявки за помощ. Оказа се, че има модели на тема агресия, добре са формулирани, но не е работил по тях – отдавна ги е загубил. Продължихме с работа по темата „Забавлявам се да лъжа”. В процеса на дискусия – кога, как и защо лъже, как се чувства, когато това се случва и как мисли, че се чувстват хората, които е излъгал, се оформиха още два модела:

1.Забавлявам се да лъжа, защото -изглеждам по-умен -искам да видя дали ще си въздържат агресията и да я сравня с моята	1.Неразумно е да лъжа, защото -умният не лъже, защото преценява последиците от ходовете си -да предизвиквам агресията на хората е обидно и неразумно – те не искат да играят с мен.
2.Лъжа, защото ме е срам да призная грешки.	2.Да призная грешки е достойно и показва, че съм поумнял

Георги заяви, че иска да се извини в група на М.М. и Е.М., които е излъгал преди 2 години и се забавлявал на тяхното разочарование.

Договорихме се, че като се върне от София, ще препише на компютър отново моделите и ще добави новите. И двамата бяхме доволни от съвместната ни работа.

За финал  изиграхме партия шах – Г. не показа агресия при загуба на фигури, не забелязах да се срамува от това, че върви към загуба и му предложих реми, ако успее да види мат в един ход. Той го видя и си стиснахме ръцете.

27.01.2016

Т.И. – днес Т. имаше среща за планиране на грижи и докато чакаше да влезе го поканих да изиграем партия шах. Той упорито ми отказваше – имал проблем, съзнанието му било обхванато от проблема и не можел да мисли. Подредих фигурите за мат с цар и топ в един ход. Справи се веднага. Подредих фигурите за мат с цар и топ в три хода. На втория ход се отказа да търси. Показах му как се получава мата. Предложих да сравняваме с живота – колко лесно се отказва, колко дълго изследва, колко добре се справя със ситуации, където решението е очевидно, но в по-сложните – се отказва. Акцентирах върху факта, че в началото не искаше да играе шах, защото не можел да мисли от проблема, а после се оказа, че може да мисли, въпреки проблема.

10.02.2016

Р.С. – месечен бюджет. Първо го поканих да играем шах. Съгласи се охотно, размишляваше върху варианти, приемаше предложения за по-добри ходове, поправяше се като сгреши. Скоро се предаде, защото играта се забатачила и много дълго трябвало да се мисли.

Информация за бюджета: оказа се, че ако плати всички такси, сметки, глоби и като се има предвид, че вече е изхарчил 22 лв. за храна, му остават 3 лв. до следваща пенсия. Предложих му да пишем писмо до А. за помощ. Прие предложението ми и заедно съставихме текста. Изпратихме писмото по електронна поща. Чакаме отговор.

Обсъдихме вчерашния му гняв, че парите не стигат и възможността да се търси решение и в най-трудната ситуация.

09.03.2016

Д.С. – предложих партия шах на Дани и попитах играе ли с майка си. Не играела, защото нямал стимул – да усеща, че на човека, с който играе му е приятно. Разказах и за ролята на шаха в отношенията с майка ми – на шахматната дъска аз съм обучителя и консултанта и майка ми най-сетне прие, че може да съм компетентна в някакво отношение. Започнахме заедно да търсим по-добри ходове, а не да спорим на моята или на нейната да бъде. Д. сподели, че в отношенията с майка и има същите проблеми и ще я покани на партия шах. Оказа се, че тя дори е забравила колко и е приятно да играе шах.

По време на играта Д. приемаше предложения за по-добри ходове, сподели, че в края на играта се напряга и бърза да приключи, без да се интересува от резултата. По-късно формулира това напрягане като умора. Развитието на нашата партия обаче показа друго – когато има шанс за победа, играе с много любознателност и желание. Показах и двоен удар и тя използва техниката 2-3 пъти до края на играта много успешно. 

Предложих да обсъдим плановете и за живота. Не били ясни – била решила зимата да почива, но тя вече свършвала. Ходила в БТ да провери за работа, но и казали по-късно. Опитала по една обява, но работата била заета. Установихме, че професионалните и умения в двете области, които има – фризьрство и текстообработка, се позагубват, защото не ги упражнява. Предложих и план – да възстанови старите си ангажименти: да подстригва клиентите на ЦСРИ в петък, а в друг ден да идва да помага за административната работа, за да си поддържа формата. Поканихме управителката на ЦСРИ, за да уточнят ден и ангажимент, уточнихме и срокове.

09.03.2016

Г.Ц. –днес изследвахме шегите на Г., които се приемат от повечето хора като подигравки. Г. сподели, че не искал да обижда никого, а като Комиците да развесели хората. Имал приятели, с които се шегували и си правели скечове. Бил забелязал, че има хора, които не разбират от шеги, и смята, че те не са хора, затова след 3-4 неуспешни опита да ги разсмее, се оттеглял от отношения с тях. Те още от деца си били такива.

Насочих вниманието му към факта, че хората имат различен предишен опит и което за един е смешно, за друг е скучно, а за трети е обидно. Той трябва да е готов за извинение, ако хората се обиждат или дразнят, когато той употребява изрази като: Дай ми 100 000 лв., Ах на татко дечицата, Аз съм президент….

Предложих му да формулираме двойка модели:

Стар модел	Нов модел
Шегувам се, за да развеселя хората и се оттеглям, ако те не разбират шегите ми	Шегувам се, за да развеселя хората и се извинявам, ако съм ги обидил неволно

Предложих за обсъждане и темата за доходите на Г.  Съставихме план – докато със социалния работник търсят работа, той да събира вторични суровини. Определихме кои дни ще става това, за да не пречи на участието му в групи и работата му по другите проблеми. В ЦСРИ ще бъде в понеделник, четвъртък и петък.

Поканихме управителката на ЦСРИ, за да я запознаем с взетите решения и да я помолим за съдействие – в Час по любов да се обсъди кой се радва и кой се обижда на шегите на Георги и да се предоставят помещения за събиране на вторични суровини.

Играхме първи и втори етюд с Г. с часовник. На мат с цар и топ не му стигнаха 10 секунди, за да влезе в едната минута, а на мат с двата офицера му останаха 12 секунди, но допусна няколко грешки. Много уверено играе с часовник, не пропуска да го натиска. С охота приема предложения за по-добри ходове. Изобщо не беше разочарован от извода, че има още да тренира и на двата етюда, прие го като в реда на нещата да се тренира продължително, за да се постигне успех.

11.03.2016

Ил.Ш. – планове за бъдещето. И. ми описа ежедневието си – майка му е болна и не иска да готви, сестра му се лекува от главоболие и болки в краката и също не иска да готви, затова готви Ил. Майка му седи на стол в кухнята и го инструктира какво как да направи. Така се е научил да готви зелен и сух фасул, пиле яхния, супа топчета и други. Баща му го дърпа за работа в ранчото.

Попитах го дали това са плановете му за бъдещето – домашен помощник. Каза, че иска да изкара курсове от БТ – за бизнес, по английски, за компютри. Предложих, ако готвенето му доставя удоволствие, да помисли и за готварски курс – постоянно се търсят готвачи. Поканихме координатора на програма „Намиране на работа”, която поддържа връзката с БТ за съдействие.

Поканих Ил. да изиграем партия шах и да коментираме как взима решения на шахматната дъска. По време на партията обсъждахме кой как взима решения за ходовете си. Успяхме да идентифицираме следните детайли – добре е да знаем дебюти – това са готови рецепти за определени ситуации; дебютите се прилагат творчески – в хода на играта се комбинират, изследваме различни възможности, изследваме последиците. Опитах се да направя връзка с живота, но Ил. не схваща приликите. Следващият път ще продължим – да изследваме приликите и разликите между шаха и живота.

Приложение 5. Описание на случай 1

КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ НА ТОЗИ ХОД?

Десет години каня М.Т., една прекрасна дама, на шах. Тя все ми отказва любезно – много е заета, бизнесдама, по цял ден мисли, уморена. Една вечер я срещам – върви по улицата и плаче. Питам мога ли да и помогна. “Ако не беше психиатър, щях да ти кажа.”  Замислих се дълбоко. Тя ни помагаше безвъзмездно в първите години на центъра, когато нямахме пари. Не че сега имаме много. Чувствам се задължен да помогна. Помолих я за една платена консултация, без да уточнявам по чия специалност. Това Марк Твен го нарича заблуждаващо премълчаване на пояснителен факт. Тя се отзова, мислейки, че е консултация по нейната специалност, и като сложих пред нея шахматната дъска сълзите и рукнаха, та четири години. Баща и и показал как се местят фигурите и след това само я биел на шах и и се подигравал. Сестра и – също.

Играем мат с цар и топ. Тя прави ход. Аз питам: “Какъв е смисълът на този ход?” Тя се разплака и тръгна нанякъде. По-късно обясни, че като консултант по счетоводни проблеми трябва да може веднага да отговори. В етюда  направила ход, защото  трябвало да демонстрира компетентност. Но въпросът, какъв е смисъла я  разбил. Обяснявам и, че това са училищни страхове от изпитване. В работата и в ежедневното общуване би могла да казва “Момент, да направя справка.”, а на шах “Не виждам по-добър ход. А ти?” Засилва се да изиграе матова позиция за една минута, не успява и се разплаква. “Трябва да победя!” Казвам и че трябва търпение. “Нямам търпение, аз съм малка, чувствам се като в първи клас.”

Сега, когото пиша тези редове, тя е във втори клас и се опитва да премине в трети. Разчисти купища страхове и неуредени проблеми с близките си. Известно време беше водеща на Колежа по семейни отношения в Центъра. Мигрената, която по-рано траела по пет дни през седмица, а по някога и цяла седмица, сега продължава по два дни, не е толкова мъчителна и не се е появявала от година.

Е.М., психиатър

Приложение 6. Описание на случай 2

АМА ТОЙ ЩЕ ЗАГУБИ …

Друг случай – на срещите за планиране на грижи за клиентите идва социална работничка от Агенцията за социално подпомагане. Запознавам я с шахматния модел, за да може по-пълноценно да участва в обсъжданията. Показвам и мат с цар и топ. Много бързо схваща играта с белите фигури, които печелят. Идва клиентка и аз и казвам: “Сега ти си с черния цар  за да проверим може ли клиентката да спечели с белите фигури.” На втория ход социалната работничка стана напрегната и започна да повтаря: “Ама той ще загуби!” Той е черният цар. Обясних  и отново, че естественият ход на играта е такъв и задачата ни е такава – да проверим дали клиентката може да победи. Нарастващият ужас по лицето на жената ме накара да спра играта. Тя си тръгна разстроена. Пътищата ни се разминаха и не можах да изясня, какво я е притеснило, но вероятно в миналото е преживяла някаква психотравма, свързана със загуба.

Е.М., психиатър

Приложение 7. Описание на случай 3

РАБОТА ПО СЛУЧАЙ

от гледна точка на школата по егология

I. ОПИСАНИЕ НА СЛУЧАЯ

1. Начин на „влизане” в случая

Л.К е клиент на Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични проблеми „Човеколюбие” от 12.07.2007 г. Насочен е към социалната служба от лекуващия го психиатър от Психиатричната клиника на Александровска болница – София.

2. Кой е клиентът?

2.1. Възраст, пол, особени характеристики

Л.К. е мъж на 37 г., несемеен, без деца. Роден е и живее в село Д., Пазарджишка община.

Роден е от нормално протекла бременност, правилно развитие в детска възраст.

Психологическите характеристики на Л.К. са: Внимание: добра концентрация, силна устойчивост, голям обем, лесна превключваемост, активно внимание; Памет: добра репродукция – пълно възпроизвеждане, фиксация – слаба целенасоченост; Мислене и реч: изразено конкретно-образно мислене, добро логическо мислене, способност за обобщение; Въображение: силно изразена образност и цвят, лесно преобразува един образ в друг; Темперамент: астеничен, затворен, необщителен, недоверчив, чести прояви на страхове и притеснения; Интелигентност: 85 процента – над средната; Характер: трудолюбив, отдаден на задълженията си, отзивчив, стеснителен, притеснен, страх от нови неща и предмети, не е агресивен, предпочита усамотение, ниско самочувствие. Той е тих и скромен. Не проявява инициатива за започване на разговор. Чувства се добре, когато е сам. Работлив е, помага с удоволствие. Физическо здраве: алергии – студ и прах, пушач.

2.2. История на живота

Завършил е с отличие Математическа гимназия и Висше артилерийско училище с гражданска специалност радио и телевизия. Има удостоверение за оператор-програмист на електронно-изчислителни машини (от 1988 г.) и сертификат за курс по английски език (от 2005 г.).

Работил около 6 години в армията и при първа възможност я е напуснал. Смята, че най-лошото нещо, което му се е налагало да върши, е да служи в армията.

След кариерата на военен, завършена през 2000 г., сменил няколко работи, на които не се задържал повече от година. След всяко напускане психологическият му статус се влошавал, стигнал до идеята да живее като скитник – отшелник за 6 месеца. След това се обърнал за помощ към лекари психиатри с очакване с тяхна помощ да открие своето място в живота на обществото, своето призвание.

2.3. Семейна ситуация

Л.К. живее с родителите си, има брат в София, който е семеен.

Той оценява отношенията в къщи като непоносими. Обвинява родителите си, че са му объркали живота като са го насочили към армията и неколкократно са му попречили да напусне военното училище, когато е искал. Има спомени от детството, че майка му е упражнявала физическо насилие над него.

Чувства баща си като отровен родител, а за майка си смята, че го мрази, „както повечето майки”. Смята, че майка му и баща му са „тип хора, не ставащи за нищо друго освен за работа”. В къщи казва само „Здравей” и „Добър вечер”. Не умее да поддържа разговор с майка си – най-често „тя му задава въпроси в неподходящ момент: когато си духа носа, когато се храни”.  По негова преценка „тя е човек, който се движи повече от разума, отколкото от сърцето”.

Като възможен изход от ситуацията вижда „бягство в известна само на него посока от „любовта” на родителите му”.

2.4. Социална ситуация

Няма приятели, по-добре се чувства сам. Преди около 10 години е имал връзка с момиче, но взел решение да се разделят, тъй като тя не се интересувала достатъчно от него.

2.5. Разбирания за живота

Л.К. е бил религиозен. Споделял е библейската теория за произхода на света и на човека. Той смятал, че днешният човек е погнуса за Бог и за себе си – състояние, в което е изпаднал чрез злоупотребата със свободната си воля. Бог е настоятелен в изискването си човешката раса да възстанови първоначалното добро отношение към Него и към околния свят. Смята, че участието на човека в борбата със злото във вселената е решаващо.

През 2007 г. се отказал от вярата си в Бог, защото установил, че тя не му помага да живее по-добре, а само му вреди.

2.6. Диагноза, анамнеза

Проблемите му започват в началото на 2005 г., когато след операцията от херния тревожността му нараства, започнал да се изолира, станал раздразнителен, не се задържал на работа.. Изписват му първоначално антидепресант и ниска доза невролептик, които той пие около година, но към края организмът му привикнал и престанал да усеща ефекта им. Тогава гласовете му казали да отиде във Варна. Там е живял няколко месеца като клошар, докато родителите му го открили и върнали обратно у дома. Първата хоспитализация в психиатрия е била за около месец и половина в София, постъпил е по собствено желание от април до юни 2007. През февруари 2009 г. е бил хоспитализиран за втори път. Критичен на фона на лечението.

По време на кризите – объркан, самоизолира се. Психотична продукция – чува гласове, които го карат да прави неща, от които се чувства добре – да премести нещо, да си измие ръцете. Успява да контролира гласовете си. Диагноза: параноидна шизофрения с епизодично ремитиращо протичане, непълна ремисия, емоционално волева промяна. През  април 2009 г. се явява на ТЕЛК и трудовата му неработоспособност е оценена на 75 процента.

II. ИНТЕРВЕНЦИИ

1. Мултидисциплинарен екип

В този анализ на случая ще бъде описана работата на екипа за периода 2007 – 2009 г. През по-голямата част от този период координатор на грижи е била социалната работничка Л.А. В екипа за подкрепа на Л.К. са участвали още: педагог, трудотерапевт и психотерапевт (психиатър). Социалният работник, педагогът и трудотерапевтът са били координатори на програми, в които е участвал клиентът. Тяхната работа с клиента е била основно групова. Най-близки са били отношенията с психотерапевта, който е работел с Л.К. както в група, така и индивидуално. За развитието на случая значение има и управителят на социалната служба в качеството му на работодател на клиента.

Други институции, с които екипът е бил в контакт при работата си с клиента, са: Бюро по труда, Държавна психиатрична болница, специализиран психиатричен кабинет, семейството му.

2. Първоначална заявка на клиента

Първоначалната ясно изразена заявка от страна на клиента бе, че търси помощ, за да открие своето място в живота на обществото, своето призвание. Много ясно заяви, че търси помощ за намиране на работа.

3. С какво се ангажира службата

3.1. Оценка на нуждите

При оценката на нуждите бяха установени следните проблеми: 1. Липса на визия за място в света; 2. Липса на приятелски кръг, липса на доверителна връзка; 3. Липса на трудова реализация; 4. Крайно влошени семейни отношения; 5. Ниско самочувствие.

Бяха установени следните потребности на лицето: 1. Намиране на смисъл в живота; 2. Намиране на приятели и любов; 3. Намиране на работа; 4. Подобряване на отношенията в семейството и 5. Повишаване на самочувствието.

3.2. Индивидуален план за грижи и развитие

Въз основа на установените проблеми, бе изработен план за грижи.

Цели	Алгоритъм – междинни цели
1. Изработване на модел за света и визия за собственото място в него Инструменти: 1. Програма „Човешки ценности” – клуб „Смисълът в живота” 2. Служба за психологическо консултиране 3. Библиотека „Човекознание” 4. Шахматен клуб 5. Школа по егология – терминология: обща теория, модел	1. Осъзнаване  на досегашния модел за света – описание на ОТС, ОТЧ и ОТО 2. Обогатяване на ОТС – книги „Кратка история на времето”, „Кратка история на всичко”, „Кратка история на почти всичко” 3. Осъзнаване на досегашния живот – равносметка на живота – 2 броя, есе „Защо бягам в неизвестна за мен посока”, обсъж дане на бягството от къщи 4. Описание на стари и нови модели на мислене и поведение; 5. Изработване на план за бъдещето с реалистични цели – 2 броя Резултат: Поемане на отговорност за собствения живот
2. Повишаване на самочувствието Инструменти: 1. Програма „Човешки ценности” – клуб  „Смисълът в живота”, Група за взаимопо мощ, 2. Програма „Социален клуб” – клиент на месеца, клиент на седмицата, есе „Моето самочувствие на европейски гражданин” 3. Програма „Шахматен клуб” – нови умения 4. Служба за психологическо консултира не	1. Оценка на собствените възможности 2. Осъзнаване на източниците на високо самочувствие – есе „Какво повишава самочувствието ми” – не е написано, в разговор – ако спечели пари от тотото, Резултат: Вяра в собствените възможности
3. Поддържане на добри отношения в семейството Инструменти: 1. Програма „Работа със семейството” – Колеж  по семейни отношения и домаш ни посещения; 2. Библиотека „Човекознание”; 3. Служба за психологическо консултиране; 4. Програма „Рехабилитация на битови умения” – клуб „Вкусно”, Зеленчуко производство, Почиства не на дома 5. Програма „Гражданско образование и възпитание” 6. Школа по егология – обща теория на семейството	1. Равносметка на семейните отношения – изясняване на минали болезнени събития,  списък с грешки на родителите и грешки на Л.К., обсъждане на вината на родители те, извинение от страна на родителите, есе „Ролята на майка ми в моя живот” 2. Повишаване знанията за семейните отно шения – книги „Отровните родители”, „Семейст вото и как да оцелеем в него”, „Изкуството на преговорите”; 3. Съвместни дейности – помощ на семей ството при работа в градината, игра на шах 4. Подготовка за самостоятелен живот – усвояване на битови и кулинарни умения, поемане на инициатива за домакинските задължения. Резултат: Спрени бягства от къщи
4. Създаване на приятелски кръг Инструменти: 1. Програма „Социален клуб”; 2. Програма „Човешки ценности” – Група за взаимопомощ, Група за честни отношения; 3. Програма „Трениране на социални умения” – модул „Пълноценно прекар ване на свободното време”	1. Изясняване на понятието приятелство – есе  „Моите приятели в Центъра”, 2. Формиране на приятелски кръг – участие в съвместно празнуване на празници, 3. Повишаване на комуникативните умения – инициатива за започване на разговор, изразяване на лично мнение Резултат: Минимизиране на риска от социална изолация
5. Намиране на интимен партньор Инструменти: 1. Програма „Човешки ценности” – Час по любов, 2. Библиотека „Човекознание”, 3. Служба за психологическо консултира не  3. Програма „Трениране на социални умения” – модул „Ограмотяване (интер нет сайтове)”	1. Изясняване на понятието любов – есе „Какво разбирам под интимна връзка”; книгите „Ти ли си най-подходящия за мен”, „Мъжете са от Марс, жените са от Венера”, „Любовта Онлайн” 2. Търсене на подходящ партньор Резултат: Намиране на подходящ интимен партноьр
6. Трудова реализация Инструменти: 1. Програма „Намиране на работа” 2. Служба за психологическо консултира не	1. Равносметка на миналите работи 2. Професионално ориентиране – курс за компютърна грамотност, курс за „Autocad, модул „Методи на социалната работа в сферата на психичното здраве” 3. Участие в дейности на Центъра като доброволец – библиотекар 4. Платена работа в Центъра – асистент в модул „Градивната критика”  на  Групата за честни отношения, в клуб „Смисълът в живота”, в Часа по любов; регистратор 5. Формиране на трудови умения – наблюдателност, самостоятелно планиране 6. Регистрация в БТ, възстановяване на регистрацията, поддържане на регистрация та 7. Търсене на работа от различни източни ци – обяви, частна трудова борса Резултат: Продължително запазване на работното място
7. Грижи за здравето Инструменти: 1.Програма „Здравословен живот” – клуб „Красива усмивка”, клуб „Здраве” 2. Служба за психологическо консултира не 3. Библиотека „Човекознание” 4. Програма „Трениране на социални уме ния” – модул „Самостоятелно контроли ране на симптомите”, модул „Самостоя телно справяне с лекарствената терапия”	1. Програма за спиране на цигарите – книгите „Наръчник на пушача”, „Как да откажа цигарите” 2. Нов мост при стоматолога 3. Намиране на обяснителен модел за психичната болест – книгата „Нишката на Ариадна” 4. Самостоятелен контрол на психичното състояние – поддържаща медикаментозна терапия, посещение при личен лекар и личен психиатър, обучение за самоконтрол на лекарствената терапия и симптомите на болестта Резултат: Стабилно физическо и психическо здраве, продължителна ремисия

3.3. Дейности

От страна на клиента

06.2007 г. – правейки равносметка, стигам до извода за безсмислието на живота ми досега. Започвам всяко начинание с голям ентусиазъм, винаги го завършвам с усещане за безсмислие.

Къде съм аз и накъде отивам – Аз съм у нас и най-вероятно ще отида в затвора. Желая да имам повече материални блага, за да създам семейство и деца. Тъй като определям сегашното си съществуване като мизерно, от някоя определена дата ще тръгна по пътя на престъпността. От този определен ден ще престана да се страхувам от физическата болка, както досега, в името на едно по-добро бъдеще – по Вапцаров – ала в затвора попадна на хора и стана човек. Голяма част от политическия и бизнес елит са били в затвора. Както казва учителят Йода от „Междузвездни войни” страхът от каквото и да е води до насилие. Затворът е място за превъзпитание.

Равносметка 2009 г. – 1. Престанах да бъда клошар и започнах живот на нормален човек; 2. Чувствам се по-добре, защото си намерих работа и се чувствам по-пълноценен; 3. През годината се научих да помагам повече на майка ми; 4. Не зная с какво съм помагал на хората около мен.

През 2010 желая да имам положителна промяна

От страна на екипа

Срещи за планиране на грижи – 4, срещи извън социалната служба – 3, телефонни разговори – 21, търсене по телефон – 25, домашни посещения – 8, разговори с координатор – 9, срещи с родители – 4, консултации с психотерапевт – 28, организирани 16 програми в ЦСРИ, от които клиентът е ползвал 13 – 1. Социален клуб,

2. Човешки ценности, 3. Шахматен клуб, 4. Работа със семейството, 5. Служба за психологическо консултиране, 6. Библиотека, 7. Координиране на грижи, 8. Намиране на работа, 9. Трудова рехабилитация, 10. Рехабилитация на битови умения, 11. Гражданско образование и възпитание, 12. Трениране на социални умения, 13. Здравословен живот.

4. Научна обосновка на работата с клиента

При работата с Л.К. бе използвана науката за справяне с личните проблеми – егология, разработена от д-р Емил Марков. От науката бяха взаимствани понятия и методи: обща теория, модел, принципи и др.

При анализът на житейските проблеми на клиента бяха използвани елементи от инструмента Стълба към Стокхолм с неговите 10 стъпала: 1. Шахматен модел;  2. Ки бернетичен модел; 3. Основни човешки ценности; 4. Усвояване на умения; 5. Формира не на устойчиви психични структури 6. Тренировка в защитена среда; 7. Тренировка в незащитена среда; 8. Предай нататък; 9. Търсене на съмишленици; 10. Формиране на мрежа.

При постигането на цел 1. Изработване на модел за света и визия за собственото място в него бяха използвани следните елементи на шахматния модел:

–   два ракурса: хората – фигури на дъската на света, и играчи пред дъската на света;

• наличие на координатна система;
• наличие/липса на правила;
• наличие/липса на план за играта/живота;
• цели на играта/живота,
• значение на времето
• чувства,
• съответствие/несъответствие на ходове спрямо плана.

Бяха установени прилики между поведението на клиента на шахматната дъска и в живота: както в живота, така и в играта, клиентът няма план, няма цели; няма фигури, с които да взаимодейства; не отчита значението на времето; не отчита значението на чувствата; не търси устойчиво повтарящи се модели на  поведение.

Установени бяха и разлики: в шаха има много ясна представа за правилата и за тяхното значение, но в живота не е така.

Освен като диагностично средство шахматната игра бе използвана и като средство за трениране на нови умения – поставяне на цели, изработване на план, следване на целите, взаимодействие, съобразяване с времето, осъзнаване на чувствата по време на играта и причините за тях, описание на модели на поведение, чувстване или мислене.

При постигането на цел 2. Повишаване на самочувствието играта на шах бе използвана за установяване на източници на самочувствие – нови знания, повишени умения, предаване на знанията и уменията на някой друг.

При постигането на цел 3. Поддържане на добри отношения в семейството  бе използван метода на шахматограмата – графично изображение на играчите и отношенията между тях. С шахматограми бяха онагледени отделни болезнени партии между клиента и родителите му. Направен бе анализ на отношенията по шахматния модел – дъската, фигурите/играчите, правилата, ходовете, целите, плановете, чувствата, времето.

Резултатът, който бе от голямо значение за терапията на семейните отношения, бе осъзнаването на клиента, че носи лична отговорност за ходовете. На шахматната дъска той го виждаше много ясно, но в живота прехвърляше отговорността върху родителите си. Той беше емоционално заседнал в юношеството си, когато родителите му настояли да учи във военно училище, и според него оттогава се объркал живота му. По време на множество партии шах търсеше отговор на въпроса „Ако някой ти предложи ход, и ти го приемеш, кой носи отговорност за последиците”. С времето той осъзна, че вече е пораснал и не е длъжен да приема предложенията им. Те се извиниха за грешките, които са допуснали – неизследвани недоразумения, несъобразяване с неговото мнение, настояване да приеме предложенията им. В душата му настъпи известен мир и той се концентрира към изработване на план за бъдещето.

Важен резултат бе и осъзнаването на възможностите за избор на ходове. Чрез тренировки на шахматната дъска клиентът превърна усещането за избор в устойчива структура на съзнанието си.

При изпълнението на цел 4. Създаване на приятелски кръг чрез шахматната игра Л.К.  тренираше комуникативни умения – инициатива за покана на шах.

Клиентът се научи да изисква спазване на правилата от другите играчи – в Колежа по семейни отношения изиска извинение от своя бивша учителка за несправедливо отношение в миналото.

5. Актуално състояние на случая

Клиентът не е хоспитализиран от 2009 г., в настоящия момент работи на граждански договор в ЦСРИ, настойчиво търси работа извън защитената среда. Поддържа добри отношения с майка си, баща му почина. Планира да се отказва от пенсията и от психиатрията.

Насоки  за работа – да се подготви за живот без пенсия и без диагноза.

6. Трудности по работата със случая

Втора криза през 2009 г. – „ще дойде ден, когато ще убивам хора”, иска да влиза в затвора, иска да си купи пушка и да застреля родителите си и да запали къщата; втори период на клошарство.

Н. К.,   супервизор

Приложение 8. Изпитен реферат от сесия по супервизия

СУПЕРВИЗИЯ В СОЦИАЛНАТА РАБОТА

Изпитен реферат

I. СУПЕРВИЗИЯ ПО СЛУЧАЙ

На 26 март 2013 г. проведох сесия за индивидуална супервизия със социалната работничка М.М., която работи в Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични проблеми „Човеколюбие” в град Пазарджик. Доставчик на социалната услуга е Сдружение „Човеколюбие”. Сесията продължи 90 минути. Предварителната договорка с колежката бе представянето на случая и супервизията да протече в контекста на школата по егология.

1. ОПИСАНИЕ НА СЛУЧАЯ

1.1. Начин на „влизане” на случая

В.И. е клиентка на Сдружение „Човеколюбие” от 2011 г. Тя е станала потребител на услугата „Защитено жилище”, в която „влязла” след многократно подновяване на тримесечния договор за ползване на услугата „Център за временно настаняване”, предоставяна от Община Пазарджик. Услугата „Защитено жилище” се предоставяла една година по проект, финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси”, след което поради отказ на Община Пазарджик да съдейства за предоставяне на услугата като делегирана от държавата, се предоставя на доброволни начала от екипа на сдружението без финансиране.

От началото на 2012 г. В.И. е потребител и на друга социална услуга, предоставяна от Сдружение „Човеколюбие” – Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични проблеми.

И в двете услуги социален работник на В.И. е М.М.

1.2. Кой е клиентът на социалния работник

В.И. е жена на 23 години, израснала в институции, с ромски произход. След навършване на пълнолетие, започнала да скита, имала промискуитетни прояви, употребявала е алкохол. Лоша лична хигиена.

Основна диагноза: лека умствена изостаналост. Общо заболяване: отклонения в поведението с афективни кризи, емоционално-волева неустойчивост. Изостава в развитието си от ранно детство. Освидетелствана е от ТЕЛК още с раждането си през 1990 г. със 75 процента трудова неработоспособност. През 2005 г. е настанена за пръв път за лечение в Психодиспансера в Пловдив. Там е лежала два пъти, един път е била настанявана в Държавна психиатрична болница – Пазарджик. В епикризата от ДПБ – Пазарджик е отбелязано, че престоят е за 6 дни и че не са регистрирани психотични феномени, била е спокойна, без нарушения на режима, доведена е от социален работник на ЦВН. Отказва да си пие лекарствата, защото това доказва, че е „луда”, а тя не иска да е такава. Беше направена консултация с лекуващия я психиатър и той препоръча да се остави без лекарства под наблюдение, за да се установи дали може да си контролира поведение без медикаментозна терапия.

Физическо здраве: нощно напикаване, смята, че има наднормени килограми, пушачка.

Психологически характеристики: примитивна и нестабилна емоционалност, забавен мисловен процес, беден речников изказ. Хипобулична (слаба воля), с параноидни наслойки. Екстроверт. Вниманието е със слаба устойчивост и концентрация, лесно се разсейва. Занижен обем на дълготрайната памет и преобладаваща механична памет, трудно и неточно възпроизвежда. Въображението е богато на образи и детайли. Склонност към лъжи. Има спомени от социален дом в Асеновград, където я били много и веднъж лежала три месеца в гипс. За Помощното училище и за ЦВН също си спомня множество случки, в които са я били. Понякога започва да плаче – на пръв поглед безпричинно, но като започне изясняване на причините, се оказва, че си спомня някоя случка на побой. Само като чуе думата „бой” става тревожна, понякога изпада в паника. Самонаранява се, когато смята, че е виновна, казва, че е за „трепане”.

Социални характеристики: трудно се подчинява на правила, има склонност към агресивно поведение, дефицит на умения за общуване. Не може да поддържа връзки с институции, без да бъде подпомагана. Полуграмотна, не може да си разпределя паричните средства, липсват и трудови навици, рови по кошовете. Когато е без пари, е нервна и агресивна. Страхува се от настаняване в друга институция. Имитира важни за нея хора, старае се да прилича на тях по външен вид – прическа, дрехи. Повишен стремеж да се хареса на околните. Търси работа, иска да се грижи за стари хора. Не е осъждана.

Образование: помощно училище и СУПЗ със специалност по цветарство.

Хоби – обича да слуша музика. Православна християнка, но рядко посещава църква.

Понастоящем живее със З.Т., собственичка на единия от апартаментите на ЗЖ.

1.3. Семейна ситуация

Има майка и баща  и двама братя в София, но не желае да ги вижда. Има спомени от детството си – преди да постъпи в домовете, че родителите я карали да проси и да краде. Отнасяли се грубо с нея.

1.4. Екип по случая

В екипа по случая са включени: социален работник, който е и координатор на  грижи, педагог, трудотерапевт, психиатър-консултант и психолог. За развитието на случая има значение управителката на ЦСРИ, на която В.И. предлагаше „да си легнат”.

 Отношенията между координатора на грижи и клиента са противоречиви – в някои ситуации между тях има топли чувства, клиентката благодари за помощта, която получава, търси я по телефона, за да и каже, че я обича, в други случаи клиентката  крещи на социалната работничка, нарича я „курва”, псува я, а социалната работничка се държи хладно, дистанцирано и наставляващо.

За развитието на случая имат отношение Бюро по труда, Социален патронаж, Дирекция „Социално подпомагане”, РЗИ, съседи на ЗЖ.

1.5. Първоначална заявка на клиента

При първата среща с клиентката се очертаха очакванията и – да има дом, страх да не я бият.

1.6. С какво се ангажира службата

Оценка на нуждите

Проблеми – липса на дом, липса на значим възрастен, липса на сигурност, неумение да си разпределя средствата, полуграмотна, трудно изразява мислите си, безработна, липса на приятели, социално неприемливо поведение – проси, краде, лъже, агресия, промискуитетни прояви, липса на сексуална идентичност, емоционална нестабилност, занемарен външен вид, рови в кошовете, събира фасове, нощно напикаване.

 На база проблемите бяха формулирани следните потребности: дом и лична хигиена; справяне с нощното напикаване; социална и финансова автономност, емоционален самоконтрол, трудова реализация.

Индивидуален план за грижи и развитие

Въз основа на установените проблеми, бе изработен план за грижи и развитие.

Цели	Алгоритъм – междинни цели
1. Осигуряване на дом Инструменти: 1. Социална услуга ЗЖ – Програма „Бит и лична хигиена” 2. Социална услуга ЦСРИ: Програма „Човешки ценности” – Група за честни отношения; Програма за рехабилитация на битови умения – Почистване на дома, клуб „Вкусно”, Програма „Работа със семейството”	1. Проучване на възможностите за общин ско жилище 2. Ползване на социалната услуга Защите но жилище 3. Умения за съжителство с други хора – самостоятелно разпределяне на домакин ските задължения, 4. Качествено почистване на домакински съдове, сервизни помещения и стъкла Резултат: Сигурност
2. Повишаване и поддържане на лична хигиена Инструменти: 1. Социална услуга ЗЖ: Програма „Бит и лична хигиена” 2. Социална услуга ЦСРИ: Програма „Здравословен начин на живот”	1. Редовно къпане 2. Редовна смяна на чорапи и обувки 3. Грижи за дрехите – подреждане в гарде роб, сортиране при пране, съобразяване на облеклото със сезона Резултат: Привлекателен външен вид
3. Справяне със здравни проблеми –  нощното напикаване, никотинова зависимост Инструменти: 1. Социална услуга ЦСРИ: Програма „Здравословен начин на живот”; Служба за психологическо консултиране; Програма „Човешки ценности” – Група за взаимопомощ	1. Консултация с личен лекар, провеждане на необходими изследвания за установява не на причините, прием на лекарства 2. Съставяне на диета 3. Изграждане на подкрепяща среда – оси гуряване на помощ за ставане през нощта 4. Кабинет на РЗИ за отказаване от тютюнопушенето Резултат: Повишено самочувствие
4. Емоционален самоконтрол Инструменти: 1. Социална услуга ЦСРИ: Програма „Шахматен клуб”, Служба за психологическо консултиране	1. Осъзнаване на причините за кризите 2. Изработване на модел за справяне с проблемите Резултат: Емоционално удовлетворена личност
5. Изясняване на сексуалната ориента ция Инструменти: 1. Социална услуга ЦСРИ: Служба за психологическо консултиране	1. Изясняване на минал сексуален опит 2. Обучение за полови признаци Резултат: Сексуално грамотна личност
6. Социална и финансова автономност Инструменти: 1. Социална услуга ЗЖ: Програма „Паза руване и разпределяне на бюджетните средства” 2. Социална услуга ЦСРИ: Програма „Шахматен клуб”, Програма „Граждан ско образование и възпитание”, Програ ма „Трениране на социални умения” – модул „Ограмотяване”, Служба за психо логическо консултиране, Програма „Чо вешки ценности” – Група за взаимопо мощ, Група за честни отношения, Час по любов, Програма „Социален клуб”	1. Придобиване на елементарни знания за шахматен модел за справяне с проблемите – трениране на първи етюд: мат с цар и топ 2. Самостоятелно посещение на институ ции 3. Умения за разпределяне на месечния бюджет 4. Курс за ограмотяване, самоподготовка 5. Умения за общуване – поздрав 6. Справяне с проблема с просенето и дромоманията 7. Оползотворяване на свободното време – кино, изложби, екскурзии Резултат: Социално вградена и удовлетворена личност
7. Трудова реализация Инструменти: 1. Социална услуга ЦСРИ: Програма „На миране на работа”, Програма за трудова рехабилитация – Ателие 99, Програма за рехабилитация на битови умения – Почи стване на дома, Заленчукопроизводство	1. Формиране на умения за полагане на труд – завършване на задачите докрай 2. Регистрация в БТ, поддържане на регистрацията 2. Търсене на работа 3. Помощ за запазване на работното място Резултат: Повишени доходи

Дейности

От страна на клиента

Написа есе „Как се грижа за моето психично здраве”, участва в 10-модулно обучение за работа с местни институции, получи удостоверение за завършен курс по ограмотяване за възрастни по проект „Нов шанс за успех” с успех добър 4.

Получи грамота „Клиент на седмицата” – 2 броя – за успешно завършен курс за ограмотяване по проект „Нов шанс за успех”, за съдействие на мерките срещу нощното напикаване, разбирателство със съквартирантката си.

Взе участие в екскурзии до Кърджали, до Копривщица, до хижа „Надежда”, до хижа „Равно боре”, до Цигов чарк.

Отказа да бъде настанена в ЗЖ – Гърмен, приемаше го като изгонване.

За 6 месеца работеше в ЦСРИ по програма от БТ като хигиенист, сега чисти един вход.

С удоволствие черпи на имен и на рожден ден.  Обича да танцува.

В.И. е един от ищците в делото за защита от дискриминация пред Комисията за защита от дискриминация във връзка с бездействието на Община Пазарджик за предоставяне на социалната услуга ЗЖ.

От страна на екипа

В периода януари 2011 – март 2013 г. са проведени срещи за планиране на грижи: в ЗЖ – 5 броя, в ЦСРИ – 3 броя.

В ЗЖ са организирани 3 програми, клиентката ползва и трите: 1. Бит и лична хигиена, 2. Пазаруване  и разпределяне на личните средства, 3. Свободно време; в ЦСРИ са организирани 16 програми, от които клиентката  ползва 12 – 1. Социален клуб, 2. Човешки ценности, 3. Шахматен клуб, 4. Работа със семейството, 5. Служба за психологическо консултиране, 6. Координиране на грижи, 7. Намиране на работа, 8. Трудова рехабилитация, 9. Рехабилитация на битови умения, 10. Гражданско образование и възпитание, 11. Трениране на социални умения, 12. Здравословен живот.

1.7. Трудности в работата със случая

Случаят е труден сам по себе си – клиентката е има достатъчно трудности в социален, емоционален, здравословен и финансов план, а ресурсите и са ограничени. Освен това имаше и някои други случаи, които увеличават трудностите при работата с нея.

Агресивното и поведение в един от часовете уплашил учителите и съучениците и по време на курса за ограмотяване на възрастни, наложи се известно време да прекъсне участието си, след което, заради спокойствието на останалите ученици, осигурихме придружител за около месец.

Музиката, която слуша на висок тон, и напиканите чаршафи, които крие на терасата, но те смирисват съседния апартамент, доведоха до подписка от страна на съседите срещу ЗЖ. Проведохме среща с тях. Отношенията се успокоиха. Установихме, че съседите имат предрасъдъци – понеже е с ромски произход, за всички бели във входа, тя е виновна – някой пияница уринирал на стълбите – тя е, някой разбил мазето – нейните приятели са.

Най-сериозното затруднение идва от периодичните заплахи, които отправя към съквартирантката си, която е и собственичка на апартамента. Казала пред далечни роднини, че и омръзнало да я бият, че се страхува да спи в апартамента и те започват да уреждат настаняване на собственичката в социален дом, което ще доведе до закриване на ЗЖ.

В опитите си да се защити – да не изглежда толкова лоша, си измисля обвинения спрямо персонала – „сега ще ида в полицията да кажа, че си ме била”, „Надежда пуши и каза, че ако кажа на някой, ще ме изгони от ЗЖ”. Дори е ходила в ДСП да се оплаква, че съквартирантката и я „опипвала”. Всичко това ни струва много усилия да работим със средата и да доказваме, че „нямаме сестра”.

2. ОПИСАНИЕ НА СЕСИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА СУПЕРВИЗИЯ ПО СЛУЧАЯ

Първоначалната заявка на колежката бе да ме запознае с формулировката на случая и със психологическия статус на клиентката В.И., за да разискваме трудностите на клиентката. Това били и трудностите на самата социална работничка. Припомних и, че същността на супервизията е да се разискват затрудненията на специалиста, а не на клиента. Припомних и, че подобна заявка – трудните проблеми на клиента, даде на последната групова супервизия и поради неопитността на стажанта-супервизор дискусията премина на това ниво, но не това е целта на супервизията. Насърчих я да формулира затрудненията си в параметрите на школата по егологията. Тя е обучавана 4 години в теоретичните и практическите аспекти на школата от самия автор – д-р Емил Марков, и добре познава спецификата на школата.

М.М. начерта няколко шахматограми, онагледяващи поведението на В.И., и разказа детайлите.

Първа случка: „Миналата година, когато шиех пердетата в ЗЖ, В.И. настояваше за джобни пари. Казах и, че вече са и свършили. Тя започна да се тресе, да излиза от стая в стая и да ме гледа хитро дали ще реагирам на поведението и. Аз се направих, че не забелязвам бурните и реакции и тя скоро спря”. М.М. оценява това поведение като симулация.

Втора случка: В.И. излиза от група в ЦСРИ, търкаля се по тревата, минава колежка и я поканва да стане, попитала я хората или животните се  търкалят по земята. В.И. става. М.М. смята, че това е симулация.

Трета случка: на екскурзия, В.И. си похарчила парите, а искала да си купи безалкохолно. В магазина награбила пакетчета с безалкохолно на прах, М.М. и напомнила, че няма нужда от тази покупка, защото социалната служба е закупила безалкохолни напитки за вечеря за всички. В магазина имало външни хора. В.И. побегнала с обидни думи спрямо М.М. с намерение да си събира багажа и да си тръгва. М.М. смята, че това е истинска криза.

Четвърта случка: в група социалната работничка пита В.И. защо не е отишла на работа, пропуснала е дежурството си в клуб „Вкусно” и е закъсняла за обяд. В.И. реагира – все мен набеждавате, все аз съм виновна, вие защитавате З.Т., започнала да си удря юмруци по лицето. Същия ден следобед – на гост на ЦСРИ: „На бе, на, на ти часовника. Вие сте боклуци.” Започнала да рита З.Т. М.М. повикала колега на помощ – мъж. Той я прегърнал, опитвайки се да я спре. В.И. още повече се втурнала да налита на З.Т. Отвели я от социалния клуб в психологическия кабинет. В.И. нарекла социалната работничка „курва”, започнала да я псува. Колегата Е.М. запитал В.И. какво означава „курва”. Според клиентката това означавало жена, която се черви и си слага грим. В този случай М.М. смята, че е истинска криза, но че клиентката умишлено не е казала истинското съдържание на думата „курва”. Истинските кризи обикновено се случвали пред външни хора.

Пета случка: вчера пред журналистите от БНТ В.И. искала да се изкаже, а като и дали микрофона, само се смеела и не казала нито едно свързано изречение. Съквартирантката и казала: „Стига, ма В., стига”. Реакция на В.И.: „Аз ще ида в ЦВН, вие защитавате само З.Т.”. След срещата с журналистите, към М.М.: „Ела да видиш оная (З.Т.) как реве”.

Шеста случка: на среща за планиране на грижи колежка прави оценка, че от миналата година досега В.И. доста е израснала и напомня за случката на екскурзията, оценявайки, че отдавна не е имала такова неприемливо поведение. В.И. се афектирала, мръщила се, повишила тон: „Стига де, стига, това беше отдавна”.

Седма случка: в зеленчуковата градината М.М. показва на В.И. как се връзват домати, В.И. хваща всичките доматени стебла наведнъж и ги връзва заедно. На въпроса на М.М. защо прави така, В.И. казва: „Сега ще ида в полицията и ще кажа, че ме биеш”. 

Заявка: Не мога да преценя кога В.И. е действително в криза, кога симулира, за да постигне свои цели.

Попитах я защо за нея е толкова важно да знае дали кризата е истинска или симулирана. Тя разказа за случка, в която друг клиент на ЦСРИ е симулирал физически симптоми преди явяване на ТЕЛК. Разказа за отношенията си с друга клиентка – И.А., преди две години, когато я подготвяла за операция на мозъка. „Тя бяга от уговорките с лекарите, аз и напомням, че не трябва да ходи по слънцето, а я чувам да казва преди да е затворила телефона: „Мамицата и, тя ще ми каже да не ходя на слънце”. Но след една година, сама започнала да благодари, всяка година ми благодари, близките и – сестра и от Испания, леля и, вуйчо и настояваха, че ако не бях аз, тя щеше да умре. И.А вече ме обича и всяка година за Свети Валентин ми подарява по нещо”.

Попитах има ли „дъски” в живота си, на които е получавала благодарности – дъските с родителите и, със сестрите и, със съпруга и децата и, с началниците. М.М. разказа, че  и на другите дъски не се чувства оценена и не получава благодарности. Но те не и трябват. Мисли, че го е преодоляла. По-важна е за нея е личната и удовлетвореност. „Какво означава благодарност – идвам, почвам си работа, какво да очаквам? Родителите – като им кажа какво съм направила като дете, те ми поставят още повече задачи. Тогава е било така – не са били на ниво да благодарят. И нивото на сестрите ми е такова, но вече почват да се усещат. Мисля, че поне мъжа ми може да оцени какво правя – взех отпуска, по цяла нощ правя мартеници, букети, продавам, разболях се, но не се отказвам. С парите изплатихме дълговете си, а той не оценява какво правя за семейството, дори не ми честити осми март. И миналата година беше така. Каза на децата: „Идете и купете подарък”, но той – нищо.”. Неоценена се чувства и на дъската с В.И., но смята, че тя не е на ниво да благодари. Зададе ми въпрос: „Мислиш ли, че ако е на това ниво, няма да ми благодари?”.

Насочих М.М. да изследваме при какви обстоятелства В.И. започва криза. Забелязала е закономерности – когато има външни хора, когато я критикуват, когато иска да постигне някаква цел – да осъществи свое желание. Насочих М.М. да мисли каква би могла да е ролята на външните хора. М.М. предположи, че В.И. не се чувства достатъчно защитена и обичана от нея и от екипа, затова и трябват външни хора – да и помогнат, пред тях да настоява за желанията си. Предположи, че кризата – агресивните прояви, е начин за избягване на критиката, начин за отхвърляне на неодобрението към нея.

М.М. предположи, че клиентката и е забелязала, че при кризи постига целта си и затова се е научила да ги симулира. Попитах я какви според нея са целите на В.И. – да получи внимание, да се чувства обичана, да получи пари. Не са ли това целите на всички хора, не се ли чувстваме всички разстроени като не ги постигаме. М.М. каза, че е забелязала, че криза се отключва при натрупване на няколко фактора. Напомних и, че и при всички останали хора така се отключват кризите. Забелязала е, че клиентката и се опитва да привлече внимание, а не го оползотворява – пред журналистите от телевизията, на публичната дискусия. Все настоява да се снима и да снима, да се види на снимка.

Според М.М клиентката и още в институциите е заучила роля на жертва – отива при социалните да каже, че З.Т. я опипва, „ще ида в полицията да кажа, че ме биеш”. Забелязала е, че си измисля лъжи за другите хора, когато трябва да се защити, че не  само тя е толкова лоша. Сподели, че се държи с нея строго и приятелски. Попитах я как според нея се чувства клиентката и. М.М. предположи, че се чувства необичана и незащитена. Зададе на глас въпрос: „Как се защитава човек, който не спазва правилата?”. Опитва се да създава усещане на В.И. като равноправна като ги праща двете със съквартирантката и да плащат тока, водата и други разходи, да се прибират заедно, да празнуват заедно, да се чувстват приятелки.

Попитах М.М. от колко време не е играла шах с В.И. – не си спомня колко отдавна. Напомних и, че В.И. вече има изградена представа, че шахът е средство за „оправяне” на отношенията. Тя ме е канила да играем шах и сме завършвали партията с прегръдки.

Попитах М.М. как би онагледила проблемите в отношенията си с В.И. с инструмента Стълба към Стокхолм. Отговорът и бе: аз и подавам ръка, за да качи някое стъпало, тя не ме разбира и се дърпа, крещи, плаче, от което аз се вбесявам. Попитах я не е ли нейната собствена реакция същата като на В.И., когато не разбира и затова се противопоставя. Припомних третото стъпало от Стълбата: човешките ценности – любов, взаимопомощ, честни отношения, смисъл. Какъв е смисълът от нейния гняв, ако разбира причините за поведението на В.И. и разбира механизма на фрустрация, ако знае от собствен опит, че всеки, който не се чувства обичан, няма емоционален ресурс да мисли за чувствата на другите, включително и на социалния си работник.

Предложих на М.М. да помисли – от всичката информация, с която разполага за В.И., тя какъв човек е: хитра, умна манипулаторка или уплашено, необичано дете. Като наблюдава как В.И. играе шах, кой е по-вероятния отговор? Кой ще дава личния пример на дъската на техните отношения?

Опитахме се да обобщим предстоящите задачи пред М.М.:

• да научи клиентката си да приема критика,
• да и създаде усещане, че е защитена,
• да си изисква благодарност на всички дъски – и в работата, и в семейството,
• да опише на В.И. как се чувства тя и другите хора от лъжите и.

3. ОСМИСЛЯНЕ НА ПРАКТИКАТА ПРЕЗ ТЕОРИЯТА

3.1. Използване на теоретичната концепция на школата по егология

По време на сесията за супервизия с М.М. бе използвана науката за справяне с личните проблеми – егология, разработена от д-р Емил Марков. Разговаряхме с понятия като проблем, личен пример, справяне с проблем, модел, стълба, усвояване на умения, устойчиви психични структури и др.

За анализ на разискваната проблематика използвахме инструмента за личностна трансформация Стълба към Стокхолм, с неговите 10 стъпала: 1. Шахматен модел;  2. Кибернетичен модел; 3. Основни човешки ценности; 4. Усвояване на умения; 5. Формира не на устойчиви психични структури 6. Тренировка в защитена среда; 7. Тренировка в незащитена среда; 8. Предай нататък; 9. Търсене на съмишленици; 10. Формиране на мрежа.

По време на сесията за супервизия използвахме следните елементи на шахматния модел:

–   два ракурса: хората – фигури на дъската на света, и играчи пред дъската на света

• наличие на координатна система
• наличие/липса на правила
• цели на играта/живота
• значение на времето
• чувства по време на играта/живота
• съответствие/несъответствие на ходове спрямо плана.

Използването на шахматния модел стана и чрез техниката шахматограма – графично изображение на играчите и отношенията между тях. Работехме с терминологията на шахматната игра: дъска, фигури, правила, ходове, закономерности, чувства, време, за да описваме житейски ситуации.

Установихме, че част от проблемите идват, от това, че шахматната игра не е използвана интензивно като средство за тренировка на новите умения – обсъждане на отношенията с другите, получаване на внимание чрез усвояване на нови знания и показването им пред другите. Насочих колежката М.М. да използва шахматната игракато диагностично средство, за да получи отговорите, които и липсват.

Когато обсъждахме желаното състояние на отношенията между М.М. и В.И., използвахме терминологията на кибернетичния модел – субект, обект, цел, права и обратна връзка, алгоритъм. Целият план за грижи и развитие на В.И., изработен от М.М.,  също използва кибернетичния модел – цел, алгоритъм, инструмент, резултат.

Използвахме третото стъпалотона Стълбата към Стокхолм – човешките ценности, като отправна точка да обсъдим чувствата на М.М. и В.И., да включим и разума при оценка на тези чувства и да направим връзка с осмото стъпало – предай нататък.

При представянето на индивидуалния план за грижи и развитие на В.И. бе посочено, че за постигането на целта „Справяне с нощното напикаване” е предвидено използване на десетото стъпало на Стълбата към Стокхолм – формиране на мрежа. Идеята на социалната работничка и екипа за планиране на грижи е бил, че В.И. няма да може да се справи с проблема без помощ от подкрепяща среда.

Шахматен модел на сесията за супервизия

Описание: Супервизорът Н.К. (фигура/играч) „наблюдава” дъската/отношенията между социалния работник М.М. и клиента В.И. и диагностицира целите, правилата, ходовете, чувствата, отчита времето; прави същата диагностика на дъската/отношенията между себе си и М.М; обръща се за супервизия към автора на школата по егология и към обучител по супервизия и прави същата диагностика и на тези две дъски. Предимство: всички участници използват един и същи модел и език.

3.2. Използване на теорията за процеса на супервизия

Принципи

По време на процеса на супервизия съзнателно се придържах към принципите на заинтересованост, искреност, избягване на негативни преценки. Задавах предимно отворени въпроси и внимателно изслушвах отговорите. Стимулирах изразяване на емоциите. Подкрепих социалната работничка М.М. в осъзнаването и, че ако изисква благодарност и на работата, и в семейството всички ще се чувстват по-добре – тези, които има за какво да благодарят, ще усвоят ново социално умение, ще осъзнаят помощта, която получават от близките си и от обществото, а тези които получават благодарност, ще се чувстват по-високо ценени. Мисля, че с това успях да създам атмосфера на позитивни очаквания и надежда.

Задачи

Смятам, че сесията за супервизия успя да подпомогне клиента ми да разбере по-добре същината на своя проблем и в контекста на собствената си житейска ситуация. Клиентът ми формулира възможни решения за справяне със ситуацията.

Етапи на супервизията

Предварителен етап

От всички сесии за супервизия, които съм провела в рамките на това обучение, по време на тази сесия най-отчетливо усетих ролята на този първи етап – да си дадем отговор на въпроса „За какво сме тук?”. Това се получи, защото клиентката не формулира ясно заявката си. Първоначалната заявка на колежката бе да ме запознае с формулировката на случая и със психологическия статус на клиентката В.И., за да разискваме трудностите на клиентката. Това били и трудностите на самата социална работничка. Припомних и, че същността на супервизията е да се разискват затрудненията на специалиста, а не на клиента.

Първи етап – как клиентът вижда своя проблем

Със социалната работничка М.М. бързо постигнахме атмосфера на откровеност и доверие, защото се познаваме преди тази сесия и знаем, че този тип отношения за важни и за двете. Аз се въздържах да изразявам несъгласие и да давам оценка, основно задавах въпроси и насочвах вниманието към сравнения. Смятам, че постигнах необходимата степен на конкретност, употребявайки недвусмислени думи.

От първоначалния разказ на М.М. и отговорите на първите въпроси, които зададох, съставих три хипотези: 1. Социалната работничка прави преноси на базисни чувства, утвърдени в досегашния и живот, на дъската/в отношенията с настоящата си клиентка. 2. Социалната работничка не осъзнава противоречивите си твърдения – клиентката и хем е хитра манипулаторка и симулантка, хем не е на ниво да благодари. 3. Социалната работничка забравя, че е модел на подражание – нейното „строго” отношение се мултиплицира като агресивно от клиентката и.

Зададох множество въпроси, за да изследвам тези хипотези и да помогна на М.М. да види и друга гледна точка за ситуацията. През този етап използвах без затруднение техниките активно слушане, стимулиране за свободно изразяване на клиента, водене на разговора от първо лице. Задавах въпроси, насочени към чувствата и. Имаше няколко ситуации, в които не се притеснявах от паузите след отговорите и и не бързах да задавам следващи въпроси, изчаквах допълнения и давах време за осъзнаване, за формулиране, за намиране на най-точен израз.

Втори етап – клиентът вижда различно своя проблем

На този етап социалната работничка М.М. започна да вижда в  хитрата, манипулативна и симулираща В.И. уплашено необичано момиче, което цял живот не е имало модел за топли чувства, цял живот е бито. Мисля, че започна и процес на осъзнаване за важността на благодарността и положителните оценки в житейската съдба на самата социална работничка.

Основните техники, които използвах на този етап, бяха изясняване и осъзнаване. Смятам, че постигнахме определена степен на модификация на нагласите на клиентката ми, което надявам се да доведе и до модификация на поведението и. Изясняването бе постигнато чрез задаване на въпроси, чрез изискване на отговори. По време на сесията М.М. бе провокирана да оцени нагласите към себе си и да оцени възможностите на клиентката си. По време на диалога няколко пъти връщах М.М. към доминиращите въпроси и доминиращите идеи с цел да ги синтезираме, настоявах да сравняваме различни ситуации и да търсим закономерности.

Работа със силните страни??? – да питам Нели!

Трети етап – изработване на план за действие

В края на сесията успяхме да обобщим няколко насоки за работа. Не успяхме да изработим план с дългосрочни и краткосрочни цели и с детайлен алгоритъм. Не обсъждахме и системата за контрол. Тези теми останаха неизговорени с М.М. Не настоях да ги обсъдим на тази сесия поради тре причини: М.М. има опит и сама може да ги изработи, сесията щеше да се удължи още дълго, субективното ми усещане бе, че М.М. има нужда от още време за размисъл и сверка с чувствата си.

3.3. Самооценка на компетенциите за супервизия

За да бъде супервизорът в социалната работа успешен е необходимо да притежава следните компетенции: за организация на работата, за установяване и поддържане на връзка, за разбиране на заявката,  за водене към промяна и подаване на обратна връзка,  за самоусъвършенстване.

Компетенции за организация на работата

Смятам, че притежавам и четирите необходими за организирането на работата компетенции: целеполагане и планиране, управление на времето, управление на честотата и организация на сесията.

От работата ми като управител на институция за социална услуга съм усвоила уменията да се самоорганизирам, да изслушвам, да правя проучване, анализ и оценка, да поставям цели, да планирам дейности, да проследявам изпълнението на дейностите и постигането на целите; да оценявам на резултатите, да договарям цели, дейности и индикатори, да договарям времето и честотата, да спазвам договореното време, да проявявам гъвкавост при договарянето, да организирам пространството.

При обучението ми за супервизор в социалната работа се учех да спазвам фазите на процеса, да подбера подходящото място, да преценявам необходимостта от промени.

Все още не съм се запознала сериозно с документацията, която трябва да се води, включително как се изготвя отчет.

Компетенции за установяване и поддържане на връзка

Като психолог съм се научила да проявявам емпатия и уважение към клиентите си и в личния си живот, да изграждам  доверие. Имам нужда от повишаване на компетенциите си за разбиране и работа със защитите.

Усвоила съм умения да задавам отворени въпроси и да слушам активно, да анализирам информацията, да договарям и предоговарям, да проявявам нагласа за сътрудничество, да обяснявам, когато питам, да назовавам и приемам своите чувства и чувствата на другите, да формулирам мнение като предположение, а не като категорично обобщение, да разпознавам защитите.

Имам нужда от още работа по следните умения: да подавам обратна връзка, да владея собственото си вербално и невербално поведение, да не осъждам и да не правя оценки, да не споря, да избера стратегия, съобразена с човека, да признавам собствена грешка и да се извинявам.

Досега не съм провеждала наблюдения дали не общувам парадоксално (съответствие между вербална и невербална комуникация), дори не мога да си представя как мога да набера такава информация. Може би със запис на камера и молба към колега за обратна връзка.

Компетенции за разбиране на заявката

Смятам, че имам високи компетенции за разбиране на заявката на клиента на интелектуално, емоционално и поведенческо ниво. Мисля си, че бих могла да ги увелича още повече.

Имам умения за активно слушане, за задаване на  въпроси, и за анализиране, мога да задълбочавам, да обобщавам и да перифразирам, мога да конфронтирам, имам умения за прецизиране и известни умения за преформулиране.

Бих желала да повиша уменията си интегриране на познание, умение и опит, за търсене и даване на обратна връзка. Трудно ми е да преценя дали мога да преценя коя заявка е за мен.

Компетенции за водене към промяна и подаване на обратна връзка

По отношение и на двете компетенции – направлявано  откриване и концептуализиране и подаване на обратна връзка имам нужда от още много тренировки.

    Бих искала да продължа упражнения за формулиране на  хипотези, за формулиране на въпроси към откриване (инсайт), за избор на стратегия за водене на промяната (конфронтиране, вербализиране, обобщаване, преходи), за използване на  техниките за подкрепа на промяната, на техниката „сандвич” и да избягвам техниките „убийци”, да поддържам резултата от промяната.

    Смятам, че имам умения за избор на подходящо темпо за водене на промяната съобразно човека, за водене на процеса (връщане към темата), за подпомагане за разпознаване на постигнатото (резултатите, малките успехи в промяната), както и за вербализиране на чувства.

Компетенция за самоусъвършенстване

Смятам, че притежавам компетенции за саморефлексия и учене. Имам още да работя върху нагласата си за развитие. В детството ми всичко „трябваше” да се прави, дори „трябваше да съм върха” и това доведе до пасивно-агресивно поведение от моя страна, ликвидира част от любопитството ми към света. Сега го възстановявам.

Усвоила съм умения да се наблюдавам, да анализирам и приемам професионалния си опит. Обучавам се и търся професионална помощ, търся допълнителна информация (професионални знания), участвам във форми на професионална помощ (групи, интервизия, супервизия).

Имам нужда от още тренировки, за да управлявам чувствата си, да разпознавам и приемам собствените си особености в емоционални, когнитивни и поведенчески сфери, да извличам поуки от собствения си позитивен и негативен опит, да приемам грешките си разумно – срамувам се, да анализирам и прогнозирам последиците от действията си и да поемам отговорност за действията си, да приемам критика и отказ като възрастен (рационално и разумно).

Н.К., супервизор

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

На български език

1. Бланко, Ю. Защо играем шах в училище. Издателство „Интел СиС”, С.
2. Боянова, В. Основи на социалната работа. В: „Живот в общността. Наръчник за професионалисти”. Сдружение „Човеколюбие”, Пазарджик, 2011.
3. Дашева, Д. Същност и функции на съвременния спорт. В: „ Ръководство по теория на професиите „помощник-треньор” и помощник-инструктор по фитнес”. Първа част. Печат БПС ООД, София, 2015.
4. Дашева, Даниела.Система на спортната подготовка. В: „ Ръководство по теория на професиите „помощник-треньор” и помощник-инструктор по фитнес”. Първа част. Печат БПС ООД, С., 2015.
5. Енциклопедия  по психология. Издателство „Наука и изкуство”, С., 1998.
6. Иванов, П. Приложна психотерапия. т. 1, ИК „Ахат”, Русе, 2009.
7. Кайкамджозов, Ж. От царски гамбит до Веселин Топалов. Ръководство за шахматната игра. Звезди, С., 2007.
8. Кантарджиев, М. В помощ на шахматиста. ДИ „Физкултура” , С., 1953.
9. Каспаров, Г. Животът като партия шах. Милениум, 2007.
10. Кузерманова, Н. Модел за супервизия в Център за психо-социална рехабилитация на хора с психични увреждания. Дипломна работа, СУ „Кл. Охридски”, София,2010.
11. Марков, Е.  Егология – наука за справяне с личните проблеми. В: „Психично здраве и социални услуги в общността – проблеми и решения”. Сдружение „Човеколюбие’, Пазарджик, 2016.
12. Марков, Е. Универсален шахматен модел. Дипломна работа, НСА „В. Левски”, С., 2016.
13. Машонов, Н. Кратък курс по психиатрия за специалисти от социални служби,

работеши в сферата на психичното здраве. В: „Живот в общността. Наръчник за професионалисти”. Пазарджик, 2011.

14. Методика на социалните услуги за хора с психични разстройства.
15. Механджийска, Г. Методи на социалната работа в сферата на психичното здраве. В: „Живот в общността. Наръчник за професионалисти”. Пазарджик, 2011.
16. Милева, Е. Педагогика на физическото възпитание и спорта.  Издателство „Авангард Прима”, С., 2012.
17. Милева, Е. Теоретични основи на физическото и спортното възпитание. Издателство „Авангард Прима”, С., 2013.
18. Нейкирх, О. и Минев, Н. Първи стъпки в шахмата. „Медицина и

Физкултура”, С., 1976.

19. Пирьов, Г. и Цанев, Ц. Експериментална психология. „Наука и изкуство”, С., 1973.
20. Правилник за приложение на Закона за социално подпомагане.
21. Проданов, Ж. Философски очерци за спорта. Печат НСА – Прес, С., 2015.
22. Уилбър, К. Интегрална психология. Издателство „Дилок”, С., 2005.
23. Фройд, З. Въведение в психоанализата. „Наука и изкуство”, С., 1991.
24. Шаляфов, Г. Ръководство за шахматната игра. С., 2005.
25. Якимова, Р. Антистигма кампания и социална психиатрия. В: „Живот в общността. Сборник на народния университет за психично здраве”. Сдружние „Човеколюбие”, Пазарджик, 2011.
26. Янчева, Т. Психическа подготовка в спорта. В: „Ръководство по теория на професиите „помощник-треньор” и помощник-инструктор по фитнес. Първа част. Печат БПС ООД, С., 2015. 

На руски език

27. Комаров, Д. Развитие интеллектуальньiх способностей и социальная реабилитация психически больньiх и умственно остальiх с помощью шахмат. Бюлетень Благодiйного фонду „Вита” №12, Kieв.
28. Суетин, А. Путь към мастерству. Издательство „Физкультура и спорт” М., 1980.
29. Шахматы – наука, опыт, мастерство. „Высшая школа”, М., 1990.
30. Шахматы. Программа для спортивных секций коллективов физической культуры по подготовке шахматистов IV  и III разрядов. ГИ „Физкультура и спорт”, М., 1956.

На английски език

31. Bezergianov, R.  Character Education with chess.
32. Goette, P. Le jen d’echecs comme adjuvant au diagnostic psycholoqueet a la pcychoteraie. Medicine, Hyfiene, Psychoterapies. 2007-2 – vol. 27, p.p. 97 – 104.
33. Fadul, J, Canlas, R. Chess Therapy. Lulu Press Ins. North Carolina,USA.
34. Frick, D. Chess as  a therapeutic medium in a substance abuse rehabilitation sentre. Faculty of Humanities, University of Pretoria, 2006.
35. Moreno, F. Teaching life skills through chess. American Literary Press, Ins. Baltimore, Meriland.2002.
36. Pritchard, D. The Right Way to Play Chess, Constable&Robinson Ltd .
37. http://www.chessfish.com/chessdata/chessrules/
38. http//www.onlinepsychogydegree.net