Влияние на шахматната игра върху психичното състояние на психиатрични пациенти – Надежда Кузерманова, д-р Емил Марков, Национална спортна академия „Васил Левски“ – София

1. УВОД

 

Психичните разстройства предизвикват трайна инвалидизация. По света не е създадена  система за ефективна рехабилитация и интеграция на психиатрични пациенти. Има много изследвания  за  благоприятното влияние на шахматната игра върху психиката на здрави деца (1, с. 61 – 79). В Киев, Украйна изследват влиянието на шахматната игра върху деца със синдром на Даун.

Целта на настоящото изследване е да установи какво е влиянието на шахматната игра върху психиатрични пациенти, които са клиенти на Център за психично здраве “Човеколюбие” в гр. Пазарджик.

 

2. ТЕОРЕТИЧНА ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА

Шахматната игра се е появила през 7 век в Индия, откъдето е пренесена в Европа. През 15 век са приети съвременните правила. В съвременния свят шахматната игра се изучава като спорт във училищата, вкл. висшите. Сериозен обект на изследване е  в компютърните науки като модел за създаване на изкуствен интелект. Организират се турнири и шампионати на местно, национално и световно ниво. Шахматистите са организирани в местни клубове, национални федерации, които са обединени във Световна  федерация по шахмат.

Играе се с 32 фигури върху квадратна дъска с 64 полета с два цвята (7, с. 7) .

В Център „Човеколюбие” шахматната игра се практикува в широк спектър от варианти: тренировки в шахматния клуб – етюди и цели партии, обучителни и  бойни партии. Организират се  специализирани турнири, за хора с психични разстройства на местно, национално и международно ниво, семейни турнири. Клиенти на центъра участват в турнири и първенства по шах за здрави.  Играе се шах на голяма дъска с живи фигури. Участието в различни форми на шахматната игра осигурява комплексно стимулиране на мозъчните функции  и интегрирането им  за постигане на възможност за съзнателна целенасочена работа в група.

В настоящата научна работа е изследвано влиянието на шахматната игра върху депресивността, интелекта и логическото  мислене. Под влияние в настоящата научна разработка разбираме възможността да се предизвикат обективно измерими промени. В параметрите на това научно изследване се има предвид участието на изследваните лица в системните тренировъчни и състезателни дейности на шахматен клуб „Човеколюбие”. Понятието депресивност означава “тъжно и подтиснато настроение примесено с чувство на мъчително неудоволствие, на вътрешно напрежение, страх и тревога”(6, с 287) . Понятието логическо мислене е използвано в смисъл на умение за разкриване на черти и закономерности на обективната реалност, които пряко не са достъпни за сетивата (6, с. 77-78).   В друг източник мисленето е дефинирано като когнитивен процес, насочен към решаването на проблеми, т.е.процес на обработка на информация (5, с. 277 – 278). От всичките форми и операции на мисловния процес сме спрели вниманието си върху способността за обобщение (3, с. 7).

Под интелект в съвременната литература се разбира най-често йерархично структурирана съвкупност от способности, които характерезират равнището и качеството на мисловните процеси на личността (5, с. 190). В нашето изследване сме се интересували от нивото на способност на изследваните лица да виждат взаимовръзки, аналогии, прогресивни изменения, прегрупирания и разлагане на елементи. Понятието интелект е използвано и в смисъл на умствена изостаналост, възникнала като последица от унаследена или придобита до края на ранното детство патология и свързана със затруднения в социалната адаптация (6, с. 181).

Работна хипотеза

Настоящата научна работа играе ролята на пилотно изследване на комплексното положително влияние на практикуването на шахматната игра върху социалната рехабилитация и интеграция на психиатрични пациенти. Изследването е ограничено до изследване на влиянието на шахматната игра върху интелекта, логическото мислене и депресивността. Ако се установи положително влияние изследването ще бъде разширено в дипломна работа и докторантура.

 

3. ЦЕЛ, ЗАДАЧИ, МЕТОДИКА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

3.1. Цел и задачи

Целта на настоящето научно изследване е да установи степента на достоверност на работната ни хипотеза, а именно: системните занимания с шахмат оказват ли положително влияние върху интелекта, логическото мислене и върху депресивността на хора с психиатрични диагнози.

За да постигнем целта на нашето изследване изпълнихме следните задачи:

– теоретична задача – изследвахме теоретични източници, които имат отношение към темата;

– експериментални задачи – сформиран бе екип за работа и бяха разпределени функциите на всеки от участниците, извършен бе избор на методите за изследване, организира се и се проведе самото изследване;

– анализ – извършен бе анализ на данните и тълкуване на резултатите.

3.2. Предмет и обект на изследването

Предмет на настоящото научно изследване е влиянието на шахматната игра върху психичното състояние на психиатрични пациенти.

Обект на изследването са психиатрични пациенти, клиенти на Център за психично здраве „Човеколюбие”– Пазарджик. Те участват в заниманията на шахматен клуб „Човеколюбие”.

3.3. Методика на изследването

При провеждането на настоящото изследване използвахме: От общите методи – теоретичен метод: изследвахме научна литература в облстта на шахмата, психологията, психиатрията и статистиката; От методите за измерване – психологически тестове; От методите за моделиране – математико-статистически: средна величина, стандартно отклонение, дисперсия, коефициент на вариация, критерий на Стюден за зависими извадки и гаранционна вероятност.

3.4. Организация на изследването

В това научо изследване се използваха данни от две замервания – първото измерване се проведе през ноември 2012 г., а второто – през ноември 2013 г. Изследвани бяха 11 клиенти на Център за психично здраве „Човеколюбие” в Пазарджик. Това са хора с психични проблеми. С всеки един от участниците се проведе индивидуално измерване с 3 теста – Прогресивни матрици на Рейвън, „Четвъртият е излишен”, Въпросник за изследване на депресия. Сесиите за измерване на данните се проведеоха в психологическия кабинет на ЦПЗ „Човеколюбие”.

В периода между двете замервания изследваните лица са участвали ежеседмично в заниманията на шахматен клуб „Човеколюбие”. Продължителността на всяко занимание е 2 астрономически часа.

 

 

 

Таблица 1. Резултати от изследване на интелект, логическо мислене и депресия

 

№ Изследвано лице

ПЪРВО ИЗСЛЕВАНЕ

ВТОРО ИЗСЛЕДВАНЕ

IQ

 Логич. мислене Депресивност

IQ

 Логич. мислене Депресивност
1. Мария

55

5

4

57

10

1
2. Фанка

90

11

0

84

11

1
3. Илия

40

12

2

88

12

1
4. Красимира

55

10

5

55

10

1
5. Богомил

82

11

5

83

11

1
6. Ани

90

12

5

106

12

4
7. Даниела

92

12

5

106

12

4
8. Любомир

86

10

3

108

11

2
9. Катя

86

11

6

87

12

2
10. Митко

82

11

4

82

11

5
11. Асен

55

2

5

70

5

1
Средна величина

73.1

9.7

4

84.1

10.6

2.1
Стандартно откло нение – S

S = 18,5 

S=3.22 

S = 1,7

S = 17.01

S=2.02

S = 1.51
Коефициент на вариация – V V = 25.3 

V = 33.19

 V = 42.5  V = 20.3  V = 19.05  V = 71.9 

 

 

Таблица 2. Разлики в резултатите от първо и второ изследване

 

№ Изследвано лице

РАЗЛИКА МЕЖДУ ПЪРВО И ВТОРО ИЗСЛЕДВАНЕ

IQ

 Логич. мислене Депресивност
1. Мария

2

5

3
2. Фанка

– 6

0

       -1
3. Илия

44

0

1
4. Красимира

0

0

4
5. Богомил

1

0

4
6. Ани

16

0

1
7. Даниела

14

0

1
8. Любомир

22

1

1
9. Катя

1

1

4
10. Митко

0

0

       -1
11. Асен

15

3

4
Разлика в средни величини

11

0.9

1.9
Независима извадка – t t = 1.45

t = 0.68

 t = 2.83
Критерий на Стю ден за зависими извадки – t t = 29.8 t = 1.65 t = 1.36
Гаранционна вероятност – P P = 81.81 P = 36.36 P = 100

 

4. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО

4.1. Интелект

Средната величина на интелекта за групата е нараснал значително само за период от една година – от 73.1 на 84.1. Разликата е 11 единици.

Стандартните отклонения за двете замервания са съответно 18.5 и 17.1. Леко са завишени спрямо препоръчаната норма 10 – 15 %. Очакванията на авторите бяха за доста по-високи отклонения, защото индивидуалните данни на участниците в групата са доста различни. При първоначалното измерване четири от лицата са в границите на патологията – под 70, а останалите са в границите на нормална ниска и средна интелигентност. При второто измерване само 2 лица са останали в границата на патологията. И двете лица са израсли в социални институции. Прави впечатление, че едното от лицата – № 2, дори е намалило своя коефициент на интелигентност. Като се има предвид, че в последния турнир по шахмата на работническото първенство в града същото лице бе участник в отбора, който стана първенец и бе състезател на първа дъска, смятаме че този резултат вероятно е повлиян от други фактори – изследваното лице е гимназист-задочник. Това не е първото психологическо изследване, в което участвам и което показва намаление на коефициента на интелигентност на учениците в традиционната образователна система.

Коефициентите на вариация – съответно 25.3 и 20.3, са по-високи от препоръчаната норма (10 – 15 %), което може да се обясни със спецификата на целевата група – хора с психични проблеми. Забелязва се, че след едногодишното въздействие на шахматната игра този коефициент пада и се доближава до нормата.

Като се оцени броят на лицата, при които е настъпила промяна след въздействието, се вижда, че гаранционната вероятност е 81.81, т.е. по-малка е от 95 %. Стигаме до извода, че няма достоверна разлика и от там следва да кажем, че хипотезата ни не се потвърждава.

4.2. Логическо мислене

Средната величина за групата при първото изследване на логическото мислене е била 9.7, а при второто изследване е 10.6, т.е. установява се положителна разлика за цялата група. Прави впечатление, че при 63.6 % от лицата не се отбелязва промяна, при 18. 2 % разликата е едва забележима, а при две от лицата – № 1 и № 11, тя е драстична – около два пъти. И двете лица са с еднакъв коефициент на интелигентност – 55, при долна граница за норма 70. Това води до извода, че системното трениране над шахматната дъска води до драстично увеличение на някои от компонентите на интелекта – логическото мислене, и до увеличение на цялостното интелектуално представяне, вж. данните от колоните за IQ при първо и второ измерване.

Стандартното отклонение – при норма 10 – 15 %, e съответно 3.22 и 2.02 за първото и второто изследване.

Коефициентът на вариация – при норма 10 – 15  %, е съответно 33.19 и 19.05 за първото и второто изследване.

Гаранционната вероятност е 36.36 при норма 95 %.

Всички тези данни могат да се обяснят с неправилен избор на тест за оценка на групата. Тестът „Четвъртият е излишен” е за деца, а тук е приложен спрямо лица под 18 години.

4.3. Депресивност

Средните величини на депресивност на групата при първото и второто измерване са съответно 4 и 2.1. Разликата от 1.9 показва, че депресивността е намаляла след едногодишното въздействие на шахматната игра. Като се има предвид скалата за измерване – от 0 до 6, като 6 е показател за висока степен на депресивност, се вижда, че за една година групата като цяло се е придвижила от близост до горната граница към близост до долната граница. С оглед спецификата на целевата група – хора с психични проблеми, този резултат е много много оптимистичен. Драстична – с 4 единици, е разликата при 36.36 % от изследваните лица. При две от лицата (18.18 % от извадката) се забелязва леко покачване на стойността на депресивност. Познавайки лично изследваните лица, смятаме че това се дължи на други житейски фактори.

Стандартното отклонение за двете замервания е съответно 1.7 и 1.5 при норма 10 – 15%. Toва би трябвало да говори за много слабо отклонение от груповия стандарт.

Коефициентът на вариация – при норма 10 – 15  %, е 42.5 и 71.9.

Прави впечатление гаранционната вероятност, която е равна на 100 %. Резултатът е толкова висок, защото при всички изследвани лица се забелява промяна. Това би трябвало да потвърждава изцяло тезата, че системните занимания с шах, със сигурност намаляват депресивните нагласи.

 

5. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

От проведеното изследване могат да се направят следните изводи:

1. Засега не може по безспорен начин да се докаже, че системната игра на шах влияе положително върху интелекта и логическото мислене на хора с психиатрични диагнози – има повишение на абсолютните стойности, но гаранционната вероятност не е достатъчно висока.

2. Резултатите доказват по абсолютно категоричен начин, че системните занимания с шахмат водят до намаляване на депресивността.

3. На авторите на изследването им липсват задълбочено знания в областта на методологията и статистиката, както и в областта на експерименталната психология.

Възоснова на тези изводи може да се направи препоръка към Министерството на труда и социалната политика, към Национална спортна академия и към всички доставчици на социални услуги да съдействат за научно доказване на терапевтичното влияние на шахматната игра върху психичното състояние на психиатрични пациенти.

 

6. БИБЛИОГРАФИЯ

1. Бланко, Ю. Защо изучаваме шахмат в училище. БФШ, 1, с. 61 – 79

2. Калинов, Кр. Статистически методи в поведенческите и социалните науки. НБУ, 2010

3. Лекции на проф. Д. Кайков в курса по Основи на научно-изследователската работа, НСА, 2013 г.,  с. 7

4. Пирьв, Г. Експериментална психология. Наука и изкуство, 1973

5. Речник по психология. Наука и изкуство, 1989, с. 277 – 278, с. 190

6. Ръководство по психиатрия под ред. на проф. Христозов. Медицина и физкулура, 1988, том 1, с. 77-78, 181, 287

7. Pritchard, D. The Right Way to Play Chess, Constable&Robinson Ltd, с.7